Знаете ли от къде идва любимия ви плод?

Повечето ябълки например идват от Централна Азия – от място където Китай, Киргистан и Казахстан се срещат. Античните прадеди на днешната ябълка все още могат да се намерят из тези земи. Китай е на първо място по производство на ябълки, като произвеждат около 48% от световното количество ябълки.

Авокадото произлиза от Южно-централно Мексико. Местните са яли авокадо в продължение на 10 хиляди години. Мексико, както може би предполагате, е най-големият производител на авокадо до днес.

Най-ранните данни за „опитомяването“ на бананите са от Нова Гвинея от преди 10 хиляди години. Въпреки първоначалното им местоположение, днес Индия и Китай са най-големите производители.

Черешите всъщност са месният плод на Италия и голяма част от Централна Европа. Първоначално са били внесени от гръцки регион, който днес се намира в Турция, а те остават най-големият производител на череши в света.

Кокосът, може би предполагате, че може да бъде намерен из тропичните крайбрежни зони. Те плуват по водата и за това се разпространяват бързо из цялата земя. Точното им място на произход не се знае, но много считат, че са били култивирани за първи път в Южна Индия. Днес по-голямото количество кокос произлиза от Индонезия.

Гроздето произлиза от регионите на Източна Турция, където се смята, че било създадено селско стопанство. Около преди 10 хиляди години гроздето и след това виното за избухнали в популярност и били разпространени из целият свят. Днес Турция остава главният производител на грозде, но Испания води класацията по производство на вино.

Кивитата идват от Китай, не от Нова Зеландия както много предполагат. Те не били култивирани особено много в Китай и чак през ХХ век били внесени в Нова Зеландия и станали местният плод на страната. От там били разпространени из САЩ и Англия. От тогава обаче Китай отново взели производството в свои ръце и днес са най-големият производител на киви в света.

Автор: Мартина С. Попова

Киргизстан

The post От къде идват плодовете? appeared first on Зелен Свят.

Относно създаването на човечеството знаем много малко. Из различните култури можем да намерим интерпретации на идеята за същества (богове), който дошли на Земята и създали човека. След определен период от време историята се превръща в легенда, след което легендата става мит. В сърцевината си, много смятат, че могат да намерят истина в митовете. Най-общопознатия и глобално разпространен е митът за Великият Потоп. Много религии споменават за време когато хората са живели хиляди години. Шумерите са документирали лист на техни крале, датиран „преди потопа“, и всички те са починали на възраст 25,000+ години.

Някой смятат, че те просто са броели години по различен начин, но това не е потвърдено. Други спорят, че може би те са притежавали някакъв вид наука, която е позволила да удължат живота си. Улики от познание на ДНК или клониране на хора не са намерени.

Въпреки това, в голям брой от изкуството на шумерите са изобразени създадения, който слизат на Земята и биват пищно посрещани като цивилизацията. Често те са изобразявали хората със криле и нека не забравяме митичното животно, с което те са най-познати, ламасу  – крилат бик с човешка глава.

Днес учените са развили технологията до такава степен, че е възможно да се клонират органи. Вече успешно са клонирани няколко вида животни изцяло. Често се говори за изгубената наука от античността. Съществуват множество структури, който до ден днешен си нямаме идея как са построени или защо. Дали наистина извънземни са дошли на земята, създали са ни по техният лик, но са ни дали ограничени способности, за да не ги покорим? Възможно ли е митовете някога да са били факти от историята?

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на човечеството appeared first on Зелен Свят.

В това отношение  губим от поглед най-вкусните, често много здравословни и необходими продукти, само защото никога преди това не сме ги виждали. Понякога е нужно просто да се осмелим. Днес главен герой е един плод с необичайното и забавно име – мушмула.

Все още не е напълно ясно от коя страна произхожда този плод. Повечето изследователи все пак се съгласяват, че се появява за първи път в Китай преди около хиляда години, след това е дошъл в Япония, откъдето е мигрирал в Европа. Във Франция, мушмулата се установява през XVII в. , след което става гост в Английската Ботаническа градина и става широко разпространена в целия свят.

