Работата по международното летище Daxing в Пекин официално приключи по график в неделя и е готово за откриването на 30 септември – в навечерието на годишнината от основаването на Народната република на 1 октомври 1949 г. от Мао Цзедун.

На празника президентът Си Дзинпин ще приеме огромен военен парад, преминаващ през центъра на Пекин, а откриването на футуристичния център ще бъде подходящо въплъщение на “китайската мечта”, която той предложи на своите съграждани.

Разположено на 46 километра южно от площад Тянанмън, новото летище ще заработи с пълен капацитет през 2025 г., с четири писти и потенциал за посрещане на 72 милиона пътници годишно.

До 2040 г. се очаква центърът да се разшири до осем писти, включително една за военна употреба и ще може да посрещне 100 милиона пътници годишно – което ще го направи най-големият единен терминал в света по отношение на пътническия капацитет, според неговите дизайнери.

Летище Атланта в Съединените щати в момента може да посрещне повече от сто милиона пътници, но в два терминала.

Сегашното международно летище Daxing в Пекин – второто по големина в света – вече е преизпълнено с малко над 100 милиона пътници годишно.

Въздушният транспорт в Китай процъфтява, тъй като жизненият стандарт нараства заедно с желанието на хората да пътуват. Според Международната асоциация за въздушен транспорт Китай ще надмине САЩ  и ще се превърне в най-големия авиационен пазар в света до средата на 2020-те години.

От 2037 г. страната ще има 1,6 милиарда пътувания на самолет всяка година, което е с един милиард повече от 2017 г., според организацията.

Китайската столица – с нейните 21 милиона души – очаква да посрещне 170 милиона пътници през 2025 г., разделени между двете летища.

На 700 000 квадратни метра – около 100 футболни игрища – новата структура ще бъде един от най-големите летищни терминали в света.

Сградата е проектирана от англо-иракския архитект Заха Хадид, който почина през 2016 г., заедно с инженерното дъщерно дружество на Aeroports de Paris.

Отвътре тя се откроява със своите плавни, извити линии и използване на светлината, която се филтрира до най-ниските нива на сградата чрез отвори в покрива.

Под терминала има жп гара и метролиния, които ще позволят на пътниците да стигнат до центъра на града за около 20 минути.

Проектът струва 120 милиарда юана (17,5 милиарда долара), или 400 милиарда, ако се включат и железопътните и пътните връзки.

Държавният телевизионен канал CCTV съобщи, че алиансът SkyTeam, който включва Delta Air France и KLM, ще се премести в новото летище заедно с партньорите си Eastern Airlines и China Southern Airlines.

Очаква се третата по големина китайска авиокомпания, Air China, да продължи да извършва по-голямата част от своите полети от международното летище Beijing Capital International Airport.

Превод – Нина Жишева

The post Гигантско пекинско летище ще отвори врати в навечерието на 70-ия рожден ден на Китай appeared first on Зелен Свят.

Напомнящ за Marina Bay Sands на Сафдие, но още по-амбициозен, Raffles City Chongqing включва и инженерната фирма Arup. Нейният необичаен дизайн е вдъхновен от платната на китайските търговски плавателни съдове, които някога са търгували по оживената река, която минава през града.

Мащабът на проекта е значителен, с обща площ от 817 000 кв. м, разпределени по осемте му кули. Извитият небесен мост, наречен Кристал, е неговата фокусна точка и се поддържа от четири 250 m високи небостъргача. Той също така свързва друга двойка от 350 метрови небостъргача чрез две съседни, по-малки високи сгради.

Небесният мост на Raffles City Chongqing се поддържа от четири небостъргача и се измерва с дължина 300 м.

Кристалът е с дължина 300 м, което, ако е направено вертикално, би било високо почти колкото Айфеловата кула. Той е облечен в около 3000 стъклени панела и почти 5000 алуминиеви панела.

За да достигне Кристалът на 250 м височина, той е разделен на девет сегмента. На мястото на кулите са построени четири раздела, а три средни сегмента са били сглобени на земята и след това издигнати на място. Крайните части се сглобяват най-вече на място, като от земята се издигат и довършителни участъци.

