Това е заключението, направено в статия, публикувана на 25-ти февруари в списанието Nature Geoscience и описана подробно от Натали Уолчовър за списание Quanta.

Както обяснява Уолчовър, облаците отдавна са една от големите несигурности на климатичните модели. Облаците са сложни, малки и бързо променящи се. Компютърните модели, които лесно улавят сложността и детайлите на повечето климатични системи, просто не са достатъчно мощни, за да предскажат промените в поведението на облаците в световен мащаб.

Но облаците са важни. Те оцветяват широка част от атмосферата в бяло, както се вижда от космоса, отразявайки слънчевата светлина далеч от земната повърхност. И стратокумулните облаци са важна част от тази картина; те са тези бели одеяла, които може би сте видели, когато погледнахте през прозореца на самолет, носейки се под вас и скривайки земята. Изследователите подозират, че някои внезапни, минали скокове в температурата може да са причинени от промени в такива облаци.

За новото изследване учените моделирали само малка част от небето, използвайки суперкомпютър. Те открили, че ако нивата на въглероден диоксид (CO2) достигнат около 1200 части на милион (ppm) в атмосферата, се разпадат стратокумуларните облаци. Това е много висока концентрация на въглероден диоксид. В момента нивата са се изкачили до 410 ppm, а това вече е опасно повече от 280 ppm, както е било преди индустриалната революция.

Но хората изхвърлят все повече и повече CO2 в атмосферата всяка година. Ако сегашните тенденции продължат, Земята може да достигне 1200 ppm в рамките на 100 до 150 години. Това може да се случи, ако нашето общество не изпълни някое от своите ангажименти за намаляване на емисиите, съобщи Уолчовър. Дори и да е така, резултатът ще бъде добавянето на още 8° С към глобалната средна стойност, в допълнение към вече настъпилите опасни промени, дължащи се на парниковите газове.

Това е огромна промяна и надхвърля прогнозите за световното топене на леда и катастрофалното покачване на морското равнище. Последният път, когато нашата планета е била толкова топла, крокодилите са плували в Арктика, а районът около екватора е бил “обгорен” и “най-вече безжизнен”, според Уолчовър.

Веднъж щом изчезнат облаците от пластови куполи, съобщава Уолчоувър, те вероятно няма да се появят отново, докато нивата на атмосферния въглероден диоксид спаднат там, където са в момента.

Все още има известна несигурност в данните. Стойността от 1200 ppm може да се измести нагоре или надолу, докато учените разглеждат въпроса.

Но дали хората унищожават стратокумулните облаци или не, това проучване подчертава многото фактори в изменението на климата, които все още не разбираме.

Превод – Нина Жишева

The post Климатичните промени може да унищожат тези облаци, което би опустошило планетата appeared first on Зелен Свят.

Как е възможно това? Преди всичко да припомним, че облаците са съставени от много малки капчици вода, което означава, че те трябва да имат някаква маса. След това да се разбере колко плътен е вашият облак.
Така че, да се върнем обратно към купестия облак. Учените са изчислили, че плътността на водата в този облачен тип е около 1/2 от грама вода на кубичен метър. Не е много. Очевидно плътността на други видове облаци ще бъде много по-голяма, но нека засега продължим да разглеждаме облак от вида купест облак.
След като пресметнем плътността на облака си, трябва да разберем колко тежък е той, а това е напълно различно измерване. Пеги ЛеМон, която ръководи голяма част от изследванията за претегляне на облаците в Националния център за атмосферни изследвания на САЩ, е пресметнала, че обикновеният купест облак се намира на около километър височина и има приблизително формата на куб – колкото е широк, толкова е и висок.
След като посмятаме още малко, ще открием, че имаме облак с обем от един милиард кубически метра. Умножаваме по плътността и ще получим тежест от почти 500 000 кг. Или, както ЛеМон обяснява, помислете за това като за 100 слона.

Така че, сега истинският въпрос е как тази масивна тежест остава на небето? Какво я спира да не се стовари върху главите ни във всеки един момент? Малко е плашещо, нали?
Най-напред, това тегло не е концентрирано в една точка, а е разпространено върху огромно пространство. Облаците се състоят от водни капчици, които понякога са толкова малки, че гравитацията почти няма ефект върху тях. И поради кондензацията, облаците плуват в небето.
Може би обаче по-изненадващ е фактът, че всъщност облакът има по-малка плътност от сухия въздух, което го поддържа в небето и му пречи да се стовари върху нас.

The post Колко тежат облаците appeared first on Зелен Свят.