Днес расте в Япония, Китай, Бразилия, Индия, Крим, на черноморското крайбрежие на Кавказ, в САЩ, Израел, Италия, Португалия, Австралия, Сочи. И това са само онези страни, в които  има сериозна тежест в търговията ѝ.

Мушмулата има не само приятен, леко кисел вкус, подобен на ягоди, ябълки и кайсии, но също има полезни свойства и се използва широко в медицината.

Съдържа витамините: В1, В2, В3, В6, В9, също – пектин, фитонциди, магнезий, йод, цинк, фосфор и други минерали, които  правят мушмулата особено ценен плод за човешкото здраве. Известно е също, че  съдържа витамин С,  с чието благотворно влияние повечето сме запознати , както и витамин А, който има добър ефект върху зрението.

Голямото  количество калций, съдържащ се в плода, има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система.  Лекарите съветват хората, които имат чревни проблеми и камъни в бъбреците, да приемат мушмули. Има диуретично и противовъзпалително действие, стимулира храносмилането. Дори  се твърди, че листата на мушмулите  имат лечебни свойства: отвара от тях се използва като лек за възпаление на сливиците.

В Япония тинктурата от мушмули е широко разпространена сред астматиците и хората, страдащи от бронхит.

100 грама плод съдържат само 46 калории, така че това е отличен плод за тези, които се грижат за  фигурата си. Има хора, които приготвят чай от мушмули и твърдят, че изгарял мазнини.

А сега – Внимание!

Мушмулата, с всичките ѝ полезни свойства, има и  противопоказания. Тя съдържа голямо количество лимонена и ябълчена киселина, така че за хора, които имат гастрит, язва на стомаха, проблеми с дванадесетопръстника, не се препоръчва мушмула.  Ако хора с подобни проблеми, имат  силно желание да ядат  мушмули,  то плодовете трябва да бъдат гладки и леко меки на допир.

 Помнете също, че мушмулата не е подходяща за транспортиране и има много малък срок на годност, така че бъдете много внимателни при избора на всеки плод.

Малко ме е срам да го призная, но честността е качество, което уважавам много, така, че признавам си да ми олекне. Излиза така, че това е плод, за който до днес само бях чувала, а по света съществуват мастер домакини, които знаят дори как се прави туршия от мушмула;

Дори конфитюр от мушмула… Ами щом има такива, които правят от патладжан, защо ли се учудвам…

Това човекът е опасна работа, заклевам се…

източник снимки: Гугъл ( ‘що не си ми казал до сега за мушмулата?!?)

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Мушмула – осмели се! appeared first on Зелен Свят.

Историята на тази сладка, лепкава течност е оспорвана и е основа за най-различни дебати. Ето някои от теориите.

Confit, коренът на думата, идва от френската дума confire, което означава буквално “консервиран”. Основно сервиран на закуска, конфитюрът има и своето достойно място в кулинарията, и се използва при направата на най-различни сладкиши, кексове, торти, палачинки, т. нар. „чийзкейк” и т.н.

Има 2 познати начина за производство на конфитюр. Единият е, този, в който плодовете се заливат и престояват със захар, след това се варят и консервират, а втория – варене на плодовете заедно с техния сок. Накрая се затварят в съдове, в които не бива да прониква въздух. Най-често в стъклени буркани. Светът познава огромно разнообразие от конфитюри.

Французите твърдят, че конфитюрът е тяхно изобретение, нещо като семейна традиция. Според твърденията, още през 16 в. един аптекар криел бурканчета конфитюр в тайна стая. После внучката му Лиза, наследила любовта му към консервирането и развила тази традиция. Още в кулинарната книгата на римския гастроном Marcus Gavius ​​Apicius през първи век, е имало рецепти за конфитюри.   

Други източници, твърдят, че конфитюрът е най-сладкото наследство на Османската империя. В двора е бил на особена почит. Една от най-разпространените теории е, че  някъде около 510 г. пр. Хр. войниците на Персийският Император Дариус попадат на захарната тръстика. Заради сладкият ѝ вкус я наричат „Мед създаден без пчели”.

