Според зоологическата градина, западноафриканско шимпанзе роди здраво женско бебе на 13 юли пред шепа гости от зоопарка.

След бременност, продължила седем и половина месеца, 27-годишната Алиса безопасно роди пред публиката неназованото си все още бебе. Щастливите зрители, които станаха свидетели на раждането, наричат ​​това изненадващо събитие „невероятно“ и „епично“.

Пазителите казват, че бебето се свързва добре с Алис и останалите 21 шимпанзета на зоологическата градина. Пристигането на бебето е добра новина и за западноафриканските шимпанзета навсякъде. Консерваторите смятат, че в дивата природа остават само 18 000 западноафрикански шимпанзета. Приматите са първите подвидове шимпанзета, които трябва да бъдат добавени към списъка на критично застрашените маймуни.

„Алис и дъщеря й се справят отлично досега и се занимават чудесно двете. Новото бебе винаги създава много вълнение и Алис има много подкрепа от някои от другите опитни майки в групата, като всички искат да помогнат“ – каза Майк Джордан, директор на колекциите в зоопарка.

„Бебето дава особена причина за празника, като се има предвид тежкото положение на шимпанзетата в Африка. Повечето шимпанзета биват ловувани заради проспериращата търговия с диво месо, отколкото се раждат всяка година, което води до рязко падане на популациите в дивата природа. Освен това, проблемът се удвоява т факта, че хората унищожават техните местообитания и е лесно да се разбере защо тези фантастични животни – един от най-близките ни братовчеди – се тласкат към изчезване“ – добави той.

Тези, които не са видели раждането, все пак могат да се отбият до зоологическата градина на Честър и да поздравят новото попълнение в западноафриканската изложба за шимпанзета.

Превод – Нина Жишева

The post Роди се рядък вид шимпанзе appeared first on Зелен Свят.

Още по-изненадващо е, че натрапчивата тактика получава резултати. Синовете на властни майки са по-склонни да създадат и отгледат деца, казва група изследователи.

“Това е първият път, в който можем да покажем влиянието на присъствието на майката върху много важна мъжка черта, каквато е тяхната плодовитост,” каза Мартин Сурбек, приматолог от Института за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия в изявление за пресата. “Бяхме изненадани да видим, че майките имат толкова силно, пряко влияние върху броя на внуците, които получават.”

Момчето на мама

Бонобо са слаби маймуни, които живеят в групи от около дузина в равнинните дъждовни гори в басейна на река Конго. Женските и техните млади формират ядрото на повечето групи. Мъжките, дори и като възрастни, са склонни да се придържат към групата на майка си.

„В социалните системи на бонобо дъщерите се откъсват от местната общност, а синовете остават“, обясни Сурбек. “Но за малкото дъщери, които остават в общността, за които нямаме много примери, не виждаме как те получават помощ от майките си.”

Синовете, от друга страна, биват глезени. Бонобо майките се грижат синовете им да постигнат добро социално положение, например. А когато става въпрос за чифтосване, майките също са на разположение. В предишни проучвания Сурбек и колегите му открили, че майките на бонобо се уверяват, че техните синове са близо до плодовити женски. Майките дори водят битки с мъжки, които се опитват да прекъснат опитите за чифтосване на синовете им.

Успех за бащинство

В новото проучване изследователите комбинират генетични и демографски данни от предишни проучвания, които са наблюдавани четири диви общности на бонобо. Анализът, който включва тестове за бащинство, разкрива, че мъжките бонобо, живеещи в група с майките им, е три пъти по-вероятно да имат деца, отколкото мъжките, живеещи в групи без присъствието на майките им, съобщава екипът в списание Current Biology. В хода на проучването около три четвърти от потомството са били заченати в присъствието на майката.

Защо майките-бонобо са толкова категорични в помагането на синовете им да се размножават, все още не е известно, но учените подозират, че майките се опитват да осигурят продължаването на родословното си дърво.

