За някои същества, като влечуги и риби, полът може да бъде силно повлиян от околната среда. Морските костенурки, които растат в по-топъл пясък, е по-вероятно да са женски. Бозайниците обаче са много по-обвързани с генетиката: ако сте генотипно мъжки в утробата, вероятно ще се развиете външно като такъв. Земноводни като жаби лежат някъде по средата между двата варианта. Те са основно повлияни от генетиката, но околната среда също играе роля. В лабораторията, някои замърсители като синтетични естрогени и хербициди са показали, че индуцират генетично мъжки жаби да се развиват външно като женски.

Изследванията също започнаха да сочат, че това се случва в природата. През 2014 г. проучване установи, че изтичащият от замърсяване отток в крайградските езера на САЩ може да превръща амфибиите от мъжки пол в женски. Въпреки това продължаващата работа на същата група показва, че обръщане на пола се извършва и в по-девствените горски езера – което предполага, че това е и природен феномен, поне при този вид. Проучване, публикувано през февруари 2019 г., откри жаби с преобърнат пол в по-голямата част от изследваните водни тела. Освен това не е установена връзка между това колко от зоната около езерото е била разработена от хора.

Това звучи абсурдно сложно за една проста жаба, но последните проучвания са документирали точно същата изтънченост в няколко вида гущери. Защо това се случва и, погледнато от природна гледна точка, това изобщо нужно ли им е на жабите, все още не се знае.

Автор: Мартина С. Попова

The post Жаба, която си сменя пола appeared first on Зелен Свят.

Това беше заключението на проучване, което моделира как фитопланктонът ще се промени, тъй като океаните продължават да се затоплят. В сценарий, при който емисиите на парникови газове продължават да са непрекъснати, най-сините субтропични зони на океана ще станат по-сини, а зелените региони по екватора и полюсите ще станат по-зелени.

Промяната на цвета е нещо повече от странност. Авторите на изследването предупреждават за драстични глобални промени, които ще се случат в свят, затоплен от изменението на климата. Известно е, че сезонните промени редовно променят цвета на водата, но затоплящите океани могат постоянно да променят мозайките на синьо и зелено, които се виждат от космоса.Слънчевата светлина прониква на повече от 180 метра под повърхността на океана. Повечето водни молекули са способни да абсорбират всички цветове, с изключение на синьото, поради което този цвят се отразява.

Органичният материал, който покрива повърхността на океана, подобно на фитопланктона, променя този цвят. Голяма част съдържа хлорофил, зелен пигмент, който поглъща слънчевата светлина, която е нужна на растенията за да направят храна. Тъй като океанът се затопля, теченията стават все по-неравномерни и слоевете във водата стават по-стратифицирани, което означава, че топлите региони не се смесват толкова лесно със студените райони. Има хиляди видове фитопланктони, уникално адаптирани към топла или студена вода. Тъй като океаните продължават да се затоплят, някои видове могат да умрат, някои ще процъфтяват, а други ще мигрират в различни региони.

Но само разглеждането на хлорофила не може да покаже на учените как променящия се климат променя фитопланктона. Естествено изригване на вулкани, тайфуни и други природни бетствия могат да повлияят на това колко фитопланктон е концентриран в дадена област. Безспорно, промените в климата засягат не само нас, но и най-малките създания из океаните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Океаните променят своя цвят appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Като за начало предлагаме водните спортове. Плуването ви събужда, изисква ниска интензивност и е страхотно за цялостното здраве. Упражнява много мускули и ги тонизира, поддържа сърцето и белите дробове. Не се обезсърчавайте, ако се изморите след една обиколка или две – с времето ще видите, че тялото ви става все по-издръжливо.

Дейностите навън са не само полезни, но и вдъхновяващи. Бягането не е нужно да се случва във фитнеса. Опитайте обиколки на близкият парк или вашият квартал. От първите опити ще видите как изграждате добра издръжливост и упражнявате много мускули едновременно. Допълнително получавате много нужният витамин D от слънцето и свеж въздух от природата. С времето може да се включите в месечни кратки маратони, където ще се запознаете с много хора със сходни интереси.