Дълго време войниците пазят тайната на захарната тръстика, защото вярват в лечебните ѝ свойства. През 7 в. арабите се запознават с тръстиката и се научават да правят сладък сироп от нея. А турците откриват, че чрез консервирането може да запазят плодовете за по-дълго време. Запада е поразен от поднасянето на плодове по този начин. В началото се е сервирал само на празници, като е бил с предимство в сарая и не е бил достъпен за простолюдието. Една от най-старите рецепти е на сладкото от рози.

Момите, които не са можели да правят домашно приготвен конфитюр (Reçel) не само, че били хулени, а и не ги искали за жени. Тогава са се гледали много повече уменията, отколкото външният вид на момичето.

Тогава разнообразието от конфитюри било много по-голямо. Сладко се е приготвяло от Фурми от Трабзон, ябълки, круши, портокали, орехи, вишни, праскови, пъпеш, тикви, патладжан, мушмули, дюли, кайсии, дини, лимони, сливи, рози, теменужки, джинджифил, шам фъстък, кестени, маслини…

В Османската империя кафето се е сервирало горчиво. Специалното тук е било, че в специален съд на сребърни подноси преди кафето се е сервирал конфитюр, за да може гостите да се подсладят преди кафето. След това ядяли локум.

Лечителят в сарая сортирал плодове и зеленчуци, които според него можели да излекуват господаря му и приготвял сладко от тях. За тези плодове и зеленчуци били създадени специални градини за отглеждането им. Най-известната сред тях е градината, в която се отглеждали специални рози в Едирне (Одрин).

За хората в Сарая, конфитюрът се е свързвал основно с празненства. Например за празненството по случай обрязването на синовете на Сюлейман Великолепни и на сватбата на дъщеря му Михрима, са се сервирали около 57 вида десерт, 22 от които са били различни видове конфитюр.

Твърди се, че за сарая са били познати около 60 вида конфитюр. Постепенно конфитюрът излиза от двореца и навлиза във всеки дом като средство за консервиране на плодове и зеленчуци.

Някъде около 17- и в., конфитюрът се превръща в основен източник за някои търговци в Европа.

Английската писателка Julia Pardoe, твърди, че през 1837г. е присъствала на прием в дома на високопоставено лице и в края на вечерта били сервирани скъпи сладка, цветен шербет и лимонада.

Доста време след това и ние простосмъртните имаме щастието да имаме достъп, че дори и да си го приготвяме у дома. Късмет или естествен ход на събитията, не знам. Знам, че съм благодарна и, че още след малко ще спретна едни палачинки…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Конфитюррр… appeared first on Зелен Свят.

Двата мита за произхода на инките

В статия на AFP.com се съобщава, че „интересът към организационните умения на инките и тяхното майсторство в инженерството” е накарало учените Рикардо Фуджита и Хосе Сандовал от университета в Лима San Martin de Porresit, да разрешат спора кой от двата мита за произхода на инките е по-точен.

Едната история твърди, че кралското семейство на инките произхожда от полубожествена двойка, която пътувала от езерото Титикака на север до Куско, в района на Пуно (съвременна Боливия), а втората разказва за група полу-божествени братя, произхождащи от планинска пещера, разположен в района на Пакаритамбо, близо до Куско.

Може ли ДНК-тестът да уреди спора?

Фуджита и Сандовал създават генетичен профил на потомците на владетелите на инките, като се опитват да „разкрият дали съществува уникален патриарх на инките“ Фуджита споделя пред репортери на АФП. „Това е тест за бащинство, но не между баща и син, а между народи“.

Изследваните проби от ДНК са събрани от плацента на местата, споменати в митовете, и “След три години проследяване на генетичните отпечатъци на потомците” учените успяват да потвърдят, че и двата мита за произхода са базирани на действителността! Сандовал съобщава, че двете легенди са “действително свързани” и обобщава:

“Заключението, до което стигнахме, е, че аристокрацията от Тахуантинсуйо произхожда от две линии, едната в района на езерото Титикака, а другата около планината Пакаритамбо в Куско.”

Родовият път на инките

Инките са разработили модерни селскостопански системи и са натрупали такъв излишък от ресурси и богатство, че са имали време да създадат огромни каменни храмове, пътни мрежи и градове, включително обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Мачу Пикчу, популярен планински връх и храмов комплекс в днешно Перу.