“Тези женски са намерили начин да увеличат репродуктивния си успех, без да имат повече потомство”, каза Сурбек.

Превод – Нина Жишева

The post Настойчиви бонобо майки помагат на синовете си да станат мъже appeared first on Зелен Свят.

Това е един от първите и най-важни уроци, които научаваме като деца. Но хората не са единствените създания, които се вслушват в този важен съвет.

Учените, провеждащи 29-месечно проучване в националния парк Кибале в Уганда, установиха, че шимпанзетата проверяват за насрещно движение, преди да пресекат прашните, натоварени магистрали, които минават през парка. От 122-те шимпанзета, хванати от камерата, прекосяващи пътя, 92% от тях са гледали наляво, надясно или в двете посоки преди да преминат.

Учените се надяват, че наблюденията като тези ще задълбочат нашето разбиране за това как животните се адаптират към човешкото развитие и насърчават инженерите да проектират благоприятни за дивите животни пътища.

Сблъскването с асфалтова магистрала е сериозен въпрос на живот и смърт за група от шимпанзета в движение. Приблизително 90 превозни средства на час, пътуващи със скорост, достигаща 60 мили в час, използват специалния участък от магистралата, където учените са настроили камерата си. Представители на шест различни вида примати са загубили живота си тук за около година. Изглежда, че шимпанзетата вземат предвид тези рискове, преди да решат да преминат.

В 83% от наблюдаваните участъци алфа-мъжките са поели контрола, за да организират и водят групи, когато се приближават до опасната магистрала. За сравнение, такива мъжки поемат водещата роля в едва 50 процента от времето, когато слизат или се качват по близките дървета за хранене. С други думи, когато става дума за опасната задача да пресекат пътя, шимпанзетата се доверяват на най-добрите си лидери.

И, когато най-накрая решават да пресичат, нещата се превръщат в истинско екипно усилие. Стадото се разделя на по-малки групи, които пресичат заедно с уязвими маймуни – женски, малки, болни и пострадали, като се движат по-бавно. Когато групите за преминаване са по-големи, шимпанзетата повишават темпото и преминават по-бързо, за да могат всички от групата да преминат. След успешно преминаване, около 20% от шимпанзетата дори поглеждат назад, за да проверят останалата част от групата и да изчакат, за да постигнат безопасност.

Изглежда, че колкото повече камерите за наблюдение на шимпанзетата биват инсталирани, толкова повече осъзнаваме колко поведението им е близо до нашето. Наскоро се наблюдаваха женски шимпанзета, оформящи клони в копия за лов. Шимпанзетата също се занимават със семейната драма, имат различни култури и дори се радват да подреждат пъзели за забавление.

Учените искат да продължат да наблюдават пътищата, за да видят как те влияят на територията на шимпанзетата и разселването на видовете. Повече информация ще помогне на инженерите да решат къде да бъдат поставени допълнителните обозначения, да бъде ограничена скоростта или да се поставят повече полицейски патрули, за да бъде намален броят на смъртните случаи сред шимпанзетата, а и на други животински видове в Африка, където строителството на пътища се увеличава.

И кой знае, може би някой ден шимпанзетата ще получат свой собствен светофар с бутон “Walk”, за да натиснат, преди да пресекат улицата. От заснетото с камерите можем да съдим, че това те със сигурност биха могли да го разберат и научат.

Превод – Нина Жишева

The post Дивите шимпанзета се оглеждат и в двете посоки, преди да пресекат пътя appeared first on Зелен Свят.

Учените знаят, поне от времето на Чарлз Дарвин, че големите маймуни издават звуци, когато са гъделичкани. Но не било ясно дали тези звуци всъщност са свързани с човешкия смях. Сега изследователите са стигнали до заключението, че смехът се е развил у приматите през последните 10 до 16 милиона години, когато е живял последният прародител, общ и за приматите и за човеците. 

