Това е един от първите и най-важни уроци, които научаваме като деца. Но хората не са единствените създания, които се вслушват в този важен съвет.

Учените, провеждащи 29-месечно проучване в националния парк Кибале в Уганда, установиха, че шимпанзетата проверяват за насрещно движение, преди да пресекат прашните, натоварени магистрали, които минават през парка. От 122-те шимпанзета, хванати от камерата, прекосяващи пътя, 92% от тях са гледали наляво, надясно или в двете посоки преди да преминат.

Учените се надяват, че наблюденията като тези ще задълбочат нашето разбиране за това как животните се адаптират към човешкото развитие и насърчават инженерите да проектират благоприятни за дивите животни пътища.

Сблъскването с асфалтова магистрала е сериозен въпрос на живот и смърт за група от шимпанзета в движение. Приблизително 90 превозни средства на час, пътуващи със скорост, достигаща 60 мили в час, използват специалния участък от магистралата, където учените са настроили камерата си. Представители на шест различни вида примати са загубили живота си тук за около година. Изглежда, че шимпанзетата вземат предвид тези рискове, преди да решат да преминат.

В 83% от наблюдаваните участъци алфа-мъжките са поели контрола, за да организират и водят групи, когато се приближават до опасната магистрала. За сравнение, такива мъжки поемат водещата роля в едва 50 процента от времето, когато слизат или се качват по близките дървета за хранене. С други думи, когато става дума за опасната задача да пресекат пътя, шимпанзетата се доверяват на най-добрите си лидери.

И, когато най-накрая решават да пресичат, нещата се превръщат в истинско екипно усилие. Стадото се разделя на по-малки групи, които пресичат заедно с уязвими маймуни – женски, малки, болни и пострадали, като се движат по-бавно. Когато групите за преминаване са по-големи, шимпанзетата повишават темпото и преминават по-бързо, за да могат всички от групата да преминат. След успешно преминаване, около 20% от шимпанзетата дори поглеждат назад, за да проверят останалата част от групата и да изчакат, за да постигнат безопасност.

Изглежда, че колкото повече камерите за наблюдение на шимпанзетата биват инсталирани, толкова повече осъзнаваме колко поведението им е близо до нашето. Наскоро се наблюдаваха женски шимпанзета, оформящи клони в копия за лов. Шимпанзетата също се занимават със семейната драма, имат различни култури и дори се радват да подреждат пъзели за забавление.

Учените искат да продължат да наблюдават пътищата, за да видят как те влияят на територията на шимпанзетата и разселването на видовете. Повече информация ще помогне на инженерите да решат къде да бъдат поставени допълнителните обозначения, да бъде ограничена скоростта или да се поставят повече полицейски патрули, за да бъде намален броят на смъртните случаи сред шимпанзетата, а и на други животински видове в Африка, където строителството на пътища се увеличава.

И кой знае, може би някой ден шимпанзетата ще получат свой собствен светофар с бутон “Walk”, за да натиснат, преди да пресекат улицата. От заснетото с камерите можем да съдим, че това те със сигурност биха могли да го разберат и научат.

Превод – Нина Жишева

The post Дивите шимпанзета се оглеждат и в двете посоки, преди да пресекат пътя appeared first on Зелен Свят.

Учените знаят, поне от времето на Чарлз Дарвин, че големите маймуни издават звуци, когато са гъделичкани. Но не било ясно дали тези звуци всъщност са свързани с човешкия смях. Сега изследователите са стигнали до заключението, че смехът се е развил у приматите през последните 10 до 16 милиона години, когато е живял последният прародител, общ и за приматите и за човеците. 

В изследването, публикувано в Current Biology, бяха измерени 11 слухови променливи за 25 експериментални субекта – променливи като дължината на вокализацията, дишането и вибрациите на гласните струни. Всички тези числа бяха включени в софтуерна програма, която потърси връзката между данните. След това компютърът изгради филогенетично дърво (т.е. “родословно дърво”), което отговаря на най-добрите данни. Анализът установи, че човешкият смях е най-близък до този на шимпанзетата и бонобото, двете най-тясно свързани с нас маймуни. Графиката на смеха показа, че следващите по подобие са горилите, следвани от орангутаните и сиамангите, които са по-малки маймуни. “Тези резултати съвпадат с генетичната топология на големите маймуни и на хората”, каза Давила Рос.

По време на проучването Давила Рос се убедила и в това, че издаваните звуци не са просто антропоморфни, те просто са израз на радост и веселост при големите маймуни. Смехът „изглеждаше като израз на радост, каза Давила Рос. Струваше ми се, че участниците се радват на вниманието и позитивното взаимодействие със своите настойници и не бяха много щастливи, когато сесията на гъделичкането свърши“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Смехът не е от вчера! appeared first on Зелен Свят.

