Опосумът  живее  в Америка и виси с главата надолу на дълга опашка, То е симпатично рошаво създание, странен обитател на гората. Едно от най-любопитните неща за опосумът е, че той може да се “преструва” на мъртъв. Това не е съзнателен процес, а е рефлекс породен от висок стрес като акт на самозащита.

Интересно е, че те не се страхуват от змии, тъй като са имунизирани срещу отровата им, с изключение на кораловите змии.

Един от първите европейци, които са видели опосум е Лу Муан. В записките си той е написал: „Това животно е с размери и глава на сукалче и, с козина оцветена в сиво и бяло, опашка на плъх и лапи на маймуна, и има чанта в долния си корем, в която пази и храни малките си.“ .

12- 16 опосума, родени две седмици след зачеването, нямат нито очи, нито уши – „само една уста за да може малкото да виси на зърната на майката. По това тя не позволява да се гледа в „чантата”.  За десет седмици в торбата, опосумите стават колкото мишки, след това колкото плъхове, и накрая майката освобождава тази орда от деца в света, но продължава да се грижи за тях, обучавайки ги в занаята на живота.

“Той е бавен, мързелив, сънлив и изглежда доста глупав… Ако го дразните, животното ще реагира само с едно движение: отваря устата си колкото може повече и я държи отворена през цялото време, като демонстрация за такива, които стоят пред него. В горите, в естествената си среда, опосумът е пъргав, може да проследи катерица, плъх, лови жаби и птици. Той е хищник, но когато е много гладен яде семена, корени и млади издънки. На земята този звяр е тромав. Поради тази причина в момент на опасност той търси спасение на дърво. Това е единственият шанс за бягство в такава ситуация.

В зоопарка във Вашингтон има опосум. На клетката е написано: „Това е често срещано животно  в Америка“. Той толерира превратностите, извършени от човека в природата, по-добре от всяко друго животно. Опосум се е приспособил да живее дори в границите на Ню Йорк. Бил е забелязан на десетина стъпки от сградите на ООН. Изчислено е, че Опосумът живее на Земята от седемдесет милиона години. И винаги е бил такъв, какъвто го виждаме сега.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Опосумите извън екрана appeared first on Зелен Свят.

Както обяснява нашият домакин Кристин Конгер във видеото по-горе, има няколко добри причини, поради които хората не ходят наоколо, размятайки опашките си.

За разлика от четириноги животни – като котките – които използват своите опашки за баланс, хората ходят на два крака и използват различна система, за да избегнат падането. Нашият център на тежестта преминава вертикално надолу по гръбнака ни и не се нуждаем от друг придатък, който да уравновесява теглото на доста големите ни глави. Също така ние нямаме нужда от опашка, с която да се захващаме за клоните или да скачаме от дърво на дърво през джунглата, като другите примати (въпреки че нямаше да е лошо, ако можехме да го правим, а?).

Плюс това, опашките отнемат ценна енергия и нямат смисъл за хората, които вече не се нуждаят от тях, за да оцеляват. Ха! Това означава ли, че някога сме имали опашки? Определено значи! И по някакъв начин все още я имаме. Всеки от нас има поредица от слепени прешлени, наречена опашна кост, в края на гръбнака си. Този остатък е останал от дните, когато нашите предци са имали опашки. При други примати, опашната кост все още представлява напълно развита опашка. И при хората продължава да се появява ембрионална опашка около 30-ия ден от развитието на плода в утробата, но този придатък,  в повечето случаи, се абсорбира преди раждането. В изключително редки случаи някои бебета се раждат с реални опашки. Това е вид атавизъм, черта на далечни предци, които се появяват на случаен принцип. Обикновено тези опашки са с дължина само няколко сантиметра и се отстраняват малко след раждането.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо нямаме опашки appeared first on Зелен Свят.

Паунът се смята за една от най-интересните птица в света, а опашката му е впечатляваща. Pavo cristatu или индийският паун, е най-многобройният вид пауни, принадлежи към семейството на фазаните.

Въпреки, че индийските пауни са представители на пилета, доказано е, че този вид са генетично по-близо до пуйката.

Обикновените пауните имат дълъг грациозен врат и малка глава с малък сноп: мъжките имат синьо снопче, а женските – кафяво. Гласът на Пауна е остър и не много приятен. Дължината на тялото на мъжкия паун достига 100-125 см, дължината на опашката е 40-50 см, а дължината на покривните пера на горната опашка е 120-160 см. Теглото на мъжкия около е 4–4.25 кг. Перата на тази красива птица имат разнообразие от цветове: гърбът е зелен, главата, частта на гърдите и шията са сини, долната част на тялото е черна. Женската на индийския паун е по-малка и има по-скромен кафяв цвят.

Пауните са били държани в римски паркове, първо за естетически цели, след което са били поднасяни на масата по време на празници. Обикновеното месото  от паун е подправено с различни подправки, считано за едно от най-вкусните месни ястия. В днешно време (за щастие) пауните са като декоративни птици. Съществуват и чисто бели пауни.

При предстояща опасност, един обикновен паун може да лети, но полетът няма да бъде дълъг и висок: само на няколко метра напред.

Паунът се храни главно със зърна, плодове, насекоми. Понякога дори ловуват малки змии и гризачи.

Ако паунът иска да привлече вниманието на жената, той не трябва да се бори с други мъже, за да докаже своето превъзходство. Достатъчно е да демонстрира ярките си пера. Може би затова да наречеш някого паун си е чиста метафора за позьорство и перчене.

Като полигамни птици, пауните живеят в групи от по 3-5 птици, сред които всички са женски и само един мъж. Птиците достигат полова зрялост на възраст 2-3 години. Снасят  4-7 яйца, които женските мътят в гнезда, разположени на земята. Яйцата се инкубират средно около 28 дни, след което се раждат пилета, покрити със сив пух.  Между другото, мъжките от индийския паун имат същия кафяв цвят като женския, до 1,5 години. И едва след това, променят цвета си. Пауните живеят около 20 години.

Пауните не се разбират добре с други  птици (не се учудвам). Те са доста  издръжливи на студ. Ловът на пауни е забранен, но това изобщо не пречи на бракониерите. Пауни се ловят не само заради красивите им пера, от които правят различни декорации, но и заради месото. Пауновото месо рядко се продава в чист вид, най-често се смесва с пиле или пуйка, те са много сходни.

В света има много красиви птици, но все пак паунът заслужено се смята за най-красивата птица в света, а опашката му обира овациите като зрелище, на което се радват малки и големи.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Паун – перчене до откат appeared first on Зелен Свят.