Чрез лазери, използвани върху един от най-малките фосили, откривани някога, изследователите разкрили, че древната птица била родена в готовност за бягане и може би дори летене. Това откритие предлага нови прозрения за гнезденето на праисторическите птици. Тази стратегия може да се е оказала удобна преди 127 милиона години в ранния креда период, когато понякога е било необходимо да се направи бърз изход, за да се избегне изобилие от малки месоядни динозаври, готови да ги изядат за закуска.

Птицата, чиято дължина е едва 3 сантиметра, е вид от праисторически произход, наречена енантиорнитини. Тя има зъби в човката си и малки нокти на крилата, но въпреки това изглеждала много подобна на съвременните птици. Те са най-често срещаният вид птица по време на периода креда. Този екземпляр е открит преди повече от десетилетие в Северна Испания и е бил разкрит пред света през 2018 година. По това време проучването на вкаменелостите не открива никакви доказателства за пера, и този екип стигна до заключението, че малкото пиле е имало слабо развити кости и е малко вероятно да е можело да лети след излюпването.

Днес до две трети от птиците, като гълъби, соколи и папагали, имат така наречената стратегия на гнездене, в която люпимите се появяват неподвижно със затворени очи и остават в гнездото под грижите на родителите си. Въпреки че предишните анализи на вкаменелостите намерени в Испания не успели да открият белези на пера, новият метод открива кичури около шията на пилето и крилата, които предполагат пухкави пера. Това означава, че може би пилето е имало „летящите пера“ по време на раждането

Вкаменените разкриват, че младите енантионитини са били „суперспециални“, излюпващи се в много напреднал стадий на развитие. Откритието също подчертава факта, че само защото перата не са запазени, не означава, че не са съществували.

Автор: Мартина С. Попова

The post Праисторическите птици били родени готови за летене appeared first on Зелен Свят.

Ще ви спестим задълбочено описание на начина, по който всяка група еволюира; вижте по-късните експонати за описание на всяка група и как те са развили умението си да летят. Най-невероятният факт за еволюцията на полета е степента на конвергентна еволюция между трите основни групи, които са се развили – птерозаври, птици и прилепи. При тази конвергенция можем да видим някакво подобие на общи “правила”, които могат да определят как животните се развиват и от тези правила можем да добием представа за това какво е необходимо на животното като потенциал за летене.

Произход на полета: Как и защо?

Най-трудният въпрос за произхода на полета е “Защо?”. Въпросите „защо“ са най-трудните за задаване, когато засягат еволюцията – тя не пита “защо?” Еволюцията няма чувство за бъдеще; тук и сега е единственото място, където се развива. Наложително е да се има предвид това при разглеждане на произхода на полета. Родословието на организмите не е съобразено с някакви бъдещи цели; те се променят от възможностите, на които могат да отговорят, както и от селективните процеси, които тяхната среда им налага. Еволюцията е обусловена от развитието и генетичните ограничения. Ако адаптацията е полезна за един вид, шансовете са тя да бъде запазена.

Как еволюцията се развива в една група зависи от това, което са правили нейните предци и от техните адаптации. Тъй като всичко, което имаме, са само вкаменелости, които рядко съдържат записи за сложно поведение, ние формулираме хипотези за видово поведение, основани на родови адаптации.

Как и защо са се развили крилата?

Преди да можем да отговорим на въпроса защо летенето еволюира, трябва да разберем как и защо са се развили крилата –  без крила не може да има полет. Е, как са се развили крилата? Учените обикновено се съгласяват, че крилата трябва да са вид наслагване – те са били използвани от предшественика за една функция и са останали полезни за полета и на потомците.

Сравнително изследване на функционалната морфология на крилата на най-ранните известни летящи членове на вид с “предкрилови” структури на вероятни предци и близки роднини е най-доброто доказателство за това как са се развили крилата. Защо крилата и полетът са се развили от тази гледна точка е въпрос на спорове сред учените. Съществуват няколко различни хипотези.

• Крилата са се развили от оръжия, използвани за улавяне на малка плячка. (Това изглежда рационално, но въпросът е дали прародителните форми са правели това.)
• Крилата са се развили, когато двукраки животни са скачали във въздуха и големите крила са подпомагали скока. (Това е възможно, всякакъв размер на крилото може да помогне за скачането.)
• Крилата са били използвани като структури за сексуално привличане – по-големи крила са предпочитани от потенциалните партньори.
• Крилата са се развили от реещи се предци, които започнали да хлъзгат своите плъзгащи се структури, за да произведат тяга.

Изглежда, че # 1, # 2 и # 4 са най-добрите хипотези, които да се използват за произхода на крилата, тъй като те могат да бъдат тествани, като се въвеждат други линии от доказателства. Необходимо е да помним обаче, че въпросите за еволюцията и произхода на летенето са неразривно свързани.

Автор – Нина Жишева

The post Летенето – как и защо? appeared first on Зелен Свят.

Предшествениците на модерната птица са можели да летят, но много видове са “изгубили” крилата си. Летенето им помага да избягват хищници, да ловуват и да прелетят големи разстояния. Но също така това изисква големи разходи, тъй като поглъща огромни количества енергия и лимитира телесната големина и тежест. Птиците, които не летят запазват енергията си за да могат да оживеят в природата. Някой видове живеят изцяло от храни като трева.

Какво води до това?

Когато определен вид птици не е принуден да лети, може да изгуби тази функция само с няколко поколения. След това с хиляди години телата им почват да се изменят, за да компенсират тази липса. Техните кости, които преди били кухи за да минимализират тежестта, стават плътни. Техните здрави пера се превръщат в пух. Крилата им стават по-малки и в някои случаи изчезват напълно. Пингвините обаче използват системата, която някога им е помагала да летят, за да плуват. Те са единственият вид птици, които да преустроили полетна си система за нещо коренно различно.

Промяната в птиците се случва, когато те намерят нов дом на остров, който няма заплахи за тях. Докато няма хищници птиците, дори и без способността за летене, ще оживеят. Но те са жертви на промените в обстановката. Пример за това са хората, които донасят с себе си кучета, котки и гризачи. Тези животни, често ловуват нелетящите птици и могат да доведат до изчезване на видовете. Голяма част от тези видове птици не живеят дълго поради тази причини.

Нелетящните видове птици като щрауса обаче са оживели редом с хищници. Техният успех е до голяма част резултат от тяхната големина. В еволюцията си те са наблегнали на размерите като мярка за защита. Тънките им крака развили мускули и те станали отлични бегачи.

Това ни показва, че по един или друг начин природата винаги ще намери начин да се пребори с пречките и да преуспее.

Автор: Мартина С. Попова

The post Птици без крила appeared first on Зелен Свят.