Американският континент, открит от Христофор Колумб случайно през 1492г., е населен от многобройни народи. Колумб, който смята, че достигнал Индия по западния път, ги назовава Indios, индийци (индианци). Тези твърде разнообразни народности вероятно са дошли от Азия на много вълни през Беринговия проток, морски ръкав от 80 км между Сибир и Аляска. Този проток е лесен за преминаване: през зимата е замръзнал, а през лятото е достатъчно едно кану, каквито притежават и днес ексимосите. Най-голямата вълна може би датира отпреди 20,000 години. Други идват вероятно от полинезийските острови на далечния Южен Пасифик, откъдето са емигрирали на етапи с помощта на големи салове.

Те не познават нито колелото, нито коня, но някои притежават високо технологично равнище. Те са известни като предколумбовите цивилизации, т.е. съществували прези пристигането на Христофор Колумб и откриването им от европейците. Разнообразието им се обяснява с различната обкръжаваща среда: джунгла, пустиня, нагморска височина, студ, топлина… Три измежду тях (маи, ацтеки и инки) са особено силни развити и спечелват възхищението на conquistadores, испанските завоеватели от XVI век, които обаче ги разрушават…

Територията на маите покрива част от Централна Америка и полуостров Юкатан. Тя се намира около градове-държави (Тикал, Паленке…). Начело на всяка стои крал-божество, подпомаган от вицекрал, чиновници и воини. Кралят е от кастата на жреците, която монополизира властта и взима данъци от останалата част на обществото. Жреците извършват ритуали към божествата (Слънцето, Луната, Вятъра, Дъжда…), като принасят в жертва хора и животни. Маите не са завоеватели: те търсят само пленници за роби. През Х век един съседен народ, толтеките, се настанява в Юкатан и претопява маите. Но след бунт през 1450г. кралството им се разпокъсва и не устоява на испанските завоеватели.

Разположени в дъното на обществената стълбижа, под търговците, но над робите, селяните имат тежката задача да изхранват тези, които не произвеждат. Те живеят в гървени колиби, измазани с пръст и покрити с клонак, които образиват селища, отдалечени от града и прекрасните му паметници. Царевицата, основната им храна, вирее добре във влажния и топъл климат. Тя може да изхранва много хора, без да изисква многобройна работна ръка. Но тези, които не обработват земята, трябва да участват в големите строежи в градовете: храмове, гробници, светилища…

The post Предколумбовите цивилизации appeared first on Зелен Свят.

Мистерията на Ел Таджин

Градът е построен и обитаван между 800 г. пр. Хр. и 1200 г. сл. Хр. от една култура, най-вероятно повлияна от олмеките, въпреки че точно кои са те, остава тайна. Някои смятат, че те са били предци на толтеките или че са били клон на могъщите хора от Мая. Някои доказателства сочат, че строителите на Ел Таджин са били предци на хората от Хуастек, които все още живеят в щата Веракруз.

Археологическите доказателства сочат, че градът е бил богат и че е бил столица на царство, което доминирало в голяма част от югозападната част на Мексико. Стоял е на важни търговски мрежи и е бил мултиетнически град.

В най-добрите му времена около 20 000 души са живели в Ел Таджин, главно на околните хълмове. Градът и вътрешността му оцеляват след социалния срив на класическия период, но Ел Таджин продължил да просперира. През 1300 г. обаче градът е завладян от номадски народ, известен като Читимек, който е живял в сегашното северно Мексико. Той бил частично разрушен и изоставен, а жителите установили друг град на известно разстояние. Изоставеният град е известен на толтеките и по-късните ацтеки, и те свързват руините със свръхестественото и царството на мъртвите. След испанското завоевание градът е забравен. Това вероятно е свързано с колапса на хуастекския народ поради войни и болести.

