Пластмасата се натрупва в екосистемите по целия свят, а не само в океаните и езерата. Нейното вредно въздействие върху дивата природа е широко документирано, но няколко животни – като беседковите птици и раците отшелници – правят всичко възможно, за да я рециклират. Според проучване от 2014 г., дивите пчели в Канада са се приспособили към условията, като са използвали части от пластмасови отпадъци, за да изградят своите гнезда.

Тези малки насекоми не могат да рециклират достатъчно пластмаса, за да постигнат забележими резултати. И все пак, тяхната изобретателна употреба на полиуретан и полиетилен илюстрира колко широко се разпространява пластмасовото замърсяване и как някои диви животни се адаптират към него.

“Пластмасовите отпадъци проникват в глобалния пейзаж”, пишат авторите на изследването в списание Ecosphere. “Въпреки че са документирани неблагоприятни въздействия върху видовете и екосистемите, има малко наблюдения за поведенческа гъвкавост и адаптация при видовете, особено при насекомите, към все по-богатите на пластмаси среди.”

Изследователите са открили два вида leafcutter пчели, които влагат в гнездата си пластмаса, като всяка от тях носи в гнездо видове пластмаса, имитиращи естествените материали, които традиционно използват. Пчелите leafcutter не строят големи колонии или не произвеждат мед като медоносните пчели, а предпочитат малки гнезда в подземни дупки, кухини или пукнатини в сгради.

Една от изследваните от тях пчели, пчелата leafcutter, обикновено отхапва парчета листа и цветя, за да направи гнездата си. Но изследователите са открили, че три от осем клетки от племето съдържат фрагменти от полиетиленови пластмасови торби, които заменят средно 23% от нарязаните листа във всяка клетка. “Всички парчета са с един и същ бял лъскав цвят и” консистенция от пластмасова торба”, съобщават изследователите, „и вероятно са от същия източник.”

Макар че не правят мед, пчелите leafcutter все още носят пари на американските и канадските фермери чрез опрашване на култури, включително люцерна, моркови, рапица и пъпеши. Евразийските насекоми бяха въведени в Северна Америка през 30-те години на миналия век за тази цел и оттогава са станали диви, като се присъединяват към много видове, местни на континента.

В отделно проучване, проведено в Аржентина между 2017 и 2018 г., изследователи, изучаващи опрашители на цикория, открили гнездо, изработено изцяло от пластмаса. Това е първият известен пример за такова строителство в световен мащаб. Те вярват, че пчелите, които са направили гнездата, са пчелите leafcutter от алфафа.

Превод – Нина Жишева

The post Дивите пчели рециклират пластмасата appeared first on Зелен Свят.

Една от основните критики на проучванията, които разглеждат пчелите и пестицидите, е, че те не имитират точно условията в реалния свят. Предишните проучвания започнаха да разрешават този проблем, но друго, публикувано през август 2018 г. в „The Proceedings of the Royal Society B“, разкрива още по-тревожен ефект от неоникотиноидите. Те не само могат да увредят пчелите, но и насекомите се научават да предпочитат храна, покрита с пестициди.

Някои видове неоникотиноиди наскоро бяха забранени в Европейския съюз, но остават в употреба в САЩ и другаде по света.

Изследователи от Кралския колеж в Лондон и Лондонския университет “Куин Мери” проведоха експеримент, който позволява на пчелите да се хранят с нектар, който е или чист, или с тиаметоксам, често използван неоникотиноид. Оставиха пчелите да се хранят за няколко дни и гледаха да видят към кои захранвания се стремят. До края на опита пчелите показаха ясно предпочитание към нектара, който съдържаше пестицида. Промяната в реда на захранващите устройства изобщо не промени поведението – пчелите все още търсеха храна, овкусена с неоникотиноид.

„Смятаме, че нашето проучване предлага някои от най-добрите лабораторни доказателства досега, че в реалния свят може да се случи пристрастяване към тиаметоксам”, каза водещият автор Андрес Арсе, изследовател в Imperial College London. “Това означава, че цъфтящите култури, третирани с тиаметоксам, всъщност могат да станат по-привлекателни за пчелите и всъщност могат да ги накарат да търсят управлявани опрашители, за да се хранят с тях.”

