Уискито е богато на елагова киселина, която може да се намери и в повечето плодове, пише Wide Open Eats. Тя е антиоксидант, тоест има способността да защитава телесните клетки от оксидативен стрес. А щетите, причинени от свободните радикали, водят до мутации и злокачествена дегенерация на клетките.

Умерената консумация на уиски също може да подобри защитата на организма срещу деменция, свързана с възрастта. Проучване на специалисти в медицински център в Израел (Beth Israel Deaconess Medical Center) показва, че вероятността от развитие на деменция е по-ниска сред онези възрастни, които са пили умерено количество алкохолна напитка в сравнение с тези, които изобщо не са пили алкохол.

Според учени уискито се отнася до онези алкохолни напитки, които могат да подкрепят здравето на миокарда, да намалят количеството на “лошия” холестерол в кръвта и да повишат нивото на “добрия”. Освен това уискито се счита за безопасно за диабетици – съдържа малко захар и въглехидрати. Една порция уиски успокоява нервите и мозъка, забавяйки дейността му.

Въпреки че уискито не е източник на младост, може да ви помогне да останете здрави по-дълго. Само затова си струва па си пийваме по глътка или две.

Превод – Нина Жишева

The post Уиски против рак appeared first on Зелен Свят.

Пластир-стимулатор, съдържащ милиони живи стволови клетки, ще може да възстанови сърцето след сърдечен удар, твърдят учените.

Пластирът 3 х 2 см се отглежда в лаборатория от клетките на пациента, след което се зашива върху сърцето и го превръща в здрав работещ мускул. В същото време той освобождава вещества, които лекуват и възстановяват клетките на сърцето.

Говорител на Лондонския кралски колеж на конференция на Британското сърдечно-съдово дружество в Манчестър заяви, че тестовете върху зайци показват безопасността на този метод. Изпитанията при хора трябва да започнат в рамките на две години.

Причината за инфаркт е блокиране на артерията, което предотвратява кръвоснабдяването на сърцето и лишаването на този орган от кислород и хранителни вещества. Това може да доведе до нередовни сърдечни удари и дори до развитие на нелечима сърдечна недостатъчност.

Изследователят д-р Ричард Джаббор казва:

„Надяваме се, че някой ден сърдечните пластири ще бъдат предписани от лекарите след инфаркт. Те могат да бъдат предписани заедно с лекарства за сърдечна недостатъчност – взимате готовия пластир от рафта и веднага го инсталирате. “

Професор Метин Аквиран от Британската сърдечна фондация, финансирал изследването, казва:

„Сърдечната недостатъчност е инвалидизираща и сериозна болест, която не може да бъде излекувана и прави ежедневието много трудно. Ако сърцето се лекува с един малък пластир, това ще промени перспективите за много пациенти.”

Превод – Нина Жишева

The post Да залепим разбитото сърце? Сърдечен пластир може да го направи! appeared first on Зелен Свят.

Сега, стратегията go-by-feel – напредване с напипване – е вдъхновила създаването на роботизиран катетър, способен да намери пътя си през биещото сърце на живи прасета по време на хирургична процедура без помощта на ръководната ръка на хирурга. Откритието показва, че използването на устройства без външен контрол като част от операцията е възможно, казват изследователите. Като цяло екип от учени завършиха 83 изпитвания върху група от пет живи свине. Катетърът достигнал предназначението си в 95 процента от времето и имал почти същия успех като опитен хирург.

Да се създаде подобен робот не беше лесна работа.

„Това е може би най-трудното нещо, което някога съм правил“, казва Пиер Дюпон, биоинженер в Бостънската детска болница в Масачузетс, който ръководи новата работа и работи в медицинската роботика поне десет години. „Самото въвеждане на системата, за да работи надеждно в едно живо същество, само по себе си е висока летва. Но, отгоре на това, ние трябва да измислим необходимите алгоритми, за да се движим в тялото напълно самостоятелно.

Първоначално Дюпон смятал, че идеята за катетър със самостоятелно управление е малко луда. Но такива устройства могат да повишат резултатите за пациентите, като позволят на хирурзите да се съсредоточат върху по-специфични аспекти на процедурата. Дюпон и колеги разработиха устройството, за да се справят с тежко състояние като спукано сърце.

