Още от откриването на ръкописа учените се опитват да дешифрират на пръв поглед несвързаната смесица от думи и символи, отпечатани на 240 страници от пергамент от животински кожи. Сега, Джерард Чешър от Университета в Бристол в Англия казва, че за период от две седмици, той дешифрирал текста с подобаващо загадъчна “комбинация от нестандартно мислене и изобретателност”, както се казва в изявлението му.

Той твърди, че вместо просто смесица от безсмислени думи и символи, ръкописът е написан на прото-романски език, който често е бил използван в средновековието, но рядко на него са писани официални документи, съобщава Чешър на 29 април в списание Romance Studies.

„Макар този романски език да е остарял отдавна, “значителен остатък от езика е оцелял в модерната епоха, защото неговият лексикон е изолиран в многото съвременни езици на средиземноморска Европа“, пише той в статията.

„От прото-романския език, използван в ръкописа, в крайна сметка произлизат романски езици като португалски, испански, френски и италиански“, обяснява той.

Азбуката на този език съдържа комбинация от непознати и познати символи, някои думи и съкращения на латински и никакви препинателни знаци, с изключение на някои бележки по отделни букви“, обясни в проучването Чешър. Нещо повече, всички букви са с малки букви; няма двойни съгласни, но има много двойни, тройни, четворни и дори петкратни поредици от гласни.

Според Чешър, части от текста разкриват, че ръкописът е съставен от доминиканска монахиня като справочник за Мария Кастилска, кралицата на Арагон в Испания от 15-ти век. Според неговия код, ръкописът съдържа информация за билкови лекарства, терапевтични бани и астрологични показания; също така говори за възпроизвеждане и родителство, наред с други теми.

Но не всички учени са съгласни с твърдението. Гордън Раг, изследовател в Keele University в Обединеното кралство, който е прекарал десетилетия в изучаването на ръкописа, не смята, че той е бил написан на един език.

“Ако се занимавате с текст на истински език, бързо ще започнете да виждате закономерности”, каза Раг. „Например, на английски, думата “а” почти винаги се появява пред съществително, започващо със съгласен звук и “аn” пред съществително, започващо с гласен. “Разбивачите на кодове са добре запознати с такива функции, така че това е едно от първите неща, които търсят, а тези характеристики не се срещат в ръкописа на Войнич”, добави той.

„Друг въпрос е това, което се нарича “статистически странности”“, казва той. „Например, думите в първата половина на реда са по-дълги от думите във втората половина. – Това не е нещо, което бихте очаквали от истински език. По-скоро би могло да бъде куп безсмислен текст, предназначен да изглежда като език“, съобщава той още през 2016 г. в списанието Cryptologia. „С други думи, средновековна измама.“

“Всеки, който твърди, че е намерил решение, включващо истински език, ще трябва да обясни защо текстът показва тези статистически странности, а не просто да ги игнорира”, добавя той.

Превод – Нина Жишева

The post Разбиха ли тайнствения код на ръкописа на Войнич? appeared first on Зелен Свят.

Египетското министерство на антиките пусна нови подробности за гигантския саркофаг от черен гранит, открит в Александрия, Египет. Според египетското министерство по антиките, скелетите в тайнствения саркофаг, отворен въпреки „всички предупреждения за предполагаеми древни проклятия, може да се отприщят“.

Енигматичният саркофаг се смята за „най-големия гранитен саркофаг, открит някога в Александрия, дълъг 185 см, висок 265 см и широк 165 см. Експертите казват, че зловещият саркофаг е останал погребан повече от две хиляди години на по-малко от 5 метра под замята.

Според доклади скелетите са проучени от екип от учени от министерството на Министерство на египетските антики, които са успели да определят възрастта, пола и много други подробности.

Резултатите от проучването бяха публикувани на страницата на Министерство на египетските антики във Фейсбук.

Според д-р Надя Хейдър, началник на Централния отдел по антики в Долен Египет, първият скелет принадлежи на жена на възраст между 20 и 25 години, с височина от 160 до 164 cm.

Вторият е на мъж на възраст между 35 и 39 години, с височина между 160 и 165,5 cm, а третият скелет е за мъж на възраст между 40 и 44 години, а височината му е между 179 и 184,5 cm

Интересно е, че експертите са възстановили и малките златни плочи сред костите, с размери 5см на 3см. Експертите твърдят, че плочите имат деликатни произведения на изкуството и най-вероятно са били използвани за представяне на военни звания. Освен това, изследователи от Министерство на египетските антики открили и една дупка в един от човешките черепи. Експертите твърдят, че дупката не е причината за смъртта на човека, а е доказателство за хирургическа намеса на главата, по-известна като трепанация.

„Тази операция е най-старата хирургична интервенция, позната от праисторията, но е била рядка за Египет“, казва д-р Зейнаб Хашиш, ръководител на екипа на изследователите.

Интересното е, че само няколко черепа от древен Египет са били подложени на процедурата, което прави находката изключително важна.

Изследването на мумиите не е приключило. Скоро експерти ще провеждат нови изследвания върху костите, включително ДНК анализ и скенер, за да определят дали те са членове на едно семейство.

По отношение на тъмния сочен сок, открит в саркофага, експертите вече са потвърдили, че всъщност това е канализационна вода, оцветена от разложените обвивки на труповете.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Какво откриха в „прокълнатия“ черен саркофаг appeared first on Зелен Свят.

