Произход на маорската култура

Вероятно маорите произхождат от Източна Полинезия близо до островите Сосайъти и южните острови Кук. В маорските легенди родината им е място, наречено Хавайки, което изглежда най-малкото полумитично. В митологията на маорите това е дом на боговете, както и мястото, където хората отиват след смъртта.

Маорите за първи път пристигат в Нова Зеландия около 1300 г. сл. Хр. или малко по-рано. Откакто Нова Зеландия или, както я наричат ​​маорите – Aotearoa, представлява югозападния край на света, познат на полинезийците от 13-ти и 14-ти век, маорите смятат себе си за хора, живеещи на края на света.

Историята на ранните маори

Когато маорите пристигнали, Нова Зеландия е била покрита с гори, населени с първобитни зверове. Било по-хладно от полинезийската им родина и някои от културите им, като хляб, кокос и банани, не можело да бъдат отглеждани там. Първите заселници се установили по брега и се изхранвали от лов на птицата моа и тюлени. По-късно навлезли и в горите.

До 18-ти век маорите установяват стабилни селскостопански общности в цяла Нова Зеландия и се разделят на племена, наречени “иви”. Социалната им йерархия се оглавява вождове, стоящи над обикновените граждани и робите. Тохунга, свещениците им, също понякога формирали своя отделна класа. През това време са били създадени много важни понятия, които и до днес определят до известна степен маорското общество и религия.

Историята на маорите след пристигането на европейците

Маорите започват сериозна търговия с европейците през 19-ти век. Някои от най-важните стоки, които маорите купували, били свинете и картофите. Те бързо скоро станали част от храната им, заедно с традиционните храни като кумара, пикопико и каренго. През 1840 г., след договора от Вайтанги, Нова Зеландия става британска колония. Маорите отначало се съпротивляват, но постепенно са сломени и загубват голяма част от земята си, заета от европейските заселници.

В началото на 20-ти век маорите започват да съживяват своята култура и да се интегрират в Пакеха – бялото европейско общество, без да губят своето наследство. В момента в света има над 500 000 маори. Повечето от тях живеят в градските райони. По-ранните движения от 20-ти век за съживяване и запазване на маорската култура до голяма степен дават резултат. Маорското изкуство, езикът и устната традиция днес процъфтяват заедно с житейските пътища на Пакеха.

Религията на маорите

Традиционната религия на маорите е била политеистична. Маорите вярвали, че светът е създаден от боговете, атуа. Техният пантеон включвал, наред с други божества, небесен баща, земна майка, бог на горите и бог на война. Тане, богът на горите, играе важна роля в създаването на хората. Той прави първата жена. Тохунга са посредниците, чрез които атуа и духовете общуват с човешкия свят. Тохунга са отговорни и за правилното провеждане на свещените ритуали за добруването и прехраната.

През колониалния период много маори приемат християнството. В средата на 19-ти век много християни-маори използват своята вяра като оправдание за съпротивата срещу британското правителство, тъй като британците отнемат земите им незаконно.

Култура, изкуство и татуировки

Традиционните арт форми в древното маорско общество са тъкане, скулптура, татуировки, танци и пеене.

Особено важна маорска артформа е та моко – татуировката. Та моко се състои от спираловидна конструкция, направена от канали или белези, нарязани в кожата. Този вид татуировка произлиза от траурните ритуали. С течение на времето тя се превръща в индикатор за състоянието. Мъжете имат татуировки по цялото си лице, докато жените – само по брадичката. Първоначално са използвали резци, изработени от птичи кости. По-късно са заменени от метални длета, които от своя страна, след Първата световна война, са заменени от игли.

Маорските танци

Двете други важни и тясно свързани арт форми в маорското общество са песента и танцът. Често срещан пример е хака. Хака е клас танци, включващи живи движения с тялото, придружени от пеене и енергични вокализации. Има няколко различни вида хака, които се различават по стил и форма, в зависимост от предназначението им.

Хака може да се извършва без оръжия, за церемониални цели или да мотивира групата да изпълни дадена задача. Може да се използва и като боен танц, като в този случай често се ползват оръжия. Традиционният боен танц на маорите се изпълнява от воините, които нарочно правят грозни физиономии и издават страшни звуци, докато танцуват, за да плашат и деморализират врага.