Резулатът тревожи изследователите на две нива. Първо, симулираната ситуация, при която пчелите могат да изберат да избягват пестициди в храната си, основно се различава от повечето лабораторни изследвания, където всички храни на пчелите съдържат пестициди. Още по-изненадващо е, че те успяват да покажат, че пчелите не се научават да избягват замърсената с химикали храна. Вместо това те започват да я търсят активно.

Лесно е да се направи сравнение с хората и някои от вредните вещества, които избираме да вдишваме или поглъщаме. Обаче, докато пчелите показват поведение, което съответства на нашата дефиниция за пристрастяване, болестта е сложен неврологичен феномен и при тях е малко по-лесно да се картографира директно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Пчелите се пристрастяват към пестицидите appeared first on Зелен Свят.

Гигантската пчела на Уолъс – или Megachile pluto – е дълга, колкото човешки палец с размах на крилото от повече от 6 сантиметра. Също така е почти четири пъти по-голям от европейската медоносна пчела, според Global Wildlife Conservation.

А на 25 януари пчелата беше официално забелязана за първи път от 38 години в Северен Молук, група острови в източна Индонезия.

“Не вярвах на очите си!”, споделя Клей Болт, фотограф естествоизпитател и еколог, който беше с екипа, който пътуваше до Индонезия, за да търси буболечката. “Почти бяхме се отказали от надеждата, че ще я намерим, така че, докато ме гледаше от гнездото, беше почти сюрреалистично.”

Болт беше член на екип от осем души, съставен от изследователи от Австралия и Северна Америка и местни индонезийски водачи, които започнаха да търсят пчелата през януари. Според него изследователите, особено Ели Уайман от Принстънския университет, са “мечтали” за намирането на пчела в дивата природа в продължение на години.

Гигантската пчела на Уолъс е била открита за пръв път от британския натуралист Алфред Ръсел Уолас през 1858 г., но е била забелязана за последен път през 1981 г. от ентомолога Адам Месер.

Така, след като екип от канадския изследовател Глен Чилтън и австралийския изследовател Саймън Робсън се обърнаха към Уайман и Болт през октомври 2018 г. с покана за пътуване, в което планираха да търсят пчелата, учените резервираха билетите си с надеждата да научат повече.

Според Болт насекомото отдавна се е смятало за „изчезнал вид“ и техният екип е искал да повиши световното съзнание, за да защити пчелите, особено чрез споделяне на негови снимки.

 – Знам силата, която една снимка може да предаде, за да убеди хората да се грижат за нещо – каза Болт. – Имаме екземпляри, но е трудно, когато не можем да покажем живата пчела. Тя наистина може да разбуди въображението на хората.

От 1981 г. насам никой не е забелязал гигантската пчела на Уолас, наречена “летящ булдог”.

От 1981 г. насам никой не бе забелязал гигантската пчела на Уолас, открита през 19-ти век от британския природозащитник Алфред Ръсел Уолас и наречен “летящ булдог”.

През януари екипът прекара седмици в термитни могили, където пчелите естествено гнездят. В последния ден от петдневното им пътуване до едно място в Северен Молук, което изследователите държат в тайна, за да защитят пчелата – един водач, Иван, посочил една термитна могила с височина около 2.5 метра от земята.

Екипът почти не е проверил гнездото, защото са били уморени, гладни и изтощени в индонезийската жега, според публикуваната от Болт информация за пътуването. Но след като все пак погледнали и опипали гнездото отвътре, те осветили с фенери и видели гигантската пчела на Уолас.

– Беше момент на триумф – каза Болт. – Беше невероятно просто заради размера й.

Болт казва, че знае, че усилията на екипа за защита на насекомите току-що са започнали, но откриването на пчелата е оптимистичен момент за биолозите и любителите на пчелите от цял свят.

– Беше момент като „Добре, сега вече имаме работа да вършим“, казва Болт. “Моментът е доста плашещ и труден, но за мен означава, че надеждата все още е там и не всичко е изгубено. Това ми дава надежда, че все още можем да спасим някои от тези видове и да променим нещата.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Преоткриха пчела, изчезнала преди 38 години appeared first on Зелен Свят.

Австралийски и френски изследователи са показали, че пчелите могат да събират и изваждат. Тази находка, наред с по-ранното откритие, че пчелите разбират концепцията за нула, ни казва, че притежаването на малък мозък не е задължително да ограничава математическите способности. Резултатите са докладвани в Science Advances.

