Градът всъщност е оазис – плодородна зона, заобградена с безплодна, пуста земя. Но как така се формират по средата на нищото?

В миналото, пустинните оазиси са били важна част от създаването на търговски маршрут между градове и страни. В места като Сиуа, търговците можели да си починат и съберат допълнителни провизии за дългият път. Повечето оазиси имат извори на вода, което позволява на хората и растителността да процъфтят. Ако погледнете град Сиуа от високо, ще забележите, че няма река или поточе, което да произвежда тази вода. При положение, че местоположението на града го изолира от валежи, от къде идва тази вода?

Типично, дори валежите да са оскъдни, събирането на водата от голяма площ на едно определено място може да е достатъчно. Оазисите често се намират на ниски полета. Околността около град Сиуа лежи на около 19 метра под водното равнище. Всичката вода от земите около тях се събират в долината и създават оазиса. Под самата земя има слой наречен водоносен хоризонт където се събира всичката дъждовна вода. На места заобиколени от планини или дюни могат да се получат отвори в земята, който ще изкарат подземната вода на повърхността. Където има вода има и живот.

Евентуални, животните и растенията намират път до тези райски места из пустинята и създават мини екосистема около тях. Ако кондицията на околността остане добра, оазиса може да съществува хиляди години, безкрайно снабдявайки земята, животните, растенията и хората със чиста вода и живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как се формира оазиса? appeared first on Зелен Свят.

Но какво ще стане ако изведнъж тръгнем да се въртим на обратно?

Ако това се случи много рязко, повечето от нас вероятно ще умрем тъй като ще бъдем изстреляни към най-близката стена с огромна сила. Но ако вземем под предвид хипотетично, че планетата винаги се е въртяла от изток към запад, отговорът става доста по интересен.

Да, учените наистина са проучили тази възможност.

Знаем, че сезоните няма да се променят. Те са базирани на наклона на земята. Но се оказва, че климата ще е много по-различен. Казват, че би било такава драстична разлика, че историята на човечеството би се променила коренно. Изгревът и залезът ще сменят посоките си. Движението на океаните и ветровете ще се променят също. Голяма част от климатичните промени са свързани точно с тези движения. Ако всичко се обърне, Западна Европа става драстично по-студена. Казват, че Обединеното Кралство и Скандинавия биха станали с около 10°C по-студени. Средиземно море ще се превърне в сладководно море защото ще се увеличат валежите в Северна Африка.

Учените дори са представили компютърна симулация на земята, ако те се върти на обратно за 7,000 години. Огромната пустиня Сахара била покрита с трева и гори. Всъщност повечето пустини на планетата се превърнали в джунгли и гори. С по-малко пустини, глобалните температури паднали с около 0.2°С. Не звучи като голяма разлика, но дори и най-малките промени в климата сравнително повлияват на цялостната глобална температура.

Докладват, че помените в движението на водите довело до спад на кислорода в дълбините на океаните. Това създало множество бактерии из откритите океани, специфично в Индийският океан. Трудно е да се предскажат всички възможни промени, които ще настъпят като планетата се завърти на обратно. Но подобни проучвания показват каква огромна част от историята ни е подтикната от простият фактор на климата, и каква голяма роля играе той в човешкото общество.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако планетата се завърти на обратно? appeared first on Зелен Свят.

Снежнобелите вълнообразни хълмове, пясъчни дюни и хребети, всъщност се състоят от най-малките гипсови кристали, наречени селенити. Обикновено тези кристали се разтварят във вода, но тъй като вода не тече в пустинята, гипсът, който се измива от дъжда от планините около пустинята, се утаява по повърхността на долината под формата на зърна от бял пясък. За разлика от обикновения пясък, селенитът не абсорбира, а отразява лъчите на слънцето, което прави възможно ходенето боси на белезникавите дюнидори и в най-горещите летни дни.

Пустинята с Бели пясъци дължи своя произход на морето, което се е намирало на тази територия преди около 100 милиона години. Слънчевите лъчи постепенно го изсушили, образувайки малка лагуна. Скоро се оформили солените езера на тяхно място. Горещото мексиканско слънце, упорито изпарило последните остатъци от течности от резервоарите, в резултат на което селенитът започнал  да пада в утайката, заемайки мястото на водната повърхност. По този начин обширната територия се е покрила с бяло разнообразие от гипс. След около 40 милиона години, активните тектонични процеси довели до формирането на планините Сакраменто и Сан Андреас, които не позволили на вятъра да пренася фини кристали в световния океан.

            Пясъците на тази пустиня обаче са напълно нестабилни и са в постоянно движение, движещи се в посока северозапад. Пясъчните планини образуват невероятни дюни с размерите на двуетажна къща.

Във вътрешността на пустинята може да се видят само топола и юка. В покрайнините на пустинния пейзаж, където попадат повече валежи и слънцето не е толкова изгарящо, светът на флората е малко по-богат – ехинокактус, аброния, пустинен пъпеш.

 В централната част могат да бъдат намерени само малки гущери с необичаен светлосив цвят и плъхове с бял цвят, които им позволява да се укриват по-добре. Такива представители на света на фауната като скункс, ливаден вълк, се намират в подножието на планините и на ръба на пустинята. Кълвачи, земни и кактусови сови, колибри и други представляват фауната в пустинята.

