Като се наблюдава Луната от Земята, даже с невъоръжено около могат да се забележат по-тъмни и по-светли зони. Именно италианецът Фалилей през 1609г. с астрономически телескоп първи разграничава лунните планини и кратери. После с все по-мощни телескопи се изготвят все по-точни карти на лунния релеф. Но до средата на ХХ век и най-великите астрономи познават само едната страна на Луната…

Наистина, като обикаля около нашата планета, Луната леко се върти и около себе си. Така, когато е на половината от обиколката около Земята, тя същевременно се е завъртяла наполовина около себе си, а ние виждаме все една и съща страна. Трябва да се изчакат космическите сонди да заснемат обратната част, за да се види “скритото лице” на Луната. Именно съветският изкуствен спътник “Луник 3” през 1959г. изпраща първите изображения. А през юли 1969г. космонавти от американската експедиция “Аполо 11” стъпват за първи път на Луната: пейзажът е впечатляващ.

Големите пространства, смятани някога за “морета”, са обширни равнини и басейни до 1500км (3 пъти България). На Луната се откриват и планини (някои високи до 8000м), а най-вече кратери с различни размери: от няколко милиметра со 200км в диаметър!

Ето как са се образували кратерите: преди повече от 4 милиарди години Луната е “бомбардирана” от скални блокове с различен размер (от няколко милиметра до стотици метри). Тези скални блокове, метеоритите, движещи се с голяма скорост около Слънцето, са привлечени към центъра на Луната от притегателната сила, Разбивайки се на повърхността, те издълбават неизброими кратери, най-големите с диаметър 200км и с височина почти колкото Хималаите. От 3,8 милиарда години почти няма метеорити разбиващи се на Луната. Това е така, защото всички метеоритти със съседни орбити на Земята и Луната са били привлечени от тях.

The post Какво има на Луната appeared first on Зелен Свят.

Колкото една планета е по-тежка, толкова повече тя “привлича” по-леките тела. Когато изпуснем предмет, той пада надолу, привлечен силно към центъра на Земята, която е много по-голяма. Тъй като Луната е по-малка от нашата планета, нейната притегателна сила е по-малка. Ето защо тя не може да задържи като Земята малките частици газ, образуващи нашата атмосфера. Когато метеоритите падат на Луната, нищо не може да ги спре. Обратно, когато падат на Земята, те се забавят, а след това изгарят в атмосферата: тогава в небето могат да се видят падащи звезди…

Тъй като на Луната няма въздух, няма и най-малка следа от живот: нашият спътник е пустиня.

Луната не грее със собствена светлина: ние можем да я видим, защото Слънцето я огрява. Но докато тя описва обиколката около планетата ни, като показва все едно лице, Земята продължава по “пътя” си около Слънцето. То, като огромен и далечен прожектор, не осветява Луната по еднакъв начин.

Когато си наблюдаваме на небето, оставаме с впечатление, че Слънцето и Луната имат еднакви размери. Въпреки това Луната е много по-малка, но е и по-близко го Земята. Това е достатъчно, за да имат златния диск на деня и сребърният на нощта видимо еднакви диаметри. Ако Луната мине точно между нас и Слънцето, нейният диск може напълно да покрие слънчевия: това е слънчевото затъмнение. Тогава настъпва мряк през деня! Но това се случва много рядко, защото “маршрутът” на Луната около Земята е наклонен спрямо “пътя” на Земята около Слънцето. Луната следвателно минава по-често отдолу или отгове на лъчистата звезда. Лунните затъмнения обаче са по-чести. Тогава Земята скрива слънчевите лъчи и хвърля сянка на Луната, а ние минаваме от пълнолуние към пълен мрак!

Знае се, че Луната и нашата планета са на една възраст. Но не може със сигурност да се докаже как двете са се образували прези 4,55 милиарда години. Измислени са много сценарии. Отначало се смята, че Луната се е “откъснала” от Земята, докато последната, все още много гореща, бързо се е въртяла около себе си: без кора, планетата ни се е деформирала и е изхвърлила малка топка, превърнала се в естествен спътник на Земята.

Но изследването на пробите, взети от Луната и различни от земните отхвърля тази хипотеза. Според друга хипотеза Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, после при пореминаване близо до Земята е започнала да се върти около нея. Но тази версия не отговаеря на изчисленията на астрономите за положението и скоростта на нашата планета и нейния спътник. Днес се смята, че Луната се е образувала от космичен удър с Земята.

The post Как се е появила Луната? appeared first on Зелен Свят.