“Нашите открития показват, че напредналото числово познание може да бъде намерено много по-широко в природата сред нечовекоподобните животни, отколкото се предполагаше преди”, заявява в изявление старшият автор професор Адриан Дайър от университета RMIT в Мелбърн.

„За да се извърши аритметичното действие, необходимо е да можете да съхранявате правилата за събиране и изваждане в дългосрочната си памет, докато мислено манипулирате набор от дадени числа в краткосрочна памет. На всичко отгоре, нашите пчели също използват своите краткосрочни спомени за решаване на аритметични задачи, тъй като те се научават да разпознават плюс или минус като абстрактни понятия, вместо да ползват визуални помощни средства.”

За експеримента, екипът обучил 14 пчели да посетят Y-образен лабиринт, с едно рамо на апарата, съдържащо правилното решение и награда от захарната вода, а другото – горчив хинин за грешен отговор. На входа на лабиринта имало сини и жълти знаци. Сините знаци били за събиране, а жълтите за изваждане.

След четири до седем часа и около 100 изпитания за обучение пчелите научили, че синьото означава +1, а жълтото -1. След това изследователят започнал да променя местоположението на възнаграждението и изчисленията, необходими, за да стигне до там. Пчелите били в състояние да прилагат правилата, които научили за новите задачи.

“Докато специфичната задача за събиране/изваждане може да не е пряко видима в естествената среда на пчелите, уменията и когнитивната гъвкавост, необходими за изпълнението й, вероятно ще бъдат екологично изгодни”, пише екипът.

Констатациите са невероятни не само заради нашето разбиране за възможностите на други животни, когато се сблъскват със сложни задачи, но и за да ни напомнят, че не размерът на мозъка е от значение, а как го използвате.

“Ако математиката не изисква масивен мозък, може да има и нови начини да включим взаимодействията и на дългосрочните правила и на работната памет в бъдещи проекти, за да подобрим бързото научаване на AI за решаване на проблеми”, коментира Дайър.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Пчелите могат да събират и изваждат appeared first on Зелен Свят.

Екипът от изследователи, работещи за Хадани, разбрали, че растенията наистина могат да усещат вибрациите, създадени от размахващите се криле на опрашителите. Растението временно увеличава нивата на глюкозата в нектара, за да привлече насекомите. В случая цветът на растението играе роля на ухо и могат да различат вибрациите на пчелните крила и други неуместни вибрации.

Специфичната област на интерес за Хадани е теорията на еволюцията. Следователно тя е убедена, че би било доста неблагоприятно за растенията, ако не могат да използват правилно звука като основен природен ресурс. Според нея реакцията при дочуването на звук може да подобри оцеляването и предаването на генетично наследство в растенията. Екипът на Хадани се фокусира предимно върху цветята, тъй като опрашването е един от най-важните фактори за оцеляването на растенията. Някои от растенията са били подложени на тишина, а други – на записи на звук от пчелни крила. Нямало промяна в растенията, изложени на тишина. Онези, които били изложени на звуци от пчели и нискочестотни вибрации, показвали значителни промени в нивата на глюкозата в техния нектар. Още по-интересно е, че ефектите били реализирани само за 3 минути от излагането на цветята на звуците.

Въпреки че цветята притежават  много различни форми и размери, те са предимно вдлъбнати или оформени като купички. В резултат на това те са доста добри приемници и усилватели на звукови вълни. За да се измерят вибрациите в цветята, Хадани използвала инструмент, известен като лазерен вибратор. Установено е, че специфичната форма на цветето го прави много ефективно по отношение на акустиката. Цветята, в които са отстранени венчелистчетата, са намалили акустичният им ефект.

Констатациите на Хадани повдигнаха много уместни въпроси. Някои цветя са акустично по-добри от други? Могат ли пчелите да разпознаят промяната в нивата на глюкозата? Този капацитет има ли други ползи? Остава и въпросът дали растенията могат да слушат други видове звуци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята чуват пчелите appeared first on Зелен Свят.

Скоро може да се наложи да се сбогувате с хумуса, авокадото, препечената филийка и виното. Поради глобалното затопляне и все по-екстремните климатични условия все повече култури по целия свят се борят с болести и променящите се условия.

