Преди да овладее огъня, човекът без съмнение се научава да не се бои от него. Естествените пожари, предизвикани от светкавици или вулканични изригвания, го ужасяват и понякога пригонват от жилището. Но привлчен от светлината и топлината, той накрая се осмелява да се доближи до огъня. Човекът събира пламтящи въглени и грижовно поддържа ценния пламък, за да не загасне.

Изглежда, че огънят е постижение на Homo erectus в една епоха, когато Европа е в оковите на голямо заледяване. Наистина останките на най-старите огнища са намерени в Унгария, Франция, Италия и Испания. Огънят е овладян малко по-късно в Китай: пещерата Жукудиан до Пекин разкрива 4 слоя пепел, като единият на места достига 6 метра дебелина.

Макар че липсват доказателства, специалистите смятат, че има два метода: бързо триене на дърво върху по-меко дърво или удър върху парче кремък. Загряването в първия случай или искрите във втория подпалват сухи треви, мъх или гъби. Огънят се поддържа и пази в издълбани в почвата кухини с каменни стенички. Когато липсва дърво, се горят сухи кости.

Животът се организирал около огнищата, разположени в колиби, на открито или в пещери. В големия дневен студ и през ледените нощи пламъците давали топлина, необходима за оцеляване и завладяване на нови територии. Огънят позволил да се удължи денят и да се изследват пещерите. Осветявайки пътя си с лампи, в които гори пазтопена животинска мас, хората пипнешком изследвали тези тайнствени места, които техните наследници ще нашарят с рисунки хиляди години по-късно.

The post Завоюването на огъня appeared first on Зелен Свят.