В изследването, публикувано в Current Biology, бяха измерени 11 слухови променливи за 25 експериментални субекта – променливи като дължината на вокализацията, дишането и вибрациите на гласните струни. Всички тези числа бяха включени в софтуерна програма, която потърси връзката между данните. След това компютърът изгради филогенетично дърво (т.е. “родословно дърво”), което отговаря на най-добрите данни. Анализът установи, че човешкият смях е най-близък до този на шимпанзетата и бонобото, двете най-тясно свързани с нас маймуни. Графиката на смеха показа, че следващите по подобие са горилите, следвани от орангутаните и сиамангите, които са по-малки маймуни. “Тези резултати съвпадат с генетичната топология на големите маймуни и на хората”, каза Давила Рос.

По време на проучването Давила Рос се убедила и в това, че издаваните звуци не са просто антропоморфни, те просто са израз на радост и веселост при големите маймуни. Смехът „изглеждаше като израз на радост, каза Давила Рос. Струваше ми се, че участниците се радват на вниманието и позитивното взаимодействие със своите настойници и не бяха много щастливи, когато сесията на гъделичкането свърши“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Смехът не е от вчера! appeared first on Зелен Свят.

В тези места живеел страшен тигър, който плашел всеки с рева си. По-късно в пещерата дошъл монах, който търсел подслон по време на военни действия. Той се настанил в тигровото ложе. Хищният звяр не го докоснал. Така заживели заедно – тигърът и човекът.

В непосредствена близост до тигровата пещера има функциониращ манастир във вътрешната част на скалистия хълм. Територията му е оградена с високи скали и е добре защитена от силни ветрове. Хиляди будисти идват на това място, вярвайки в свещената енергия на пещерата и планинския връх. От друга страна, гледката е неописуема, вижда се почти цялата провинция Краби.

Тук дори един турист, далеч от будизма само за един час, може да изпита физическата и духовната си сила и да постигне просветление.

Във висок пирамидален храм, затворен за туристи, живеят монасите.

Едно от най-впечатляващите неща в Храмовия комплекс е високата планинска стълба от 1237 стъпки – така се стига до 40-тия етаж !!! Стъпалата са с различна височина. Стълбата по ръбовете на парапетите е украсена с дълги змии. През цялото време, докато се изкачват стъпалата, може да се видят маймуни. Ако не сте внимателни с тях, могат да ви ухапят. Ловко крадат телефони, чанти или каквото имате в ръцете.

Услужливи табели уведомяват туристите колко стъпала остават до върха.

На върха има 18–метрова статуя на Буда в позиция лотос. Тя е огромна и величествена, цялата е златна. Изключителна панорама, пред която оставаш безмълвен. От там може да се наблюдават молещите се монаси, облечени в оранжеви одежди.

Околността е покрита с големи дървета на стотици години, особено в долината Khiriwong. Планините са от всички страни и има много малки пещери.

Освен че е място за медитационен център, това е и обект на археологически и исторически интерес. Той е един от най-интересните храмови комплекси в южната част на Тайланд, тъй като монасите живеят и се покланят в лабиринт от естествени пещери в обрасла долина на джунглата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Wat Tham Suea – храмът на тигровата пещера appeared first on Зелен Свят.

Факт е, че животните не могат да се изразяват на език разбираем за човека. Това обаче не ги прави по-малко интелигентни от хората. Еволюцията е отделила на всяко живо същество на планетата определена искрица интелигентност. Оставяйки хората настрана с тяхното превъзходство, основано на разума, сред животните има представители, чийто интелект се доближава до човешкия, а според мен биха могли дори да послужат за пример на нас човеците. Ето и малко примери, които със сигурност не изчерпват всичко по темата.