Интериорът на Кристала ще включва два басейна, галерия, големи градини с дървета и ресторанти, както и забележителни панорами, наред с други удобства.

Останалата част от Raffles City Chongqing ще бъде домакин на жилищни и офис площи, както и търговски център и голям озеленен обект с размери 9,2 хектара.

Разгледайте видеото по-долу, за да видите кулите, които се издигат и части от небостъргача.

Превод – Нина Жишева

The post Невероятен хоризонтален небостъргач в Китай е пред завършване appeared first on Зелен Свят.

В град Homestead във Флорида (САЩ) има впечатляваща структура от коралови монолитни блокове, построени от Едуард Лидскалнин през първата половина на 20-ти в.

CORAL LOCK е комплекс от огромни статуи и мегалити с общо тегло 1100 тона, построен без използването на машини във Флорида .

Едуард никога не е позволявал на никого да наблюдава строителството на своя коралов замък. Той бил много подозрителен. Първо построил високи стени и работел през нощта на светлината на фенер. Блоковете, които той доставял, тежали по 30 тона всеки, което е два пъти по-голямо тегло от големите блокове в пирамидата на Хеопс. Как това се е случило в онези дни, когато е нямало дори специална техника, остава загадка. Всичко е забулено в мистерия. Самият Едуард твърдял, че е разкрил тайните на египетските пирамиди, както и пирамидите на Перу и Юкатан, като Чичен Ица и Теотиуакан. Твърди се, че древните строители са построили тези структури с помощта на примитивни инструменти, лесно движещи се многотонни блокове. Има свидетели, които твърдят, че са видели кораловите блокове на Едуард, които се издигат лесно, без никакви проблеми да се движат на правилното място в парка.

Едуард вярвал, че всеки има свой собствен магнит, който взаимодейства по специален начин с магнитното поле на Земята. Той твърдял, че вижда магнитна енергия под формата на мъниста от светлина и я следва, поставяйки камъните си. Много туристи потвърждават това, като се оплакват от главоболие по време на преминаването през сводеста арка на 9-тонна входна врата.Този  човек нямал инструменти, нямал дори кола и никакво оборудване. Той изобщо не използвал електричество, и въпреки това някак си се спуснал към океана, където изсякъл многотонни каменни блокове и по някакъв начин ги пренесъл на мястото с перфектна точност.        Както бе споменато по-горе, първоначално той оградил с висока стена творението си. Вратата в тази стена също била изсечена от корали, тежала 9 тона, но толкова перфектно монтирана, че се отваряла с едно докосване на пръст. Тогава от същите блокове е била построена двуетажна кула с общо тегло 243 тона, където Ед живял  и работил  до смъртта си. По-късно завършил тронната зала с 12-метров обелиск, каменни статуи на Сатурн, Марс и голям полумесец. Последната фаза е била изграждането на спалня с две големи легла и бебешка люлка – неизпълнената мечта на Едуард. През 1952 г. Едуард Лидскалнинис  починал внезапно от рак на стомаха. След смъртта на Ед, учените започнали внимателно да изучават неговото творение. В името на експеримента мощен булдозер направил опит да премести един от 30-тонните блокове коралови замъци. Булдозерът се плъзнал, но огромният камък не се помръднал. Когато гореспоменатата врата спряла  да се отваря, било много трудно да я премахнат дори с огромен кран и било установено, че Едуард е пробил идеално отвор по цялата дължина, 5 см. в диаметър, и е прекарал метален прът с лагери през него. Дори в наши дни би бил необходим мощен лазер, който да пробие такава дупка.

Изследователят Кристофър Дан в работата си „Тайната на кораловия замък” пише: „Има само един човек на света, който е доказал със свой пример, решението на тайната за изграждането на египетските пирамиди! Но този човек вече не е жив. “И наистина, по време на живота си, Едуард Лидскалнин не оставил никакво обяснение за това, как е направил това чудо, оставил само много тайни и мистерии. Мащабът на тази сграда може да бъде сравнен с египетските пирамиди и Стоунхендж. В САЩ Кораловият замък се нарича: Американски Стоунхендж.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Тайните на Кораловият замък appeared first on Зелен Свят.

