Защо еболата е толкова опасна и трудна за унищожение?

1. Изискванията на ваксината:
   Ваксината за ебола трябва да се поддържа студена. Но в тропическите райони, където има малко охлаждане, ваксината може бързо да стане безполезна. Все още не разполагаме с изсушена или друга по-подходяща форма на ваксината.
2. Ограничения и разходи за нови лекарства:
   Съществуват експериментални, генетично модифицирани лекарства за ебола, но все още не е ясно дали те ще бъдат широко ефективни и достатъчно достъпни, за да бъдат осъществени за масово лечение на жертвите на Ебола по света.
3. Неуспехът на методите, които са спрели предишните вируси:
   През 1966 г., по време на голяма епидемия от вируса на едра шарка, ваксинаторите са използвали методи, наречени пръстенна ваксинация с голям успех. Те ваксинирали хора в пръстен около заразеното лице. Това блокира вируса в стената на имунните хора и го спира да се разпространява. Опитите да се използва техниката с Ебола обаче са изправени пред проблеми. Ваксинирането изисква стабилно правителство или друг орган, поддържащ гражданския ред. Зоните с огнища на ебола в Демократична република Конго се контролират от силни милиции, които не позволяват на ваксиниращите да извършат този вид лечение на заразените.
4. Пропуски в разбирането на учените за това как убива Ебола:
   Ебола остава загадъчна. Тя е невероятно агресивна в човешкото тяло, но учените все още не разбират всички механизми на вируса. Великият военен стратег Сун Дзъ казва: “Познавайте врага си.” Все още не познаваме Ебола достатъчно, че да я спрем напълно. Когато най-накрая го направим, ние ще видим пътищата, чрез които ще я победим.

The post Какво спира унищожението на Ебола? appeared first on Зелен Свят.

Като ветеринарен лекар и изследовател на поведението им, който изучава различни видове животни, моето мнение е, че ще трябва да бъдем много добри в имитирането на мяукането и лая, ако наистина искаме да бъдем разбрани от нашите домашни любимци. Нашите гласови акорди са различни от техните и те могат да чуят, че издаваме звуци, различни от техните

Но знаем, че кучетата определено могат да разграничат гласовете на различните хора. Те ще разберат кога говори Мила и кога е Алекс. Също така те са чувствителни към вашия тон на гласа,  харесват високи, приятелски тонове. Знаете ли, че кучетата могат да научат думи?

Рико, бордър коли, е успял да научи повече от 200 думи, представляващи различни предмети. Той можел да избере правилния елемент от всички артикули, ако бъде помолен да „вземе“. Не смятаме, че той всъщност е научил значението на думите, но е много добър в свързването на различни звуци с различни обекти.

Когато става въпрос за собствените им “гласове”, проучванията показват, че кучетата и котките използват различни вокални сигнали, за да предават различни послания. Висок, повтарящ се лай, например, може да означава, че кучето е тревожно. Ниският лай може да означава, че то се чувства агресивно. Котките също използват определени звуци по време на лов и други при релаксация.

Но техните “гласове” са само един начин, по който кучетата и котките общуват. Те също използват езика на тялото и тактилни жестове – като идват при вас за погалване или бутат ръката ни с носа си, когато искат внимание.

По същия начин хората общуват, използвайки жестове и изражения на лицето. Изследванията показват, че кучетата са по-добри от другите видове, като вълците, при интерпретирането на нашите жестове и изражения на лицето.

Различни форми на комуникация

Ако имате кучета, ще забележите, че те са много чувствителни към чувствата ни и нашите начини за общуване. Това е така, защото те са еволюирали да живеят в непосредствена близост до хората.

Котките не са естествено социални животни, но те също общуват с нас и могат да бъдат силно възприемчиви за настроението, в което сме и как се чувстваме.

Всичко това е важно, когато мислим за най-добрите начини за общуване с нашите кучета и котки. Тъй като визуалните сигнали са наистина важни за тях, вероятно те обмислят нашия език на тялото, преди да слушат звуците ни, така че те могат да решат какво е това, което им пращаме като послание.

Хората използват езика като основно средство за комуникация. Ето защо сме склонни да искаме нашите домашни любимци да отговорят на нашите думи. Те със сигурност могат да се научат да правят това, както видяхме с Рико и хиляди други примери.

Въпреки това, в много случаи, те всъщност отговарят на сигналите на езика на тялото ни, а не на словесните сигнали, които използваме.

Опитайте, например, да кажете на кучето си да седне: повечето хора казват думата „седни“ и в същото време сочат с пръст кучето. Те мислят, че кучето сяда, защото сте му казали „седни” – но всъщност отговаря на соченето на пръста. Ако кажете думата „седни” без жеста на ръката, кучето ви в много случаи няма да седне. Това доказва колко важен е езикът на тялото при кучетата.

Бих насърчил всеки, който притежава домашни любимци, особено кучета, да научи повече за езика на тялото си, за да може по-добре да си обясняваме това, което се опитват да ни кажат. Често срещано възприятие, например, е, че когато опашката на кучето се размахва, това винаги е приятелски жест. Това е вярно само тогава, когато махането на опашката е широко и придружено от отпуснато тяло. Куче, чиято опашка е във въздуха и само върхът й се поклаща, всъщност казва „изчезвай“, а не „хайде да играем“.

Колкото повече време прекарвате в изучаването на езика на тялото на домашните си любимци и опознаването на различните жестове, толкова по-лесно ще можете да общувате с тях – и няма да се налага да мяукате или да лаете.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как ни разбират кучетата и котките? appeared first on Зелен Свят.