Маймуната е най – близка до човешкия вид – като анатомия, биохимия и физиология. Затова не е изненада, че с маймуните си приличаме по много неща. Учени са установили, че маймуните могат да манипулират останалите: например маймуни-бебета понякога плачат в присъствието на водача на групата, макар, че никой нищо не им е сторил. В резултат от това лидерът често ,,наказва“ останалите възрастни маймуни. Т.е., те  могат умело да се справят с инструментите на манипулацията.

Гарваните са смятани за едни от най-умните птици. Те помнят откъде са взели храна, могат да се разпознаят в огледалото, а някои от уменията им са сравнявани с тези на малки деца или маймуни. Интересно е, че гарваните помнят и хора, които са ги измамили. Има случаи на гарван,  откраднал орех, който  го пуска на уличното платно на улицата. След това чака да мине кола, за да се отвори ореха и да изядат плода. Има и такива, които са забелязани да хвърлят орех отвисоко за да се счупи черупката.

А от личен опит да ви споделя, че имах период, в който редовно  хвърляхме излишният хляб на Гарваните (аз си признавам, че за да ги извикам, грачех надвесена от прозореца, имитирайки техният звук, за да ги привлека). В резултат, те изяждаха хляба и оставяха на платформата пред прозореца половин черупка от орех. Дали бележеха жилището или се отблагодаряваха, не мога да знам. Знам само, че не беше случайно и се повтаряше многократно.

Скоро пък, баща ми разказа за истински случай от собственият си опит. Излизайки от работното си място, той намерил наранено малко гардже. Сложил го в кашон и решил да го прибере. Първо птичето е щяло да бъде в безопасност докато заздравее и второ – децата в къщата (племенниците ми) щели да се зарадват. Тъкмо се прибрал и го показвал на домашните и отвън се чули странни звуци. Когато погледнали през прозореца видели как жиците, оградата, близките стълбове и оградата на съседите са буквално почернели от накацалите Гарвани. Майка ми бързо съобразила, че вероятно птиците са ядосани и може дори да нападнат. Бързо изнесли гарджето в двора и Гарваните си го прибрали. Тръгнали си внезапно както дошли. За мен остава любопитен фактът дали гарджето е подало сигнал за помощ към семейството си по неведоми за нас хората пътища или „родата” е проследила баща ми от работното му място до къщата.

/следва продължение/

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Интелект в животинска кожа – респект! Част 1-ва appeared first on Зелен Свят.

Поглеждайки към маймуните, не стига, че действията които правят са плашещо човешки, скорошни изследвания показват, че те вероятно имат по-добра къса памет от човека. От друга стана шимпанзетата показват огромна липса като става дума за социална интелигентност. Както проучвания показват, малко дете има много по-голям шанс да наблюдава някой и да разбере какво човека се опитва да направи от колкото която и да е вид маймуна. Кучетата са реално по близко до социалните разбирания на дете.

Гарваните имат доста добра репутация като става дума за интелигентност. Тези животни използват разнородни инструменти да си изкарат или прекарат храната си, която е главно насекоми и червеи. Тестове под формата на пъзели показват, че гарваните могат да бъдат поставени на нивото на 5 до 7 годишно дете.

Делфинте са също животни с добра репутация. Начините, по които те комуникират са доста сходни с тези на човека, макар да има очевидни разлики. Хората виждаме с очите си и комуникираме с звуци. Делфините правят нещо подобно, но при тях те могат да комуникират изображение чрез звуци. Все едно ако хората можеха да говорят с холограми.

Друго животно, което вероятно би ви учудило е слонът. Не стига, че те се познават в огледалото, но хората са успели да научат слон как да рисува и той нарисувал слон. Не само това; те показват изключителна интелигентност като става дума за емоции. Изглежда, че те изпитват също толкова силни емоции като любов, омраза и силна мъка точно като хората.

Лимитите за еволюция на всички животни е безкрайна при положение, че ние сме стигнали до тук, защо да не и те?

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-умното животно appeared first on Зелен Свят.