Пол Оливър, херпетолог от Музея на Куинсланд и университета Грифит в Австралия, всъщност е открил тези любопитни амфибии на полева експедиция през 2008 г., докато той и екипажът му се крият от дъжда в планината Индонезия Фоя. Случайно се огледал и забелязал зелена, кафява и жълта жаба, които седели на една торба с ориз.

“Може да се каже, че те ни намериха, а не ние тях,” казва Оливър, който официално описва този новия вид, Litoria pinocchio, в последния брой на Zootaxa.

Пинокио жабата е само една от шепа дървесни жеби от Нова Гвинея в същия род, които имат тези остри носове или трибуни. Оливър и неговият екип описаха два други нови вида в друг скорошен доклад, също в Zootaxa. Сега Оливър и колегите му работят усилено, за да разберат за какво са очарователните малки шнози.

“Особено поразително е, че е еректилна”, казва Оливър в имейл. – Понякога изпъква доста правилно, а в други случаи се спуска надолу. Така че, това е доста сложна структура, която трябва да има някаква цел. ”
Една от теориите е, че носът привлича женските – но това е също проблематично, казва той.

“Когато други биолози са разгледали развъждането при жаби с рога, те са открили, че няма модел за дължината на мъжките носове, с която привличат повече женските”, казва той.

Оливър също подозира, че рогата могат да помогнат на жабите да идентифицират един вид от друг в богатите на разнообразие гори. Вече са описани повече от 450 вида жаби и има още много други, които предстои да бъдат открити. В Нова Гвинея – вторият по големина остров в света – има повече видове жаби, отколкото всеки друг остров на картата.

The post Новата жаба Пинокио appeared first on Зелен Свят.

Това счупване на носа е толкова широко разпространено, че ви кара да се чудите дали тези отчупени органи на обонянието са в резултат на случайни инциденти или има нещо по-зловещо.

Оказва се, че в повечето случаи отговорът е второто.

Носовете са били отчупвани, защото много древни египтяни са вярвали, че статуите имат жизнена сила. И, за да не се допусне някоя нежелана нечиста сила да обладае статуята, носът й бивал отчупен, обяснява Адела Опенхаймер, куратор в катедрата по египетско изкуство в Музея на изкуствата в Ню Йорк.

Разбира се, древните египтяни всъщност не мислели, че статуите, дори и с тяхната жизнена сила, могат да станат и да се движат, като се има предвид, че те са направени от камък, метал или дърво. Нито пък египтяните смятали, че статуите буквално дишат. “Те знаели, че не вдишват въздух – виждали са това”, каза Опенхайм на живо. – „От друга страна, статуите имат жизнена сила, а жизнената сила идва през носа, нали така дишаме.“

Обичайно било да се извършват церемонии върху статуи, включително „литуала по отварянена устата“, в който статуята била помазвана с масла и различни предмети били държани до нея, за които се смятало, че можели да съживяват“, каза Опенхайм. “Този ритуал придавал на статуята живот и сила”, каза Опенхайм.

Убеждението, че статуите имат жизнена сила, е било толкова широко разпространено, че подтиквало антагонистите да я потушат в случай на нужда. Например хората, които отварят, разбъркват, ограбват или оскверняват храмове, гробници и други свещени места, вероятно вярвали, че статуите имат жизнени сили, които могат по някакъв начин да навредят на нарушителите. Хората дори вярвали, че това са йероглифи или други изображения на животни или хора.

“Вие трябва да я убиете, и един от начините да направите това е да отрежете носа на статуята или образа, така че да не може да диша“, каза Опенхайм. „Понякога обаче натрапниците не се задоволявали само с носа. Някои от тях разбивали или повреждли лицето, ръцете и краката, за да деактивират жизнената сила.“

„Вероятно има случаи, в които статуите естествено се преобръщат и в резултат на това изпъкналият нос се чупел. Ерозията от елементите, като вятър и дъжд, също вероятно е отнасяла носове на някои статуи. Но обикновено можете да разберете дали носът е бил унищожен умишлено, като погледнете режещите следи на статуята“, обяснява Опенхайм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Счупените носове на египетските статуи appeared first on Зелен Свят.

