Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

Слънчевата енергия достига до Земята и се отразява обратно в космоса или се абсорбира, което довежда до излъчване на топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, там се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

“Парникови газове като въглерод увеличават количеството на излишната топлина, което остава. Те предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система”, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, уловена в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те абсорбират около 90% от тази топлина. В резултат на това те са се затопляли постепенно за дълго време. Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват подобно затопляне, но са чувствителни и към метеорологичните явления като урагани.

Заедно със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, разтопява леда в полярните региони, освобождавайки прясна вода, която представлява повече от половината от повишаването на морското равнище. Останалото се дължи на разширяването на морската вода, тъй като тя се затопля. “Това има очевиден ефект върху наводненията в крайбрежните зони и недвижимите имоти”, казва океанографът Андрю Алегра.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също така абсорбират излишния въглероден диоксид, който променя химията на морската вода и я прави по-кисела. „Окисляването на океана е една проста и неизбежна последица от повишаване на атмосферния CO2, което е едновременно предсказуемо и необясниме по друг начин“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

“Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – е повлиян по някакъв начин от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода”, казва той. “Въздействията върху други морски животни са по-трудни за прогнозиране, но може да отнеме хиляди години, за да се унищожи това, което в момента правим с рН-то на океана.”

The post Kлиматичните промени на океаните appeared first on Зелен Свят.

Слънчевата енергия, поразяваща Земята, се отразява обратно в космоса или се абсорбира и след това се излъчва обратно като топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

„Парникови парни газове като въглерод усилват останалото количество излишна топлина, защото предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система“, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, задържана в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те са погълнали около 90 процента от тази топлина. В резултат на това те се затоплят стабилно от дълго време.

Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват такова затопляне, но също така са чувствителни към метеорологични събития като урагани и Ел Ниньо. Това обяснява защо температурите се колебаят от една година до следващата още в средата на 1800-те.

Наред със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, топи лед в полярните райони, отделяйки прясна вода, която представлява повече от половината от покачването на морското равнище; останалото се приписва на разширяването на морската вода, тъй като се затопля. „Това има очевидни ефекти върху наводненията в крайбрежната зона и недвижимите имоти“, казва океанографът на NOAA Андрю Алегра, както и последиците за морския живот.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също абсорбират излишния въглероден диоксид, което променя химията на морската вода, което я прави по-кисела. „Подкиселяването на океана е една проста и неизбежна последица от нарастващия атмосферен CO2, който е както предсказуем, така и невъзможен за приписване на друга причина“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

„Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – по някакъв начин се влияе от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода“, казва той. “Ефектите върху другия морски живот са по-трудни за предвиждане, но може да отнеме хиляди години или повече, за да се отмени това, което в момента правим за pH на океана.”

The post Океаните и глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Това беше заключението на проучване, което моделира как фитопланктонът ще се промени, тъй като океаните продължават да се затоплят. В сценарий, при който емисиите на парникови газове продължават да са непрекъснати, най-сините субтропични зони на океана ще станат по-сини, а зелените региони по екватора и полюсите ще станат по-зелени.

Промяната на цвета е нещо повече от странност. Авторите на изследването предупреждават за драстични глобални промени, които ще се случат в свят, затоплен от изменението на климата. Известно е, че сезонните промени редовно променят цвета на водата, но затоплящите океани могат постоянно да променят мозайките на синьо и зелено, които се виждат от космоса.Слънчевата светлина прониква на повече от 180 метра под повърхността на океана. Повечето водни молекули са способни да абсорбират всички цветове, с изключение на синьото, поради което този цвят се отразява.

Органичният материал, който покрива повърхността на океана, подобно на фитопланктона, променя този цвят. Голяма част съдържа хлорофил, зелен пигмент, който поглъща слънчевата светлина, която е нужна на растенията за да направят храна. Тъй като океанът се затопля, теченията стават все по-неравномерни и слоевете във водата стават по-стратифицирани, което означава, че топлите региони не се смесват толкова лесно със студените райони. Има хиляди видове фитопланктони, уникално адаптирани към топла или студена вода. Тъй като океаните продължават да се затоплят, някои видове могат да умрат, някои ще процъфтяват, а други ще мигрират в различни региони.

Но само разглеждането на хлорофила не може да покаже на учените как променящия се климат променя фитопланктона. Естествено изригване на вулкани, тайфуни и други природни бетствия могат да повлияят на това колко фитопланктон е концентриран в дадена област. Безспорно, промените в климата засягат не само нас, но и най-малките създания из океаните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Океаните променят своя цвят appeared first on Зелен Свят.

През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Броят на китовете е вече безвъзвратно нисък. Смята се, че ловът на китове ще намали бойката им на половина до 2100 г., въпреки усилията за опазването им. В средата на всичко това, Япония, която е част от Международната комисия по китолов, ще възобнови търговския китолов. В продължение на петдесет години това е било практика под претекст на „научни изследвания“. Това се случва въпреки, че през 1986 г. Международната комисия по китолов е забранила тази практика.

