Почитателите на пътуванията извън града вероятно поне веднъж са спрели погледа си на жълтите полета на рапицата. Лидерите в производството на рапица в световен мащаб са Индия, Китай, Украйна, Канада и страните от Европейския съюз. Тази маслена култура привлича фермерите с многото си качества: тя е непретенциозна, студоустойчива, расте бързо и е отлична храна за всички животни, като крави, прасета, овце.

Жълтите свободни съцветия на рапицата са изключително обичани от пчелите – от един хектар, засадени с растение, в крайна сметка, се получават около 60-90 кг мед (!!!)

Хората отглеждат това растение повече от 6 хиляди години. Смята се, че предците на културата са били зимна рапица и зеле, но е много трудно да се каже на коя територия се появяват първите кълнове.  Изследователите предполагат, че това са Средиземноморския регион, Холандия и Англия.

Рапицата се отглежда като храна за тревопасни животни, тъй като тази култура се характеризира с доста високо съдържание на сяра, протеини, което прави по-малко болните говеда, овце и свине, увеличава теглото си и произвежда повече вълна и мляко. Те се използва не само в областта на селското стопанство. Семената се използват  за производство на висококачествено масло, което може да се намери в доста голям набор от промишлени хранителни продукти. Същото масло, но не много добро пречистено, в което има остатъци от ерукова киселина (вещество, изключително вредно за човешкото тяло), се използва като смазка за реактивни двигатели, освен това, този продукт е подходящ за производството на горива за биодизел.

Висококачественото рапично масло обикновено се поставя на равна нога с други растителни масла (маслини, слънчоглед), тъй като съдържа и полиненаситени мастни киселини, без които човек не се чувства добре. Тези вещества имат положителен ефект върху сърдечно-съдовата и нервната системи, намаляват нивото на “лошия” холестерол, предпазват от кръвни съсиреци, успокояват нервите и подобряват външния вид на кожата, косата и ноктите.

Обаче, ако поне малко ерукова киселина остане в рапичното масло (което често се случва в слабо пречистеното масло), ефектът на продукта ще бъде точно обратен. Гореспоменатата отрова влияе отрицателно на черния дроб, бъбреците и сърцето, като значително увеличава риска от сърдечен удар. Ако сте решили да се доверите на рапицата, отваряйте си очите.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За полезната и красива Рапица appeared first on Зелен Свят.

Принципно, те живеят доста простичък живот. През деня правят хралупи в пясъкa, а вечерта търси семена, които да складира там. По време на тази своя мисия най-важното е да оживее. Избягването на смъртоносни хищници не е лесно за малките създания. Те често стават плячка за койоти, лисици, ястреби, сови и змии. Специфично змиите се оказват най-голямата пречка. Трудно е да се избегнат тъй като те чакат жертвата си в засада на местата където има най-много семена. Те имат термично зрение, остри зъби, силна отрова, а захапката им е с бързина 0.1 секунди. Природата е просто на тяхна страна.

Пустинният кенгуров плъх са развили специални мерки за противодействие. Ако вземем предвид термичното зрение на змията – плъхът има способността да понижи цялостната си телесна температура, особено около ходилата и ушите, за да може да премине незабелязан. Често те на пук известяват змията, че засадата им е развалена чрез тропане с крака.

Най-доброто оръжие с което разполагат са огромните им задни крака, дължина 10 см., които могат да ги изтласкат за скок около 3 метра. Кенгуровите плъхове имат непропорционално големи мускули, сухожилия и кости, от които се нуждаят, за да могат да направят този грамаден скок. Използвайки мускулите за отскок, на плъха му отнема само 8 милисекунди да отреагира. Това ги прави сравнително по-бързи от змиите.

Те не използват големите си крака само за скачане. Както вече споменахме, те не се страхуват да изритат змията в лицето преди да направят своето бягство. Силен удар може да зашемети хищника, което им дава повече време. Учените, които наблюдават тези битки в природата казват, че змиите печелят само 1 от всеки 23 битки. Може да са малки, но пустинните кенгурови плъхове са наистина изобретателни и смели.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малкия побойник на змии appeared first on Зелен Свят.

Тогава са били особено ценени, тъй като са позволявали и на най-бедните да оцеляват в тежки времена. В наше време те са достъпни за джоба на всеки и  са изключително полезни за здравето. Няма значение дали ще ги консумирате за закуска или обяд. Ако го заобичате, това ще ви е само от полза.