Инките са използвали познанията си по астрономия, за да записват минаващото време и да наблюдават движението на Млечния път и планетите от храма на Слънцето в Куско, който се е смятал за „пъпа на земята“. От това свещено място са били наблюдавани и астрономическите условия по време на ключови етапи от селскостопанските цикли. Тези наблюдения били митологизирани в истории, които разказват за движенията на съзвездия и планетарните формации, осигуряващи успешното културно предаване на важна информация за оцеляване по време на социални промени, промени в режима и естествени катастрофи.

ДНК и митове

Най-големият проблем, пред който били изправени учените преди откритията на Фуджита и Сандовал, е фактът, че испанските конквистадори са изгорили всички писмени документи на инките през 1532 г. Само шепа испански мисионерски свещеници са записали и са опитали да тълкуват митовете за създаване на инките и въпреки че йерархията на духовете, боговете и богините е сравнително добре разбрана, истинския произход на народа на инките е загубен във времето.

Сега, когато учените са открили физическия произход на владетелите на инките, те възнамеряват да отидат много по-назад във времето, за да тестват ДНК на древни реликви, като мумии. Фуджита каза пред репортерите, че сега търсят къде „най-преките потомци на инките са погребани, за да проследим историята им” и че са се стремили към “най-пълната картина за произхода на най-важната пред-испанска цивилизация.“

Ако двамата учени успеят да съберат и след това да аналзрат ДНК от мумифицирани предци на инките, те ефективно ще стартират цяла нова област на археологическите и антропологичните изследвания, но точно пред тях стои стена – испанските конквистадори не само са унищожили писмените паметници, но са изгорили и мумиите преди да разтопят златните им ковчези.

Автор – Нина Жишева

The post Инките – погубената цивилизация appeared first on Зелен Свят.

В реалноста, чая не лекува отрова, но легендата подчертава важността на чая в културата на Китай. Археологични открития показват, че най-вероятно там е било родното място на тази напитка. Оригиналното растение, което са използвали да култивират чая се използва и днес.

Първоначално обаче са ги консумирали много по различно. Ядели са листата като зеленчук или сготвени със зърна. Чая станал питие преди около 5,000 години. Хората осъзнали, че смесвайки ги с вода и топлина изкарва и подсилва аромата. Напитката станала толкова популярна, че необикновена култура била създадена около нея. Чая станал обект на песни и поезия, любимата напитка на императорите и вдъхновение за художниците. Изобразявали се картини на повърхността на чая, много подобни на тези на кафето днес.

През IX век, японски монах донесъл за първи път растението в Япония. Японците създали собствени ритуали свързани с чая. Започнали да импортират чай от Китай, а там напитката сравнително подобрила икономиката. Бавно чая се разпространил из целия свят. В Европа чая бил донесен от холандски мореплаватели през XV век. Много свързват разпространението на чая в Европа с кралица Катрин от Португалия. Тя се омъжила за английският крал Чарлс II и въвела традицията на чая в Англия. С уголемяването на алпийските колонии се разпространила и напитката.

Днес чая е втората най-консумирана напитка в света след водата. От сладките турски чайове до солените маслени чайове на Тибет, почти всяка култура може да се похвали с индивидуализираната си напитка. Съществуват хиляди вариации от вкусове до начини на приготвяне и добавки. Както легендарният фермер бил съживен от чайните листа, така днес ние лекуваме настинки с чай или се ободряваме по време на студените зимни дни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на чая appeared first on Зелен Свят.

Както съобщава Daily Mail, учените стигнали до това драматично заключение, след като проучили генетичните кодове или отрязъци от ДНК на над 5 милиона животни, взети от 100 000 различни вида, и решили, че всички хора, живеещи на Земята, са вторият продукт на само една двойка, която успяла да оцелее при катаклизъм, който едва не унищожил човешката раса.

Тези малки отрязъци от ДНК също така предполагат, че не само хората са се размножили от тази двойка, но и девет от 10 животински вида. Марк Щьокле и Дейвид Талер са двамата основни учени, провели това голямо проучване и двойката стига до изумителното твърдение, че всеки животински вид, който съществува днес, произхожда от родители, дали началото на цикъла на раждане преди по-малко от 250 000 години, което драстично променя концепцията за човешката еволюция.

