Защо понякога смехът ни плаши?

“Големият страх произтича от дисонанса или нарушението на нашите очаквания”, казва Марджи Кер, социолог от Университета в Питсбърг, която специализира в изучаването на страха и пише книгата “Scream: Chilling Adventures in Science of Fear”. С други думи, ние се страхуваме, когато нещо противоречи на нашите очаквания. Ето защо можем да намерим за ужасяващо да видим децата – които обикновено действат сладко и щастливо – да се държат по странен начин, сякаш “са обсебени”, както се случва във филми като “The Exorcist” и “Children of the Corn“,” казва Кер.

Смехът в необичайна обстановка предизвиква подобен отговор. “Когато вземем нещо, което би трябвало да е свързано с положителни емоции, чувство на невинност или радост, и след това да го обърнем по някакъв начин, или като го направим малко зловещо, или извън контекста, то развява червен флаг” или ни сигнализира за грешка. “Хората не трябва да се радват, че правят лоши неща, така че когато го направят … това е знак, че нещо не е наред и не можем да им се доверим.” Споделя Кер.

На физиологично ниво “смехът и страхът са много сходни”, каза Кер. И двете са “състояния на високо възбуждане”, или моменти, когато чувстваме силни емоции, каза тя. Ето защо не е необичайно човек, който се е стреснал, първо да крещи и след това да се смее. Цялата тази енергия е там и, след като хората осъзнаят, че не са в опасност, те могат бързо да превърнат този вик в смях, каза Кер.

Културата също играе роля в начина, по който възприемаме смеха.

В западното общество, защото се учим да свързваме смеха с положителни чувства, “когато той е в контекста на зло или нараняване на хора, тогава изобщо не е смешно”, каза Кер. В някои култури, които не са задължително глобално свързани, звукът от всякакъв вид смях може да отключи подобна тревожност. “Ако отидете в култури, които не са имали много излагане на медии, смехът може да бъде много странен, хей така, просто по принцип”, добавя тя.

Въпреки че обикновено свързваме смеха с позитивни мисли, понякога смисълът на смеха може да е неясен. Всъщност има голяма разлика между „смях на някой“ и „смях с някой “, казва д-р Израел Либерзон, началник на отделението по психиатрия в Texas A&M College of Medicine.

„И ако лицето, което се смее, изобщо не е човек – ако е, да речем, робот или кукла, нещо, което би трябвало да бъде освободено от плетеницата на човешките емоции – има допълнителен слой на зловеща сила“, каза Кер.

Например, преди няколко месеца виртуалният асистент на  Amazon Алекса случайно избухна в смях, неочаквано, в домовете на хората, според CNBC. И хората бяха ужасени. Amazon обясни, че причината за веселието на виртуалния асистент е, че е приел командата „Алекса, засмей се!“

“Когато чуваме, че нашите GPS или Алекса или Сири реагират нежно, те винаги правят това в отговор на нещо, което сме направили”, каза Кер. “Те нямат самостоятелно мотивирани изрази на емоции.” Но когато Алекса случайно се смее самостоятелно, това “извиква тревожния въпрос Защо Алекса се смее?, когато се предполага, че то е нещо, което е лишено от емоции.“

Превод – Нина Жишева

The post Защо понякога от смеха ни побиват тръпки? appeared first on Зелен Свят.

Те мразят шума

Случвало ли се е на вашето куче да чуе звук от прахосмукачка извън времето, когато почиствате? Вероятно не. PetMD обяснява, че кучетата развиват звукова фобия, когато са изложени на шумове, с които не са запознати. Вероятно това е причината, поради която те обичат да тичат и да лаят след минаващите коли или други непознати шумове.

“Големите “същества”, които издават силни шумове, заплашват кучето – дори и когато не дишат”, казва д-р Даян Левитан, ветеринарен лекар и член на Консултативния съвет на Wag. „Внезапното начало на силен шум и силната вибрация ще изплашат повечето кучета. Инстинктът им е да избягат от него, преди да ги изяде! Той също се движи по „заплашителен начин“ и често се възползва от любимия им собственик, когото искат да защитят. Те са умни, за да се страхуват! За щастие в случая с прахосмукачката не е необходимо да защитават своя човек.