Всеки, който е гледал “Синята планета” или е усетил ефекта на по-екстремното време, знае, че горските пожари в Америка, повишаването на температурите в Антарктида и изсветляването на Големия бариерен риф не са шега.

Възможно е въздействието на климатичните промени върху земята да означава, че дните на следващите храни могат да бъдат преброени.

Шоколадът

Променящата се глобална температура означава, че какаовите дървета, които растат само на 20° южно и северно от екватора, при висока влажност и богата почва се борят за живота си.

Изследване на Международния център за тропическо земеделие показва, че до 2030 г. производителите на какао ще започнат да изпитват намалена доходност от своите дървета

Фъстъците

Фъстъците също са застрашени. При висока влажност те плесенясват, а при недостатъчно валежи, няма да покълнат. Освен това те зле реагират на топлина, тъй като фъстъците прегарят, когато е твърде горещо.

Пчелният мед

Намаляването на пчелната популация означава, че производството на мед се забавя. Проблемът с изчезването на цели пчелни семейства от медоносни пчели означава, че броят на пчелите е намалял с 40% през последните 10 години. Пчелите са толкова важна част от нашата екосистема, че тяхното изчезване би означавало много повече, отколкото да нямаме мед на сутрешната си филийка – това би означавало загубата на много важни култури, от основни храни до памука.

Авокадото

Популярността на авокадото през последните години означава, че пазарът се старае да се справи с търсенето – особено като знаем колко трудоемко е отглеждането му. За отглеждането на две авокадови растения е необходима вода, колкото за банята на четирима човека. Още повече, че 80% от авокадото в Америка се отглежда в Калифорния, където сушата е сериозен проблем. Достигането на авокадото до купувачите става все по-трудно и по-скъпо, затова е възможно да съвсем скоро да гледаме авокадото само на картинка.

Оризът, царевицата и пшеницата

Това са най-важните култури, които хората отглеждат, тъй като от тях се изхранва по-голямата част от населението. Тези култури съставляват 51% от световния прием на калории и се очаква търсенето им да нарасне до 33% до 2050 г. Едно проучване от 2016 г. от Nature Climate Change казва, че земята, използвана за отглеждане на тези култури може скоро да остане неизползваема поради непредсказуемите промени на глобална температура и на климатичните условия.

Нахутът

За производството на една кутия от 400 грама консервиран нахут са необходими 4000 литра вода! Световните засушавания намалиха производството на бобовите растения с повече от половината.

Кленовият сироп

Вкусният сироп, с който поливаме палачинките си, се произвежда от сока от кленовото дърво, а кленовите дървета също намаляват. Сокът може да тече от дървото само, когато температурата падне под нулата през нощта и се повиши над температурата на замръзване през деня, при което налягането изтласква сока от дървото. Климатичните промени напоследък невинаги осигуряват тези условия за производството на кленов сироп. Д-р Тимоти Перкинс, директор на Proctor Maple Research Centre, споделя: “Изменението на климата определено ще има и вече оказва влияние върху индустрията с кленов сироп”.

Кафето

Климатичните проблеми са отговорни и за кафето. Те застрашават районите, където кафето расте, както и за измирането на пчелите, които са отговорни за около една четвърт от кафейната реколта. Кафето, опрашвано от пчелите, има повишен добив и качество, а по-високите температури и променливото време означават, че пчелите не са така продуктивни.

Бананите

И тези много популярни и вкусни плодове стават жертва на глобалното затопляне и променливите температури. Бананите се нуждаят от редовно напояване и умерено време, за да растат постоянно, но сегашните условия принуждават производителите на банани да купуват скъпи напоителни системи, вместо да разчитат на природата. Освен това бананите страдат от болести, което още повече влошава ситуацията.

Винените сортове грозде

Сякаш загубата на почти всички любими и необходими храни не е достатъчна, ами дори няма да можем да удавите скърбите си в чаша хубаво вино. През следващите 50 години се очаква спад от 85% в производството на винените сортове грозде, тъй като климатът става твърде горещ. Има повече от 1000 сортове винено грозде, но само 12 от тях съставляват по-голямата част от популярните вина, така че може да се наложи да кажете сбогом на любимата си бутилка. Ако обаче производителите разнообразят своите култури, можем да се надяваме на други, дори и по-добри вина.

