Именно там режисьорът Мунмун Далария прекара по-голямата част от 2017 и 2018 г., като прави документален филм за джуджураната. Един ден, когато се скрила в птичи щори, мъжка птица се приближила, разкошен в оранжево-перовия си аскот и бяло, петнисто, ​​черно наметало. След като прегледал храната, той скочил на камък и започнал да се обажда, като се стремил да разбуди женските и да предупреди съперниците. Далария, изследовател на National Geographic, гледал и заснел птицата в продължение на 35 минути, едно от най-дългите документирани наблюдения на худжурана в дивата природа.

Да станете свидетели на разговор за чифтосване е едно – действително чифтосване, съвсем друго. Понякога се вижда в единствената в света програма за отглеждане в плен на този фазанов братовчед в Химачал Прадеш. Мъжкият пристъпва към женската. Той разгръща изящните си елементи. На върха на страстта той се измъква от гледката, избухва отново, втурва женската, закача се за нея – и те се чифтосват за 10 секунди. Макар и кратко, това е ефективно. През следващите шест до осем седмици тя ще снася от три до пет яйца и ще ги излюпва. Птиците, отглеждани в плен, формират резерват, тъй като дивите популации за жалост намалят, поради лов за прекрасните им пера. Програмата има около три дузини птици и има за цел да пусне някои в природата през 2020 г.

The post Краля на птиците appeared first on Зелен Свят.

Според ново проучване, по-богатите градски райони в Южна Африка привличат повече местни видове птици, отколкото по-малко заможните. Това е така, защото кварталите съдържат повече зелени площи, които осигуряват местообитание за животните. Първоначално идентифициран по време на проучване от 2003 г. на растителното биоразнообразие във Финикс, Аризона, този т.нар. „Луксозен ефект“ оттогава е бил открит в множество видове, включително насекоми, прилепи и гущери.

Големи и силно озеленени дворове, както и изобилие от вода са всички фактори, които привличат дивата природа и растенията. Проблемът с минали проучвания, казва водещият автор Дан Чембърлейн, еколог в италианския университет в Торино, е, че почти всички от тях са били проведени в сравнително богати страни в Северна Америка, Европа и Австралия. Урбанизацията и загубата на биологично разнообразие обаче са по-концентрирани в части от Южна Америка, Югоизточна Азия и Африка.

Сега Чембърлейн и колегите му потвърдиха, че луксозният ефект съществува в Южна Африка и те призовават градските архитекти да гарантират, че всеки има достъп до природата. Учените предлагат половината от градските зони в света да бъдат посветени на паркове и други зелени площи, в полза на хората и дивите животни.

“Заможните имат достъп до предимствата на зелените пространства – защо бедните хора трябва да са лишени от това?”

Това, което прави Южна Африка привлекателно място за проучване, е високите нива на неравенство в доходите, както и процъфтяващите градски райони с жилища, вариращи от богати, западни жилища до бедни квартали, казва Чембърлейн. Използвайки данни от втория проект за южноафрикански атлас за птици, гражданска научна инициатива, в която доброволци идентифицирали видове птици, наблюдавани по време на посещения в конкретни области, Чембърлейн и колегите му от университетите на Кейп Таун и Витватерсанд измерват биоразнообразието на местните птици в 22 градски зони.

Количественият анализ разкри, че луксозният ефект не съществува ако пътната настилка, жилищата и други градски укрития са над 38%.

“Чудесно е, че те са изчислили броя”, казва Мишел Траутвайн, ентомолог от Калифорнийската академия на науките, която изследва луксозния ефект. В проучване от 2016 г. тя открила, че богатите домове в Северна Каролина са домакин на повече видове насекоми, отколкото жилища с по-ниски разходи.

The post Защо птиците предпочитат богатите квартали? appeared first on Зелен Свят.

Видовете се формират от натиск от околната среда, който понякога може да направи еволюцията предсказуем процес. Не е съвсем изненадващо, че понякога, след като видът умира, нов вид с някои много подобни характеристики може да възникне по-късно на същото място. В края на краищата, еволюцията основно следва рецепта – ако поставите подобни съставки през един и същ процес, крайният резултат трябва да бъде подобен втори път. Това повторение е известно като итеративна еволюция.