Сърцето има четири камери и между тях има клапи, които поддържат изпомпването на кръвта в правилната посока. Старостта, хроничното бъбречно заболяване и някои сърдечни заболявания могат да предизвикат свиването на клапа между главната помпа и артерията, която доставя кръв към останалата част от тялото. Състоянието, известно като медицински стенози на аортната клапа, може да доведе до болка в гърдите, замайване, кръвни съсиреци, инсулт и сърдечна недостатъчност. Хирурзите решават проблема, като поставят изкуствени клапи в минимално инвазивна процедура, която не изисква отваряне на гръдния кош на пациента. Но понякога между новата клапа и заобикалящата я сърдечна тъкан се образува пролука, която предизвиква изтичане. Тук идват Дюпон, роботът и екипът му.

Инженерите са използвали машинно обучение, за да проектират катетър, който може да намери пътя си от най-долния край на сърцето до увредената клапа, близо до върха на органа. Накрайникът на катетъра е с размер на една стотинка и е снабден с LED светлина и камера. Той е достатъчно чувствителен на допир, за да знае дали е в контакт с кръв, сърдечна тъкан или клапа. Също така той усеща колко силен натиск упражнява.

Изследователите комбинираха това усещане с изображение от камерата на катетъра, за да създадат устройство със „зрително докосване”. На принципа на мустаците на плъховете и антените на раци, катетърът се движи вътре в сърцето чрез многократно осъществяване на контакт с тъканите и следване на стените на сърцето, докато достигне до местоназначението си. Тъй като устройството знае колко силен натиск упражнява, то не е вреди на сърдечната тъкан, докато я докосва. Веднъж доведени до точното място, хирурзите извършват манипулацията необходима, за да спрат теча. Навигацията при роботизирания катетър отнема приблизително същото време като хирурга, ръководещ катетъра, съобщават изследователите в списание Science Robotics.

„Работата доказва, че автономните катетри са технологично осъществими, казва Дюпон, а иновацията може да се окаже полезна за хирургическото изпълнение, като позволява на хирурзите да съсредоточат енергията си върху критичните стъпки, като фиксирането на пробива в сърцето, вместо да отделят и енергия за навигация и за запушване на отвора.

Най-голямата полза обаче може да бъде, че изкуственият интелект зад автономни медицински устройства никога не спира да се учи“, според Дюпон. Той предвижда бъдеще, в което програмите зад устройствата постоянно се учат от всички останали устройства. В това бъдеще „изведнъж всеки лекар, в партньорство с един от тези роботи, би могъл да повиши уменията си до нивото на най-опитния човек”, каза той.

Превод – Нина Жишева

The post Самоходен робот ще асистира сърдечни операции appeared first on Зелен Свят.

Защо еболата е толкова опасна и трудна за унищожение?

1. Изискванията на ваксината:
   Ваксината за ебола трябва да се поддържа студена. Но в тропическите райони, където има малко охлаждане, ваксината може бързо да стане безполезна. Все още не разполагаме с изсушена или друга по-подходяща форма на ваксината.
2. Ограничения и разходи за нови лекарства:
   Съществуват експериментални, генетично модифицирани лекарства за ебола, но все още не е ясно дали те ще бъдат широко ефективни и достатъчно достъпни, за да бъдат осъществени за масово лечение на жертвите на Ебола по света.
3. Неуспехът на методите, които са спрели предишните вируси:
   През 1966 г., по време на голяма епидемия от вируса на едра шарка, ваксинаторите са използвали методи, наречени пръстенна ваксинация с голям успех. Те ваксинирали хора в пръстен около заразеното лице. Това блокира вируса в стената на имунните хора и го спира да се разпространява. Опитите да се използва техниката с Ебола обаче са изправени пред проблеми. Ваксинирането изисква стабилно правителство или друг орган, поддържащ гражданския ред. Зоните с огнища на ебола в Демократична република Конго се контролират от силни милиции, които не позволяват на ваксиниращите да извършат този вид лечение на заразените.
4. Пропуски в разбирането на учените за това как убива Ебола:
   Ебола остава загадъчна. Тя е невероятно агресивна в човешкото тяло, но учените все още не разбират всички механизми на вируса. Великият военен стратег Сун Дзъ казва: “Познавайте врага си.” Все още не познаваме Ебола достатъчно, че да я спрем напълно. Когато най-накрая го направим, ние ще видим пътищата, чрез които ще я победим.

