Преди идването на будизма тибетците практикували форма на шаманизъм, наречена Бон. От 6-ти до 8-ти век будизмът бавно прониква в този планински район. Ученията на Буда са преведени на тибетски, но окончателната му компилация е постигната едва през 14-ти век. Това довело до създаването на тибетския будистки канон, който се състои от Канджур, от „преведените думи (на Буда)“ и от Тенджур, „преведените трактати“. Заедно тези творби образуват една от трите основни канонични колекции на будистката литература в света, а другите две са китайският канон и палийският канон.

На Канджура са правени много копия и днес в Националната библиотека на Монголия в Улан Батор се съхраняват над 10 различни екземпляра.

Едно от тези копия е Канджур, написан с 9 скъпоценни камъка, което е единственото подобно копие в света. Мастилото, използвано при писането на този Канджур, е направено буквално от скъпоценни камъни. Девет вида „скъпоценни камъни“, а именно злато, сребро, корал, перла, седеф, тюркоаз, лазурит, мед и стомана, първоначално били стрити на прах и поставени в чаши, отделно за всеки „камък“. Прясна вода от планински извор или дъждовна вода била смесена със специални сладки лепила, козе мляко и добавена към чашките, за да се получи мастилото. След това, с помощта на четка за рисуване, изработена от косми от самур, мастилото се използвало за писане ввърху обработена черна хартия. В допълнение към текста, в Канджур има и картини. Тези образи са рисувани в съответствие с художествената традиция на Занабазар и се казва, че “веднага дава спокойствие и възхищение на всеки, който ги гледа.”  

Казва се, че самите изображения съответстват на стенописите на манастира Ерденезу в Каракорум, Монголия, по отношение на цвета, хармонизацията и описанието. Например, за мастило, произведено от мед, се казва, че върви добре с хартия със златист цвят, а мастило, произведено от сребро, се казва, че върви добре със смарагдово-зелена хартия. Накратко, това показва дълбоките познания, които монголците са имали относно хармонизирането на цветовете и може би богатството, необходимо за производството на такива скъпи мастила. От 2013 г. Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световна памет

Най-интересното в Канджура е фактът, че религията има голямо влияние върху действията на човечеството. Въпреки че не може да се отрече, че много от тях са убивали и били убити в името на религията, не бива да се пренебрегва фактът, че религията е тласнала и художествените способности на човечеството до неговите граници. Макар че Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, може да изпълва своите наблюдатели незабавно със страхопочитание като извисяващите се готически катедрали на Европа, това артистично изразяване на божественото е наистина впечатляващо, когато се вземе предвид количеството ценни материали, необходими за производството на мастилото, и количеството време, необходимо за писане на текста и рисуване на изображенията. Накратко, Канджурът е свидетелство за артистичните способности на човечеството и мотивационната сила на религията.

Превод – Нина Жишева

The post Канджурът, написан с 9 “скъпоценни камъка” appeared first on Зелен Свят.

Свещеният връх Кайлаш може да се нарече Олимп на Централна Азия. Според индуски традиции, в Кайлаша обитава един от боговете, който, заедно с Брахма и Вишну съставлява върховната триада (“Тримурти”) – ужасният Шива, поддържащ с танца си “Тандава” реда във Вселената.

Освен че е жилището на Шива и Буда, на връх Кайлаш се намира и входът на мистериозната земя Шамбала. Ако минеш по върха по определен маршрут, може да получиш прошка за греховете си. Ако го направиш 13 пъти – няма да идеш в ада за следващите петстотин прераждания и ще получиш правото да изминеш друг определен път. Минеш ли по него 108 пъти, ще излезеш от кръга на преражданията и ще постигнеш просветлението на Буда. Но има едно малко, но много важно уточнение – ако направите всичко това за свое собствено удоволствие – нищо няма да постигнете, а Кайлаш ще ви накаже.

„В тибетските текстове е написано, че Шамбала е духовна страна и се намира в северозападната част на Кайлаш. Трудно ми е да обсъдя тази тема от научна гледна точка. Но мога да кажа със сигурност, че комплексът Кайлаш е пряко свързан с живота на Земята и, когато направихме схематична карта на “Града на боговете”, състоящ се от пирамиди и каменни огледала, бяхме много изненадани – схемата беше подобна на пространствената структура на ДНК молекулите.“ –  споделя професор Ернст Мулдашев.

Тайнственият Град на боговете

Случило се е много отдавна. Хората притежавали невероятната сила на петте елемента, с които изградили гигантски град. Точно там, според източните религии, е бил Северният полюс преди Потопа. В много от източните страни планината Кайлаш се смята за най-святото място на Земята. Тя и заобикалящата планина Кайлаш са създадени с помощта на мощните сили на петте елемента: въздух, вода, земя, вятър и огън.