Според ново проучване, това всъщност се е случило на остров Алдабра, коралов атол, северно от Мадагаскар. Вкаменелостите показват, че след като островът е бил образуван преди 400 000 години, белогушият дърдавец – птица, родена на Мадагаскар – колонизирала Алдабра. Тъй като там нямало естествени хищници, птиците скоро се развили и станали безкрили.

Но преди около 136 000 години морското равнище се е повишило и островът е бил напълно потопен. Тъй като еволюцията се нуждае от време, за да изработи магията си, животът на Алдабра – включително и безкрилите – бил унищожен.

За щастие историята не свършва дотук. Преди около 100 000 години островът се появил отново, когато морските нива спаднали поради ледников период. Белогушият дърдавец мигрирал от Мадагаскар и отново се развил, за да стане отново безкрил – пример като от учебрик за итеративна еволюция и един от най-силните случаи, наблюдавани при птиците.

Екипът откри, че този процес е в процес на развитие като изучава костите на  белогушият дърдавец от преди и след наводненията. Костите на крилото показват напреднало състояние на закърняването му, а костите от глезените показват признаци на ясно очертан път към безкрилост.

“Тези уникални вкаменелости предоставят неопровержими доказателства, че член на семейството на дърдавеца колонизира атола, най-вероятно от Мадагаскар и е останал безкрил всеки път,” казва Джулиан Хюм, водещ изследовател на изследването. “Представените тук изкопаеми доказателства са уникални за дърдавците и символизират способността на тези птици успешно да колонизират изолирани острови и да развиват безкрилост многократно”.

Превод – Нина Жишева

The post Изчезнала птица възкръсна и еволюира отново appeared first on Зелен Свят.

Идеята, че тиранозаврите имат добри носове, не е нова. През 2008 г., например, изследователите показаха, че Т. Рекс и неговите братя и сестри са посветили големи части от мозъка си на обработка на миризмата. Новото изследване бележи най-новото в нарастващото движение, за да се свърже ДНК на живите животни с техните тела и сетивни способности, с цел по-добро разбиране на способностите и поведението на техните отдавна изчезнали роднини.

“Това не е Джурасик Парк”, казва водещият автор на изследването Греъм Хюс, биолог в университетския колеж Дъблин, като се позовава на известното измислено усилие да се реконструира динозавърското ДНК. “Опитва се да разгледаме как сензорната еволюция е наистина основен играч в това дали един вид ще стане хищник на върха на хранителната пирамида.”

Хюс и неговият колега Джон Финарели, палеобиолог от университетския колеж Дъблин, отдавна били влюбени в идеята да погледнат чувствителността на динозаврите и да съсредоточат усилията си върху миризмата.

Двойката се придържа към цялостната форма на мозъка на динозаврите, която може да бъде частично запазена като отпечатъци по вътрешните повърхности на някои добре запазени черепи. Може да звучи като невъзможен проблем, но за щастие изследователите имаха живи примери: птиците – последните живи динозаври.

Общо казано, живите птици с по-обонятелни рецептори – протеини, които се свързват със специфични молекули на миризмата – са склонни да имат непропорционално големи региони в техните мозъци, които обработват миризмите. Така Хюс и Финарели измерили съотношения на мозъчния размер за 42 живи птици, две изчезнали птици, американския алигатор и 28 изчезнали не-птичи динозаври. Те открили, че тиранозавърът вероятно имал между 620 и 645 гена, кодиращи неговите обонятелни рецептори, а генът е малко по-малък от този в днешните пилета и домашните котки. Други големи месоядни динозаври, като Albertosaurus, също имали голям брой обонятелни рецепторни гени.

Но миризмата не служи само за намиране на храна. Животните използват миризми, за да разпознават роднините си, да маркират техните територии, да привличат приятели, да откриват хищници и др. Сред всички живи гръбначни животни, рекордът за най-обонятелните рецепторни гени лежи на съвременния слон, който има около 2500 такива гени.

Разбира се, някои динозаври, които са ядяли растения, показват доказателства за по-голяма зависимост от миризмата от някои месоядни. Един от тревопасните видове, които Хюс и Финарели изследвали, имал повече проектирани обонятелни рецепторни гени, отколкото Велоцираптор и много от родовете на този хищник.

The post Обонянието на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Способността на чавката да чете комуникативни сигнали я поставя на равна нога с резус маймуни и шимпанзета, според нови изследвания.

