През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Те имат способността да изграждат структури с телата си. Много пъти се събират на топка, за да се предпазят и приличат на шепа кал. Те правят това като закачат телата си едно за друго. Те са животни, но в същото време могат буквално да се категоризират като плат, който може да бъде тестван за устойчивост.

Тези мравки идват от средните части на Южна Америка. Там в джунглите честите дъждове наводняват домовете им. Мравките, който останат заедно и в близост до кралицата имат по-голям шанс да оживеят и създадат потомство. За това те решили да се хванат за ръце и просто да плуват по течението докато намерят ново място за живот.

През XX век кораби донесли огнените мравки в Северна Америка. От там те се разпространили из цялата земя. Днес от този вид мравки могат да бъдат намерени в почти всеки американски град. Това позволява на учените да разглеждат физиките на тези креативни мравки. Те са им направили всичко, което можете да се сетите – от поливане с радиоактивност, до опити да ги разделят с ластици, дори до поливане с злато. Създали са математични уравнения, с които показват движението и формирането на „сглобките“. Категоризирали са мравките като вискоеластичен материал – имат качества на течност, но в същото време са еластични. Мравките закачат телата си толкова близко, че създават водоустойчив материал.

Голяма част от технологиите намират вдъхновение от природата. Тези малки същества са фантастични и техните способности могат да бъдат изучавани и да помогнат за направата на нови материали.

Автор: Мартина С. Попова

The post Фантастичните огнени мравки appeared first on Зелен Свят.

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в съседните Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония.

След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век започва разпространението на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонизатори.

Първата технология за производство на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан. През 18 век започва създаването на оцветен порцелан. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.

Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.^[1]

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина).

При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането.

Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600–1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.

И след цялата суха фактология е време за пиршество на душата.

Подбрах няколко интересни  и полезни порцеланови красоти. Дано ви допаднат.

Когато бяхме малки, лелята на майка ми подари 2 порцеланови купички, които на дъното имаха 2 мечета за мен и брат ми. “Никой няма да става от масата, докато не изядете всичко и не се види мечето” – каза тя като условие още като ги подари. Нямате идея колко мотивиращо ни беше подействало това.

А тук има за цяла детска градина.

Хубав начин да си акумулирате добро настроение около печката, не мислите ли?

Бухали за настроение, бухали за привличане на мъдростта…любимите ни бухалчета.

Ето за тази побърквация ви говоря, ааааа…

Малко екзотика посред тъжната есен ще внесе настроение на масата.

Порцеланов свещник “накацан с пеперуди”… красиво.

Спасителен подарък за почти всякакъв случай в зимният сезон.

Жест към романтични момичета

Оказва се, че освен с разнообразна палитра от цветове и декорации, майсторите в тази област успешно експериментират и с форми.

Надявам се да съм успяла да ви заредя с дневна доза добро настроение, вдъхновение, а защо не и красив подарък за някой близък.

източник снимки: Pinterest, Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post От любов към порцелана appeared first on Зелен Свят.

Който е слушал в час по физика сигурно вече знае това – всяка материя е изградена от атоми. Те са изградени от три вида по-малки частици – негативни електрони, позитивни протони и неутрални неутрони.

Принципно електроните и протоните в атома се балансират взаимно, затова по-голямата част материя е неутрална. Електроните обаче са миниатюрни. При триене лесно могат да се отделят от атома, което оставя повече протони, правейки материята позитивно наелектризирана. Избягалите електрончета си намират нов дом, но го правят негативно зареден. Това води до дисбаланс в материята. Тъй като природата главно е създадена със стремеж към баланс, в момента, в който две противоположно заредени материи се докоснат, допълнителните електрони се възползват от възможността да запълнят празното място и да направят материята отново неутрално заредена. Това бързо движение на електрони се натича статично разреждане или т.н. статично електричество.

Този процес не може да се случи с произволни предмети. Металите и солената вода принципно имат повече свободни електрони в структурата си, които лесно могат да се отделят. От друга страна, изолатори като пластмаса, гума или стъкло имат много тясно свързани електрони.

Най-възможно е да се получи статично електричество когато единия от материалите е изолатор. Ако вървите по килим електрони от тялото ви ще се втрият в него, докато вълната, която е изолатор, няма да позволи да изгуби собствените си електрони. Няма да се случи обмяна и вашето тяло ще остане позитивно заредено. В моментът, в който докоснете метална дръжка на врата ще ви удари ток.

Освен да ви предложим да си смените дръжките на вратите с дървени или да премахнете килимите, няма как да ви помогнем, но сега поне знаете кой е виновникът.

Автор: Мартина С. Попова

The post Статично електричество – как и защо? appeared first on Зелен Свят.