Ако шумът е проблем, най-доброто нещо, което трябва да направите, е да ги излагате на шума. След известно време те ще започнат да свързват шума с нещо, което не е заплашително, така че няма да почувстват необходимостта да се страхуват от него.

Прахосмукачката обърква обонянието им

Докато прахосмукачката се движи напред-назад по пода, някои аромати могат да бъдат изтласкани във въздуха, с който кучето не е свикнало. Машината може лесно да вдигне отломки и прах, които предизвикват неприятно усещане за кучето, а това ги кара да се защитават от нея.

Те мразят засмукването

Докато причината на това поведение все още се изучава, някои експерти смятат, че засмукването на прахосмукачката е подобен на поведението на кучето към миризмите. Обикновено едно куче използва носа си, за да изучи нова територия или друго животно. Тъй като прахосмукачката също „подушва“ като куче, това е действието, което кучето разпознава. Обаче, всмукването е толкова силно в сравнение с простото кучешко подушаване, че на кучето може да му се стори  плашещо.

Но, не се притеснявайте – това дори не е най-странното нещо, което кучето ви може да направи – какво ще кажете за  куче, което скача и започва да тича насън или лае непрекъснато на прозореца.

Превод от английски – Нина Жишева

The post За кучетата и прахосмукачките appeared first on Зелен Свят.

Страх от зъболекар

Малко хора скачат от радост при мисълта за интензивна сесия на отстраняване на зъбната плака. Често сме чували хората около нас да казват, че избягват да ходят на зъболекар поради тревога или страх.

Пълната стоматологична фобия е по-сериозно състояние, при което човек избягва зъболекаря на всяка цена. Хората, страдащи от тази фобия, обикновено се появяват при стоматолога, само когато са принудени от мъчителна болка.

Различни фактори могат да държат човек далеч от стоматологичния стол, включително лош опит в миналото, страх от инжекции и чувството на безпомощност. Как да стигнем до зъболекар, преди да получим уста, пълна с гниещи зъби? Бихте могли, заедно със зъболекаря си, да изработите начин на работа, който да ви даде възможност да се чувствате най-добре, махане с ръка за знак да спре, например.  

Страх от кучета

От малки кученца с размер на чантата до големите немски овчарки, всеки размер на най-добрия приятел на човека може да изкара акъла на тези, които страдат от цинофобия или екстремен страх от кучета.

Обикновено хората са склонни да развиват страх от кучета в резултат на това, че са били хапани или виждали някой да бъде ухапан, според професора по психология Брад Шмид от държавния университет в Охайо. Има, обаче и такива, които се страхуват от кучетата просто, защото знаят, че кучетата понякога хапят. Лечението обикновено включва изправянето лице в лице с животното.

Страх от пътуване със самолет

Няма такова нещо като „приятелското небе“ за хората, които страдат от някаква форма на страх от летенето. Такива страхове варират от малко безпокойство до екстремна фобия, наречена авиофобия, която може да задържи човек извън самолета на всяка цена.

Тези хора попадат в две равномерно разделени групи: онези, които се страхуват от катастрофи на самолети и онези, които страдат от клаустрофобия и рискуват да изпаднат в паническа атака в тясното пространство на самолета, според Барбара Ротбаум, професор по психиатрия в Медицинския факултет на университета Емори.

Подобно на други фобии, разумът играе малка роля в успокояването на подобни страхове. Например, шансовете за смърт в случай на инцидент с въздушния транспорт са 1 на 20 000 в сравнение с 1 на 100 за автомобилна катастрофа и 1 на 5 от сърдечно заболяване (въз основа на статистиката от 2001 г.). Въпреки това, лечението на страх от полет включва терапия с виртуална реалност и други форми на когнитивно-поведенческа терапия.

Страх от тъмното

За много деца, гасенето на светлината може да означава незабавно страдание, че някой ще изскочи изпод леглото или зад вратата на килера. Всъщност страхът от тъмнината е един от най-честите страхове на децата. “Това, което винаги ни удивлява, са мислите или вярванията, които децата имат”, казва Томас Олендик, професор по психология и директор на Центъра за изследване на детето във Вирджиния.

