Според ново проучване, по-богатите градски райони в Южна Африка привличат повече местни видове птици, отколкото по-малко заможните. Това е така, защото кварталите съдържат повече зелени площи, които осигуряват местообитание за животните. Първоначално идентифициран по време на проучване от 2003 г. на растителното биоразнообразие във Финикс, Аризона, този т.нар. „Луксозен ефект“ оттогава е бил открит в множество видове, включително насекоми, прилепи и гущери.

Големи и силно озеленени дворове, както и изобилие от вода са всички фактори, които привличат дивата природа и растенията. Проблемът с минали проучвания, казва водещият автор Дан Чембърлейн, еколог в италианския университет в Торино, е, че почти всички от тях са били проведени в сравнително богати страни в Северна Америка, Европа и Австралия. Урбанизацията и загубата на биологично разнообразие обаче са по-концентрирани в части от Южна Америка, Югоизточна Азия и Африка.

Сега Чембърлейн и колегите му потвърдиха, че луксозният ефект съществува в Южна Африка и те призовават градските архитекти да гарантират, че всеки има достъп до природата. Учените предлагат половината от градските зони в света да бъдат посветени на паркове и други зелени площи, в полза на хората и дивите животни.

“Заможните имат достъп до предимствата на зелените пространства – защо бедните хора трябва да са лишени от това?”

Това, което прави Южна Африка привлекателно място за проучване, е високите нива на неравенство в доходите, както и процъфтяващите градски райони с жилища, вариращи от богати, западни жилища до бедни квартали, казва Чембърлейн. Използвайки данни от втория проект за южноафрикански атлас за птици, гражданска научна инициатива, в която доброволци идентифицирали видове птици, наблюдавани по време на посещения в конкретни области, Чембърлейн и колегите му от университетите на Кейп Таун и Витватерсанд измерват биоразнообразието на местните птици в 22 градски зони.

Количественият анализ разкри, че луксозният ефект не съществува ако пътната настилка, жилищата и други градски укрития са над 38%.

“Чудесно е, че те са изчислили броя”, казва Мишел Траутвайн, ентомолог от Калифорнийската академия на науките, която изследва луксозния ефект. В проучване от 2016 г. тя открила, че богатите домове в Северна Каролина са домакин на повече видове насекоми, отколкото жилища с по-ниски разходи.

The post Защо птиците предпочитат богатите квартали? appeared first on Зелен Свят.

Глобалните температури на въздуха са се затопляли постоянно през последните десетилетия, измествайки се леко нагоре и надолу от година на година в зависимост от естествените колебания на климата, но следвайки последователна възходяща пътека. Температурите на Земята са сравнително по-високи от средното за ХХ век.

Затоплящият се климат не само загрява лятото, но може да наруши и метеорологичните модели, като направи бурите по-силни, а дъждовни събития по-интензивни. Това може да се промени за местата, когато и където пада сняг или замръзнат езера. Но все по-нарастващата топлина също е предизвикателство за хората и живите същества по света. Топлинни вълни от Европа до Австралия разтърсиха планетата през миналата година, разрушавайки данните за температурата и подхранвайки опустошителни пожари. Научните открития на европейските топлинни вълни са около пет пъти по-вероятни заради изменението на климата, предизвикано от човека. Горските пожари, които разрушиха западните щати на САЩ, също бяха засилени от изменението на климата, твърдят учените, тъй като топлината и сушата изсмукали водата от растителността, оставяйки я суха и запалима.

Прогнозата за следващите години сочи все същото. Офисът на Metropol от Англия прогнозира, че 2019 г. вероятно ще бъде дори по-топла от 2018 г. Но учените подчертават, че емисиите на парникови газове са основният фактор, който повишава температурите както през последните десетилетия, така и в бъдеще.

The post Последните пет години – най-горещите досега appeared first on Зелен Свят.

Сега изследователите са открили, че земеделските стопанства – разширяващите се земеделски земи – и агресивните програми в областта на горското стопанство са направили Китай и Индия водещи страни в тази нова екологично съобразна политика.

“Нашият анализ на по-точни и скорошни сателитни данни разкрива екологичен модел, който е забележителен в Китай и Индия и се припокрива с обработваемите земи в световен мащаб”, казва Чи Чен, студент в Бостънския университет, който е автор на новото изследване. “Това предполага по-важна роля на прекия водач в екологизирането на света.”