Проблемът на много е, че в началото бързо се изморяват. Това не е причина да се откажем от заниманието. Във фитнеса, ако бягат просто можеш да натиснеш едно копче и да слезеш от машината. Ако ви липсва дисциплина ви трябва спорт, в който активно се състезавате с някой друг. Тенисът е добра активност, която постига точно тази цел. Намерете другарче, което се интересува и си създайте рутинни сесии, който ще помогнат и на двама ви да постигнете по-здравословна форма.

Най-важното е да намерите спортна дейност, която наистина ви харесва. Дали ще е футбол с приятели вместо тенис, няма значение. Всяка дейност, която повишава сърдечния ритъм и създава пот ще има положително въздействие върху живота ви! Съществуват много различни и най-вече интересни начини да направите нещо полезно и здравословно за тялото си. Ако сте отегчени от фитнес залата, може би е време за промяна.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-добри спортове за фитнес appeared first on Зелен Свят.

Повечето животни, които можем да намерим в зоопарковете не са част от защитените видове. В проучване, проведено от Обществото за защита на затворени животни установи, че почти половината от животните в програмите за развъждане в Европейският Съюз не са застрашени в дивата природа. За тези, който са застрашени най-вероятно никога няма да могат да живеят на свобода. Рискът от тяхното изчезване без човешка намеса е много висок.

Въпреки това, един китайски зоопарк реши да направи промяна и намери интересен начин да даде възможност на хората да прекарват време с животни, без да ги поставят в клетка. Зоопаркът за диви животни „Lehe Ledu“ позволява на големите котки и други видове диви животни, като мечки, да се разхождат свободно, а вместо това позволява на посетителите да влизат в клетките. Поставяйки се в клетка от телени мрежи, посетителите могат да предложат храна на лъвовете и тигрите през малък отвор и да наблюдават как огромните котки скачат върху превозното средство. Живи пилета също се използват за примамване на хищниците.

Говорителката на зоологическата градина заяви, че искали да дадат на посетителите тръпката да бъдат преследвани и атакувани от големите котки, но, разбира се, без рискове. Гостите биват предупредени да държат пръстите и ръцете си в клетката по всяко време. Има хора, които твърдят, че тази зоологическа градина е опасна, тъй като посетителите на зоопарка са твърде близо до дивите животни. Въпреки това, зоопарка е изключително популярен, което показва, че повечето хора обичат да прекарват времето си с любимите си животни, докато те свободно се разхождат из естествената, отворена среда.

Автор: Мартина С. Попова

The post Зоопарк наопаки appeared first on Зелен Свят.

Не винаги е било така. Кметът казва, че всеки ден около 14,000 коли минавали по улиците. В града имало повече коли, отколкото хора. Замърсяването нарастнало и имало много задръствания. Освен това, по-възрастните хора трудно живели в това претоварено състояние. Автомобилите претъпквали публичните пространства.

Така че, след като се борил с опозицията в продължение на 12 години, кметът осъществил голяма промяна в града. Идеята е да се върнат публичните пространства на жителите. Уличното паркиране е премахнато, тъй като причинява много задръствания. Затворили всички паркинги, който са сега напълно под земята. Премахнати са светофарите и са монтирани кръгови кръстовища, което довело до разширяване за зоната без автомобили. Във външните райони са въведени мерки за успокояване на трафика, като максималната скорост е 30 км. Според местния архитект Рогелио Карбало Солер човек може да пресече целия град в рамките на 25 минути. Автомобилите изглеждат като лукс. В Понтеведра около 30 души са загинали вследствие на ПТП между 1996 и 2006 година. Сега те са намалели до 0 и емисиите на въглероден диоксид са намалели със 70%.

Основните проблеми, пред които са изправени хората, са задръстванията във външните райони, където се допускат автомобили и има ограничени места за паркиране. Няма обществен транспорт, който човек може да вземе, за да стигне до центъра. Но всички твърдят, че не са почувствали тежката нужда да използват колите си и че не са виждали по-красиво място от Понтеведра. Тази голяма промяна не получила външна финансова помощ. Било евтино начинание, използвайки местни ресурси. Изглежда, че борбата за околната среда не е особено скъпа. Нуждаем се само от смело сърце и намерение да сторим нещо по въпроса.

