Около тези подземни портали има много слухове. Трябва само да си спомним мистериозните истории, които се въртят около тунелите и галериите на Куева де лос Тайос в Еквадор или истории за входове към подземни светове, които се предполага, че се намират в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори по-долу Сфинкса на Гиза.

Теорията за кухата Земя и експедицията към Арктика

Теорията за купата Земя твърди, че Земята е куха планета с древни входове към подземния свят, разпръснати в нея, включително близо до двете полярни шапки. Тази теория се съобщава от древни времена и учени като Едмънд Халей са я защитавали през цялата история.

От 1818-1826 г. американецът Джон Саймс страстно подкрепя теорията. Според него в нашата планета има подземен свят, осветен от малко слънце, който включва планини, гори и езера. Симс стартира национална кампания, целяща да събере необходимите средства за изпращане на експедиция в Арктика, за да потърси вход в подземния свят. Той дори изпратил предложение до Конгреса на Съединените щати с намерението да получи правителствена помощ, за да намери входа във вътрешния свят.

За негово съжаление той умира преди правителството да отпусне средства за целите му и експедицията заминава през 1838 г., въпреки че, всъщност, целите й не са толкова алтруистични. В действителност тя е част от уловката, тъй като световните сили се опитват да научат значението на двете полярни шапки. Независимо, с командването на Чарлз Уилкс, експедицията е продължила четири години. Той служи за откриване на огромния географски обхват на Арктика, но не са открити следи от влизане в земята.

Въпреки това, идеята за Саймъс остава вкоренена в умовете на шепа писатели (които обичат да търсят постигане на невъзможни мечти). Така Едгар Алън По, Жул Верн и Х.Ф. Лъвкрафт заедно с много други, дават своя принос към завладяващата теория за Кухата Земя.

Интересът към теорията на Кухата Земята не свършва до тук. Всъщност, през двадесети век, с познанията за географията и геологията на земята, се появяват и хора, които продължаваха да се опитват да достигнат до този тайнствен свят под земната кора. Например, някои от нацистките лидери, любителите на древните митове и окултизма в Германия, проявяват значителен интерес към такива теории.

С началото на двадесети век други учени, като Уилям Рийд и Маршал Гарднър, също вярват, че могат да докажат съществуването на вътрешен свят. Една от най-любопитните факти, използвани от арктически изследователи, е, че температурата на въздуха и водата се затопля, когато се приближават към Северния полюс. Въз основа на тези и други наблюдения, те също така твърдят, че мамутите не са изчезнали, а все още обитават вътрешността на Земята.

Както вече споменахме, има нацистки лидери, които подкрепят теорията за кухата земя. Адолф Хитлер също вярвал в теорията за Кухата Земя, но за него тя осигурява мястото, където ще се срещнат „чистите” и „съвършените” арийци, които според него трябвало да доминират в света. Нещо повече, германското общество Туле – основният езотеричен кръг на времето, поддържа много тясна хипотеза, въпреки че тя била свързана с митовете за изгубените подземни царства на Агарта и Шамбала.

Митовете за Шамбала и Агарта

Митовете са стари като човечеството, такива са и митовете за съществата, които обитават дълбините на Земята. За разлика от небесните ангели, традицията обикновено изпраща под земята демони. Ясен пример е християнският ад.

За разлика от тях, будистите от Централна Азия вярват в прекрасната земя под краката ни, известна като Агарта. Предполага се, че Агарта е място, където съществата са по-красиви и по-мъдри от нас и които имат цар, който има силата да чете човешката душа.

В продължение на хиляди години тибетските учени, освен че преподават за един вътрешен свят, казват, че са в контакт с “Царя на Вътрешния свят” или върховен владетел за цялата планета, чийто представител за външния свят е Далай Лама. Те също говорят и пишат за тунели, които свързват Тибет с вътрешния свят (който те защитават), казвайки, че по Земята има още много други като тези, като тези, които се намират под големите пирамиди на Египет и Южна Америка. Твърдят, че входове в подземни градове че съществуват около обширния Амазонски басейн и свързват изгубения град Ел Дорадо с останалата част от древния свят.

Столицата на този вътрешен свят – и следователно на целия свят, е град, наречен Шамбала, където пребивава Кралят на света и неговият двор от високоразвити същества предават на някои представители на човечеството науката, изкуството, религията и философията.

Тибетският щаб на Шамбала на “духовното управление на човечеството” може да се намери в околностите на Балх, бивше афганистанско селище, известно като “майката на градовете”, според Александра Дейвид-Нийл, изтъкната учена, която изучава Тибет. Фолклорните традиции в Афганистан казват, че след мюсюлманското завоевание Балх е наречен Шамс-и-Бала (Висока свещ), което звучи като промяна на санскритската дума  шамбала на персийски език.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Митът за Кухата Земя и нейната подземна цивилизация appeared first on Зелен Свят.

Историята на тази сладка, лепкава течност е оспорвана и е основа за най-различни дебати. Ето някои от теориите.

Confit, коренът на думата, идва от френската дума confire, което означава буквално “консервиран”. Основно сервиран на закуска, конфитюрът има и своето достойно място в кулинарията, и се използва при направата на най-различни сладкиши, кексове, торти, палачинки, т. нар. „чийзкейк” и т.н.