“Мисля, че те могат да интерпретират човешките очи като очи”, казва Огюст Байерн, когнитивен биолог в Оксфордския университет и водещ автор на проучване в онлайн изданието Current Biology.

Чавките притежават очи, подобни на човешките – с тъмни зеници и светлосини или сребристи ириси. И това може да даде на птиците предимство в разбирането на сигнали от приятелски настроени хора.

Ръчно отглежданите птици в изследването могат да намерят храна в “кооперативен” сценарий, когато очите на познат човек поглежда ту храната ту птицата. Те също така реагирали, когато човекът посочва мястото на храната, но не реагирали, когато човекът само обръщал глава към храната.

Тази чувствителност към човешкото око контрастира с по-малката чувствителност на птици като кокошките, казва Байерн. Той обясни, че много птици са чувствителни към подобни на очите модели, без да показват много разбиране за по-изтънчени очни знаци, които предават информация.

Въпреки това, чавките се нуждаят от по-дълго време, за да се доближат до храната, когато някой непознат ги наблюдава и в този случай обръща внимание на това накъде е обърната глава на човек. Подобна забавена реакция се случва, когато човекът е затворил очи или е хвърлял поглед към храна, дори и когато изследователите заменили човека с негови снимки.

Плахата реакция на непознати хора може да отразява еволюиралия отговор на потенциалните хищници или други заплахи, когато фините послания на окото са по-малко важни от ориентацията на главата, каза Байерн. Хищни птици, като сови и ястреби, склонни да обръщат цялата си глава, когато гледат – и освен това, вероятно е твърде късно за реакция от страна на нещастните чавки, които са застанали достатъчно близо, за да видят по-фините движения на очите на хищника.

Възможно е чавките да са развили реакция на по-фините знаци на окото, не от заплаха от хищничество, според изследването, а като сътрудничество, защото са социални животни. Птиците често формират партньорства през целия живот с приятели и успехът им за оцеляване зависи от тясната комуникация.

Чавките принадлежат към семейство птици, които биолозите смятат за най-интелигентните птици заедно с папагалите. Някои братовчеди на гарваните демонстрират използването на инструмента на равна нога с маймуните.

“Ако ги сравните с маймуни, нашите най-близки роднини, те имат точно същия размер на мозъка по отношение на размера и теглото на тялото”, отбеляза Байерн.

Дори шимпанзетата са показали по-малко отзивчивост към очния контакт, вероятно защото тъмните им очи пропускат контраста между белите човешки очни ябълки и по-тъмните зеници.

Превод – Нина Жишева

The post Чавките разбират от поглед appeared first on Зелен Свят.

През последните 100 години хиляди птици са долетели до смъртта си върху малка ивица земя в Джатинга, Индия. В селцето само с 2500 жители този странен бермудски триъгълник на птиците остава до голяма степен необясним, въпреки проучванията на най-престижните орнитолози в Индия.

Злокобното събитие се случва обикновено след сезона на мусоните, през септември и октомври, в тъмни безлунни нощи. Тогава, в една единствена нощ, между 18 и 21:30 часа, 44 вида птици, напълно дезориентирани, ужасени и парализирани, се спускат към светлините на селото и започват да падат на земята.

Думата самоубийство обаче, е погрешна – селяните в Джатинга буквално ги убиват. Вярвайки, че птиците са им пратени от боговете, заради праведността им, хората улавят бедните създания и ги пребиват с бамбукови пръти до смърт. След това ги приготвят и ги изяждат. Селото е известно и с това, че от векове неговите жители не са извършвали друго жестоко или престъпно деяние. Легендите им разказват, че ако дори и един единствен човек извърши престъпление, подаръкът от боговете ще им бъде отнет.

Падналите птици обаче не са мъртви. Ако някоя от тях бъде прибрана и оставена жива, няколко дни не мърда, не се храни, не пие вода, но след това просто размахва крила и отлита.

Въпреки опасността, птиците продължават да долитат към смъртта си на това злокобно място с площ от 1500 на 200 метра. Предложени са редица теории, една от които предполага, че комбинацията от голямата надморска височина, силните ветрове и мъглата води до дезориентиране на птиците и те са привлечени от светлините на селото (ярката светлина също често е подвеждала птиците) като източник за стабилизация на полета. Друга теория предполага, че по времето на птичите прелети в района се наблюдават промени в магнитното поле, което също би могло да обърка пернатите.