The post Шоколадът и кафето изчезват? appeared first on Зелен Свят.

Малко хора биха устояли на течната сладка наслада. От добавка към чая или кафето до множество сладкиши, медът е захарта, която дори и хората на диета могат да си позволят. Той обаче има много повече сила от колкото си мислите.

Медът е наемният убиец на природата срещу бактерии. Всичко е благодарение на работохолните пчели – от имунните протеини до захарта. От древни времена медът се използва не само като наслада, но и с медицинска употреба. Предпазвали са отворените рани от инфекция и до ден днешен използваме пречистена стандартизирана версия на мед, за да се борим с инфекции в болниците.

Медът има 3 основни начина, по които унищожава бактериите. Първият е свързан с огромното количество захар. Медът съдържа около 17% вода, а почти всичко останало е захар – глюкоза и фруктоза. Те помагат на медът да се кристализира с времето. Истинският мед никога не се разваля. Толкова много захар натурално привлича вода. В природата където има голяма нужда от вода, там отива и водата. Това означава, че медът директно изпива живота на бактериите, мухъла или гъбичките, които се опитват да се настанят в раните. В същото време няма достатъчно вода, за да живеят в него микроорганизмите. Те умират и медът няма как да се развали.

Второто оръжие, което притежава е глюкоза оксидаза. Това бива предоставено от пчелите, които го правят. Бактериите мразят това вещество, защото то прави глюкозна киселина и водороден пероксид, които убиват всякакъв шанс за живот на каквито и да е клетки.

Учудващо, пчелите слагат и антибиотици в медът. Медът съдържа вещество, което реално е предпазителя на пчелите от болести и разпространението на вируси в кошера. То се произвежда в жлезите, с които правят меда и няма как някаква част от него да не попадне в крайния продукт.

Така, че следващият път като си търсите нещо сладичко за хапване, вземете една голяма лъжица и се почерпете с мед. Полезно е, вкусно е, ще ви пази от бактерии… какво повече може да искате?

Автор: Мартина С. Попова

The post Смъртният враг на бактериите appeared first on Зелен Свят.

Забързани, понякога не се замисляме и забравяме колко много благородство, мъдрост и свобода природата е канализирала понякога в съвсем дребни видове, но с огромно значение за планетата и живота. В тази статия обръщам вниманието ви върху едни почти беззащитни същества, които посвещават живота си да се трудят. Е, поне по-голямата част от тях…

Ето още информация за тези уникални същества пчелите.

Само да ви светна, че част от информацията съм я взела от първа ръка от близка жена, която цял живот се е занимавала с кошери. Радостта, с която ми сподели информацията ме трогна много. Дано зарадва и вас.

Организацията вътре в кошера прилича на перфектно работещо мини общество. Още, когато още се захранват преди да се излюпят, пчелите хранят малките по различен начин и по този начин формират тяхната бъдеща функция в кошера. Някои от пчелите се грижат за Кралицата майка, други пазят кошера, трети ходят на паша и събират нектар. Има пчели, които се грижат за яйцето, от което ще се излюпи майката. Те са нещо като нейна свита. Ориентацията на пчелите извън кошера не е неограничена. Колкото са по-възрастни, толкова по-голямо е разстоянието, от което могат да се завърнат в кошера. Но при разстояние до 3 км те загубват ориентация. Пчелите на 5-дневна възраст губят ориентация още при 100-метрово разстояние. В една обиколка за събиране на прашец пчелата работничка посещава между 50 и 100 цветчета. Тя се връща в кошера след обиколката само ако е събрала повече от половината на собственото си тегло прашец и нектар. Само 16 кг мед са достатъчни на една малка пчелна колония, за да се погрижи за себе си през зимата. Има много видове мед. Вкусът и ароматът им са разливни и зависят от типа растения, от които пчелите са събирали нектар. Пчелите, завърнали се в кошера, съобщават на останалите пчели в семейството чрез своеобразен танц къде са намерили паша и на какво разстояние е тя.

Eто и малко озадачаващи  факти за пчелите.

Всички пчели са глухи.

Работят само женските пчели.

Има близо 20 000 различни видове пчели.

