За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.

Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в  тоалетна хартия.

Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.

Хората, живеещи в крайбрежните райони, много често използвали за своите нужди черупки от миди. Жителите на Хавайските острови използвали кокосови черупки.

В древен Рим в,  обществени тоалетни е имало пръчка с гъба, която е стояла в кофа със солена вода. Богатите хора използвали  розова вода и мека вълна.

В арабските страни и Индия лявата ръка е популярна и до днес. Някои араби смятат използването на тоалетна хартия за ужасна традиция, тъй като вярват, че с негова помощ е невъзможно да се постигне абсолютна чистота.

Френското изобретение – биде, се е използвало както от жените така и от мъжете. Но по време на първата световна война британските и американски войски срещнали тези изобретения в публични домове и решили, че е предназначено само за жени. В резултат на това мъжете не го използвали. Първите американски емигранти, са използвали царевични стъбла.

В Англия първата тоалетна хартия е произведена през 1880 година и се е продавала в квадратни кутии. У. Алкок е първият, който превърнал тоалетната хартия в руло.

Това беше първият и последен път, в който подхващам подобна тема. Стори ми се любопитен пътят на тоалетната хартия, но не мога да спра да визуализирам. Бляк… Отивам да почета за нещо друго…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Пътят на… тоалетната хартия appeared first on Зелен Свят.

Като начало знаем, че са най-разпространени в сухите савани на Африка, където се скитат сред открити равнини и гори. Известни са 4 вида жирафи: Северен, Южен, Мрежест и Кенийски. Жирафите са най-високите бозайници в света. Височината на жирафа му е от полза, за да може да се предпазва от нападението на хищници, като например лъвове и хиени. Отличното им зрение, им позволява да ги забележат отдалеч. Възрастен индивид може да достигне до височина от 5,5м. За тях е известно, че са тревопасни. Любимата им храна са листата на акациевото дърво. Те се славят с добър апетит. Прекарват по-голямата част от времето си в хранене и могат да изядат до 45кг. Листа и клонки на ден.

За разлика от храненето, те не пият много вода, защото си я доставят чрез листата, които ядат. Пият вода веднъж на няколко дни. Както казахме, те са социални и живеят в малки групи от по 15 члена, водени от възрастен мъжки индивид. В дивата природа тези красиви същества живеят около 25 години. В плен те живеят по-дълго и е известно, че достигат 40-годишна възраст. След раждането си, новороденото жирафче е способно да се изправи на крака в рамките на половин час. След около 10 часа вече могат да тичат.

Жираф в зряла възраст може да развие скорост около 55км/ч.

Голяма част от живота на жирафа, минава на крак. Спят на крака, раждат на крак… Спят от 10 минути до 2 часа и са в списъка на бозайниците, които имат най-малка нужда от сън.

До  навършване на 5 месеца, малките живеят и играят в малки групи под зоркото наблюдение на майките си.
Жирафите са социални и мирни животни. Те влизат в конфликт много рядко. В редките сблъсъци се наблюдава, че изразяват гнева си, удряйки вратовете си един в друг. Много рядко тези конфликти завършват с нараняване на едната страна.

Разположението на петната на жирафите е строго индивидуално и уникално, както пръстовите отпечатъци при хората.

Езикът на жирафа е дълъг около 45см. Това му позволява да достига до места, които са недостъпни за други животни и да си набавя храна по този начин.

Принципно са тревопасни, но се знае, че може да оближат някой труп за да абсорбират калций.

Най-голямата им защита са ритниците. Могат да убият лъв само с един удар.

Жирафи съществуват от около 10 000 години, но в момента съществуването им е застрашено главно заради дейността на бракониери и земеделци.

Защо?!? Някой да ми обясни защо трябва да убиваме мирни животни, които не вредят никому?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post В света на жирафите appeared first on Зелен Свят.

В реалноста, чая не лекува отрова, но легендата подчертава важността на чая в културата на Китай. Археологични открития показват, че най-вероятно там е било родното място на тази напитка. Оригиналното растение, което са използвали да култивират чая се използва и днес.

Първоначално обаче са ги консумирали много по различно. Ядели са листата като зеленчук или сготвени със зърна. Чая станал питие преди около 5,000 години. Хората осъзнали, че смесвайки ги с вода и топлина изкарва и подсилва аромата. Напитката станала толкова популярна, че необикновена култура била създадена около нея. Чая станал обект на песни и поезия, любимата напитка на императорите и вдъхновение за художниците. Изобразявали се картини на повърхността на чая, много подобни на тези на кафето днес.

