Полезно е за човешкото тяло да се усмихва, тъй като мозъкът започва да произвежда хормонът домапин, който предизвиква удоволствие, в същото време метаболизмът се подобрява, устойчивостта към стреса се увеличава, в резултат на това, усмивката допринася за по-бързото възстановяване, ако човек е болен. Усмивката ускорява производството на хормона на щастието – ендорфин, който помага за преодоляване на депресията и хипертонията. Ето малко факти, които доказват ползата от това да се усмихваме:

– Учените казват, че лошото настроение идеално се лекува с усмивка.   – Усмивката прави човека по-уверен, по-лесно е да се свържете с усмихнати хора, както с приятели, така и с началници, следователно е по-вероятно да бъдете повишени.

– Усмивката е най-добрият начин за компенсиране. Няма нужда от излишни думи и извинения.

– Доказано е, че вкусът на храната се подобрява, ако се сервира от усмихнатото лице.

– Повече от 50 лицеви мускула участват в създаването на радостна усмивка и само 5 в „студена усмивка”.

Има жени, които не се усмихват заради твърдението, че усмивката предизвиквала бръчки. Знаейки, че усмивката е приятно упражнение за мускулите на лицето, ми се струва, че е по-добре да ги раздвижваме усмихвайки се, отколкото да даваме пари за скъпи процедури и козметика. Има момичета, които не се усмихват за да не си развалят грима, но по мое мнение за мъжете е по-приятно да виждат усмихнато женско лице със светещи от радост очи, отколкото красива и замразена в тишина маска…

Малко любопитни факти относно усмивката:

Жените се усмихват много по-често от мъжете.

През последните години усмивката е увековечена чрез създаване на така популярните усмихнати емотиконки. Те допълват емоциите, които не може да изразим само чрез думите.

Всяка година в първия петък на октомври се отбелязва Световният ден на усмивката. Навсякъде по света се провеждат събития в този ден, чиято цел е да дадат на хората усмивки и да повишат настроението им.

В много страни има паметници на усмивката. Някои ги намират за странни, но те, все пак предизвикват усмивка.

Тъжната усмивка се опитва да убеди другата страна, че всичко е наред. Усмивката е нещо заразно и след като разбрахме колко много полза и щастие генерира – усмихвайте се по-често за един осмислен и пълноценен живот

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Очарованието на усмивката appeared first on Зелен Свят.

Уважаеми читатели, днешният главен герой се нарича Анелия Събева.

Джани: Здравейте и благодаря, че приехте поканата ми за интервюто. Като начало как бихте описала себе си за читателите?

Г-жа Събева: Родена съм и живея в едно малко добруджанско градче което се казва Дулово. Работя като детски учител и всеки един ден  е зареден с много емоции, предизвикани от  децата. В личен план имам две пораснали деца и един внук на година и пет месеца, който ме кара да започвам денят си с усмивка.

Джани: Учителската професия е благодарна или неблагодарна?

Г-жа Събева: Като всяко едно нещо в живота, учителската професия си има тъмните и светли страниІ Зависи от кой ъгъл ще погледнеш. Ще започна с думата Неблагодарна – неблагодарна е, защото обществото е настроено срещу гилдията на учителите, защото системата я прави такава, защото в педагогическите специалности попадат хора, които нямат желание да практикуват тази професия. А дали е благодарна решава времето.

Джани: Ако върнете времето назад, бихте ли избрали пак това за собствено призвание или бихте се занимавали с нещо друго?

Г-жа Събева: Много пъти във времето съм си задавала този въпрос, когато съм заставала срещу някаква трудност професионално, но отговорът ми е бил един и същ- щях да избера пак да съм детски учител, защото много обичам децата. Те са много чисти – като бистър планински поток и много, много искрени. Те са страхотен барометър за отношенията на възрастния към тях. Улавят със сетивата си много лесно кога възрастните са фалшиви. Всички тези дребни на пръв поглед неща са ме накарали да избера професията на детския учител и да не съжалявам за избрания път.

Джани: Вие сте инициатор на ваша вътрешна библиотека в градината. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.

Г-жа Събева:  Приятно ми е да говоря за този мини проект, който разработих през 2016 г. и продължавам да го разработвам, и днес с новата група деца, която съм поела. Всичко започна с инициативата на БНТ за национална седмица на ”Голямото малко четене”. Аз обичам да чета, така че реших да провокирам и моите родители от групата да го направят като четат приказки на своите деца вкъщи. Мислех си предизвикателство ли е днес глагола ЧЕТА за хората? Реших да направя подвижна библиотека в групата. Помолих всеки един родител да закупи по една книжка на детето си и да я донесе в групата. Всяка книжка се поставяше на място, което се вижда от всички родители.Те започнаха да следят заглавията и да се стремят да не се повтарят книжките. Когато всички закупиха книжките, обясних на родителите, че те могат да вземат книжки за вкъщи, за да четат на своите деца. Сложих една тетрадка и те там записваха взетата книжка, а след това отбелязваха, че са я върнали. Всичко е на взаимно доверие без да следя кой взема и кой връща книжките. От начало родителите бяха доста скептично настроени, но децата им показаха, че им харесва да се вземат книжки от импровизираната ни библиотека, така че им показаха какво да правят. Днес, когато групата е нова ние продължаваме с нашата библиотека, но вече с нови книжки. С новите родители сме планували сега през пролетта да направим къщичка на детската книжка и да я поставим на детската площадка в центъра на града.

