Защо понякога смехът ни плаши?

“Големият страх произтича от дисонанса или нарушението на нашите очаквания”, казва Марджи Кер, социолог от Университета в Питсбърг, която специализира в изучаването на страха и пише книгата “Scream: Chilling Adventures in Science of Fear”. С други думи, ние се страхуваме, когато нещо противоречи на нашите очаквания. Ето защо можем да намерим за ужасяващо да видим децата – които обикновено действат сладко и щастливо – да се държат по странен начин, сякаш “са обсебени”, както се случва във филми като “The Exorcist” и “Children of the Corn“,” казва Кер.

Смехът в необичайна обстановка предизвиква подобен отговор. “Когато вземем нещо, което би трябвало да е свързано с положителни емоции, чувство на невинност или радост, и след това да го обърнем по някакъв начин, или като го направим малко зловещо, или извън контекста, то развява червен флаг” или ни сигнализира за грешка. “Хората не трябва да се радват, че правят лоши неща, така че когато го направят … това е знак, че нещо не е наред и не можем да им се доверим.” Споделя Кер.

На физиологично ниво “смехът и страхът са много сходни”, каза Кер. И двете са “състояния на високо възбуждане”, или моменти, когато чувстваме силни емоции, каза тя. Ето защо не е необичайно човек, който се е стреснал, първо да крещи и след това да се смее. Цялата тази енергия е там и, след като хората осъзнаят, че не са в опасност, те могат бързо да превърнат този вик в смях, каза Кер.

Културата също играе роля в начина, по който възприемаме смеха.

В западното общество, защото се учим да свързваме смеха с положителни чувства, “когато той е в контекста на зло или нараняване на хора, тогава изобщо не е смешно”, каза Кер. В някои култури, които не са задължително глобално свързани, звукът от всякакъв вид смях може да отключи подобна тревожност. “Ако отидете в култури, които не са имали много излагане на медии, смехът може да бъде много странен, хей така, просто по принцип”, добавя тя.

Въпреки че обикновено свързваме смеха с позитивни мисли, понякога смисълът на смеха може да е неясен. Всъщност има голяма разлика между „смях на някой“ и „смях с някой “, казва д-р Израел Либерзон, началник на отделението по психиатрия в Texas A&M College of Medicine.

„И ако лицето, което се смее, изобщо не е човек – ако е, да речем, робот или кукла, нещо, което би трябвало да бъде освободено от плетеницата на човешките емоции – има допълнителен слой на зловеща сила“, каза Кер.

Например, преди няколко месеца виртуалният асистент на  Amazon Алекса случайно избухна в смях, неочаквано, в домовете на хората, според CNBC. И хората бяха ужасени. Amazon обясни, че причината за веселието на виртуалния асистент е, че е приел командата „Алекса, засмей се!“

“Когато чуваме, че нашите GPS или Алекса или Сири реагират нежно, те винаги правят това в отговор на нещо, което сме направили”, каза Кер. “Те нямат самостоятелно мотивирани изрази на емоции.” Но когато Алекса случайно се смее самостоятелно, това “извиква тревожния въпрос Защо Алекса се смее?, когато се предполага, че то е нещо, което е лишено от емоции.“

Превод – Нина Жишева

The post Защо понякога от смеха ни побиват тръпки? appeared first on Зелен Свят.

Учените знаят, поне от времето на Чарлз Дарвин, че големите маймуни издават звуци, когато са гъделичкани. Но не било ясно дали тези звуци всъщност са свързани с човешкия смях. Сега изследователите са стигнали до заключението, че смехът се е развил у приматите през последните 10 до 16 милиона години, когато е живял последният прародител, общ и за приматите и за човеците. 

В изследването, публикувано в Current Biology, бяха измерени 11 слухови променливи за 25 експериментални субекта – променливи като дължината на вокализацията, дишането и вибрациите на гласните струни. Всички тези числа бяха включени в софтуерна програма, която потърси връзката между данните. След това компютърът изгради филогенетично дърво (т.е. “родословно дърво”), което отговаря на най-добрите данни. Анализът установи, че човешкият смях е най-близък до този на шимпанзетата и бонобото, двете най-тясно свързани с нас маймуни. Графиката на смеха показа, че следващите по подобие са горилите, следвани от орангутаните и сиамангите, които са по-малки маймуни. “Тези резултати съвпадат с генетичната топология на големите маймуни и на хората”, каза Давила Рос.

По време на проучването Давила Рос се убедила и в това, че издаваните звуци не са просто антропоморфни, те просто са израз на радост и веселост при големите маймуни. Смехът „изглеждаше като израз на радост, каза Давила Рос. Струваше ми се, че участниците се радват на вниманието и позитивното взаимодействие със своите настойници и не бяха много щастливи, когато сесията на гъделичкането свърши“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Смехът не е от вчера! appeared first on Зелен Свят.

Кога е открит азотния оксид?