Автор: Мартина С. Попова

The post Град без коли в Испания appeared first on Зелен Свят.

На тази снимка, направена в сряда, 17 октомври 2018 г., ръководителят на BIPM (Международното бюро за теглилки и мерки) Мартин Дж. Т. Милтън държи реплика на Международния прототипен килограм в Севър, близо до Париж. Големият метален цилиндър, основата на световната система за измерване на маса се насочва към пенсиониране. Очаква се този петък, 16-ти ноември, правителствени представители да се съберат във Версай, за да одобрят план за създаване на нова научна формула за определяне на точната маса на килограма. Не, Вашите тоалетни чинии няма да внезапно да станат по-добри и един килограм плодове ще тежат още един килограм. Но начинът, по който учените определят точната маса на един килограм, се променя.

Досега масата му е определяна от дядото на всички килограми: метален цилиндър с размер на топка за голф, който е заключен във Франция. Повече от век това е единственият истински килограм, на който се основават всички останали.

Очаква се промяната да намери практически приложения в отраслите и науките, които изискват ултра-точни измервания на масата. А това означава намаляването на т.нар. Гранд К, килограм, който се смята за еталон от 1889 г. насам.

Изработена от устойчива на корозия сплав от 90 процента платина и 10 процента иридий, международният еталон за килограм рядко е виждал светлината на деня. И все пак ролята му е от решаващо значение, като основа за световно приетата система за измерване на маса, от която зависят неща като международната търговия.

Три отделни клавиша, разположени на отделни места, трябва да отключат кабината, където Гранд К и шест официални екземпляра – общо наричани “наследник и резервни части” – са погребани заедно под стъклени камбанки в Международното бюро за теглилки и Мерки, в Севър в западните покрайнини на Париж.

Основана от 17 нации през 1875 г. и известна с нейните френски инициали, BIPM е пазител на седемте основни единици, които човечеството използва за измерване на своя свят: метър за дължина, килограм за маса, секунда за времето, ампер за електрически ток , келвин за температура, мол за количеството вещество и кандела за осветеност.

От седемте килограмът е последният, който все още се основава на физически артефакт, Гранд К и. Метърът, например, е бил метална ламарина, дълга един метър, но сега се определя като дължината, която светлината пътува във вакуум в 1 / 299,792,458 от секундата.

“Това е момент на празненство, защото е последния стандарт, останал от 1875 г., който най-накрая ще бъде заменен с нови иновации”, каза директорът на BIPM Мартин Милтън в интервю за Associated Press. “Всичко останало е рециклирано, заменено и подобрено. Това е последното подобрение, което датира от оригиналната концепция през 1875 г. То е знак за почит към това, което беше направено през 1875 г. и е продължило толкова дълго.”

BIPM изважда много внимателно еталоните от хранилищата им, за да са сигурни, че те все още са правилно калибрирани, да добавят или да отнемат от масата им частица-две.

Въпреки че много американци по принцип мислят за теглото в унции, Съединените щати също са официална страна, признаваща еталона. Те са един от първоначалните 17 основатели на BIPM през 1875 г. Основният килограм на САЩ се нарича K20 и е предаден на страната през 1889 г. от BIPM, заедно с един друг, К4. Един килограм е равен на 2,2 паунда.

Дори и през доста агресивния 20-ти век, когато много воюват и унищожават страни и народи, човечеството продължава да споделя килограма. През 1983 г. Китай получава своя килограм, тъй като започват да приемат пазарните реформи, които впоследствие го превърнаха в икономическа сила. Япония получава своя през 1894 г., а K39 е предаден на Южна Корея през 1958 г.

Килограмът е “почитта към способността на човека да си сътрудничи”, казва Милтън. “Всъщност той е едно чудесно мирно дело, защото това е една от областите, където всички държави на света се събират с абсолютно една и съща цел. Системата ще бъде съществено коригирана в съответствие с научните и природните закони, каза той. Не бива да зависим от това, просто да приемем, че един конкретен обект никога не се променя.”

The post Ъпдейт на килограма appeared first on Зелен Свят.