Те имат способността да изграждат структури с телата си. Много пъти се събират на топка, за да се предпазят и приличат на шепа кал. Те правят това като закачат телата си едно за друго. Те са животни, но в същото време могат буквално да се категоризират като плат, който може да бъде тестван за устойчивост.

Тези мравки идват от средните части на Южна Америка. Там в джунглите честите дъждове наводняват домовете им. Мравките, който останат заедно и в близост до кралицата имат по-голям шанс да оживеят и създадат потомство. За това те решили да се хванат за ръце и просто да плуват по течението докато намерят ново място за живот.

През XX век кораби донесли огнените мравки в Северна Америка. От там те се разпространили из цялата земя. Днес от този вид мравки могат да бъдат намерени в почти всеки американски град. Това позволява на учените да разглеждат физиките на тези креативни мравки. Те са им направили всичко, което можете да се сетите – от поливане с радиоактивност, до опити да ги разделят с ластици, дори до поливане с злато. Създали са математични уравнения, с които показват движението и формирането на „сглобките“. Категоризирали са мравките като вискоеластичен материал – имат качества на течност, но в същото време са еластични. Мравките закачат телата си толкова близко, че създават водоустойчив материал.

Голяма част от технологиите намират вдъхновение от природата. Тези малки същества са фантастични и техните способности могат да бъдат изучавани и да помогнат за направата на нови материали.

Автор: Мартина С. Попова

The post Фантастичните огнени мравки appeared first on Зелен Свят.

Структурата се намира в близост до града Хернинг и съществува от 2001 година. Височината й е 32 метра като се включат комините, а стълбите по страната на купола са неудобно високи за хората. Все едно не са направени за нас, а за гиганти. Някой сравняват структурата с извънземен кораб кацнал по средата на датското поле. Твърдят, че се чувстват странно около нея, почти не на място, но това не е изнервящата фактор.

По средата, точно между четирите комина има отвор, в който е поставен газов котлон, който може да издигне огромен пламък с осем метра височина. Това просто добавя към странността на структурата, тъй като във всеки миг може да избухне с пламъци. Но ако сте там, най-вероятно това няма да се случи. Огньовете се появяват средно за по 25 секунди веднъж на две или три седмици и е напълно случайно. Тази система е управлявана от компютър и може да има месеци между различните избухвания, а може и да е просто няколко дни. Местните уверяват, че пламъците няма да се появят ако има силен вятър или хора в близост.

Никой не може да каже кога ще се появят пламъците, но се записват датите и часовете, в който се случва. Може би само за да ни подразнят, че сме ги изпуснали. В интернет лесно бихте намерили снимки или видеа от късметлии, които са успели да засекат явлението. Това обаче не спира хората да седят и да чакат със затаен дъх и телефон в ръка, готов за снимка и да чакат структурата да изплюе пламъци. Понякога чакат с месеци, но в надеждата, че ще са едни от малкото, които ще видят това на живо.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-изнервящата структура appeared first on Зелен Свят.

Първоначално учените са смятали, че е кратер издаден от метеорит, което се оказало грешно. Има доста разногласия като стане дума за това как реално се е получило, но главната теория е, че мястото е огромен ерозиран купол. Счита се, че това се е случило преди милиони години при разместването на земните маси на Африка. Това отслабило най-горния слой земя и накарало „купола” да се издигне нагоре. Различните видове камък еродирали с различна скорост, което реално създало поредицата от кръгове.

По-заинтригуваща теория е, че това е била Атлантида.

Единствените свидетелства за съществуването му са от древния гръцки философ Платон. Много от информацията, която той представя идва от древен Египет. Изключително странно е, че неговите описания на тази цивилизация изключително точно описват Окото на Сахара. Той описва, че градът се е състоял от повтарящи се кръгове – 3 кръга вода, 2 кръга земя и основен център, където жителите са имали 2 извора с минерална, питейна вода. Учените наистина откриват дупка в центъра на Окото от която извира минерална вода, което е изключително учудващ факт, тъй като всичката подземна вода в околността е солена.

Платон също казва, че Атлантида е била обградена от красиви планини, от които падали водопади. В снимки на Окото на Сахара се вижда доста ясна индикация, че наистина вероятно е имало реки, които са минавали от там. Не само това, но е описано, че планините са пазели градът от северната страна, а от южната е имало отвор към морето, което също е на лице.

*това не е фотошоп*

Странното е, че тази цяла част от Африка изглежда все едно била пометена от огромно количество вода, което се е върнало обратно към океана.

Дали естествено формирана структура или изгубен античен град, това оставяме на Вас да решите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Окото на Сахара appeared first on Зелен Свят.