Галапагоските костенурки са считани за едни от най-застрашените животни на Галапагосите.

Но новите проучвания показват, че в момента на острова живеят над 500 броя, след като огромните усилия за опазване и населяване се оказаха успешни.

Костенурките, от които има най-малко 300 забелязани, за първи път са били видени от изследователя Джеймс Гибс през декември. Гибс каза, че 10 от тях са новоизлюпени.

Той каза за Dodo:

„Удивен съм, че костенурките ни дадоха възможност да компенсираме грешките си след толкова време. Скорошните раждания помагат да се изтеглят критично застрашените животни обратно на ръба на изчезване, след като бяха почти изтребени в резултат на човешка дейност“.

Моряците за първи път пристигат на остров Пинзон в средата на 18-ти век, на кораби, превозващи плъхове.

Опашатите гризачи, които дойдоха на островите на ранните плавателни съдове, бързо се укрепиха в крехката екосистема и започнаха да пируват с яйца и новоизлюпени костенурки на острова. Дотогава костенурките са имали малко естествени врагове.

Човешкото нахлуване на плъхове е било толкова пагубно за популацията на костенурките, че през следващите десетилетия нито едно потомство на костенурките не е оцеляло от натиска – поставяйки вида на ръба на изчезването.

Но усилията за опазване, разработени през 60-те години на миналия век, когато популацията на костенурките е намаляла до по-малко от 100, били насочени към намаляване на популацията от плъхове на Пинзон в Галапагос.

Природозащитниците откриха няколко яйца, които събрали и излюпили на близък остров.

Костенурките се излюпват и отглеждат в продължение на пет години, докато не станат достатъчно големи, за да не бъдат нападани от плъхове, преди да бъдат пуснати обратно на Пинзон – но плъховете все още упорствали.

Обаче през 2012 г. биолозите използват хеликоптери за разпространение на отрова, предназначена за убиване на плъховете – и тя проработила; наскоро Пинзон беше обявен за свободен от плъхове.

Гибс каза:

Невероятното изкореняване на плъхове на този остров, извършено от парковата служба, създаде възможността костенурките да се размножават за първи път.

Превод – Нина Жишева

The post Откриха бебета на отдавна изчезнали галапагоски костенурки appeared first on Зелен Свят.

Вече съм ви споменавала, че моят син е диагностициран с аутизъм. Когато беше приет в нейната група, още не знаех какъв късмет имаме. Благодарение на нея (и на трудът на другите специалисти, които работят с него, разбира се), синът ми бележи огромен напредък. Тя е перфектният медиатор между него и останалите дечица в групата. Благодарение на нея, те разбират и уважават, че той е различен. Аз нямам нито думите, нито начинът, някога да се отблагодаря на тази жена. За мен тя е рядко съчетание на брилянтни качества. Уважаеми читатели, представям ви г-жа Анелия Чипева или както децата я наричат галено – „Чипева”.

Джани: Здравейте Госпожо! Кога точно решихте, че искате да бъдете учител?

Г-жа Чипева: Здравейте! Благодаря за поканата да бъда Ваш гост.
Нямам спомен кога точно съм решила, че искам да бъда учител, сякаш винаги съм го знаела и с времето пъзела просто се нареди.

Джани: Удовлетворена ли сте от работата си и бихте ли направили промени в системата, ако зависеше от вас?

Г-жа Чипева:  Ако кажа, че съм удовлетворена, това ще означава, че съм достигнала максимума на своите възможности и, че съм спряла развитието си, а това не е така. Аз съм доста активна и любознателна, обичам да си поставям високи цели и когато ги постигна вече имам нови. Обичам да бъда иновативна и креативна. И това много ми помага в работата с децата. Образователната система се нуждае от доста промени и се надявам с времето те да бъдат реализирани.

Джани: Кое е най-трудното в работата с малки деца?

Г-жа Чипева: Да спечелиш обичта и доверието им още в самото начало и след това да изградиш сътрудничество и партньорство, които във времето да работят като добре смазана машина.

Джани: Родителите помагат ли ви или точно обратното?

Г-жа Чипева: Родителите са изключително отзивчиви и добронамерени когато усещат и виждат, че децата им са щастливи, и ходят с желание на детска градина.
 Ежедневният контакт родител – учител, добрата осведоменост и едно “добро утро” казано с усмивка вършат чудеса.

Джани: От къде черпите вдъхновение и енергия?

Г-жа Чипева: От семейството и една шепа истински приятели. В личен план съм изключително щастлива и обичана. С времето се научих, че не е важно количеството, а качеството и така отсях ненужното от живота си, това, което ме уморяваше и ме правеше нещастна, оставих само това, което ме вдъхновява и радва. Разбрах, че приятели не са тези, които са само добра компания на маса, а тези, които остават до теб, когато всички останали си тръгнат. Те са малко, но са си мои и това ги прави безценни.

Щастлива и богата съм.
Имам семейство, за което всеки би помечтал. Това ме изпълва с вдъхновение и любов, и нали казват, че човек дава навън това, което носи вътре в себе си.

Джани: Има ли нещо, което ви плаши, защото за мен изглеждате като свръх човек?

Г-жа Чипева: Ха-Ха Не. За мен няма невъзможни неща . Но определението свръх човек много ми хареса. Благодаря!

Джани: Винаги ли сте толкова организирана или само в работата си?

Г-жа Чипева: Да. Винаги! Да бъда организирана и дисциплинирана са качества, изградени още от детските ми години. Това, разбира се, дължа на усилията на моите родители, за което им благодаря.

Джани: Разкажете ни някаква смешна случка от практиката ви с децата?
Г-жа Чипева: Последната най-скорошна, за която се сещам, беше по повод празника на християнското семейство. Направих беседа. Говорих, обяснявах, повтарях и затвърждавах. Исках децата да запомнят този ден и този празник. Вечерта едно от децата, прибирайки се вкъщи, казало на родителите си: “Г-жа Чипева каза да не забравя да ви кажа, че днес е деня на индианското семейство” . Добре се посмяхме.

Джани: С какво искате да ви запомнят децата?
Г-жа Чипева:  Всяко дете е различно и ще запомни това, което най- много го е впечатлило.

Джани: Коя е най-голямата ви мечта?

Г-жа Чипева: Да видя детето си пораснало, щастливо и реализирано.

Джани: Знам, че обожавате да пътувате. Има ли място, където искате да се връщате многократно?

 Г-жа Чипева: Да, така е. Обожавам да пътувам, да опознавам нови хора, места, храна и култури. Но дори и целия свят да обиколя винаги, винаги, винаги ще копнея да се връщам у дома.

Джани: Пожелайте нещо на читателите на “Зелен свят” да им се случи през новата година!

Г-жа Чипева: Пожелавам на вашите читатели да бъдат здрави и добри, и да не очакват от живота чудеса, а те самите да ги случват всеки ден, да бъдат откриватели и авантюристи. И да не забравят, че понякога черните периоди в живота са чудесни писти за излитане.

Признайте си… не ви ли се прииска, да се върнете отново в детската градина?!? Аз ще ви стискам палци да попаднете в нейната група…

източник снимки: личен архив

автор: Една признателна майка

The post Г-жа Чипева и всички нейни деца appeared first on Зелен Свят.