Около тези подземни портали има много слухове. Трябва само да си спомним мистериозните истории, които се въртят около тунелите и галериите на Куева де лос Тайос в Еквадор или истории за входове към подземни светове, които се предполага, че се намират в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори по-долу Сфинкса на Гиза.

Теорията за кухата Земя и експедицията към Арктика

Теорията за купата Земя твърди, че Земята е куха планета с древни входове към подземния свят, разпръснати в нея, включително близо до двете полярни шапки. Тази теория се съобщава от древни времена и учени като Едмънд Халей са я защитавали през цялата история.

От 1818-1826 г. американецът Джон Саймс страстно подкрепя теорията. Според него в нашата планета има подземен свят, осветен от малко слънце, който включва планини, гори и езера. Симс стартира национална кампания, целяща да събере необходимите средства за изпращане на експедиция в Арктика, за да потърси вход в подземния свят. Той дори изпратил предложение до Конгреса на Съединените щати с намерението да получи правителствена помощ, за да намери входа във вътрешния свят.

За негово съжаление той умира преди правителството да отпусне средства за целите му и експедицията заминава през 1838 г., въпреки че, всъщност, целите й не са толкова алтруистични. В действителност тя е част от уловката, тъй като световните сили се опитват да научат значението на двете полярни шапки. Независимо, с командването на Чарлз Уилкс, експедицията е продължила четири години. Той служи за откриване на огромния географски обхват на Арктика, но не са открити следи от влизане в земята.

Въпреки това, идеята за Саймъс остава вкоренена в умовете на шепа писатели (които обичат да търсят постигане на невъзможни мечти). Така Едгар Алън По, Жул Верн и Х.Ф. Лъвкрафт заедно с много други, дават своя принос към завладяващата теория за Кухата Земя.

Интересът към теорията на Кухата Земята не свършва до тук. Всъщност, през двадесети век, с познанията за географията и геологията на земята, се появяват и хора, които продължаваха да се опитват да достигнат до този тайнствен свят под земната кора. Например, някои от нацистките лидери, любителите на древните митове и окултизма в Германия, проявяват значителен интерес към такива теории.

С началото на двадесети век други учени, като Уилям Рийд и Маршал Гарднър, също вярват, че могат да докажат съществуването на вътрешен свят. Една от най-любопитните факти, използвани от арктически изследователи, е, че температурата на въздуха и водата се затопля, когато се приближават към Северния полюс. Въз основа на тези и други наблюдения, те също така твърдят, че мамутите не са изчезнали, а все още обитават вътрешността на Земята.

Както вече споменахме, има нацистки лидери, които подкрепят теорията за кухата земя. Адолф Хитлер също вярвал в теорията за Кухата Земя, но за него тя осигурява мястото, където ще се срещнат „чистите” и „съвършените” арийци, които според него трябвало да доминират в света. Нещо повече, германското общество Туле – основният езотеричен кръг на времето, поддържа много тясна хипотеза, въпреки че тя била свързана с митовете за изгубените подземни царства на Агарта и Шамбала.

Митовете за Шамбала и Агарта

Митовете са стари като човечеството, такива са и митовете за съществата, които обитават дълбините на Земята. За разлика от небесните ангели, традицията обикновено изпраща под земята демони. Ясен пример е християнският ад.

За разлика от тях, будистите от Централна Азия вярват в прекрасната земя под краката ни, известна като Агарта. Предполага се, че Агарта е място, където съществата са по-красиви и по-мъдри от нас и които имат цар, който има силата да чете човешката душа.

В продължение на хиляди години тибетските учени, освен че преподават за един вътрешен свят, казват, че са в контакт с “Царя на Вътрешния свят” или върховен владетел за цялата планета, чийто представител за външния свят е Далай Лама. Те също говорят и пишат за тунели, които свързват Тибет с вътрешния свят (който те защитават), казвайки, че по Земята има още много други като тези, като тези, които се намират под големите пирамиди на Египет и Южна Америка. Твърдят, че входове в подземни градове че съществуват около обширния Амазонски басейн и свързват изгубения град Ел Дорадо с останалата част от древния свят.

Столицата на този вътрешен свят – и следователно на целия свят, е град, наречен Шамбала, където пребивава Кралят на света и неговият двор от високоразвити същества предават на някои представители на човечеството науката, изкуството, религията и философията.

Тибетският щаб на Шамбала на “духовното управление на човечеството” може да се намери в околностите на Балх, бивше афганистанско селище, известно като “майката на градовете”, според Александра Дейвид-Нийл, изтъкната учена, която изучава Тибет. Фолклорните традиции в Афганистан казват, че след мюсюлманското завоевание Балх е наречен Шамс-и-Бала (Висока свещ), което звучи като промяна на санскритската дума  шамбала на персийски език.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Митът за Кухата Земя и нейната подземна цивилизация appeared first on Зелен Свят.