Бъдещето

Маорите са една от многото местни култури, които са успели да се запазят и развият значително добре след европейската колонизация. Дори и два века след пристигането на Пакеха, маорите са запазили много аспекти на своята култура и продължават да се увеличават и да влияят в новозеландското общество.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Маорите – чудната и ценна култура от края на света appeared first on Зелен Свят.

За много те символизират характера и нрава, както и личната история на човека. Имаме данни, че татуировките са съществували от поне 8 хиляди години, доказателства от татуирани мумии. Направите ли си татуировка, бъдете сигурни, че ще е с вас завинаги.

Татуировките нямат определено място на произход, тъй като почти всяка цивилизация съществуваща до ден днешен използвали изображения по кожата за една или друга цел. Думата „татуировка“ произлиза от „татау“ – полинезийска дума използвана в Таити. Там попаднал английският капитан Джеймс Кук и се натъкнал на множество татуирани местни жители.

Историите за неговите приключения и татуировките, които неговия екип си направили циментирали татуировката като модерен атрибут. Те станали изключително популярни между елита на викторианската ера. Учудващо е, че общество с такива изискани вкусове било прехласнато от татуировките. Публично много изявявали ненавист към тях, но зад кулисите повечето имали. Казва се, че кралица Виктория имала татуиран тигър, който се биел с питон.

Татуировките както знаем станали изключително известни из моряците. Използвали ги да отбелязват местата, на които са били. Ако са преплували Атлантическия океан си татуирали котва, ако са отишли от другата стана на екватора – костенурка.

Европейците били запознати с татуировките от преди тези събития, но те имали коренно различно значение. Кръстоносците си татуирали ерусалимския кръст, та ако умрат в битка ще получат християнско погребение. Римските войни имали военни татуировки. Има и данни за много култури, които татуирали хора насила. Гърците и римляните татуирали слуги и наемни войни, за да обезкуражат предателство. Криминално проявените в Япония са били брандирани като такива с татуировки от VII век.

Днес татуировките нямат точно такива значения. Всеки има собствени причини да постави нещо върху кожата си за винаги – някой за красота, други за сломен. Татуировката е смел изказ на индивидуалност и символизъм. Ако искате да се татуирате, премислете добре избора си, потърсете възможно скритото значение на изображението, което искате, защото можем да ви обещаем, че премахването му после е доста по-болезнено.

Автор: Мартина С. Попова

The post Татуировките – индивидуализъм и символизъм appeared first on Зелен Свят.

Обаче подобно обяснение за дългогодишната враждебност на Япония към татуировките в най-добрия случай е опростяване – и в най-лошия случай съвсем неправилно. Вместо да се насочват към извършителите на престъпления, японските забрани срещу татуировки в миналото са били насочени към работническата класа, жените и етническите малцинства, а днес носителите на пълна татуировка все по-често и по-скоро са обикновени граждани, отколкото престъпници.

Историята на телесните модификации чрез татуиране в Япония е дълга и жизнена, датираща от периода Джомон, когато глинени фигурки са били моделирани с белези, които модерните историци интерпретират като татуировки или скарификация.

Краят на периода Едо (1603-1867) е златната епоха на татуиране. По това време Япония е под военна диктатура, управлявана от самурайски елит, който затваря страната от външния свят и налага строга социална йерархия върху населението.

Тези лидери са държали в здрава хватка както правата, така и художествените изрази на долните класи, особено търговците, чието нововъзникващо богатство е заплашвало да наруши властта им. Напрежението е било най-очевидно в Едо (Токио), където се раждат някои от най-известните изкуства в Япония: Кабуки, Укийо (гравюра върху дървени плоскости) и черната овца на Едо, татуиране.

И трите стила на изкустов се развиват редом едно с друг и често се припокриват. Кабуки редовно включва герои с големи татуировки – герои, които впоследствие художници изобразявали върху дърворезба в своите портрети и реклами за тези драми. Такива образи са били копирани и преувеличени от самите татуисти.

Това взаимодействие на умения издига изкуството на татуирането до нови висоти. Сред обитателите на Едо, които искат да бъдат татуирани с големи татуировки са пожарникарите, които търсят защитни символи на шаран или водни дракони и онези, които работят почти голи в горещите лета като дърводелци  и носачи на паланкини.

Но това не се харесва на управляващия елит и татуировките са заклеймени и до днешен ден.

The post Кратка история на татуировките в Япония appeared first on Зелен Свят.