Има 2 познати начина за производство на конфитюр. Единият е, този, в който плодовете се заливат и престояват със захар, след това се варят и консервират, а втория – варене на плодовете заедно с техния сок. Накрая се затварят в съдове, в които не бива да прониква въздух. Най-често в стъклени буркани. Светът познава огромно разнообразие от конфитюри.

Французите твърдят, че конфитюрът е тяхно изобретение, нещо като семейна традиция. Според твърденията, още през 16 в. един аптекар криел бурканчета конфитюр в тайна стая. После внучката му Лиза, наследила любовта му към консервирането и развила тази традиция. Още в кулинарната книгата на римския гастроном Marcus Gavius ​​Apicius през първи век, е имало рецепти за конфитюри.   

Други източници, твърдят, че конфитюрът е най-сладкото наследство на Османската империя. В двора е бил на особена почит. Една от най-разпространените теории е, че  някъде около 510 г. пр. Хр. войниците на Персийският Император Дариус попадат на захарната тръстика. Заради сладкият ѝ вкус я наричат „Мед създаден без пчели”.

Дълго време войниците пазят тайната на захарната тръстика, защото вярват в лечебните ѝ свойства. През 7 в. арабите се запознават с тръстиката и се научават да правят сладък сироп от нея. А турците откриват, че чрез консервирането може да запазят плодовете за по-дълго време. Запада е поразен от поднасянето на плодове по този начин. В началото се е сервирал само на празници, като е бил с предимство в сарая и не е бил достъпен за простолюдието. Една от най-старите рецепти е на сладкото от рози.

Момите, които не са можели да правят домашно приготвен конфитюр (Reçel) не само, че били хулени, а и не ги искали за жени. Тогава са се гледали много повече уменията, отколкото външният вид на момичето.

Тогава разнообразието от конфитюри било много по-голямо. Сладко се е приготвяло от Фурми от Трабзон, ябълки, круши, портокали, орехи, вишни, праскови, пъпеш, тикви, патладжан, мушмули, дюли, кайсии, дини, лимони, сливи, рози, теменужки, джинджифил, шам фъстък, кестени, маслини…

В Османската империя кафето се е сервирало горчиво. Специалното тук е било, че в специален съд на сребърни подноси преди кафето се е сервирал конфитюр, за да може гостите да се подсладят преди кафето. След това ядяли локум.

Лечителят в сарая сортирал плодове и зеленчуци, които според него можели да излекуват господаря му и приготвял сладко от тях. За тези плодове и зеленчуци били създадени специални градини за отглеждането им. Най-известната сред тях е градината, в която се отглеждали специални рози в Едирне (Одрин).

За хората в Сарая, конфитюрът се е свързвал основно с празненства. Например за празненството по случай обрязването на синовете на Сюлейман Великолепни и на сватбата на дъщеря му Михрима, са се сервирали около 57 вида десерт, 22 от които са били различни видове конфитюр.

Твърди се, че за сарая са били познати около 60 вида конфитюр. Постепенно конфитюрът излиза от двореца и навлиза във всеки дом като средство за консервиране на плодове и зеленчуци.

Някъде около 17- и в., конфитюрът се превръща в основен източник за някои търговци в Европа.

Английската писателка Julia Pardoe, твърди, че през 1837г. е присъствала на прием в дома на високопоставено лице и в края на вечерта били сервирани скъпи сладка, цветен шербет и лимонада.

Доста време след това и ние простосмъртните имаме щастието да имаме достъп, че дори и да си го приготвяме у дома. Късмет или естествен ход на събитията, не знам. Знам, че съм благодарна и, че още след малко ще спретна едни палачинки…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Конфитюррр… appeared first on Зелен Свят.

Има няколко теории по въпроса. Една от тях е, че сънуваме за да осъществим нашите желания. Това изхожда от теорията, че всичко което виждаме в сънищата е сбор от предмети, места и хора от ежедневието ни, но те носят със себе си символизъм. Тази теория смята, че това, което си спомняме от съня след като се събудим е изражение на нашите примитивни чувства, желания и мисли. Смята се, че ако се анализират тези символи може да се открият истинските проблеми и затруднения на човека в живота му.

Друга теория е, че сънуваме за да си помним по-добре. Съня подобрява концентрацията при изпълнението на задачи, но правенето на задачи в съня е още по-добре. В експеримент, учените докладват, че участниците в лабиринт които сънували изпитанието преди самото събитие се справили до 10 пъти по-добре от останалите. Смята се, че определени функции свързани с паметта могат да се случат само когато спим, а сънищата са сигнала, че тези процеси се случват.

Интересна теория е тази, която казва, че ние сънуваме за да репетираме. Сънищата понякога ни поставят в опасни ситуации. Казват, че сънищата в които бягаме да се спасим или трябва да вземем невъзможно решение тренират нашите инстинктивни реакции, в случай че ни потрябват в истинският живот.

Може би най-възможната теория е, че сънуваме за да се лекуваме. По време на сън мозъкът има възможност да обработи всичката информация и един вид да постави мислите ни на мястото. Случвало ли ви се е да се събудите и да знаете точното решение на проблем? Често проблемите ни могат да се появят в съня ни и така ние ги изживяваме без реалните последствия, които те могат да имат. Понякога дори се сблъскваме с подтиснати страни от нас, които искат внимание и грижа.

За която и теория да се хванете, ясно е, че съня и сънищата са неизменна част от нас и вероятно са доста полезни за мозъка и психиката ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Какво означават сънищата? appeared first on Зелен Свят.