The post Какво спира унищожението на Ебола? appeared first on Зелен Свят.

В сряда изследователите съобщиха в списание Science Translational Medicine, че са създали изкуствени кръвоносни съдове, които се трансформират в жива тъкан при пациенти, участвали в техния експеримент. Новата технология обещава да направи възстановяването на кръвоносните съдове по-безопасен и по-ефективен, казват учените.

“Идеята е, че ако кръвоносните съдове могат да бъдат направени в лабораторията, те биха могли да бъдат използвани за лечение на пациенти с различни съдови нужди и вероятно да имат по-малка заболеваемост от настоящите алтернативи,” каза Хедър Причард, главен оперативен директор по биотехнологии на Humacyte, Северна Каролина, компания, която ръководи проучването.

В момента лекарите често вземат кръвоносни съдове от една част от тялото на пациента и ги присаждат в друга част на тялото. Но възможностите за събиране и пренасочване на тези съдове са ограничени. А сегашните синтетични присадки увеличават риска от инфекции и други усложнения. Дарените присадки също могат да бъдат отхвърлени от организма на пациента.

За да преодолеят тези пречки, изследователите в Humacyte искали да използват човешки съдови клетки като база за отглеждане на нови кръвоносни съдове в лабораторията. Събирайки от дарени трупове, учените събрали проби от мускулните клетки, които съставляват кръвоносните съдове и ендотелните клетки, които образуват подплатата от вътрешната страна на съдовете. След това те засели тези клетки на биоразградимо мрежесто скеле. След като израснали, учените са премахнали съдовите клетки на трупа, оставяйки кръвоносен съд от протеини като колаген, които обграждат и поддържат структурата на тъканта.

„Отстраняването на клетките е важно, за да може съдовете да бъдат произвеждани в големи партиди и да бъдат съхранявани в операционни зали за имплантиране в който и да е пациент”, обясни Причард. Новите съдове, наречени човешки безклетъчни съдове (HAVs), са дълги около 40 сантиметра и са с диаметър от 0.7 см. Структурата и силата на HAVs имитират човешки артерии и вени.

HAVs са в клиничните проучвания за хемодиализен достъп при пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност. В новото проучване учените са изследвали малки парчета от HAVs, които са били отстранени от 13 пациенти по време на рутинни операции. Учените открили, че въпреки че съдовете не съдържат никакви клетки, когато се имплантират, собствените клетки на пациентите създават своя „фабрика за скелетни клетки“. Процесът “превръща HAV в многопластова жива тъкан, подобна на родните кръвоносни съдове”, казва Причард. Досега изследователите само подозираха, че това е възможно, но сега за първи път доказаха, че при хората нещата се случват така.

Изследователите показаха, че собствените клетки на пациента дори са ремонтирали имплантирани HAVs, които са били повредени от игли за диализа. Находката предполага, че инженерните съдове също могат да се самолекуват. Откритието на екипа означава: “С течение на времето имплантираният изкуствен HAV става еднакъв със собствения кръвоносен съд на пациентите”, пишат авторите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Създадоха кръвоносни съдове, които стават жива тъкан appeared first on Зелен Свят.

Поведенческите лечения за мигрена включват т.нар. Методи на умственото тяло, като когнитивно-поведенческа терапия и техники за релаксация.

В новото проучване изследователите са открили, че само около половината от пациентите с мигрена, които са били насочени от специалист по главоболие за поведенческа терапия, са планирали първата си среща, според резултатите, които бяха публикувани в списание Pain Medicine.

Липсата на време е основната причина, която хората дават, за да не изпълнят първоначалното назначение, заяви водещият автор д-р Миа Минен, невролог и директор по изследването на главоболието в NYU Langone Health в Ню Йорк. Тези пречки, свързани с времето, включват невъзможност да се отдели време от работата и семейните задължения, което им пречи да посещават седмични сесии за поведенческа терапия, казва тя.