Много легенди и митове се разказват за уникалната пустиня на Белите пясъци. Един от тях казва, че НЛО често се приземява в тази област, а през последните 50 години, очевидци често са виждали летящи предмети с неизвестен произход тук. Индианците от северното и югозападното Мексико,  редовно идвали тук, за да разговарят с боговете. Всички тези слухове не плашат ни най-малко пътниците, а напротив, те привличат все повече и повече от тях в района на Ню Мексико. За туристите има павирани пътища и пешеходни пътеки, които преминават през движещи се дюни и през район, обитаван от албиноси и странна растителност.

 Днес порцелановият пустинник, загърнат в загадки, е в по-голямата си част място за семейни пикници и фон за фотосесии. Посетителите се возят със специални шейни и сноубордове, предназначени за специфичният пясък, а понякога на територията на националния парк се провежда фестивал на балона.

Красиво е, мистично е, приключение си е… какви други причини му трябват на един турист за да потегли в дадена посока?!?

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Порцелановата пустиня appeared first on Зелен Свят.

Камилите живеят в сухите пясъчни пустини в Северна Африка и Азия.

Камилата е известно животно със способността си да ходи дълги разстояния без да пие вода.

По света има повече от 14 милиона камили.

Арабската камила има една гърбица, а от домашните – Бактрийската камила – е двугърба.

Тези кораби на пустинята се оценяват като седлови животни и се използват и за мляко, месо, вълна и кожи.

Древните гърци, Римляните и Персите са използвали камилите в битки.

В превод от арабски означава – красота.

Легендата за Аленият призрак всъщност разказва за страшна червена камила, която се разхождала в пустиня в Аризона.

Камилите имат неповторим силует, с гърба си, къса опашка, дълги тънки крака и дълъг врат, който се спуска надолу и се издига нагоре до малка тясна глава. Горната устна се разделя на две секции, които се движат независими една от друга. Дължината им достига до 3 метра, а височината им – 2 метра. Мъжките индивиди достигат до  400-650 кг, а женските са около 10% по-малко. Домакинските бактрийски камили са по-тъмни и по-скъпи. Тежките мигли предпазват очите им от пясъчни бури и ноздрите могат да бъдат притиснати.

По време на Втората Световна Война, немските войници, управляващи танкове, вярвали, че ако минават през камилски изпражнения, това ще им донесе добър късмет.

Камилите не ходят на копитата си. На всеки крак, теглото се носи на два големи пръста, които се разпръсват, за да не потъне животното в пясъка.

Бебетата камили се раждат без гърбица.

По време на катастрофални суши, пастирите могат да загубят целия си добитък , овце и кози, докато 80% от камилите ще оцелеят благодарение на способността на камилата да опазва водата. При тежка жега, камилата оцелява четири до седем дни без да пие вода, но може да измине 10 месеца без да пие, ако не работи. Когато една камила има шанс да пие, може да изпие до 50 галона вода за няколко минути. Това е достатъчно вода, за да запълниш голям детски басейн.

Финият вълнен слой на козината им, изолира тялото, предпазвайки от топлината. Камилата също така  позволява температурата на тялото да се повиши до 41 градуса, без изобщо да се изпотява.

Камилите са се приспособили към пустинни условия и са в състояние да издържат недостиг на протеини и да ядат предмети, които се избягват от други животни.  Например тръни, сухи листа и сол. Когато храната е изобилна, камилите “преяждат, съхраняват мазнини в една област на гърба и образуват гърбица. Когато мазнината е изчерпана, гърбицата се изплъзва настрани или изчезва. Съхраняването на мазнините на едно място също така увеличава способността на тялото да разсее топлината навсякъде другаде.

Ако сте любители на екзотичните пътешествия, непременно отидете и вижте камила отблизо.

източник снимка: Google

aвтор: Тезджан Ферад – Джани

The post Корабите на пустинята appeared first on Зелен Свят.

Първоначално учените са смятали, че е кратер издаден от метеорит, което се оказало грешно. Има доста разногласия като стане дума за това как реално се е получило, но главната теория е, че мястото е огромен ерозиран купол. Счита се, че това се е случило преди милиони години при разместването на земните маси на Африка. Това отслабило най-горния слой земя и накарало „купола” да се издигне нагоре. Различните видове камък еродирали с различна скорост, което реално създало поредицата от кръгове.

По-заинтригуваща теория е, че това е била Атлантида.

Единствените свидетелства за съществуването му са от древния гръцки философ Платон. Много от информацията, която той представя идва от древен Египет. Изключително странно е, че неговите описания на тази цивилизация изключително точно описват Окото на Сахара. Той описва, че градът се е състоял от повтарящи се кръгове – 3 кръга вода, 2 кръга земя и основен център, където жителите са имали 2 извора с минерална, питейна вода. Учените наистина откриват дупка в центъра на Окото от която извира минерална вода, което е изключително учудващ факт, тъй като всичката подземна вода в околността е солена.

Платон също казва, че Атлантида е била обградена от красиви планини, от които падали водопади. В снимки на Окото на Сахара се вижда доста ясна индикация, че наистина вероятно е имало реки, които са минавали от там. Не само това, но е описано, че планините са пазели градът от северната страна, а от южната е имало отвор към морето, което също е на лице.

*това не е фотошоп*

Странното е, че тази цяла част от Африка изглежда все едно била пометена от огромно количество вода, което се е върнало обратно към океана.

Дали естествено формирана структура или изгубен античен град, това оставяме на Вас да решите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Окото на Сахара appeared first on Зелен Свят.