Има два начина за консумация на овесени ядки: като люспи или като трици. Разликата между тях се получава от начина на обработка. Овесените ядки представляват нарязаната част от зърното, обелена и препечена. За да се получат овесени люспи, зърното се изсушава, бели и нарязва на малки парченца. Овесените трици или зърното се смила без да се премахва нищо от него.Това означава, че те са по-богати на протеини и по-бедни на въглехидрати, в сравнение с овесените люспи. Това е основателна причина да се предпочетат овесените трици, тъй като са по-богати на хранителни вещества.

Овесените ядки  са известни с многобройните си ползи за здравето.

Нека да се гмурнем в дългият списък от тях:

– Те съдържат витамин В6, фосфор, калций, желязо, манган, магнезий, натрий и мед. Овесът е истински рекордьор по съдържание на цинк.

– Лекарите препоръчват овесени ядки при сърдечно-съдови заболявания. Богати на фибри бета-глюкани, имат непосредствен ефект върху нивото на холестерола.

– Гастроентеролозите препоръчват овесената диета за профилактика и терапия на много заболявания на стомаха както и за хепатит, гастрит, възпалителни процеси на хранопровода и дори за цироза на черния дроб. – Освен това тя помага за регулиране на теглото.

– Овесът има положителен ефект върху нервната система.

– Той дава комфорт на метаболизма и индивида. Издържа на стрес и – безсъние.

– Укрепва метаболизма на костите и мускулите.

– Овесът е верен съюзник и за импотентност.

– Той помага да се предотврати подагра и да се осигури редовно функциониране на щитовидната жлеза…

– Той е силен екстрактор на урина. Намалява болката и оплакванията по време на трудни менструални периоди.

– За повечето хора е известно, че овесът спомага за намаляване на теглото. Той често е включван в различни хранителни режими.

Ето няколко лесни рецепти как да си направите овесена каша:

Плодова овесена каша

Изберете плод по ваш вкус. Смесете ги с прясно или кисело мляко и добавете една супена лъжица овес. Разбъркайте много добре. Плодовете може да ги настържете, нарежете или всичко заедно да се пасира. Перфектна смес която може да се консумира във всеки час на денонощието.

Палачинки с овесена каша:

Те може да са солени или сладки. Достатъчно е да се смеси овесено брашно с прясно мляко и да се изпържат палачинки. Здравословна закуска, която ще ви зареди с енергия за цял ден.

Каквато и форма на консумация предпочетете, помнете, че ако сте решили да го включите в хранителен режим или да подпомогнете лечение на даден проблем, то задължително това трябва да е решение, взето съгласно наблюдаващият ви лекар.

Ох, как обичам, когато нещо вкусно се окаже толкова полезно.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вкусно и полезно – възможно ли е? appeared first on Зелен Свят.

Розовият лотос расте в Китай, Индия, Азия, Австралия, в южните части на Русия.

Жълтият лотос расте в Северна и Южна Америка, Ямайка и Хавайските острови.

Розовият лотос притежава по-слаб аромат от американския – жълт.

Лотос  е свещеното цвете на египтяните. За тях, то е символ на красота, чистота, желание за слънце, светлина. Това изображение прониква в цялото египетско изкуство, започвайки от лотосовите капители на храмовите колони и завършвайки с миниатюрни тоалетни принадлежности.

От древни времена, лотосът е свързан с върховна сила: той е символ на  Египет и скиптърът на египетските фараони е направен под формата на лотосов цвят с дълго стъбло.

В древна Индия, лотосът се появява като символ на творческа сила, като образ на сътворението на света. В лотоса те виждат символ на Вселената – карта на Земята, която плава като цвете на повърхността на океана.

В будизма, лотосът символизира духовното откровение, мъдростта и нирвана. Будда се смята за сърцето на лотоса, той седи на трона под формата на напълно отворено цвете.

От Египет, Индия и Китай, символиката на лотоса е проникнала в други страни. В гръцко-римската култура, лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златната лодка под формата на лотос древногръцкият герой Херкулес е направил едно от пътешествията си.

Източните народи приготвят вкусни национални ястия от корените и семената на лотоса. Листата и цветята придават специален вкус на ястията от месо и риба. Коренът на лотоса е богат на нишесте и почти не се различава от картофа. Използва се като гарнитура.

Особено вкусни са семената, които са богати на протеини и имат вкус на лешник. Може да се използват в направата на хляб, в зеленчукова супа, десерти и напитка, подобна на кафето.

В козметиката се използва лотосово масло. Получава се от цветя и се използва в грижите за косата и кожата. Има подмладяващ ефект и изглажда бръчките.

източник снимка: Google

автор: Tезджан Ферад – Джани

The post Божественият Лотос appeared first on Зелен Свят.