Разходите и скептицизмът по отношение на това дали биха били полезни поведенчески терапии са други често срещани причини, поради които хората с мигрена може да пропуснат тези лечения, установи проучването.

Поведенчески терапии за мигрена

„Въпреки скептицизма на някои пациенти, всъщност има добри научни доказателства, че три поведенчески терапии – когнитивно-поведенческа терапия, техники за биологична обратна връзка и техники за релаксация – са безопасни и рентабилни лечения за мигрена, с трайни ползи“, казва Минен за Live Science.

Проучванията показват, че хората, които участват само в поведенчески терапии – без да приемат лекарства – могат да постигнат 50-процентно намаление на броя на дните, които са засегнати от главоболието, каза Минен.

И така, как работят тези лечения?

Техники за релаксация могат да спомогнат за облекчаване на стреса, който може да предизвика мигрена, казват от клиника Майо. Тези техники включват дълбоки дихателни упражнения, медитация и прогресивна мускулна релаксация, което е последователно затягане и разхлабване на мускулни групи, които обикновено се правят от пръстите до главата.

Biofeedback е техника, която включва свързване на човек с електронни сензори, които наблюдават биологични функции, като промени в температурата на кожата или сърдечната честота. Получаването на тази обратна връзка от тялото може да помогне на някой с мигрена да се научи как да прави малки промени, като например отпускане на определени мускули, като начин за намаляване на болката.

Поведенческите терапии, от друга страна, нямат негативните странични ефекти от мигренозните лекарства и са безопасни по време на бременността, каза Минен. Така че, в новото проучване, изследователите искали да разберат защо повече хора с тези инвалидизиращи главоболия не са използвали тези лечения.

Провеждане на поведенчески терапии

В проучването изследователите са проучили повече от 230 пациенти с мигрена, които са отишли ​​в център по главоболие в голяма болница за обучение. След като били видени от специалист по главоболие, около 30% от пациентите били насочени за поведенческо лечение.

Малко повече от половината от посочените пациенти (57%) са назначили първа среща с терапевт, който е преминал обучение по мигрена, според проучването. Резултатите също така показват, че хората, които са посещавали терапевт за мигрена в миналото, са по-склонни да организират среща за поведенчески лечения, отколкото тези, които не са.

Хората, които преди това са посещавали терапевт, могат да разберат по-добре какво се случва по време на поведенческата терапия. Те могат също така да почувстват по-малко стигма за това, че се лекуват при терапевт и имат по-голямо самосъзнание за това как определени фактори, като стрес или необичайни графици на съня, могат да засегнат тяхната мигрена.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Имате мигрена? Релаксирайте и медитирайте appeared first on Зелен Свят.

Учените наскоро намериха начин да превърнат клетката на имунната система в неврон – две клетки с напълно различни форми и много различни функции. Надеждата е, че техниката може да помогне на учените да изследват мозъка на пациента от кръвна проба.

„Кръвта е една от най-лесните биологични проби, които могат да се получат”, заяви Мариус Верниг, доцент по патология в университета в Станфорд. “Почти всеки пациент, който влиза в болница, оставя кръвна проба и често тези проби се замразяват и съхраняват за бъдещо проучване“.

Стволовите клетки, които могат да се превърнат в много различни видове клетки, обикновено са начин за изследователите да създадат клетка по избор. Но понякога и други клетки, които вече са се диференцирали или са достигнали до зрялото си състояние (например вече са се превърнали в кожни или кръвни клетки), могат да се превърнат в напълно различен клетъчен тип. Изследователите наричат ​​тази трансформация “трансдиференциране”.

Верниг и неговият екип за първи път демонстрираха своята “трансдиференциална” техника в проучване, публикувано в списание Nature през 2010 г. Екипът превърна кожни клетки в миши неврони директно, без предварително превръщане в стволови клетки. Но кожните клетки трябвало да бъдат отглеждани в лабораторията за известно време – време, което може да доведе до генетични мутации, които биха променили клетките на човек, според изявлението.

За да се избегне това забавяне, Верниг и неговият екип се фокусирали върху Т-клетките – бели кръвни клетки, които играят важна роля в имунната система, като помагат за унищожаване на патогените. Те открили, че с добавянето на четири протеина, за кратък период от време Т клетките се трансформират в собствени неврони на пациента, според изявлението.