Китовите меса съставляват едва 0,1% от консумацията на месо в Япония днес, макар покачването след Втората световна война. Много критикуват взетото решение, със сериозни опасения за околната среда. Но Япония маскира търговския китолов като научно изследване в продължение на години под специално правило за изключение на Международната комисия по китолов.

Днес, въпреки че повечето видове са застрашени от изчезване, почти отвъд способностите ни за помощ, много видове китове са процъфтявали над застрашителната квота, благодарение на вече 32-годишната забрана. След взимането на решението и възобновяването на китолова в Япония тя вероятно ще напусне Международната комисия по китолов. Бъдещето е мрачно, тъй като други членки на комисията като Норвегия, който също са били наранени от забраната, да вземат решението да напуснат. Това би довело да катастрофални резултати в популацията на китовете. Промяната може сериозно да промени животът в океаните и в следствие от това да промени течението на природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post На лов за китове в Япония? appeared first on Зелен Свят.

Но какво ще стане ако изведнъж тръгнем да се въртим на обратно?

Ако това се случи много рязко, повечето от нас вероятно ще умрем тъй като ще бъдем изстреляни към най-близката стена с огромна сила. Но ако вземем под предвид хипотетично, че планетата винаги се е въртяла от изток към запад, отговорът става доста по интересен.

Да, учените наистина са проучили тази възможност.

Знаем, че сезоните няма да се променят. Те са базирани на наклона на земята. Но се оказва, че климата ще е много по-различен. Казват, че би било такава драстична разлика, че историята на човечеството би се променила коренно. Изгревът и залезът ще сменят посоките си. Движението на океаните и ветровете ще се променят също. Голяма част от климатичните промени са свързани точно с тези движения. Ако всичко се обърне, Западна Европа става драстично по-студена. Казват, че Обединеното Кралство и Скандинавия биха станали с около 10°C по-студени. Средиземно море ще се превърне в сладководно море защото ще се увеличат валежите в Северна Африка.

Учените дори са представили компютърна симулация на земята, ако те се върти на обратно за 7,000 години. Огромната пустиня Сахара била покрита с трева и гори. Всъщност повечето пустини на планетата се превърнали в джунгли и гори. С по-малко пустини, глобалните температури паднали с около 0.2°С. Не звучи като голяма разлика, но дори и най-малките промени в климата сравнително повлияват на цялостната глобална температура.

Докладват, че помените в движението на водите довело до спад на кислорода в дълбините на океаните. Това създало множество бактерии из откритите океани, специфично в Индийският океан. Трудно е да се предскажат всички възможни промени, които ще настъпят като планетата се завърти на обратно. Но подобни проучвания показват каква огромна част от историята ни е подтикната от простият фактор на климата, и каква голяма роля играе той в човешкото общество.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако планетата се завърти на обратно? appeared first on Зелен Свят.

Този глобален пластичен проблем в последните десетилетия се е превърнал в сериозна екологическа заплаха. През 1950 г. населението на света, което тогава е било около от 2,5 милиарда, произвело 1,5 милиона тона пластмаса. През 2016 г., със световно население от повече от 7 милиарда души, сме произвели над 320 милиона тона пластмаса. Казват, че тези числа ще се удвоят до 2034 г. Може би се замисляте къде отиват всичките тези отпадъци. Всеки ден приблизително 8 милиона парчета пластмасово замърсяване навлизат в нашите океани. Има толкова много пластика, че големите струпвания отпадъци вече се наричат „острови“, макар и изкуствени. Има около 5,25 трилиона макро и микропластични парчета, плаващи в открития океан. Всичко това тежи до 269 000 тона.

Отнема от десетилетие до 1000 години за да се разгради пластмасата правилно. Много хора не осъзнават колко е сериозен този проблем преди да се сбъскат с него, дали от новините или по интернет. Трябва да осъзнаем, че това е проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание, преди да е станало твърде късно. „Cue Aspergillus tubingensis“, гъбата, намерена в Пакистан е доказала в скорошно проучване, че разгражда химическите връзки в пластмаса. В лабораторните експерименти изследователите открили, че тази уникална гъбичка има способността да се храни с пластмаса.

Проучването в Пакистан показа, че гъбите могат да бъдат разработени като инструмент, необходим в борбата ни с нарастващия екологичен проблем на пластмасовите отпадъци. Те също имат способността да се хранят със замърсители като петрол, токсични химикали и дори радиоактивни отпадъци. Звучат като перфектният отговор. Но дали наистина ще свършат работата, все още не знаем.

Автор: Мартина С. Попова

The post Новооткрита гъба яде пластмаса appeared first on Зелен Свят.