Ние не предлагаме мъже да треперят над всяко килограмче, за да подобрят любовния си живот – жените не могат да ви предпазят от диабет, така че най-добре върнете тази бисквитка в буркана. Но следващите научни обяснения защо жените харесват мечовците трябва най-малкото да повишат самочувствието на големите момчета.

Ролята на еволюцията

„Онези, които могат лесно да съхраняват мазнините, са имали еволюционно предимство в суровата среда на ранните ловци и събирачи“, пише Гарабед Еконян от Медицинския колеж в Бейлор през 2006 г. „Тази способност може би прави разликата между живота и смъртта.“ Наистина, в ранната човешка история тежестта е била символ на статута – това е означавало, че са налице ресурсите за оцеляването, както и за споделянето със съпруга. Въпреки че е по-вероятно съвременните жени да бъдат привлечени от пари, отколкото от храна, старите навици умират трудно. „Възможно е, пише Екноян, че следи от това инстинктивно привличане към тлъстините все още да е силно, дори когато не идват с мезонет.“

Дебелите мъже са по-добри в любовта

Според проучване на 2,544 британски жени дебеланковците са по-добри в леглото (и не само защото понякога носят закуски!). Тридесет и осем процента съобщават, че мъжете с наднормено тегло са по-добри любовници. Не е съвсем ясно защо допълнителната възглавница подобрява любовните заигравки, но изследванията показват, че издръжливостта може да има нещо общо с това. Мъжете със забележими гърди и по-високи ИТМ издържат със 7,3 минути по-дълго в леглото, отколкото по-слабите мъже, установи проучване от 2010 г., проведено от Международното списание за изследване на импотентността. А това са седемте минути, които не трябва да прекарвате във фитнеса.

Всеки се доверява на Мечо

Според изследванията на Университета на Мисури хората смятат, че по-пълните мъже са по-надеждни от слабите. Това обяснява защо жените са привлечени от дебелите мъже като цяло – всеки иска да бъде с някой, на когото имат доверие.

Всички дебеланковци са забавни… нали?

Има много доказателства, че жените са по-привлечени от мъжете, които могат да ги накарат да се смеят. Макар че всички дебели мъже не са задължително смешни, поп културата е социализирала повечето хора да вярват, че са, докато не се докаже противното. Това оставя на мъжете с наднормено тегло избора или да тренират, за да отслабнат или просто да си поддържат теглото. Не разочаровайте дамите.

Всеки изглежда слаб край дебеланкото

Нека си го кажем – на всяко едно проучване, в което се казва, че мъжете не се оценяват според телосложението им, съществуват поне още десетина, които направо разкостват жените за всеки допълнителен килограм. Така че партньорството с човек, който не е обсебен от тялото си, може да накара жената да се чувства по-сигурна и с по-широка талия. Към това, разбира се, задължително трябва да добавим и уютната, мека и топла прегръдка на един добър Мечо.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Дебеланкото – мъж не за изхвърляне appeared first on Зелен Свят.

Около 2 часа сутринта на 8 февруари 1587 г., кралица Мари Шотландска пише писмо до своя зет, краля на Франция Анри III. Това е нейното последно писмо – шест часа по-късно тя е обезглавена за държавна измяна по заповед на братовчедка си Елизабет I Английска. Това писмо се превръща в един от най-обичаните артефакти в Шотландия, ръкописни страници, които предлагат трогателната изповед на монарх, на когото му предстои да бъде екзекутиран.

Но не написаното в писмото впечатлява Жана Дамброджио, консерватор в библиотеките Томас Ф. Питърсън. В продължение на повече от десетилетие Дамброджио изучава “заключването на пощата”, различните системи от гънки, прорези и восъчни печати, които защитаваха писмената комуникация преди откриването на пощенския плик. За да запази последното си послание от любопитни очи, кралицата използва печат „пеперуда“ – една от стотиците техники, каталогизирани от Дамброджио, сътрудника Даниел Старза Смит и техния изследователски екип в бързо растящия каталог на пощенските печати.

Мари не е единственият човек, който запечатвал писмата си: Галилео, Макиавели, Мария Антоанета, бостънския филантроп Изабела Гарднър и художникът Албрехт Дюрер също използвали печати. „Всички са го правили“, отбелязва Смит, преподавател в английския отдел в King’s College в Лондон. Това е нещо, което стои в основата на историята на комуникацията в продължение на стотици години и е наистина впечатляващо.”

За да запечатате един съвременен плик (а понякога дори и не правим това), е необходимо най-много да го оближем един или два пъти. Но Мери или и Макиавели със сигурност са правели повече. В онези дни писмата са били сгъвани по такъв начин, че образували нещо като собствен плик. В зависимост от желаното ниво на сигурност, са избирали простото, триъгълно сгъване и нагъване, използвали подобни на кинжали отрязъци, както и значително по-сложни техники на запечатване.

Практиката на запечатването на писмата в западния свят се е практикувала от изобретяването на гъвкава, сгъваема хартия през 13-ти век до изобретяването през 19-ти век на пощенския плик. Но и той също се вписва в хилядолетната историята на сигурността на документите, историята, която започва с глинени плочки в Месопотамия и се простира до днешните пароли и сложни идентификации. “Ние виждаме запечатването на пощата като част от много по-широко историческо проучване”, казва Смит.

За първи път Дамброджио вижда запечатани писма през 2000 г. в консервационната лаборатория на секретните архиви на Ватикана. Нейният стипендиантски проект включвал внимателно проучване на правни и счетоводни документи от 10-ти до 17-ти век, всички от които практически били недокоснати. В края на първата седмица тя казва: „Вече започнах да виждам цепнатини и знаци за идентификация, както и наистина красиви восъчни печати, отрязани ъгли и гънки – гънки в книги, гънки в купища изписани листа, гънки навсякъде.“

Автор – Нина Жишева

The post Запечатано с… печат appeared first on Зелен Свят.

“В сравнение с човек в леглото, кучетата, спали в леглото на собственика си, се възприемат като по-малко смущаващи съня и създават по-силно усещане за комфорт и сигурност”, се казва в проучването. Когато кучето чуе шум, то реагира и търси какво го е предизвикало, което дава повече сигурност на стопанина му.“ Изследването допълва: “От друга страна, котките, които спят в леглото на собственика си, се оказваха също толкова разсейващи, колкото човека, но създават по-слабо чувство за комфорт и сигурност, отколкото хората и кучетата.“

Освен това, проучването установило, че жените, които са спали заедно с кучетата си, обикновено си лягат и се събуждат по-рано. Най-малкото, за да ги изведат за тоалетна. А на всички е известна благотворната роля на редовния и добър сън.

И все пак, има ли недостатъци спането заедно с кучето, което обичаш толкова много, че направо сърцето ти прелива? Разбира се. Леглото ви е пълно с козина и мирише на куче почти 100% от времето. През нощта, ако се омотае в завивките, разбужда стопанина си, за да му помогне. Не изслушва душевните терзания на стопанина си, както би направил човек.

И все пак проучването силно препоръчва на жените да спят заедно с кучето си – малко топло приятелче, гушнало се до теб, което ще се метне върху краката ти, когато звънне часовникът сутрин и ще ви осигури малко време да се поизлежите мързеливо. И най-вече – присъствието му е много успокояващо! Много е хубаво, нали!

The post Момичета, спете с куче appeared first on Зелен Свят.