„Това е малко шокиращо колко просто е да се превърнат Т клетките във функционални неврони само за няколко дни,” казва Верниг. Т-клетките са много специализирани имунни клетки с проста кръгла форма, така че бързата трансформация е донякъде невероятна.“ Тази техника може в крайна сметка да бъде използвана за изследване на невроните на хората, които имат шизофрения и аутизъм, за да се разбере произхода на болестите и да се идентифицират потенциалните лечения, се казва в изявлението.

Невроните, които са създали, обаче, не могат да образуват зрели синапси – пространства между невроните, които са необходими на клетките да общуват помежду си. Според изявлението Верниг и екипът му се надяват, че в крайна сметка могат да подобрят техниката и вече са започнали да събират кръвни проби от деца с аутизъм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Кръвните клетки могат да се трансформират в мозъчни appeared first on Зелен Свят.

„Прилагането на тези генетични подходи към акнето не е било правено никога преди и това е значителен скок напред“, заявява в изявление професор Джонатан Баркър, водещ автор на изследването.

Изследването, публикувано в Nature Communications, разглежда 26 722 индивида, от които 5 602 са имали тежко акне. Екипът идентифицира 15 региона на генома, свързан с развитието на акне, като 12 от тях не са били замесени предварително в това състояние. Установено е, че много от тези варианти влияят върху образуването на космения фоликул – все още неизвестен рисков фактор за заболяването.

„Изненадващо е, че толкова много варианти влияят върху структурата и функцията на космения фоликул”, казва Майкъл Симпсън, ръководител на групата по геномна медицина в King’s College Лондон. “Може да се окаже, че генетичната вариация влияе върху формата на тези космените фоликули и ги прави по-податливи на бактерии и възпаления, които са характерни за акне.”

Един от генетичните варианти, наречен WNT10A, е свързан с ектодермална дисплазия, състояние, което причинява рядка, тънка коса, както и други физически аномалии на ноктите, зъбите, кожата и жлезите. Около 22% от фенотипната вариация (наблюдавани характеристики) при пациенти с акне са обяснени с генетичните варианти, изследвани в проучването, като 15-те значими локуса представляват около 3% от това. Това предполага, че вероятно съществуват други причини, които допринасят за състоянието, но остават скрити.

„Редица генетични варианти сочат интересни механизми, които биха могли да бъдат наистина добри ресурси за създаването на нови лекарства или лечения, които наистина биха помогнали на пациентите“, добавя Симпсън.

Около 85% от хората се сблъскват с акнето в някакъв момент от живота си. Тези червени пъпки и бучки могат да се появяват в продължение на десетилетия и да оставят белези в до 20% от пациентите. Въпреки че състоянието понякога може да изглежда тривиално, за страдащите от възпалени пъпки, гнойни пришки и възли резултатите осигуряват допълнителна надежда за нови възможности за лечение.

“Акнето може да има тежки емоционални и психологически последици и е свързано с депресия, безработица, суицидни идеи и самоубийство”, пишат авторите.

Екипът се надява новото откритие да доведе до нови лечения с по-малко странични ефекти от сегашните лекарства. Един от най-добрите лекарства на пазара днес е изотретиноин (известен също като Accutane), но има нежелани странични ефекти, които придружават лекарството, както и забрана за ползването му от бременни жени.

Автор – Нина Жишева

The post Задава ли се ефикасно лечение на акне? appeared first on Зелен Свят.

Според репортажи в списание EMBO Reports учените от Югозападния медицински център на Университета на Тексас и Flinders Unversity в Австралия учените са установили, че единичният ген, известен като RCAN1, действа като инхибитор на обратната връзка за всички видове метаболитни процеси и производството на телесна топлина. След като са изключили този ген у мишките, те открили, че животинките са станали устойчиви на наддаване на тегло. Всъщност метаболизмът им е получил супер заряд, който им позволява да “изгорят” повече калории.

Досега експериментът е тестван само на мишки. Въпреки това изследователите твърдят, че техните открития притежават потенциал като нова лекарствена терапия за хора със затлъстяване или метаболитни състояния.

