Глобалните температури на въздуха са се затопляли постоянно през последните десетилетия, измествайки се леко нагоре и надолу от година на година в зависимост от естествените колебания на климата, но следвайки последователна възходяща пътека. Температурите на Земята са сравнително по-високи от средното за ХХ век.

Затоплящият се климат не само загрява лятото, но може да наруши и метеорологичните модели, като направи бурите по-силни, а дъждовни събития по-интензивни. Това може да се промени за местата, когато и където пада сняг или замръзнат езера. Но все по-нарастващата топлина също е предизвикателство за хората и живите същества по света. Топлинни вълни от Европа до Австралия разтърсиха планетата през миналата година, разрушавайки данните за температурата и подхранвайки опустошителни пожари. Научните открития на европейските топлинни вълни са около пет пъти по-вероятни заради изменението на климата, предизвикано от човека. Горските пожари, които разрушиха западните щати на САЩ, също бяха засилени от изменението на климата, твърдят учените, тъй като топлината и сушата изсмукали водата от растителността, оставяйки я суха и запалима.

Прогнозата за следващите години сочи все същото. Офисът на Metropol от Англия прогнозира, че 2019 г. вероятно ще бъде дори по-топла от 2018 г. Но учените подчертават, че емисиите на парникови газове са основният фактор, който повишава температурите както през последните десетилетия, така и в бъдеще.

The post Последните пет години – най-горещите досега appeared first on Зелен Свят.

Разположена в сухите долини на Антарктика, падането се излива от ледника Тейлър, а течността произлиза от пукнатините на повърхността на ледника. Потокът бил загадка, тъй като средната температура е -17 градуса по Целзий и малко повърхностно топене може да се види из тези райони. Това, което не се забелязва от повърхността е сложната мрежа от подледникови реки и дори подледниково езеро – всички изпълнени със саламура с високо съдържание на желязо, което дава на водопада неговият известен кървав оттенък. Според проучването това обяснява защо тече вместо да замръзне.

Езерото под ледника има необичайно солена консистенция и тъй като солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода и отделя топлина при замръзване, то топи леда, което позволява на реките да текат. Това означава, че това е най-студения ледник на Земята с постоянно течаща вода, макар че тази вода е толкова пълна с желязо, че изглежда като нещо съвсем друго.

Изследването също така измерва количеството на богатия на желязо солен разтвор в речната вода и установява, че съдържанието на солен разтвор се увеличава, тъй като измерванията се доближават до водопада. Също така е установено, че температурата на водата и съдържанието на саламура са свързани: пукнатини с различни размери оставят солена вода в ледника. След това саламурата започва да замръзва, а латентната топлина затопля леда около него, увеличавайки концентрацията на саламура в центъра на пукнатините.

The post Кървавите водопади на Антарктика appeared first on Зелен Свят.

Слънчевата енергия, поразяваща Земята, се отразява обратно в космоса или се абсорбира и след това се излъчва обратно като топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

„Парникови парни газове като въглерод усилват останалото количество излишна топлина, защото предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система“, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, задържана в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те са погълнали около 90 процента от тази топлина. В резултат на това те се затоплят стабилно от дълго време.

Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват такова затопляне, но също така са чувствителни към метеорологични събития като урагани и Ел Ниньо. Това обяснява защо температурите се колебаят от една година до следващата още в средата на 1800-те.

Наред със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, топи лед в полярните райони, отделяйки прясна вода, която представлява повече от половината от покачването на морското равнище; останалото се приписва на разширяването на морската вода, тъй като се затопля. „Това има очевидни ефекти върху наводненията в крайбрежната зона и недвижимите имоти“, казва океанографът на NOAA Андрю Алегра, както и последиците за морския живот.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също абсорбират излишния въглероден диоксид, което променя химията на морската вода, което я прави по-кисела. „Подкиселяването на океана е една проста и неизбежна последица от нарастващия атмосферен CO2, който е както предсказуем, така и невъзможен за приписване на друга причина“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

„Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – по някакъв начин се влияе от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода“, казва той. “Ефектите върху другия морски живот са по-трудни за предвиждане, но може да отнеме хиляди години или повече, за да се отмени това, което в момента правим за pH на океана.”

The post Океаните и глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

„Бързате да се радвате нещастници. Имам още да вилнея.”! – И изпрати вълна от студ, доволно примесен с нещо средно между сняг и дъжд.

Докато висяхме на последната спирка на любимият трамвай  на детето и чакахме този, който така и не дойде, поради някаква авария (да се имам в късметлийката), до мен се доближи една жена със спортно облекло. Каза, че съжалява, че е слязла в града. Между ритъма на тракащите си зъби я попитах какво трябва да означава фактът, че според нея в планината е по-студено, отколкото в града. Каза, че се казвало температурна инверсия (ама как го запомних, не мога да повярвам, въпреки замръзналите остатъци на мозъчното си вещество, тогава)… Та сега се поразрових малко, за да разбера повече за това чудно явление. Разказвам и на вас. Може пък някога да ви е полезно. Ето какво казва науката за него.

Инверсия, в метеорологията означава аномален характер на промяна в параметър в атмосферата с нарастваща надморска височина. Това най-често се отнася до инверсия на температурата, т.е. до повишаване на температурата с височина в определен слой на атмосферата.