Зелен растеж

Чен и неговият екип проучили спътниковите данни от сензори, които сканирали Земята два пъти на ден между 2000 и 2017 г. и измервали площта на зеленината. Анализът разкрил, че растежът на нови растения е добавил площ от размера на тропическите гори на Амазонка в нови зелени площи от 2000 г. насам. Растителността е концентрирана в седем региона на шест континента и също включва части от Американския Среден Запад.

Но в неочакван обрат данните показват, че Китай и Индия са отговорни за близо една трета от новата растителност.

Въпреки че Китай съдържа само около 7% от растителността на земното кълбо, бързоразвиващата се нация съставлява 25% от глобалното увеличение на растителността, съобщават изследователите в списание Nature Sustainability. Увеличаването на растителността в Китай е равно на това на Русия, Канада и Съединените щати, въпреки че трите страни имат най-много зелени площи.

Находката означава „Китай и Индия, двете най-гъсто населени и развиващи се страни, а не развитите страни, са лидери в екологизирането на земите”, каза Чен.

Бум на земеделските земи

Програмите за горското стопанство могат да обяснят разрастващия се зелен пейзаж на Китай. “Китай разработва амбициозни програми за опазване и разширяване на горите с цел смекчаване на деградацията на земите, замърсяването на въздуха и изменението на климата”, каза Чен. Всъщност изследователите открили, че голяма част от екологизирането на Китай, около 42%, е от гори.

Все пак значителна част от китайската растителна материя, идва и от обработваеми земи, съобщават изследователите. Зеленината в Индия от обработваеми земи също престалява по-голямата част от новия растеж в страната.

Откритието означава, че „управлението на човешкото ползване на земята играе ключова роля в екологизирането на Земята – също толкова важно, колкото и оплождането с CO2 и изменението на климата“, каза Чен. Но все пак, добавената растителност не компенсира загубата на растителност от тропиците или последиците от това за устойчивостта на екосистемите и биоразнообразието, пише екипът.

Превод – Нина Жишева

The post Земната зеленина расте, но опасността си остава! appeared first on Зелен Свят.

В края на Януари 2019 г. един полет на безпилотен самолет направи едно изумително откритие: Hibiscadelphus woodii, роднина на разтението хибискус, последно наблюдавано през 2009 г. и за който се смяташе, че е изчезнал. Видът е открит за първи път през 1991 г., наречен през 1995 г. и считан за изчезнал през 2016 г. Той има жълти цветя, които с течение на времето преминават към пурпурен оттенък. Изследователите смятат, че то е опрашвано от местни птици. Докато учените се опитват да използват кръстосано опрашване, присаждане и резници за размножаване на растението, нито един от техните опити не е бил успешен.

Януарският полет засне едно изображение, за което се смята, че е Hibiscadelphus woodii, прибрано в ъгъла на скала. През февруари те тръгнали на друга мисия, за да потвърдят това, което видяли, като хвъпуснали дрон към оригиналните GPS координати. Събрали повече изображения, разкривайки три отделни растения Hibiscadelphus woodii на скалата.

Но дори да знаят къде са растенията, достигането им не е лесно. Трите растения са на толкова опасно и труднодостъпно място, че до сега никой не е успял да достигне до тях.

Въпреки това учените се надяват, че новата технология може да помогне с тази дилема. В момента те разследват един безпилотен самолет, който може да събира растения и се надяват да използват тази нова технология, за да имат по-голям достъп до скалите. През последните няколко десетилетия ботаници са открили 11 нови вида растения за науката около скалистите скали Калауа. При изследване на флористичното разнообразие в Хавайските острови, нито една друга долина не се сравнява с Калалау по броя на уникалните му видове. Долината Калалау също съдържа най-много застрашени растителни видове, като 51 от тях понастоящем са изброени като застрашени.

Преоткриването на Hibiscadelphus woodii оставя учените развълнувани от възможността новата технология да открие нови видове и да преоткрие тези, за които се смята, че са изчезнали, дори в най-отдалечените и коварни области на земята.

The post Изгубеното хавайско растение appeared first on Зелен Свят.