Ще си купя комплект бои, ще рисувам чрез тази техника и ще продавам картините на някакви богати хора с благотворителна цел да помагам на деца в нужда. Мисля, че ще ми се отразява терапевтично. Изглежда изумително и доста трудно…Ето и малко конкретни факти свързани с това изкуство.

Ебру е древно изкуство за рисуване върху вода със специални бои, които не потъват. Творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за нея.

Има различни теории за произхода на ебру – Северен Китай, Южен Сибир, Туркменистан, Персия, Индия, Пакистан и дори Древен Египет. Има основание да се смята, че това изкуство произхожда от шамани, чиито ритуали са били подобни на процеса на създаване на рисунки на повърхността на водата. Повечето историци на изкуството се съгласяват, че техниката произхожда от Турция, където се намира най-древната произведение на ебру от 1554 г.

В периода на Османската империя се е смятало за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е имал таланта и търпенето да владее.

Ебру е рисуване на вода с течности. Поставянето на една течност върху повърхността на друга създава невероятен ефект, което води до уникални модели, които могат да бъдат прехвърлени на твърда повърхност – хартия, дърво или плат.

Ебру е древна ориенталска живопис. Тя е уникално изкуство – няма два идентични модела, всеки път се получава нова комбинация от цветове и форми.

Всичко започва с подготовката на “платното”. В правоъгълния контейнер се изсипва специален течен разтвор – смес от вода с екстракт от растения, който уплътнява водата. След това започва тайнството: художникът взема различни бои и буквално ги пръска от четката до повърхността на водата. Капките от боя не се разтварят във водата, а остават на повърхността.  Смесват се помежду си, вземат странни форми, променят очертанията си всяка секунда. Тогава художникът започва леко да  моделира формите с един шип, превръщайки безформени капки боя в картина.

Когато картината придобие желаният вид от твореца, лист хартия се поставя  върху рисунката много внимателно. Хартията също е специална: тя буквално абсорбира цялата боя от повърхността на водата. Листът се изважда след няколко секунди.

Днес Ебру, има доста широка употреба. Използва се за украса на стените в домовете, на бюра, използва се за оцветяване и на текстилни изделия – по възглавници и завивки на легла.

Украса, направена с техниката ебру, може да се види и върху керамични и порцеланови съдове, върху уникални поздравителни картички.

Напоследък художниците в християнските страни прилагат това изкуство и за боядисване на великденски яйца.

Полет на въображението и мисълта, Ебру изненадава и радва.

За някои професия, за други терапия, а за ценителите източник на естетска наслада за сетивата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Ebru – магия с бои appeared first on Зелен Свят.

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в съседните Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония.

След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век започва разпространението на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонизатори.

Първата технология за производство на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан. През 18 век започва създаването на оцветен порцелан. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.

Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.^[1]

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина).

При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането.

Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600–1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.

И след цялата суха фактология е време за пиршество на душата.

Подбрах няколко интересни  и полезни порцеланови красоти. Дано ви допаднат.

Когато бяхме малки, лелята на майка ми подари 2 порцеланови купички, които на дъното имаха 2 мечета за мен и брат ми. “Никой няма да става от масата, докато не изядете всичко и не се види мечето” – каза тя като условие още като ги подари. Нямате идея колко мотивиращо ни беше подействало това.

А тук има за цяла детска градина.

Хубав начин да си акумулирате добро настроение около печката, не мислите ли?

Бухали за настроение, бухали за привличане на мъдростта…любимите ни бухалчета.

Ето за тази побърквация ви говоря, ааааа…

Малко екзотика посред тъжната есен ще внесе настроение на масата.

Порцеланов свещник “накацан с пеперуди”… красиво.

Спасителен подарък за почти всякакъв случай в зимният сезон.

Жест към романтични момичета

Оказва се, че освен с разнообразна палитра от цветове и декорации, майсторите в тази област успешно експериментират и с форми.

Надявам се да съм успяла да ви заредя с дневна доза добро настроение, вдъхновение, а защо не и красив подарък за някой близък.

източник снимки: Pinterest, Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post От любов към порцелана appeared first on Зелен Свят.