Появата

Съобщава се, че за първи път мистериозното същество се е появило в Индонезия, по-специално на остров Ява, през 1997 г. Твърди се, че създанието може да бъде намерено на всякакви места, например под земята, в ствола на дърветата или дори на покривите на къщите. Обикновено се казва, че дженглотът е висок няколко инча и изглежда като мъничко човешко същество, макар и с остри зъби, дълги нокти и дълга коса.

Понякога съществото се счита за вид вампир, тъй като се храни с кръв – от животно или от човек. Собственикът на дженглот трябва ежедневно да го снабдява с капки кръв. Ако собственикът не предостави тази храна, хората около него ще бъдат поразени от нещастие. Кръвта не трябва да се подава директно на дженглота, а да се поставя близо до него. Някои твърдят, че съществото оживява, за да пие кръвта, когато никой не е наоколо, докато други твърдят, че дженглотът е в състояние да получи хранителните вещества от кръвта, без дори да се налага да влиза в контакт с нея.

Произходът

Някои вярват, че някога дженготът е бил човешко същество. Традицията гласи, че създанието е било аскет или отшелник, който практикувал забранена магия в опит да придобие вечен живот. Когато човекът умрял, тялото му било отхвърлено от земята, за да не се разложи и след това да се свие, за да стане джудже. Смята се, че дженглотът може да бъде от местните шамани след извършването на някои магически ритуали, въпреки че създанието може да се появи и самостоятелно. Други са на мнение, че джуджето е свръхестествено същество, което може да бъде уловено и овладяно само от онези, които знаят как. Има и такива, които твърдят, че дженглотът е рядък животински вид, който е неизвестен на науката.

Други пък твърдят, че джинглотите не са нищо повече от изкуствени обекти. Според Мухаммад Сиакир Мохамед Азми, малайзийски ислямски практикуващ лекар, дженглотът може да бъде направен от обикновени материали. Цената, на която се продават тези обекти, зависи от това колко реални изглеждат, въпреки че, като цяло, са евтини. От друга страна, предметът може да бъде направен и с използване на животински фетуси. Смята се, че дженглотите, направени от този материал, са по-ефикасни и следователно биха донесли много по-висока цена на пазара.

За изкуствено направените дженглоти се казва, че не притежават никакви собствени сили. Вместо това, чрез черната магия тези същества получават свръхестествените си сили. Смята се, че дженглотът може да служи на господаря си по най-различни начини – като осигурява защита, функционира като талисман за късмет и дори може да отмъсти на враговете.

Изложбите

Може да се види дженглот, изложен на временни изложби в Индонезия и Малайзия. Тези, които не приемат, че дженглотът е изкуствен обект, твърдят, че съществото може да бъде убито. Това ще позволи да бъдат изложени без да бъдат опасни. За да убие дженглот, човек трябва да го хване в бутилка и да го лиши от кръв. Следователно, дженглотите, които се виждат на тези изложби, би трябвало да са мъртви.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Малките чудовища от Индонезия – измислица или реалност? appeared first on Зелен Свят.

Къде са отишли ​​тези хора? В много случаи е трудно да се каже. Службата за национални паркове оставя на местните правоприлагащи органи да проследяват и решават или не случаите на изчезнали хора. И тъй като не съществува федерална база данни за хората, които са изчезнали на тези федерални земи, е трудно да се проследят каквито и да било тенденции или общи черти в техните изчезвания.

Разбира се, някои от случаите на изчезнали лица могат да бъдат обяснени с трагични инциденти – рискове, които се поемат при проучване на открито, като например попадане на животинска атака, падане от върха на планината или излагане на екстремни климатични условия.

Но какво да кажем за останалите? Криптозоологът и бивш полицейски детектив Дейвид Полидис има различна теория. Той се интересуваха от всички така наречени студени случаи, свързани със службата на националните паркове и събира и пресява данни, които е успял да събере, за да определи тенденцията в тях.

Това, което открил, е интригуващо и смущаващо. Полидис се интересува най-вече от случаите, в които хората просто изчезват. Той забелязал, че в много от случаите на тези изчезнали хора са били въведени кучета за търсене и спасяване, за да разследват изчезването, които не могли да се справят с обичаните си задължения.

Има редица такива изчезвания, които са се случили в близост до поляни с диви плодове или камъни и още повече, в които хората са открити на много по-високи места от тези, в които те изчезват. В един такъв случай детето е намерено мъртво на 19 километра от мястото, където е изчезнало, през две планински вериги и многобройни поточета.

Какво смята Полидис за случило се? Той вярва в Голямата стъпка, хибрид между човек и черна мечка, и сочи към загадъчните обстоятелства на тези нерешени случаи като потенциални доказателства за съществуването на това същество. В други случаи си мисли за  Вендиго, зъл дух от фолклора на племето Алгонкин, който тероризира гори и гори.

Разбира се, има много скептици относно паранормалните теории за тези изчезвания, но дали им вярвате или не, със сигурност нерешените случаи в американските национални паркове са достатъчни, за да ви накарат да помислите, преди да опаковате багажа си за път.

Автор – Нина Жишева

The post В перлите на Америка изчезват хора appeared first on Зелен Свят.