Индивидът, известен на Запад като Конфуций, е роден в Конгкиу през 551 г. пр. Хр. близо до Цюфу, в източен Китай. Неговото семейство може би някога е било аристократично, но те очевидно са изпаднали в трудни времена, защото е заемал много работа като млад мъж. Конфуций показа радост за академиците. „На 15 години отдадох сърцето си на учението“, казал той по-късно на своите ученици. Учил музика, математика, класика, история и др. Той е особено очарован от ранните години на династията Джоу (1046-256 г. пр. Хр.) – един спокоен период, който той възприема като златна ера, на която трябва да се подражава.

Конфуций вярвал, че образованието и размисълът водят до добродетелта и че онези, които се стремят да командват другите, трябва сами да култивират дисциплина и морален авторитет. Той се стремял да се издигне през правителствените редици, но често обижда другите със силната си личност, използвайки позицията си на тормозен амвон за проповядване на добро управление. В крайна сметка той е назначен за влиятелен пост на министъра на престъпността в щата Лу, но е паднал чрез агресивните си усилия за реформа.

В продължение на години се опитвал да се върне към обществената служба, за да подобри нещата отвътре, но вместо това намерил много по-голям успех като учител. Конфуций скъсва с традицията в убеждението си, че всички хора могат да се възползват от образованието. Той се ангажира с учене през целия живот “в името на себе си”, което означава самопознание и самоусъвършенстване. Той привлякъл широк кръг последователи, които го познавали като Конгфузи. Тези ученици записват думите му в „Аналектите“, колекция от етични концепции.

Както е посочено в Аналектите, Конфуций е вярвал, че социалната хармония естествено ще следва от правилното подреждане на индивидите във връзка един с друг, като семейната единица е основният градивен елемент на обществото. Затова той подчертава култивирането на лични качества като благосклонност, реципрочност и филиалност, които са от съществено значение за формирането на добре образовани и добросъвестни личности, които ще облагодетелстват обществото чрез обществени услуги.

Конфуций бил пренебрегван по неговото време. Когато починал през 479 г. пр. Хр., той оставил може би 3000 ученици, които се посветили на опазването и разпространението на заповедите на своя учител. Ученията на Конфуций били възторжено възприети като китайска държавна идеология от династията Хан през II в. Пр. Хр. Аналектите ще продължат да ръководят правителствата и индивидите в продължение на хилядолетия, като информират и влияят върху китайската история и цивилизация в този процес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кой е бил Конфуций? appeared first on Зелен Свят.

Уважаеми читатели, днешният главен герой се нарича Анелия Събева.

Джани: Здравейте и благодаря, че приехте поканата ми за интервюто. Като начало как бихте описала себе си за читателите?

Г-жа Събева: Родена съм и живея в едно малко добруджанско градче което се казва Дулово. Работя като детски учител и всеки един ден  е зареден с много емоции, предизвикани от  децата. В личен план имам две пораснали деца и един внук на година и пет месеца, който ме кара да започвам денят си с усмивка.

Джани: Учителската професия е благодарна или неблагодарна?

Г-жа Събева: Като всяко едно нещо в живота, учителската професия си има тъмните и светли страниІ Зависи от кой ъгъл ще погледнеш. Ще започна с думата Неблагодарна – неблагодарна е, защото обществото е настроено срещу гилдията на учителите, защото системата я прави такава, защото в педагогическите специалности попадат хора, които нямат желание да практикуват тази професия. А дали е благодарна решава времето.

Джани: Ако върнете времето назад, бихте ли избрали пак това за собствено призвание или бихте се занимавали с нещо друго?

Г-жа Събева: Много пъти във времето съм си задавала този въпрос, когато съм заставала срещу някаква трудност професионално, но отговорът ми е бил един и същ- щях да избера пак да съм детски учител, защото много обичам децата. Те са много чисти – като бистър планински поток и много, много искрени. Те са страхотен барометър за отношенията на възрастния към тях. Улавят със сетивата си много лесно кога възрастните са фалшиви. Всички тези дребни на пръв поглед неща са ме накарали да избера професията на детския учител и да не съжалявам за избрания път.