Има два вида инверсия:

– инверсии на повърхностната температура, започващи директно от земната повърхност (дебелината на инверсионния слой е десетки метра);

– температурни инверсии в свободната атмосфера (дебелината на инверсионния слой, достига стотици метри).

Инверсията на температурата предотвратява вертикалното движение на въздуха и допринася за образуването на мъгла, смог, облаци, миражи (виж ти). Инверсията е силно зависима от местните характеристики на терена.

За образуването на повърхностни инверсии са особено благоприятни ясните нощи със слаб вятър. Такива метеорологични условия са характерни за антициклоните и могат да доведат до силни нощни студове…

С издигането на Слънцето, повърхностната инверсия на радиационния тип се унищожава, тъй като нощното охлаждане на почвата се заменя с отопление.

Теренът може да засили инверсията. По този начин охлаждането на въздуха при ясно време е особено голямо в депресиите, откъдето изсмуканият въздух не намира изход.

Различните депресии на територията, тесните долини на реките, ниските полета, например – нископланинските ливади са зони с повишен риск за орехово-земеделския производител.

В такива кухини, през зимата и пролетта, през хубава нощ, въздухът изтича, става по-тежък и се съхранява като вода, изтича от по-високи територии, дори и с малко забележими спускания. През нощта и сутринта в басейна на такава територия е много по-студено, отколкото на по-високите места.

В ясна зимна нощ, в планинските райони (по склоновете) температурата може да достигне до 10 ° C, а понякога и 20 ° по-висока от тази в долината.

По този повод, дърветата и плодовите храсти в долините и други,  лесно замръзват, но по склоновете и горните места те издържат на студ дори по време на влажни зими.

Такаааа… тази информация ме кара да започна да събирам парички, да си построя планинска хижа нейде високо из планината и да се радвам на топлото високо в планината, цяла зима… а вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Беж в планинатааа! appeared first on Зелен Свят.

Замразената Арктика е едно от най-негостоприемните места на планетата. Въпреки това има племена, който все пак обитават тази снежна пустош. Из всичкият този лед, където температурите падат до -50˚С, оцеляването означава намирането на подслон. Не е регион познат за горите си, за това номадските племена се научили да строят с единственият подръчен материал – сняг.

Когато телесната температура се понижи и започнем да зъзнем, реално усещаме как топлината напуска тялото ни. Колкото по-малко топлина, толкова по-студено ни става. Когато човек е в иглу, той излъчва топлина извън тялото си и тя се разпространява из помещението. Точно това се случва и в домовете ни. Изолацията прави същото нещо. Току-що паднал, мек сняг съдържа 95% въздух. Това го прави уникален изолатор, но не е достатъчно плътен, за да се може да се строи с него. Солидният лед би предпазил от ветровете, но е прекалено тежък за работа. Тайната за хубав сняг за иглу е комбинацията да двете. Традиционните иглу блокове не са изваяни, а са изрязани директно от земята.

Както винаги, животните са установили това много преди човека. Полярните мечки и всички останали животинки, които живеят на тези места правят хралупите си по същият начин. Макар да ни е отнело повече време, нашите природно инженерни мозъци създали нещо не само практично, но и изключително стабилно. Иглутата се строят на различни етажи. На ниските ще се насъбира студеното, а на по-високите където ще се храним и ще спим ще се задържа топлината. На всичкото отгоре, телесната ни топлина разтапя най-вътрешният слой на структурата, което допълнително изолира. Принципно, температурата в иглуто може да е с около 40 градуса по-висока от тази извън, но комбинирано с приятели става сравнително по уютно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо и как иглуто топли? appeared first on Зелен Свят.

Очилата за термично зрение показват топли и студени зони и това изобличава всички хора, животни или машини, които може да се крият в тъмнината. Начинът, по който работят е доста прост – топлината се освобождава като инфрачервени лъчи, което очилата засича. Различното количество лъчи се изобразяват като различни видими цветове.

Защо асоциираме инфрачервените лъчи с топлина?

Оказва се, че е странно съвпадение. топлинната енергия е свързана с молекулите, които вибрират, мърдат и сблъскват едни с други. Инфрачервените лъчи всъщност нямат нищо общо с молекулите. Те са вид електромагнитно излъчване подобно на слънчевите лъчи, радио вълни и др. – групи фотони, които разнасят енергия. Изглежда все едно това няма как да ни каже каквото и да е свързано в температурата. Всяко тяло, което има температура излъчва електромагнитно излъчване. При движението на молекулите те размърдват заредените частици в тях, което създава излъчването.

Благодарение на това ние светим като крушки, но не във видимият спектър. Количеството излъчване зависи от количеството топлина –  колкото повече, толкова по-ярко и блестенето. Термичните очила са направени да засичат точно това. Дори и без тях, ако ви нажежим толкова колкото крушка, вие също ще засияете, но вероятно няма да е особено приятно изживяване. Макар, че термичното зрение ни помага да виждаме в тъмното тук на земята, из различните краища на галактиката, бихте се нуждали от различни техники за да засечете обекти. Съвпадението е, че термичното зрение просто работи на Земята.

Автор: Мартина С. Попова

The post Термично зрение – светът в температура appeared first on Зелен Свят.