“Децата вярват на всичко, което могат да си представят, че в тъмното може да дойдат разбойници или да бъдат отвлечени, или някой може да дойде и да им вземе играчките.” По същество техните страхове произтичат от “неочакваното”, каза той. Докато децата растат с такива страхове, ако тревожността достигне крайни нива и премине във фобия, наречена никтофобия, тя може да продължи до зряла възраст, ако не се лекува.

Страх от височини

Ако се разтрепервате, когато стоите на покрива на къща или докато гледате към висока сграда, не сте само вие. Страхът от височините е една от най-често срещаните фобии и се нарича акрофобия.

В проучването, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, участниците трябвало да преценят височината на сградата, когато стоят на нивото на земята и когато са на върха на сградата. Изследването показало, че тези, които най-много се страхували от височини, определили, че сградата е висока около 3 метра, когато са я наблюдавали, докато са били на земята и 12 метра, когато са били на покрива й. Изводът е, че всъщност акрофобията кара сградата да изглежда по-висока.

Страх от други хора

Дали мисълта за говорене пред публика оцветява лицето ви ярко червено, пот започва да се лее от вас или започва да ви свива стомахът? Това са само някои от признаците на социална фобия, която засяга около 15 милиона американски възрастни, според Националния институт за психично здраве.

И това не се ограничава само до публични изказвания: Засегнатите може да се притесняват да се хранят или да пият пред другите или просто да усещат общо безпокойство, когато са около всеки друг, освен членове на семейството си. Този страх започва в детска или юношеска възраст, обикновено на възраст около 13 години.

Страх от страшни пространства

Около 1,8 милиона американски възрастни над 18-годишна възраст страдат от агорафобия, която включва интензивен страх и безпокойство от всяко място или ситуация, откъдето бягството може да бъде трудно, според доклад от 2008 г. на Националния институт за психично здраве. Често опасените места и дейности включват:

асансьори, спортни събития, мостове, обществен транспорт, шофиране, търговски центрове и самолети, според клиниката Mayo. Страхът може да накара човек да избягва да напуска дома си, да пътува с кола или да посещава места с много хора.

Сстах от пълзящи твари

Докато повечето хора не биха и трепнали при вида на Апарор, паякът, който яде хора, изобразен в “Хари Потър и Камарата на тайните”, обикновеният паяк може да предизвика същия страх у някои хора. И се оказва, че жените са четири пъти по-склонни да се страхуват от такива животинки, отколкото мъжете.

В изследване, публикувано в списанието Evolution and Human Behaviour, Дейвид Ракисън от университета Карнеги Мелън в Питсбърг установява, че 11-месечните момиченца бързо се научават да асоциират изображения на паяци и змии със страшно изражение на лицето, докато момченцата не го правят.

От еволюционна гледна точка, това има смисъл, тъй като жените редовно биха се сблъскали с такива зловещи гадинки, докато събират храна, предполага Ракисън. Незабавното присвиване запазвало и майките и бебетата им в безопасност, смята той. Мъжкарите, от друга страна, би трябвало да рискуват често, докато ловуват, така че поривът да отскочат назад при вида на паяк би бил безполезен.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Страховете наши човешки appeared first on Зелен Свят.

Някой хора са родени с по-малък страх от височини или се тренират да устояват. Доста лесно бихте намерили клипчета на авантюристи със страст към височини да се катерят по кранове или по фасадата на нелепо високи сгради.

Други се справят с височините доста по-трудно. Тях ние обозначаваме като страдащи от вертиго. Това не е много точно. Вертиго се получава когато някой се чувства все едно се върти когато реално стои на място. Да, вярно е, че много хора получават това чувство когато погледнат на долу от голяма височина, но други хора го получават като погледнат нагоре към огромна структура. Вертиго може да е един от симптомите на акрофобия – екстремен и ирационален страх от височини. Хората, които страдат от това биха били изплашени от неопасни височини, например слизането по стълби или поглеждането през прозореца.

Експерименти показват, че дори бебе не би припарило до място, от което има възможност да падне. Странното е, че не сме се сдобили с инстинктивен страх от скорост, тъй като примитивният човек можел да се движи толкова бързо колко можел да бяга, а това не било особено опасно. И така в днешни времена умираме от страх да се качим по двуметрова стълба, но ни е напълно спокойно да караме с повече от 100 километра в час по магистралата.

Мартина С. Попова

The post Страх ли ви е от високо? appeared first on Зелен Свят.