Разпространен е в Южна и Централна Европа – Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Република Македония, Словения, Хърватия и т.н. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери  носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Празнува се през първата неделя от новата година.

По нашите земи, води началото си от траките, където се е празнувал още по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.

Кукерите са карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни,  в Източна България, и между Коледа и Богоявление в Западна България.

На първи януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). 

В източна България, водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос.  В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски. Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.

Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Да прогоним злото с Кукери appeared first on Зелен Свят.

Трябва да се признае, че използването на маски за свещени ритуални цели не е уникално за Бали. От маските за Деня на мъртвите в Мексико до различни африкански племенни маски, маските се ползват за различни обичаи и вярвания в различните култури. И сред тези култури, Бали е едно от малкото места, където актът и изкуството на маските не само е жив, но и процъфтява.

Характерът на балинезийските маски се корени от анимизма и динамиката на културата. От представата, че боговете присъстват във всички неща, древните балинезийци създават красиви “домове” за духа и трансцеденталните енергии, за да живеят. Маската е средство на наследствени духове да пребивават или посещават физическия свят, тъй като представляват божествените същества или енергиите във физическа форма.

Някои маски са изработени като домове на духовната енергия, следвайки специфични обичаи, традиции и инструкции в създаването – специфичен материал, време на изработване, начини за правене и т.н. Тези маски се използват в свещени церемонии и дори съществуват церемонии, посветени на техните правомощия.

Когато индуските влияния навлизат в Бали, религията взаимодейства и бива динамично възприета от съществуващата система на древните вярвания. Маските и другите културни обекти запазват своята роля и функция, докато съдържанието на ученията се разширява и развива, за да приспособи тази нова религиозна система. Белинезийският хиндуизъм създава своите хиндуистични митологии и учения чрез собствения си танц, музика и предмети, като маски.

Маските не обслужват сами духовните си цели. Съчетани с музика, костюми и танци, тази сложна синергия създава най-голямо благоговение, когато се представя на боговете в храмове или на церемонии.

Изпълнителите също са важна част от свещените традиционни изпълнения. Танцьорите, например, се разглеждат като пратеници или дори представители на божествата. В тази вяра маската играе роля при поканването и приемането на божествената енергия, която по-късно ще “поеме” или ще се прояви в тялото на танцьора или неговите свойства. Ето защо, изпълнителите винаги са задължени да преминат през определени очистващи ритуали, преди да поставят маска или да изпълнят танц.

Свещените маски се използват в различни процесии от масивни храмови ритуали до церемонии, които празнуват лични моменти като сватби или погребални ритуали. По време на социални или развлекателни танци, маските служат като символ на определени герои от случката, която пресъздават.

Днес туристите познават балинезийските маски повече като прекрасен сувенир, с който украсяват стените в домовете си. Макар че това се смята за изключително неподходящо за свещени маски, които трябва да се съхраняват спретнато в памучни торбички и да се пазят в храма, някои маски вече се изработват за декоративни цели и следователно не изискват същото третиране, каквото изискват свещените маски. Те просто ще напомнят за богатото минало и култура на Бали и за свещените им значения, които носят и до днес.

The post Свещените маски на Бали appeared first on Зелен Свят.