Когато примитивният човек открил огъня, започнал да пали огън в пещерата и да пече месо върху него. Но не всички пещери са били подходящи да се пали огън. В някои пещери имало дупки в арките, над която се издигал дим. Такива пещери се превърнали в жилище на първобитния човек за дълги хилядолетия.

Землянка е жилище, вкопано в земята, правоъгълно или закръглено, с припокриване на стълбове или трупи, покрити с пръст. Вътре имало обикновено огнище, а около стените – легла. Изкопана била бърза структура и се е използвала по време на войната като убежище. Правели ги от прости, импровизирани средства (дърво, земя, камък), В средата на стаята имало кости, които разделяли къщата на две “стаи”. Над скелета на костите поставяли кожи. Къщата обикновено била кръгла. Учените са открили останките от такъв дом в Източна Европа. Неандерталци и кроманьони са живели в такива къщи преди около 45 хиляди години.

В последната ера на каменната епоха, хората започнали да строят каменни къщи. Жилищата се характеризирали с постоянство. Къщите вече не се премествали от едно място на друго. Хората вече не скитали за животни, а отглеждали добитък. Жилищата от тази епоха се отличават с по-сложно подреждане, разделени в помещения с различни цели.

Около 6 000 г. пр. Хр. дървеният материал и тухлите от кал, изпечени на слънце, намерили приложение като основни материали при строителството на жилища. Покривите на къщите се правели от клони, листа или слама. В райони с умерен климат, покривите се строяли с лек скат, за да може да се оттича дъждовната вода. Къщите нямали врати, достъпът на обитателите се осъществявал по дървена стълба през отвор в покрива. Интериорът на тогавашните кирпичени къщи се състоял от под, застлан със слама или кожи, стени, покрити с мазилка, която била изрисувана с багрила, получени от растения, пръст и пясък. Тогавашното обзавеждане включвало легла и маси, изградени от кирпичени тухли.

От 4 000 г. пр. Хр. датират тръстиковите къщи, които били  дело на шумерите в Месопотамия. Покривите на техните къщи били високи и извити. Правели се също от тръстика на няколко слоя, но не били особено устойчиви, което налагало непрекъснатото им обновяване.

През 3 000 г. пр. Хр. се появили и първите постройки от камък – Египет, Китай, Близкия изток и райони от Европа и Южна Америка. Първоначално камъкът не се обработвал, но след появата на металните сечива, от материала се оформяли правоъгълни блокове.

Използването на тухли и плочки е толкова старо, колкото и формирането на човешки същества.

Първото съоръжение за производство на тухли или плочки е може би първият дом, създаден от хора. Тези къщи са били построени с изсушени глинени плочи и обикновено били разположени на брега на реки и делти. За съжаление не е възможно да се даде точна дата на този процес. Откритите глинени таблетки, намерени в разкопките на бреговете на реките Тигър и Ефрат показват, че са от 13-ти в. пр. Хр.

Любопитно е да се знае, че първото промишлено производство на печени тухли съответства на изграждането на Вавилонската кула през IV в. Пр .Хр. Историците изчисляват, че в тази кула са използвани 85 милиона тухли. Ако допуснем, че броят на тухлите с 5-6 модерни технологични фабрики може да бъде произведен с едногодишна работа, е необходимо да се приеме, че произведената продукция е наистина технологично ценна. Ето защо Вавилонската кула е важен символ за производството и производството на тухли.

Коринтяните се считат за първите, които произвеждат и използват плочката. Те произвеждали вдлъбнати плочки, използвани в 4-и век пр. Хр., които били по-дебели и по-големи от сегашните.

В по-късните периоди, тухлите и плочките са незаменима част от селджукската и османската архитектура. Постепенно, производството се увеличило. Тухлите и плочките станали много по-лесни за производство и се превърнали в евтин строителен материал. Използването им е все по-широко разпространено.

Съвременното панелно строителство е неустойчиво и непрактично. Хората все повече като, че се завръщат към идеите на предците си. Каменни къщи се считат за иновация, тухленото строителство е считано за по-сигурно и устойчиво…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Домът ни от вчера до днес appeared first on Зелен Свят.