Мадагаскар е на трето място по биоразнообразие на Земята след Бразилия и Индонезия. 8 от всеки 10 от неговите растения и животни са ендемични. Има 300 вида влечуги и 300 вида земноводни, като 99% от тях не се срещат никъде другаде. Хамелеоните са 62 вида. Заедно с близките острови Комодо, Мадагаскар е единственото място на планетата, което е дом на диви лемури – изцяло 113 вида, като всяка година се идентифицират нови.

Лемурите обожават да спят. Приматите се събуждат два или три часа след изгрев слънце и се хранят с листа високо в сенника през деня и избират място за нощта преди да се стъмни. Харизматичните животни са магнит за около 250 000 посетители годишно, които пряко представляват повече от 6% от БВП на страната и 5% от работните му места. Но почти всички видове лемури са застрашени и 17вида вече са изчезнали. Сега природозащитниците и приматолозите са сериозно загрижени за последиците от добива на скъпоценни камъни върху оставащото местообитание на лемурите, като 90% от него е изгубено от разчистването на дърветата и човешкото навлизане. Точно колко от сеченето е за добив на скъпоценни камъни не може да се каже, защото този процес се среща почти изцяло под формата на „неформална икономика“ – работни места и дейности, които не се регулират от правителството. Депозитите от скъпоценни камъни са плитки и лесно открити, което прави ненужните идентифицирани операции в индустриален мащаб.

Без регулации, тези действия ще продължат да унищожават природата на остров Мадагаскар, а с нея и някой от най-уникалните животни на Земята.

Автор: Мартина С. Попова

The post Незаконната сапфирова търговия appeared first on Зелен Свят.

Очаква се експертите да съобщят, че са потвърдили намирането на две парчета от черепа на Денизован, което е първото откритие от този вид. “Само четири отделни Денизовани са били идентифицирани по-рано”, съобщава Science Alert, и никой от предишните фрагменти не включва части от черепа. Откриването на фрагментите на черепа е много важно, тъй като това е само петият член на този вид, открит досега.

Кои са Денизованите?

Тази историческа находка е направена от руски екип в пещера в Алтайските планини в Южен Сибир, недалеч от Монголия и Казахстан. Откриването е направено в дълбока пещера и това е петият остатък от Денизованите, който се намира на това място. Пещерата е известна като Денизова пещера и оттук идва и името на хоминините, открити в нея.

Денизованите се появяват в Африка и се смята, че те са свързани с неандерталците. Двата ранни човешки видове се разделят преди около по-малко от милион години и двете напускат Африка преди повече от четвърт милион години. Смята се, че Homo denisova варира в широк район на Азия и те се съчетават с неандерталците и с друг неизвестен архаичен човешки вид. Учените не са установили кога архаичните хора са изчезнали.

Може би от всички различни хоминини, Денизованите са най-загадъчните. Всичко, което наистина знаем за този човешки вид, е от откритията в пещерата Денизова. Всъщност тези ранни хора бяха окончателно идентифицирани едва през 2010 г., когато в сибирската пещера е открита кост от пръст на момиче. Единствените останали останки са три зъба, и това е, което прави откриването на този парче череп толкова важно. Интересно е, че пещерата Денизова също е била обитавана от неандерталци.

Части от черепа на Денизован

Неотдавнашното откритие се състои от „два свързващи фрагмента от гърба, лявата страна на париеталната кост, които образуват страните и покрива на черепа” според Daily Mail. Парчетата, когато са поставени заедно, са с дължина 8 см на 5 см. Двата фрагмента бяха открити преди около три години, но бяха обявени неотдавна, тъй като отнело толкова дълго време, за да се идентифицират останките от Homo denisova. ДНК тестовете са доказали, че фрагментите на черепа са от Денизован, но било невъзможно да бъдат датирани.

Загадъчните ранни хора

Имало е други кости и дори части от черепи, които са били открити и е възможно да са от Денизовани. През 2017 г. някои изследователи смятат, че в Западен Китай са открити фрагменти от два черепа от Homo denisova. Фрагментите, намерени в сибирската пещера обаче, няма да докажат, че китайските находки са от този изчезнал човек. “За съжаление, новооткритото парче не е достатъчно голямо, за да се използват за идентифициране на други черепи, намерени другаде като останки от Денизован без генетична информация, за да се поддържа диагнозата”, съобщава Sapiens.

Констатациите от Сибирската пещера ще бъдат публикувани на сесия на Американската асоциация на физическите антрополози. Докато фрагментите не са достатъчно големи, за да трансформират нашето разбиране за архаичния човек, те почти със сигурност ще допринесат за нашето познание за този загадъчен клон на човешкото семейство. Надяваме се, че в Азия има още находки, които могат да ни помогнат да разберем по-добре този най-загадъчен хоминин.

[1] Хоминини – раздел човекоподобни примати 

Превод от английски – Нина Жишева

The post Откриха нова брънка от човешката еволюция appeared first on Зелен Свят.