Талер признава: “Това заключение е много изненадващо и се борих против него колкото е възможно повече.”

За да стигнат до този извод, Щьокле и Талер използват всички възможни бази данни, като същевременно изучават еволюционни теории, написани от учени като Дарвин. Щьокле обобщава новото изследване, като отбелязва, че докато хората се гордеят с това, че са различни един от друг, може би трябва да се съсредоточат повече върху приликите си след това изследване.

“Във време, когато хората отдават толкова голямо внимание на индивидуалните и групови различия, може би трябва да отделяме повече време за характеристиките, по които приличаме един на друг и на останалата част от животинското царство”.

Изследванията, проведени от Щьокле и Талер, са повдигнали много въпроси, не на последно място за това защо животът е трябвало да започне отново преди 100 000 –  200 000 години.

Следователно е правдоподобно, че може да има някакъв неизвестен и загадъчен еволюционен процес, вграден в човешката раса, в който ние сме обречени да умрем в определен момент, само за да започнем отново, което е едно възможно обяснение за това как е възможно всички да произлизаме само от една двойка не толкова отдавна. Според Щьокле, “Културата, житейският опит и други неща могат да направят хората много различни, но по отношение на основната биология, ние сме много еднакви”.

Щьокле допълнително пояснява: “Човек би могъл да си помисли, че поради високата популация и широкото географско разпределение, хората биха могли да доведат до по-голямо генетично разнообразие, отколкото други животински видове. Но според митохондриалните нива на ДНК, хората се намират на ниско до средно ниво в генетичното разнообразие. ”

Трябва да се отбележи, че някои религиозни групи може да вярват, че проучването предполага, че хората първо са се появили преди 100 000 години след известно голямо събитие като Големия взрив, но това въобще не е така според новите изследвания. Вместо това, новото изследване прокарва идеята, че може би човечеството трябва от време на време да се прегрупира и да започва живота си отново.

The post Доказано е – потомци сме на една двойка appeared first on Зелен Свят.

Отговорът е, че никой не знае със сигурност как и кога кафето било открито. Съществуват много легенди, които ни дават представа за това, какво се е случило.

Може би най-известната е за пътешественик в Етиопия, който забелязал, че животните които ядели плодовете на определено дърво били ненормално хиперактивни. Той решил да ги пробва. Легендата казва, че той бил изпълнен с толкова много енергия, че започнал да пее и танцува. Той споделя откритието си с хората и те се влюбили в кафето. Така започнала култивацията и консумацията му. По това време, хората не са разбирали от начините, по които описателните вещества работят. Те направили пътешественикът светец.

Счита се, че първоначално не са пекли зърната, но поради инцидент осъзнали, че това придава повече вкус и аромат. Малко по малко откритието се разгласявало и в крайна сметка попаднало в ръцете на турският народ. Те били изключително очаровани от напитката. Скоро след това всеки жител пиел кафе. За по-бедните били отворени заведения, които днес наричаме кафенета. Там те не само можели да консумират напитката, но се събирали да играят игри, да обсъждат политиците и всекидневният живот. Кафенетата се превърнали от обслужващи в социални места. Кафето било толкова ценно и обичано, че не било позволено да се изнасят сурови зърна. Търговците умишлено изпичали продукта, за да не може да бъде култивиран.

Как е стигнало до Европа?

Виена. Османската империя нападнали града, но били разгромени и прогонени. В паниката забравили торбите си с кафе докато се опитвали да избягат. Австрийците ги намерили известните зърна. Те не харесали горчивия суров вкус на кафето за това добавили мляко към него. Това до голяма степен е вида на кафето и днес. По онова време обаче напитката се считала за мюсюлманска традиция, което не се харесало на църквата. Проблемът станал толкова голям, че самият Папа трябвало да опита и да забрани кафето, за да се приключи. Той обаче харесал напитката толкова много, че я покръстил.

Скоро след това кафето попаднало в ръцете на италианците и французите и… знаете как продължило.

До ден днешен кафето е спасителя на студенти вечерта преди изпит и горивото на работещите, а кафенетата са мястото, където се виждаме с приятели за на по чаша кафе и малко клюки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на кафето appeared first on Зелен Свят.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на шоколада appeared first on Зелен Свят.