Представители на Обществата за диви животни и птици в Индия са ходили ​​в селото, за да информират местните хора за явлението, за да спрат масовите убийства на птиците. Акцията помогнала донякъде – оттогава смъртността на птиците е намаляла с четиридесет процента.

Автор – Нина Жишева

The post В Джатинга птиците не умират сами appeared first on Зелен Свят.

Ще ви спестим задълбочено описание на начина, по който всяка група еволюира; вижте по-късните експонати за описание на всяка група и как те са развили умението си да летят. Най-невероятният факт за еволюцията на полета е степента на конвергентна еволюция между трите основни групи, които са се развили – птерозаври, птици и прилепи. При тази конвергенция можем да видим някакво подобие на общи “правила”, които могат да определят как животните се развиват и от тези правила можем да добием представа за това какво е необходимо на животното като потенциал за летене.

Произход на полета: Как и защо?

Най-трудният въпрос за произхода на полета е “Защо?”. Въпросите „защо“ са най-трудните за задаване, когато засягат еволюцията – тя не пита “защо?” Еволюцията няма чувство за бъдеще; тук и сега е единственото място, където се развива. Наложително е да се има предвид това при разглеждане на произхода на полета. Родословието на организмите не е съобразено с някакви бъдещи цели; те се променят от възможностите, на които могат да отговорят, както и от селективните процеси, които тяхната среда им налага. Еволюцията е обусловена от развитието и генетичните ограничения. Ако адаптацията е полезна за един вид, шансовете са тя да бъде запазена.

Как еволюцията се развива в една група зависи от това, което са правили нейните предци и от техните адаптации. Тъй като всичко, което имаме, са само вкаменелости, които рядко съдържат записи за сложно поведение, ние формулираме хипотези за видово поведение, основани на родови адаптации.

Как и защо са се развили крилата?

Преди да можем да отговорим на въпроса защо летенето еволюира, трябва да разберем как и защо са се развили крилата –  без крила не може да има полет. Е, как са се развили крилата? Учените обикновено се съгласяват, че крилата трябва да са вид наслагване – те са били използвани от предшественика за една функция и са останали полезни за полета и на потомците.

Сравнително изследване на функционалната морфология на крилата на най-ранните известни летящи членове на вид с “предкрилови” структури на вероятни предци и близки роднини е най-доброто доказателство за това как са се развили крилата. Защо крилата и полетът са се развили от тази гледна точка е въпрос на спорове сред учените. Съществуват няколко различни хипотези.

• Крилата са се развили от оръжия, използвани за улавяне на малка плячка. (Това изглежда рационално, но въпросът е дали прародителните форми са правели това.)
• Крилата са се развили, когато двукраки животни са скачали във въздуха и големите крила са подпомагали скока. (Това е възможно, всякакъв размер на крилото може да помогне за скачането.)
• Крилата са били използвани като структури за сексуално привличане – по-големи крила са предпочитани от потенциалните партньори.
• Крилата са се развили от реещи се предци, които започнали да хлъзгат своите плъзгащи се структури, за да произведат тяга.

Изглежда, че # 1, # 2 и # 4 са най-добрите хипотези, които да се използват за произхода на крилата, тъй като те могат да бъдат тествани, като се въвеждат други линии от доказателства. Необходимо е да помним обаче, че въпросите за еволюцията и произхода на летенето са неразривно свързани.

Автор – Нина Жишева

The post Летенето – как и защо? appeared first on Зелен Свят.

Предшествениците на модерната птица са можели да летят, но много видове са “изгубили” крилата си. Летенето им помага да избягват хищници, да ловуват и да прелетят големи разстояния. Но също така това изисква големи разходи, тъй като поглъща огромни количества енергия и лимитира телесната големина и тежест. Птиците, които не летят запазват енергията си за да могат да оживеят в природата. Някой видове живеят изцяло от храни като трева.

Какво води до това?

Когато определен вид птици не е принуден да лети, може да изгуби тази функция само с няколко поколения. След това с хиляди години телата им почват да се изменят, за да компенсират тази липса. Техните кости, които преди били кухи за да минимализират тежестта, стават плътни. Техните здрави пера се превръщат в пух. Крилата им стават по-малки и в някои случаи изчезват напълно. Пингвините обаче използват системата, която някога им е помагала да летят, за да плуват. Те са единственият вид птици, които да преустроили полетна си система за нещо коренно различно.

