Скулптурите вероятно изобразяват древни богини на плодородието, като Ашера или Ащарте, каза Амиха Мазар, професор по археология в Еврейския университет в Ерусалим, на живо. “Те са били използвани у дома, като част от популярната местна религиозна практика, главно свързани с плодовитостта на жените”, каза Мазар в имейл, отбелязвайки, че подобни дърворезби са открити и на други археологически обекти в региона.

Разкопките показват, че Рехоб (известен днес като Тел Рехов) е основан преди около 3500 години и градът процъфтява в момент, когато Египет контролира голяма част от региона.

Мазар и Ури Давидович, преподавател в същия университет, подробно излагат резултатите си в статия, публикувана наскоро в Бюлетина на американските училища за ориенталски изследвания.

Вписаният скарабей

Направен от минерал, наречен стеатит, скарабеят съдържа йероглифен надпис, който казва, че е създаден за починал човек на име “Аменемхат“, който е “писар на дома на надзирателя на запечатаните предмети”, според превода на Арлет Давид.

“Запечатаните артикули”, посочени в заглавието, представляват различни продукти и суровини, с които се занимава администрацията “, пише Давид, преподавател по археология в Еврейския университет в Ерусалим, в приложението към статията.

Загадка е кой точно е този индивид и какво е какво е правил скарабеят в сградата, където е бил намерен. „Ние не знаем нищо повече за него, включително къде е погребан“, каза Давид в имейл. Давид отбеляза, че е възможно Аменемхат никога да не е живял или посещавал Рехоб, а скарабеят може да е бил използван в Рехоб като напомняне за контрола на Египет над района.

Загадъчната структура

Скарабеят и две от резбите са били намерени в голяма конструкция, чиято цел и общ размер са неизвестни. Тя все още не е изцяло разкопана, но „изглежда, че е била голяма и сложна обществена структура. Широките й стени, подредбата на опорите, просторният двор с голяма зала на юг, дълбоките основи и масивната конструкция изпълват всички свидетелства. на неговата не-домашна природа ”, пишат Мазар и Давидович. „Трябва да се направят повече изследвания, за да се определи за какво точно е била използвана. Възможно е да е била част от дворец, административна сграда или резиденция на елита“, пишат Мазар и Давидович.

Превод – Нина Жишева

The post Загадката на древните дървени плочки appeared first on Зелен Свят.

Една от намерените перли на древния град е Библиотеката на Целс – една от най-големите библиотеки в древния свят, която е на второ място след Александрийската. Сред руините на сегашния  град е останала  само фасадата на огромната някога библиотека. Строежът на хранилището на древното изкуство,  на брега на Егейско море започва през 114 г. от консул Тиберий Юлий Акила за баща си, известния владетел на Азия Тиберий Юлий Целс, който някога е бил един от най-образованите хора в империята. И въпреки че по време на царуването на императорите Адриан и Антонин Пий, погребението в града е било забранено, съветът решава да постави саркофага с тялото на губернатора на провинцията в крипта, намираща се под читалнята на библиотеката, която носи името му.  Открит е при разкопки през 1904 година.

           Акила не е имал  време да завърши библиотеката, но оставил огромна сума за закупуването на книги . Наследниците на Акила изпълнили неговата воля, а през 135г. в Ефес се появило  истинското познание на древния свят: в библиотеката били събрани повече от 12 хиляди безценни ръкописи и свитъци. Те били съхранявани в специални ниши в стената, на огромни рафтове и на рафтове на мебели. Възможно е да се предположи точно каква е била  библиотеката. Само руините на фасадата са стигнали до наши дни, защото библиотеката е била опожарена по време на нашествието в средата на III- и  в.

За съжаление, нападателите не се интересували от мъдростта на света, затова безценните съкровища от литература, философия, история и други науки били  напълно унищожени. Независимо от фактът, че библиотеката е била построена в римската провинция, нейната фасада е много подобна на древногръцката. През II-и в. тази сграда е била наречена “върха на елинистичната архитектурна мисъл”. Днес, пред очите на туристите се появява двуетажна фасада, смътно напомняща декор за постановка на древна трагедия. В нишите на първия етаж има копия на статуите на Мъдростта, Добродетелта, Мисълта и Знанието.