Джани:  Имало ли е случай, в който учениците ви или родителите да направят изненада специално за вас?

Г-жа Събева:  В професионалното си пътуване съм имала такива моменти, в които съм се чувствала специална, благодарение на отношението на родители и деца към мен. Говоря за времето, когато са излезли от Детската градина и са станали много големи момичета и момчета.

Джани: Според вас има ли нещо в системата, което ако се промени ще бъде по-лесно за всички?

Г-жа Събева: Думата Система би трябвало да означава подреденост, организираност, последователност, но за  съжаление в нашата образователна система не е точно така. Последните години не ми е ясно защо каруцата се поставя преди коня. Пишат се наредби, а после се променят и ред още такива неща. Ако се поиска мнението на учителя практик, наистина промените, които могат да се направят в образователната ни система ще са в полза на децата.

Джани: Какво бихте препоръчали на младите си колеги? Кои качества трябва да притежава един млад човек, за да е достоен за професията учител?

Г-жа Събева: За да станеш учител не е необходимо да имаш само диплома. А  трябва да обичаш децата и да разбираш техният език и чувства. Трябва да имаш сърце за тях.

Джани:  Дулово е малко място. Не е ли тясно за човек като вас с такъв мироглед, познания и визия?

Г-жа Събева: Дулово е малко градче, в което се живее доста скучно. Да, но на мен ми е много хубаво, защото моите приятели и колеги  правят денят ми интересен и приятен. Срещам се с приятели и познати, с които мога да споделя впечатленията си от хубава книга, от интересна статия, в която става дума за възпитанието на децата, да отидем на театър, макар че в Дулово се случва доста рядко. Не са и малко моментите, в които имам възможност да отида и на организирани професионални срещи извън Дулово и да се срещна с колеги от други населени места, с които си обменяме идеи. Скоро имахме среща с колеги от град Тутракан, които ни запознаха с играта ДАР ПЛЕЙ – много е интересна и възпитателна. Няма да разказвам за нея, само ще кажа, че първо възрастния трябва да се научи да я играе, а след това да я предложим на децата.

Джани: Пожелайте нещо на читателите на „Зелен Свят”.

Г-жа Събева: За да сте щастливи, не погубвайте детското във себе си!

източник снимки: личен архив

за вас разговаря: Тезджан Ферад – Джани

The post Мисия учител – мисия възможна!!! appeared first on Зелен Свят.

Според експертите в ASPCA, усмивката на кучето може да се приеме като показване на предните зъби, съчетано със сведена глава, махане с опашка, прибрани уши, “мека поза на тялото” или присвити очи.

Докато усмивката на кучето може да показва, че те се чувстват щастливи около нас, според експертите, в повечето случаи това всъщност означава, че те показват своето покорство пред нас. Всъщност, според doghealth.com, усмивката на кучето е просто жест на успокоение или нервност, тъй като те се опитват да ни кажат, че ни харесват достатъчно, за да ни дадат пълен контрол над себе си. С други думи, чрез тази усмивка те показват, че те няма да оспорят властта ни, защото ни харесват и вярват в нас.

Освен че съобщава за чувство на удовлетворение, кучето може да се научи да се усмихва от нас, феномен, наречен “заразен смях”. В повечето случаи, според Пурина, нашият любимец често възпроизвежда нашата усмивка, хили ни се насреща, за да ни покаже, че ни приема за своя добра компания.

Но все пак внимавайте: показването на зъби също може да бъде признак на агресия, особено когато се съчетава с изправено тяло и ръмжене. За да спасите лицето (буквално), не забравяйте да изучите езика на тялото на кучето си, преди да посегнете да почешете корема му.

Ако все още се чудите как да разберете дали вашето куче е наистина щастливо или не, трябва да научите значението на позата му, да научите езика на тялото. Обикновено, когато едно куче е щастливо, позата му остава спокойна, не повдига тревожно вежди и често примигва. Приятелят ви може дори да ви се довери достатъчно, за да ви предложи корема си или да се гушне доверчиво до вас, за да ви позволи да го галите.

В крайна сметка е важно да запомним, че усмивката на кучето обикновено не означава, че е щастливо или доволно – това е просто опит да ни съобщи, че ни одобрява и приема авторитета ни. Така че, бъдете щастливи – вашето куче разбира повече за вашата сложна връзка, отколкото си представяте.

The post Защо кучетата ни се усмихват? appeared first on Зелен Свят.