Човешките изпражнения представляват само 25% от материала в тухлите, а останалите 75% са направени от традиционна глина. Този процес ще намали до 30% био-отпадъчния материал, който се изпраща на депата. Милиони тонове остатъци от биологични твърди вещества все повече се натрупват всяка година по целия свят. Наличните запаси изискват използването на големи площи ценна земя. Био-твърдите вещества имат много полезни приложения и в момента се използват в селскостопански и земеделски рехабилитационни приложения.

В изследване са направени прототипи на тези тухли и тествани за сравнение с традиционните строителни материали. Тестовете установиха, че тухлите са здрави и биха се справили с най-строгите глобални строителни разпоредби. Създаването на тухли също така използва по-малко енергия от традиционните строителни материали и е по-добро за изолация.

Добавянето на този допълнителен материал също би намалило количеството глина и пясък, които се използват за строене. Вторият и на пръв поглед несвързан екологичен проблем е масовото разкопаване на почва за производство на тухли. Годишното производство на 1500 милиарда тухли в световен мащаб изисква над 3,13 милиарда кубически метра глинеста почва – еквивалентно на над 1000 футболни игрища, изкопани на 440 метра.

Масивните проекти за добив на пясък и глина също имат невероятно вредно въздействие върху околната среда. Строителен инженер от проучването, посочил, че този нов процес може да помогне за облекчаване на два отделни екологични проблема едновременно. Повече от 3 милиарда кубически метра глинеста почва се изкопават всяка година за световната индустрия за производство на тухли, за да произвеждат около 1,5 трилиона тухли. Използването на биологични твърди вещества за тухли може да бъде решение на тези големи екологични предизвикателства. Това е практично и устойчиво предложение за рециклиране на човешките отпадъци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Нов начин за строене appeared first on Зелен Свят.

Великата китайска стена е включена в списъка на Новите седем чудеса на света. Тя е и един от обектите за световно наследство на ЮНЕСКО.

Тъй като Великата китайска стена е отворена за посещение като туристическа атракция, всяка година има наплив от стотици милиони туристи. Политици и известни личности от различни страни, също не пропускат възможността да се разходят по световноизвестния символ на Средното царство.

Огромната работа по изграждането на Великата китайска стена е извършена разумно и старателно, много кръв, пот и сълзи са били хвърлени. Много работници загинали и били погребани по време на строителството, превръщайки се в част от самата китайска стена.

През 3 век Пр. Хр. един от владетелите на Средното царство е император Цин. Държавата била заплашена от врагове от всички страни, особено от агресивни нюански номади и се нуждаели от защита.Така се родило решението да се изгради непревземаема стена- висока и удължена, така че никой да не може да наруши мира на империята Цин. Изграждането на първите участъци на този грандиозен обект отнело цяло десетилетие, а изграждането на цялата Велика китайска стена е продължило две хилядолетия. На различните етапи броят на хората, едновременно участващи в работата, достигал 300 000 души. Като цяло властите принудили около два милиона души да бъдат заети с работа в строежа.Това били роби, селяни и военни. Хората работели в нечовешки условия. Някои от тях умирали от преумора, други от нелечими инфекции.

Строителството минавало по планински вериги. Строителите се придвижвали напред, преодолявайки високи възвишения и дефилета.

Според официалните данни, общата дължина на Великата китайска стена, като се вземат предвид всички нейни клонове, е 8851,8 км. Ако бъдат включени и отделни липсващи участъци, тя нараства до 21 хиляди километра (обиколката на екватора е 40 000 км.). Височината е около 10 метра с ширина 5-8 м. в различните зони.

При полагането на каменни блокове, на стената се е използвала лепкава оризова каша със смес от гасена вар.

Западната част на великата китайска стена с дълга верига наблюдатели осигурявала защита на онези, които пътували по Великия Път на коприната.

Популярният лекоатлетически маратон „Великата стена“, който се провежда всяка година, е един от най-трудните за преодоляване в света – по 42-километровото трасе, което включва и Великата стена, атлетите трябва да преодолеят 5 164 стъпала, черни чакълени пътища, обработваеми земи, оризови ниви и т.н.