„Знаем, че много хора се борят да отслабнат или дори само да контролират теглото си по различни причини. Констатациите в това проучване може да означават разработване на хапче, което да е насочено към функцията на RCAN1 и може да доведе до загуба на тегло, казва водещият автор, професор Деймиън Кийтинг от университета Flinders. Резултатите показват, че ние имаме потенциалната възможност да постигнем реална разлика в борбата със затлъстяването. Вече разработихме серия от лекарства, които са насочени към протеина, който този ген произвежда и сега сме в процес на тестване, за да видим дали те инхибират RCAN1 и дали могат да бъдат потенциални нови лекарства против затлъстяване”, добавя той.

Човешкото тяло съдържа два вида мазнини: бяла мазнина и кафява мазнина. Бялата мазнина, използвана за съхраняване на енергията, е нещото, което си представяте, когато чуете думата мазнина. Кафявите мастни клетки, пълни с митохондрии, изгарят енергията и произвеждат топлина. Ние сме склонни да губим малките си запаси от кафяви мазнини с напредване на възрастта, а у затлъстелите индивиди и хората с диабет те са още по-малко. Според изследователите, изключването на RCAN1 може да допринесе за превръщането на бялата мазнина в кафява.

“В светлината на нашите резултати, лекарствата, които разработваме за дезактивиране на RCAN1, ще изгарят повече калории, докато хората почиват”, обясни професор Кийтинг. “Това означава, че тялото ще съхранява по-малко мазнини, без да е необходимо човек да намалява консумацията на храна или да прави повече упражнения.”

Разбира се, дори ако изследователите залагат много надежди на тези находки в човешкото лечение, все пак ще се нуждаем от балансирана диета за по-добро здраве. Въпреки това, за хора с хронично затлъстяване или метаболитни състояния, това може да послужи като много полезен инструмент за лечение.

Автор – Нина Жишева

The post Вече ще можем да ядем без да дебелеем? appeared first on Зелен Свят.

Терапията с пчелни продукти, наричана още апитотерапия, от векове се използва за профилактика и укрепване на защитните сили на организма.

Цветът на този пчеларски продукт може да бъде много различен: от тъмно кафяво до сиво-зелено, тъй като всичко зависи от източника на растителната смола. Структурата на прополиса далеч не е най-хомогенната, но разграничаването на един стар продукт от един млад е съвсем проста: пресният има много ярка миризма и прилича на лепкава маса. Ако говорим за вкусовите характеристики на пчелен продукт, то е много горчив.

Прополисът съдържа много хранителни вещества. Също така има антисептични свойства, антиоксидант; и е в състояние да отстрани токсините от тялото. Има минимален риск при употребата му и това  е алергична реакция, която се наблюдава при около 5% от хората.

Използва се още при лечението на: остри и хронични заболявания на дихателната система: ринит, ларингит, пневмония, бронхит, възпалено гърло чрез инхалации. Използва се смес от екстракт от прополис и растително масло (праскова, кайсия, слънчоглед) по пет капки от всяка. Тази смес се излива в гореща вода и се дава на пациента да вдишва. Курсът на лечение е до 25 сесии. Ако е необходимо, сесиите могат да се повтарят след четири седмици;

При лечението на туберкулоза също се използва прополиново масло. Приготвя се по този начин: разтопява се нескортно масло в количество около 1 килограм на водна баня,  охлажда се и се добавя 150 г. прополис. Разбърква се сместа много внимателно, покрива се  и се оставя малко да се охлади. Прецежда се през тензух или метално сито в съд, плътно затворен и се съхранява на хладно, тъмно място.

Маслото с прополис е с жълтеникаво-зеленикав цвят, със специфична миризма, приятен горчив вкус. Лекарството се приема по една чаена лъжица, три пъти дневно след храна. Това лечение трябва да продължи до десет месеца. С него, общото състояние на пациентите се подобрява значително: спира кашлицата, идва им апетит, съня им се нормализира, болките в гръдния кош спират. Маслото от прополис е официално одобрено за употреба при туберкулоза в комбинация с антибиотици. Това лечение може да се извършва само под наблюдението на лекари в клинична обстановка.

Екстрактът извлечен от прополис се използва и в козметиката.

Просто още един повод да сме благодарни на природата за нейните блага.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Прополис – щит за организма от природата appeared first on Зелен Свят.