Азотният оксид е открит за първи път през 1772 г. от Джоузеф
Пристли, английски химик. Пристли публикувал това откритие три години по-късно.  Правел е експерименти и наблюдения на различни видове въздух, в които газът (който той смятал за “въздух”) е описан като “безцветен, сладникав и с лек мирис”. Ученият не провел по-нататъшни експерименти с този газ и въпросът е оставен да почива през следващите няколко десетилетия.

Едва в края на века, през 1799 г., интересът към азотния оксид се възродил. По онова време Томас Бедос, английски лекар, създал пневматичната институция за провеждане на изследвания върху терапевтичните свойства на газовете. Бедос искал да знае дали някои газове могат да бъдат използвани за лечението на респираторни заболявания, особено на туберкулозата, която по това време е била смъртоносна. Бедос наел 20-годишния Хъмфри Дейви за първи надзирател на институцията.

Как се използва азотния оксид?

Докато Бедос управлявал клиниката, където пациентите можели да останат на лечение, Дейви извършва експерименти с различни газове, включително и азотен оксид. Освен това, шотландският изобретател Джеймс Уат (чиято парна машина допринесе значително за индустриалната революция) е разработил апарат за Бедос, който да му позволи да доставя газовете на пациентите си по-ефективно. Газът на азотния оксид се съхранявал в големи, зелени торби от коприна и пациентите му го вдишвали от тръба, като стискали носа си.

Въпреки че газовете били тествани върху различни животни, експериментите били проведени и върху хора и Дейви го опитал пръв. Той записал усещането, което чувствал, докато вдишвал азотен оксид, което включвало приятно вълнение в тялото му. След като експериментирал в продължение на още няколко месеца и стигнал до заключението, че газът не е вреден за хората, той поканил колеги изследователи, някои приятели и пациенти в института да изпробват газа върху себе си. Въпреки че всеки постигнал същото еуфорично усещане, което Дейви изпитал, всеки го описал по различен начин. Например, един от неговите приятели, поетът Робърт Саути, в писмо до брат си, написал, че „Дейви е изобретил ново удоволствие, за което езикът няма име.“

Игрите на смеха

Имайки предвид ефектите на азотния оксид върху човешкото тяло, Дейви го нарекъл „смехотворен газ“. Той е известен също като „опияняващ газ“ или „райски газ“. Дейви продължил да организира забавите със смехотворния газ за приятелите си и ги помолил да опишат своя опит. Въпреки че непосредствените ефекти на газа били очевидни, Дейви не осъзнавал страничните ефекти. Той се пристрастил към газа, но за щастие успял да се излекува от пристрастяването и продължил да провежда изследвания и в други области.

Докато Дейви преследвал други научни интереси, забавите с райски газ станали популярни не само в Англия, но и в САЩ. По време на една такава забава било открито и медицинското значение на азотния оксид. На 10 декември 1844 г. Хорац Уелс, зъболекар от Хартфорд, Кънектикът и съпругата му Елизабет участвали в забава с райски газ, организирана от Гарднър Куинси Колтън. Един от познатите на Уелс, Сам Кули, наранил крака си. Обаче, когато му дали ниска доза от смехотворния газ, Кули спрял да проявява признаци на болка. Така било открито и медицинското значение на райския газ.

Значението на азотния оксид в областта на анестезията надживяло Уелс и този газ, който някога е бил използван само за развлечение, все още се използва за някои видове хирургични процедури дори и днес.

Превод от ангийски – Нина Жишева

The post На парти с райски газ appeared first on Зелен Свят.

Мозъкът чува или вижда нещо смешно и подсказва на мускулите да се задействат, за да изразят емоцията. Петнадесет мускула се активизират, притварят очите и изкривяват бузите. Но това е само скулната главна мускулатура – отговорна за повдигането на ъгълчетата на устата нагоре, което привлича цялото внимание. Междувременно мозъчният ствол получава посланието, че следва веселба и че функцията на белите дробове ще трябва да се справи със задачата да осигури въздух за две действия – дишане и смях, особено когато епиглотисът е наполовина затворен, което води до смесване на въздух и звуци, което звучи като ха-ха, хи-хи или хо-хо. На всеки 210 милисекунди. Сериозно, има специано проучване на това. Може дори да ви се случи и емоционално изтърване на течности – да ви потекат сълзи от смях.

Цялото това кискане налага допълнителни изисквания към вашето тяло, към сърцето ви, което сега изпомпва по-бързо, за да навакса кислорода, който широкият маркуч на устата ви изхвърля. Докато мускулите на лицето и стомаха ви се съкращават, останалите мускули се отпускат, докато енергията на смеха изтласква навън ресурсите на тялото.

И тогава се появява онзи сладък поток от хормони под формата на ендорфини, които, в съчетание с отслабването на мускулите, може да причини еуфория. В същото време хормонът на стреса, кортизолът, си взима кратка почивка.

И всичко това само  в рамките на 75 милисекунди.

А това, кое подбужда този 75 милисекунден смях, е съвсем друга история.

Превод от аглийски – Нина Жишева

The post Анатомия на смеха ни appeared first on Зелен Свят.