В Тибет тази сила се усеща като психическа енергия на Вселената, като нещо недостъпно и недостижимо за разбиране от човешкия ум! Пак там, на височина от 5680 метра се намира известната “Долина на смъртта”, през която можеш да минеш, само ако следваш свещения път. Излезеш ли от пътя – ще влезеш в обхвата на тантрическите сили. Каменните огледала така променят хода на времето за хората, които стигнат там, че в рамките на няколко години те се превръщат в старци.

Каменните огледала на Кайлаш

Тези уникални каменни конструкции имат гладка или вдлъбната повърхност. За науката способността на каменните огледала да променят времето на Кайлаш продължава да бъде мистерия. А времето е енергия, която може да се свива или разтегля.. Пример за тайнствените сили на тибетските каменни огледала е мистериозната смърт на четирима алпинисти, които били на експедиция по свещения път и след завръщането си за една година остарели и починали. Медицината не е в състояние да установи причината за смъртта им. Всички каменни огледала имат различни форми и размери. Едно от тях е с височина 800 метра и се нарича “Каменният дворец на щастието”. Много учени приемат това място за преход към други паралелни светове. Най-големите огледала, които всъщност са гладките склонове от северната и западната стени на главната пирамидална структура на Кайлаш, имат гладка вдлъбната повърхност. Височината на всяко едно от тях е 1800 метра. Учените твърдят, че такива големи плоскости имат способността да прехвърлят енергията която се натрупва в самите пирамиди, като я свързва с потока от други енергийни сили на Вселената.

Огледалата и Библията

За факта, че вдлъбнатите огледала са в състояние да “разтеглят” или “свиват” времето, Йоан Богословът е получил откровение преди две хиляди години на остров Патмос. Но ако той чу и ни предаде информацията, закодирана в притча, а Мулдашев само е видял и описал каменните огледала на Тибет, то академик Козирев е създал огледало, което променя хода на времето.

Той смята, че времето не е абстрактно понятие, а конкретна енергия, способна или да се съсредоточи (да се “свие”), или да се разпространи (да “се разтегне”). Най-поразителен е фактът, че хората, които са били в огледалата на Козирев, след това са били явно замаяни, изпитвали са необясним страх, имали са чувството, че са били прехвърлени в детството им.

Това се дължи на факта, че те буквално са се потопили в енергия, наречена време. И под влиянието на тази енергия са почувствахме промени в себе си и във възприемането на света. В същото време огледалата на Козирев не надвишават височина от два до три метра. А каменните огледала на Кайлаш, според Мулдашев, са почти на двукилометрови планини.

Разбира се, става въпрос за най-големите огледала. Поставени по определен начин по отношение един на друг, те създават желания ефект на “машина на времето”, която може да прехвърля нещата не само в различни периоди от време, но и в други светове. Между другото, пирамидите в Египет някога са били покрити с плочки, блестящи на слънцето, което е превръщало и тях в огледала. В древността почти всички структури с пирамидална форма са били оборудвани с много огледала. Нашите далечни предци познавали добре тази уникална енергия, която наричаме време.

В скитанията си в Тибет Мулдашев научил трагичната история на експедицията. Четири руски катерачи не спазили съветите на тибетските лами и се изкачили на планина, която се счита за свещена, като свещената планина Кайлаш. И тогава буквално се състарили и умрели за една година!

Фактът е, че те са попаднали под действието на каменно огледало, откъм вдлъбната му страна, която рязко свива времето. Ако следвате логиката на тази история, се оказва, че цялото човечество е под въздействието на голямото пространствено огледало – нашето небе! И така, ние всички трябва да остареем, преди небето да се свие до краен предел. Според някои версии, за да преживеем този период по-бързо. В противен случай сме изправени пред угрозата да се самоунищожим със собствената си агресивност и липса на духовност. Ето защо е необходимо времето да се свие и поради тази причина ни се струва, че напоследък времето просто лети. Но не забравяйте, че времето е енергия и всеки един от нас има собствена енергия. Следователно е възможно да се стигне до парадоксално състояние, когато планетата като цяло бързо “преминава през” векове и епохи, а някои хора стават по-млади. Това е възможно, ако изградите в себе си психично индивидуално огледало. Естествено, то не трябва да бъде право, а вдлъбнато, и за да не се окажете откъм свиващата му страна, изпъкналостта на огледалото трябва да бъде обърната към вас.

The post Връх Кайлаш – портал към паралелни светове? appeared first on Зелен Свят.