През IX век, японски монах донесъл за първи път растението в Япония. Японците създали собствени ритуали свързани с чая. Започнали да импортират чай от Китай, а там напитката сравнително подобрила икономиката. Бавно чая се разпространил из целия свят. В Европа чая бил донесен от холандски мореплаватели през XV век. Много свързват разпространението на чая в Европа с кралица Катрин от Португалия. Тя се омъжила за английският крал Чарлс II и въвела традицията на чая в Англия. С уголемяването на алпийските колонии се разпространила и напитката.

Днес чая е втората най-консумирана напитка в света след водата. От сладките турски чайове до солените маслени чайове на Тибет, почти всяка култура може да се похвали с индивидуализираната си напитка. Съществуват хиляди вариации от вкусове до начини на приготвяне и добавки. Както легендарният фермер бил съживен от чайните листа, така днес ние лекуваме настинки с чай или се ободряваме по време на студените зимни дни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на чая appeared first on Зелен Свят.

Нейната кулинарна история започва едва през 17-ти в. Преди това жителите на Азия и Европа са я използвали като лечебно растение. Американците започнали да ядат целина през 19 в.

Целината е пълна с биологично активни елементи. Това важи за корена, стъблото и листата.

За нея се знае, че укрепва стените на кръвоносните съдове. Това ги прави по-еластични и подвижни, което на свой ред води до нормализиране на кръвното налягане.

Улеснява и подобрява работата на панкреаса.

Целината работи за намаляване количеството на холестерол, веднага щом влезе в стомашно-чревния тракт като циркулира в кръвта.

Помага за отстраняване на излишната вода, едновременно премахва всякакво подуване и предотвратява артрит, подагра и ревматизъм, както и редица сериозни бъбречни заболявания.

Влакната ѝ абсорбират токсини,  и колонии от патогенни бактерии в червата и след това стимулират отделителната система, за да се премахне цялата тази мръсотия от човешкото тяло.

Както бе споменато по-горе, целината е растение с отрицателно калорично съдържание, което също ускорява метаболизма, което означава, че стимулира елиминирането на токсините и излишната вода, както и улеснява бързото изгаряне на мазнините.

Между другото, има специална диета със целина, която помага да се постигнат добри резултати при отслабване. Въпреки това, всяка диета дава краткосрочен ефект. Много по-ценен е навикът да се яде сурова целина като постоянна съставка в основното меню.

В допълнение, зелените листа могат да бъдат изсушени и използвани по-късно като подправка.

Може да се съхранява в хладилник (до 3 седмици) или в пясък, който се намира на хладно място (например мазето).

Салати, сосове, подправки, супи, основни ястия, сокове, зелени коктейли – всичко това може да се приготви от всяка част на целината.

(освен зелените коктейли, които се приготвят само от зелената част на растението).

Основното тук е да се запомни, че лечебният ефект върху тялото се дължи преди всичко на консумацията на сурова целина (всяка част от нея), докато другите варианти имат по-приятен вкус, но съдържат по-малко хранителни вещества.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Изцеление чрез Целина appeared first on Зелен Свят.

Цветовете на есенните листа често са толкова жизнени, че те са идеалната палитра за създаване на произведения на изкуството. В Япония много хора използват листата само за тази цел. Те събират все още ярки червени, жълти, портокалови, кафяви и зелени листа, разделят ги по нюанси и след това ги подреждат в композиции, които прекрасно се вписват в живата природа. Известно като изкуство очиба или изкуство на падналите листа, тази тенденция дава нов вид на средата по причудлив начин. Въпреки, че те са визуално възхитителни, съществуването на тези картини е краткотрайно. Веднага щом духне вятър, работата на художника отлита с бриза. 

Изкуството на падналите листа включва широк спектър от авторски творби. Някои художници имат предвид минимализма и формират прости форми, а други са много по-подробни и изкусни. Обикновено картините се правят навън – в гората, на улицата, в парка. Но има и картини, които човек може да закачи в дома си, на стената. Обхватът на дизайна е безкраен и с цветовата палитра на природата като начална точка художниците създават от прости потрети, през усмихнати фигурки, до мащабно реалистично живописно изкуство. Популярни герои като Хелоу Кити, Мечо Пух и Пикачу се появяват в тези картини и имат забележителен успех. Тук художниците често включват малки шишарки от иглолистни дървета, за да отделят цветовете или да нарисуват линии. Независимо от подхода, тези произведения на изкуството вдъхновяват да излезем навън и да направим своята собствена картина от есенни листа – дори и да е само за малко.

The post Изкуство от есенни листа appeared first on Зелен Свят.