Промяната в птиците се случва, когато те намерят нов дом на остров, който няма заплахи за тях. Докато няма хищници птиците, дори и без способността за летене, ще оживеят. Но те са жертви на промените в обстановката. Пример за това са хората, които донасят с себе си кучета, котки и гризачи. Тези животни, често ловуват нелетящите птици и могат да доведат до изчезване на видовете. Голяма част от тези видове птици не живеят дълго поради тази причини.

Нелетящните видове птици като щрауса обаче са оживели редом с хищници. Техният успех е до голяма част резултат от тяхната големина. В еволюцията си те са наблегнали на размерите като мярка за защита. Тънките им крака развили мускули и те станали отлични бегачи.

Това ни показва, че по един или друг начин природата винаги ще намери начин да се пребори с пречките и да преуспее.

Автор: Мартина С. Попова

The post Птици без крила appeared first on Зелен Свят.

Събрали са инженери, за да измислят по-тих вариант. Имали предимство – управителя на екипа обожавал да гледа птици. Отделните компоненти на новия влак били базирани точно на тези животинки. Използвайки моделите на перата на бухали и гладкото тяло на пингвините успели да създадат частите по начин, по които да намалят звукът и да направят движението плавно. Най-очевидния компонент обаче е клюнът на синьото рибарче. Управителя представил варианти за предницата на влака базирани на различни клюнове на птици.  Експериментирали са с вода – който клюн направи по-малко плисък би бил по-ефективен и на големия мащаб. Новият влак бил 10% по-бърз, използвал 15% по-малко енергия и се движил под приемливите децибели за жилищни места.

Съществува име за подобен вид дизайн – биомимикрия. Тази дума буквално означава копиране на биологията. Чрез изучване на съществуващи неща и механики в природата, можем да научим изключително много, което ще ни помогне да напреднем бързо в изграждането и създаването на новости.

Много от изобретателите събират, наблюдават и анализират работата на другите. Те се вдъхновяват един от друг и разработват и подобряват своите идеи. Учените имат съвет към тях: да инвестират и поканват биолози в техните проекти. Те биха им помогнали да подобрят своята идея като прекопират формата или повърхността на нещо изключително потребно и практично, което служи на животните в природата. Например боя за сграда, която като изсъхне ще получи същата структура като тази на самопочистващите се листа. Листата на лотоса са перфектният екземпляр – притежават подутини, между които се събира мръсотия и когато вали, водата не засяда в тях, а събира боклука и го измива.

Не трябва да подценяваме природата. Тя функционира от много по-дълго от нас и реално ние нямаше да сме тук ако тя не можеше да се справи с каквото и да е явление. Така че вероятно е време да се загледаме по-дълбоко в природните механизми и да се поучим от тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо копираме природата? appeared first on Зелен Свят.

Бухалите имат големи кръгли очи, които са почти неподвижни. За това, те имат способността да извъртат главата си на 180 градуса и я мърдат нагоре и надолу или я извъртат в на пръв поглед невъзможни ъгли, за да увеличат възприятието си за дълбочина. Това тяхно умение ги прави да изглеждат изключително учудени от всичко, което се случва около тях, но това само ги прави още по атрактивни за хората.

Малките бухалчета изглеждат все едно на топка памук му е пораснало лице и крака. Те са родени без пера за летене. С израстването им израстват пера и променят цветът си от сив към генетично избрания им цвят. На този етап те не са особенно опасни и могат да бъдат гледани спокойно като домашен любимец.

Трябва да споменем, че не Ви препоръчваме да си вземете бухал за вкъщи, макар и малък. Колкото и сладки да изглеждат като бебета, в момента в който пораснат стават доста опасни. Бухалите са ловци. Ядът всичко от мишки до птици по-големи от тях. Има огромни, остри, извити нотки – 3 отпред и 3 отзад – с които се вкопчват в жертвата си и ги впиват в тялото, а хватката им е изключително силна. Спокойно могат да пробият кожата да които и да се опитва да я държи. Нормално трябва да се носят специални, предпазни ръкавици подобни на тези, които се използват са орли. Ако решите да не ги използвате, дори и просто кацане на ръката Ви, бухалът ще ви остави с огромни кървави дупки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Символа на мъдростта appeared first on Зелен Свят.