Преоткриването на изгубения град Ел Таджин

Ел Таджин се намира в полу-тропическа планина и наскоро е обрасъл с дървета. Той е бил скрит в гъстата джунгла и е открит едва през 1785 г. от държавен служител, търсещ незаконни тютюневи плантации.

Новината за откриването на изгубения град предизвика сензация, но едва през 20 век градът е бил разкопан. Откриването на петрол отвори зоната за археолози, които заедно с други изчистиха джунглата от изгубения град. Към днешна дата само 50% от територията е разследвана и е обявена за национален археологически парк за защита на многобройните му руини.

Чудесата на Ел Таджин

Най-старата част на града е групата Аройо – площад, заобиколен от подредени стъпаловидни пирамиди, които са били възстановени от пораженията на джунглата. На върха са разположени храмове.

До падането на града площадът е бил използван като пазар, на който има много статуи. Може би най-важната сграда в Ев Таджин е пирамидата на нишите. Пирамидата получава името си от много ниши във всяко ниво и представлява пещери, които символизират портали към подземния свят. Тази конструкция е направена от каменни плочи и е на седем етажа. Състои се от три наклонени страни и една вертикална стена, типична за Мезоамерика.

Това, което отличава тази пирамида, както и по-малките, е използването на полегати подпори. Много експерти смятат, че някога пирамидата е била оцветена в червено и на върха си е имала масивна статуя на божество. За разлика от останалите, Синият храм, наричан така, защото е бил боядисан със син пигмент, няма летящи опори.

Друга важна област е Таджин Чико, който представлява комплекс от сгради, някои от които са административни. Всички те са добре запазени и изработени от каменни плочи.

В града има най-малко 17 игрища, където хората играели игра, която е имала голямо религиозно значение. Смята се, че тази традиция, е извлечена от маите, тъй като губещите в играта били обезглавявани и принасяни в жертва на божествата.

Всяка година през март там се провежда фестивал, посветен на местната култура и музика, а в съвременният град Таджин могат да се видят забележителности като църквата Иглесиас де ла Асунсион.

Превод – Нина Жишева

The post Ел Таджин, изгубеният град на един загадъчен народ appeared first on Зелен Свят.

Откриването на пещерната система, известна като Баламку или „Бог Ягуар“, било обявено от Националния институт по антропология и история на Мексико. След първоначалното откритие от фермери през 1966 г., Баламку била посетена от археолог Виктор Сеговия Пинто, който написал доклад, в който се отбелязва наличието на голямо количество археологически материал. Но вместо да разкопае мястото, Сеговия наредил на фермерите да запечатат входа заедно с всички записи за откриването на пещерата.

Баламку останала запечатана за повече от 50 години, докато не била отворена отново през 2018 г. от изследователя Гуилермо де Анда и неговия екип. Проучването на системата било частично финансирано от безвъзмездни средства от Националното географско дружество. Де Анда си спомня, че се промъкнал по корем през тесните тунели на Баламку в продължение на часове преди да се натъкне на каскада от дарове, оставени от древните жители на Чичен Ица. Те били толкова перфектно запазени и непокътнати, че сталагмитите се били образували около вазите, украсените плочи и други предмети в пещерата.

За да имат достъп само до първата от седемте ритуални зали, открити досега в Баламку, археолозите трябва да пълзят по корем през стотици метри извиващи се тесни проходи. В първоначалния доклад за пещерата Сеговия идентифицира 155 артефакта, някои с лица на богове, а други с маркировка на свещеното цеиба дърво. За сравнение, близката пещера Баланканче, ритуално място, разкопано през 1959 г., съдържа само 70 от тези обекти.

Защо Сеговия решил да запечата такова феноменално откритие, все още остава въпрос. Но по този начин той по невнимание предостави на изследователите безпрецедентен „втори шанс“ да отговорят на някои от най-сложните въпроси, които продължават да предизвикват противоречия за маите днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Недокосната майска пещера Чичен Ица appeared first on Зелен Свят.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на шоколада appeared first on Зелен Свят.