Общуват помежду си чрез различни ритмични движения. Учените наричат тези движения – танцът на пчелите

За да охладят вътрешността на кошера те пърхат интензивно с крила. В рамките на секунда броят на тези пърхания може да достигне до 250

Ако усетят заплаха, те започват да „бръмчат” по-силно.

Медоносните пчели могат да летят с 24 км/ч.

Могат да разпознават синият цвят, но червеното и тъмно сивите нюанси възприемат като черно.

Докато не усети заплаха за живота си пчелата не би ужилила човек.

Разпознават се една друга чрез нюха си.

Другият път, когато видите пчела, отдайте ѝ мислено своята благодарност и купувайте мед директно от производители например.

Чуден, вкусен, меден ден да имате.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Пчелите, величие в скромни размери, 2-ра част appeared first on Зелен Свят.

Когато бях в първи клас на един лагер, една пчела се оплете в косата ми. От тогава изпадам в паника щом пчела ме доближи, но това не пречи да изпитвам любов и благодарност към тяхната природа. Налагам си хладнокръвие и тя ме отминава. Толкова мъдрост, толкова разум, такава всеотдайност има в тях. Днешните бурни аплодисменти са за едни от най-трудолюбивите и дисциплинирани същества на планетата. Пчелите!

Знаете ли, че зависим от пчелите повече отколкото предполагаме… А знaете ли, че те изчезват. Всяка година в България над 6000 хиляди пчелни семейства загиват заради определени химикали, които се използват за пръскане на селскостопанските насаждения. Вълните на големите радио антени и мобилните телефони ги дезориентират. Много от тях не могат да се приберат в  кошерите си.

Близо 90% от всички растения имат нужда от опрашване, а пчелите имат жизненоважна роля в този процес. Няма да видите пчели в индустриални зони с тежки замърсявания на въздуха, почвата и водата. Те са толкова отдадени на производството на меда, че ако в събраният цветен прашец има тежки метали при преработка задържат в себе си отровата и медът остава чист….

Но загиват. Милиони пчели всяка година изчезват. Семейството на пчелите в кошер със средна големина може да варира от 60 до 120 хиляди индивида. През лятото, при благоприятни условия, пчелата работник, може да събере средно по 50 кг мед.

Тъй като пчелите спят зимен сън, те трябва да работят усилено, за да осигурят храна на всички членове на семейството през студените месеци на годината.

Царицата майка е главата на кошера, живее до 5 години, но е полезна за семейството си 3 години. След 3-та ѝ година, пчеларите сменят майката, защото тя вече не е ефективна в производството. Тя може да снесе средно около 2500 хиляди яйца.

/следва продължение/

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Пчелите, величие в скромни размери, част 1-ва appeared first on Зелен Свят.

Почти всички пчели в кошера са женски и те правят реално всичко – строене на кошера, почистване и събиране на нектар. Животите им са толкова ангажиращи, че през зимата работниците живеят от 4 до 9 месеца, но в по-тежкия летен сезон родените могат да живеят по около 6 седмици преди да умрат от преумора. Историята не е по добра за мъжките индивиди. Те буквално се мотаят из кошера в очакване да се чифтосат с пчелната майка през лятото или биват изгонени да умрат през есента.

Пчелната майка е естествено най-специалната и има само една на кошер. Тя може да живее до 5 години и може да снесе до 2000 яйца в един ден.  Дължи своите супер сили на горчива, богата на протеини секреция наречена пчелно млечице. Поради дългият им живот, рядко се налага да се замени пчелната майка, но се случва тя да реши да напусне кошера, при което трябва да се намери заместник бързо. Избира се ларва на още неродена пчела, която почват да хранят с пчелно млечице. Около третият ден, работниците ще изберат още 3 ларви, които също ще хранят с млечицето. Тази диета им позволява да развият по сложни тела. Това е причината те да имат яйчници, за разлика от всички останали. Която пчелна майка се събуди първа ще търси и ще намери останалите и ще ги убие, за да не и заемат позицията, но ако няколко се събудят едновременно ще се бият до смърт.

Като цяло мисля, че можем спокойно да кажем, че пчелите са доста брутални, особено като става дума за методите им, но път правят чудесен мед, така че мисля, че можем да им простим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Избора на пчелна майка appeared first on Зелен Свят.