Точно както при Пинокио, любимеца на децата, чийто нос става по-дълъг всеки път, когато послъгва – носовете на лъжците всъщност набъбват, когато спестяват истината.

Разликата е твърде малка, за да се види с невъоръжено око, но лекото набъбване е толкова сърбящо, че предизвиква непреодолимо желание лъжльото да се почеше.

Учените д-р Алън Хирш и Чарлс Улф базират проучването си върху нервното отричане на Бил Клинтън за аферата му с Моника Люински, когато се яви пред съда.

Д-р Хирш разказва: “Забелязах, че когато лъже, той непрекъснато докосваше носа си, но по време на разговора, когато казваше истината, той никога не го докосна. Когато Клинтън лъжеше, почеса носа си 26 пъти за една минута. Наричаме този жест Пинокио ​​ефект. Когато лъжем, сърцето започва да изпомпва кръвта по-бързо, което предизвиква подуване на носните тъкани.”

Д-р Хирш от Фондация “Миризма и вкус” в Университета в Илинойс твърди, че когато Клинтън е бил разпитван по въпроса, той често избягвал погледа на разпитващия, пелтечел и докосвал носа си много по-често, отколкото обикновено.

Общо казано, според учените, докосването на носа е сред 23-те признака, които издават лъжеца.

Британски изследователи, които изучават лъжата, споделят, че физическите улики, като например почесването, изпотяването и ускоряването на пулса, могат да разкрият неопитните лъжци.

Но словесните улики все още се смятат за най-добрите начини да се забележи, когато някой се опитва да мами. Лъжците отговарят на въпроси значително по-бавно от нормалното, за да си дадат време да намерят убедителен отговор.

Също така те са склонни да се колебаят повече, когато говорят, но искат да запълнят неудобни пропуски в разговора и е възможно тонът им да се повиши в края на изречението.

The post Носът ни наистина расте, когато лъжем appeared first on Зелен Свят.

Казват, че да си затворим устата и да си стиснем носа ще намали потенциална за смущение, но също така това затваря всичкото това налягане в главата ви. Възможно е да се причинят увреждания на тъканите.

Една широко позната идея е, че ако поставим пръст под носа си ще спрем кихавицата. Ако се направи правилно, учудващо работи в повечето случаи. Това е благодарение на някои специфични нерви в лицето. Кихаме когато нещо раздразни мембраните в носът или гърлото. Това стимулира един от най-важните нерви в лицето, наречен троичния нерв. Той минава през челото, носа и челюстта. Носа подава сигнал, че е раздразнен към мозъка и … кихаме.

Ако просто поставим пръст под носа, когато почувстваме, че ще кихнем няма да постигнем много. Трябва да натиснем върху горната устна, което ще изпрати сигнал към мозъка чрез нервите в носа. Най-просто, това действие разсейва мозъка. Това е подобно на ситуацията, при която сме си ударили коляното и бихме се ощипали силно, за да разсеем болката. Пръстът под носа няма да спре всяка кихавица, но

може да засече поне някои от тях.

Ако се нуждаете от нещо по-неочевадно от това действие или просто нямате свободни ръце, с които да го направите, можете да пробвате да натиснете езика си срещу небцето или да погъделичкате мястото. Същите нерви минават и от там, за това е много възможно да се получи същият ефект.

Важно е да подчертаем, че няма никакви солидни научни доказателства за тези методи. Все още никой не е измъчвал хора да кихат за да се тества, но базирано на анатомията ни, би трябвало това да проработи. Доста хода също казват, че тези техники работят за това следващият път когато трябва да кихнете и не искате да се поставите в неловка ситуация пробвайте. Шансовете да проработи са поне нещо… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Mожем ли да спрем кихавица? appeared first on Зелен Свят.