Тук можете да се видят и скулптурните образи на Мазей и Митридат – робите, които са истинските архитекти на Библиотеката на Целс. Те не са получили световна слава, защото по-често библиотеката се свързва само с името Акила. В замяна император Август им дал  най-желания дар – предоставена свобода.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Библиотеката на Целс appeared first on Зелен Свят.

Библейският гигант

Докато мнозина смятат, че приказката е просто колоритна алегория, неотдавнашно откритие, което показва най-старите известни филистимски надписи, предполага, че Голиат всъщност е съществувал. Този артефакт – малка глинена плочка – е бил намерен в Израел през 2005 г. от археолозите от университета Tell es-Safi.

Тя е изписана с думите “Alwt and Wlt”, които според професор Аарон Демски съвпадат с името Голиат. Alwt и Wlt са несемитски имена, които са етимологично подобни на името Голиат. Проучванията потвърждават, че плочката е била изработена около 950 г. пр. Хр., което я поставя в рамките на 70 години, откакто библейските учени смятат, че е станала историческа битка.

Макар че находката може да придаде нова достоверност на древната приказка, тя може да служи и като част от друг пъзел, който е още по-интригуващ. Може да се предположи, че дори ако епичната битка наистина се е случила, размерът на Голиат със сигурност е бил преувеличен за драматичен ефект.

Въпреки това, доказателствата, събрани от целия свят през миналия век, предполагат, че съществуването на истински гиганти може и да не е било толкова странно. Всъщност тези находки са накарали някои да повярват, че човечеството от древността може да е имало три различни размера: гиганти, хора и хобити.

Хората „Хобити“

През есента на 2004 г. група от изследователи, работещи в Индонезия, откриват останки от състезание на „хобит“ мъже с размери около метър. Изследователите установили, че тези по-малки хора са съществували заедно с човека преди около 13 000 години.

Изследователският екип, включително индонезийският палеоантрополог професор Т. Джейкъб, нарекъл малката раса Homo floresiensis, на индонезийския остров Флорес, където са открити скелетите. Някои казват, че тези хобити все още обикалят джунглата, което е накарало много посетители на острова през последните години да търсят въплъщения на мита.

Гигантски останки

Богатството от доказателства за раса от гиганти е още по-голямо. Останки от гигантски хора са открити в почти всяка част на земното кълбо: Тунис; Пенсилвания; Глен Роуз в Тексас; във Филипините; Сирия; Мароко; Австралия; и в цялата планинска верига Урбаса в Испания. Може би най-популярният и научно признат пример е „Гигантът от Ява“, намерен на юг от Китай.

Подобни човешки останки, открити в южен Китай, разкриват големи хора, които притежават шест пръста на всеки крайник. Тази полидактилна характеристика изглежда е била нормална схема в тази раса от хора, както показват други примери. В Грузия са намерени скелети на мъже с височина между 2.70-3 мера, които също притежават шест пръста на ръцете и краката си.

Между няколко библейски пасажа, които споменават съществуването на гиганти, Самуил 21:20 също наблюдава този шест-пръстен феномен: „В още една битка, която се състоя в Гет, имаше огромен човек с шест пръста на всяка ръка и шест пръста на всеки крак – общо двадесет и четири“.

Независимо от огромното количество скелетни доказателства – както и откритите инструменти и зъби, които иначе биха били много големи за нормалните човешки стандарти – все още няма много учени, посветени на изучаването на това явление.

Плод на въображението?

Съвременният свят често приема споменаването на тези различни по размери човешки раси в древните текстове и фолклора като продукт на живо въображение – макар че много различни култури записват много подобни сведения. Въпреки това, в светлината на различните останки, разкрити по целия свят, може би тези „митични“ истории всъщност са били точни изображения на живота по онова време.

Ако тези раси от различен размер са съществували, защо три размера и къде отиват другите два? Имали ли са приятелски или враждебни социални отношения с нашите прадеди? Помагали ли са си един на друг? Игнорирали са се? Какви социални структури са имали? Засега можем само да се взираме в далечното минало и да се чудим колко още митове очакват да бъдат разкрити с конкретни доказателства.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Давид, Голиат и Фродо – възможни или измислица? appeared first on Зелен Свят.