източник снимки: Google

автор Тезджан Ферад – Джани

The post Великата Китайска Стена appeared first on Зелен Свят.

Различни спортни зали изригват от “вулканични” върхове в чуждоземния пейзаж, който създава новия Quzhou Sports Campus в град Куджу. В сърцето му е потънал 30 000-местен стадион, проектиран да прилича на кратер, покрит с полупрозрачен “ореол”, който леко се носи над него като плаващ облак. Непосредствените подвижни хълмове в североизточната част на футуристичния комплекс формират гимнастическия салон с 10 000 места, плувния басейн и тренировъчния център, докато под стадиона се намира огромно езеро. Музеят на науката и технологиите, хотелът и търговски комплекс също намират своето място в кампуса.

“Ние мечтаем не само да създадем градско пространство за спорта и екологията, но и да го превърнем в уникален артистичен парк за света, установявайки връзка между градското наследство и историята на културата Шаншиу”, споделя Ма Янсонг, основател на MAD.

MAD е утвърдила репутацията на своите удивителни футуристични сгради, които силно се вдъхновяват от природния пейзаж и традиционните форми, за да създадат нов и отличителен стил на съвременната китайска архитектура. Под влияние на японския метаболизъм, визията на Янсънг за градските и селските проекти е, да служи на “хората и природата” с биологично вдъхновен урбанизъм, в който растежът и промяната са неизбежни. Докато градската архитектура напоследък доминира над природата в страната, Янсонг вярва, че китайската архитектура започва отново да търси хармония със своята среда, както преди стотици години.

“Връзката между човека и природата е не само за екологията и устойчивостта, но и за духа и настроението”, каза Янсонг. “Това е културата и философията, която отдавна съществува в историята на тази земя и трябва да се прилага в развитието на бъдещите ни градове”.

Спортният комплекс Куджу ще бъде построен през 2021 г. преди Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.

Снимките в публикацията са от Шарлот Луксфорд

The post В Китай ще строят извънземен спортен комплекс appeared first on Зелен Свят.

Статистиките казват, че пясъкът е най-търсеният природен минерал, като надминава нефта и природния газ. Този материал е основата, с която създаваме цимент, а ние използваме много цимент. Най-подходящ е речния пясък, но той не е в изобилие. Отнема хиляди години малките скални камъчета да бъдат обработени, разбити и оформени в това, което наричаме пясък. Предимството, което реката предоставя е закръглената форма и приблизително еднаква големина на песъчинките и голямата част от тях са твърд минерал като кварц. Това помага за направата на качествен цимент, но този материал не е лесен за намиране. Целия процес отнема прекалено много време за нуждите на обществото. Повечето компании, които работят с речен пясък го получават местно.

Вероятно се чудите защо не може да се използва пясъкът от плажа? Всички реки в крайна сметка се изливат в море или океан заедно с пясъка си. Тук се сблъскваме с друг проблем – морския пясък е солен, а това води до нежелани химични реакции и самия пясък е една голяма смесица от разновидни камъчета, корали, черупки, стъкла и какво ли още не.  Възможно е да се пречисти, но допълнителните процеси водят до по-висока цена.

Естествено, хората са изобретателни и предоставят трети по-лесен вариант – фабрично направен изкуствен пясък, направен от натрошени подбрани камъчета и минерали. Като качество не е оптимален защото не преминава през дългогодишния процес на ерозия и песъчинките са остри и груби. Този процес е много по-бърз и има възможността да се създават огромни количества. Как иначе биха построили всичките хотели в Дубай за толкова кратко време? Много от компаниите купуват пясък от външни производители. Доста иронично за град, който се намира в пустинята. Няма как да използват пясъка около тях, тъй като пустинния пясък е твърде ситен и гладък.

Нашата земя отново ни показва колко много зависим от нейните блага. Учените работят върху екологични решения за нашите безкрайни нужди, но до намиране на такива можем само да се надяваме, че те няма да дойдат твърде късно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Къде отиде пясъкът? appeared first on Зелен Свят.