Джани: Вие сте инициатор на ваша вътрешна библиотека в градината. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.

Г-жа Събева:  Приятно ми е да говоря за този мини проект, който разработих през 2016 г. и продължавам да го разработвам, и днес с новата група деца, която съм поела. Всичко започна с инициативата на БНТ за национална седмица на ”Голямото малко четене”. Аз обичам да чета, така че реших да провокирам и моите родители от групата да го направят като четат приказки на своите деца вкъщи. Мислех си предизвикателство ли е днес глагола ЧЕТА за хората? Реших да направя подвижна библиотека в групата. Помолих всеки един родител да закупи по една книжка на детето си и да я донесе в групата. Всяка книжка се поставяше на място, което се вижда от всички родители.Те започнаха да следят заглавията и да се стремят да не се повтарят книжките. Когато всички закупиха книжките, обясних на родителите, че те могат да вземат книжки за вкъщи, за да четат на своите деца. Сложих една тетрадка и те там записваха взетата книжка, а след това отбелязваха, че са я върнали. Всичко е на взаимно доверие без да следя кой взема и кой връща книжките. От начало родителите бяха доста скептично настроени, но децата им показаха, че им харесва да се вземат книжки от импровизираната ни библиотека, така че им показаха какво да правят. Днес, когато групата е нова ние продължаваме с нашата библиотека, но вече с нови книжки. С новите родители сме планували сега през пролетта да направим къщичка на детската книжка и да я поставим на детската площадка в центъра на града.

Джани:  Имало ли е случай, в който учениците ви или родителите да направят изненада специално за вас?

Г-жа Събева:  В професионалното си пътуване съм имала такива моменти, в които съм се чувствала специална, благодарение на отношението на родители и деца към мен. Говоря за времето, когато са излезли от Детската градина и са станали много големи момичета и момчета.

Джани: Според вас има ли нещо в системата, което ако се промени ще бъде по-лесно за всички?

Г-жа Събева: Думата Система би трябвало да означава подреденост, организираност, последователност, но за  съжаление в нашата образователна система не е точно така. Последните години не ми е ясно защо каруцата се поставя преди коня. Пишат се наредби, а после се променят и ред още такива неща. Ако се поиска мнението на учителя практик, наистина промените, които могат да се направят в образователната ни система ще са в полза на децата.

Джани: Какво бихте препоръчали на младите си колеги? Кои качества трябва да притежава един млад човек, за да е достоен за професията учител?

Г-жа Събева: За да станеш учител не е необходимо да имаш само диплома. А  трябва да обичаш децата и да разбираш техният език и чувства. Трябва да имаш сърце за тях.

Джани:  Дулово е малко място. Не е ли тясно за човек като вас с такъв мироглед, познания и визия?

Г-жа Събева: Дулово е малко градче, в което се живее доста скучно. Да, но на мен ми е много хубаво, защото моите приятели и колеги  правят денят ми интересен и приятен. Срещам се с приятели и познати, с които мога да споделя впечатленията си от хубава книга, от интересна статия, в която става дума за възпитанието на децата, да отидем на театър, макар че в Дулово се случва доста рядко. Не са и малко моментите, в които имам възможност да отида и на организирани професионални срещи извън Дулово и да се срещна с колеги от други населени места, с които си обменяме идеи. Скоро имахме среща с колеги от град Тутракан, които ни запознаха с играта ДАР ПЛЕЙ – много е интересна и възпитателна. Няма да разказвам за нея, само ще кажа, че първо възрастния трябва да се научи да я играе, а след това да я предложим на децата.

Джани: Пожелайте нещо на читателите на „Зелен Свят”.

Г-жа Събева: За да сте щастливи, не погубвайте детското във себе си!

източник снимки: личен архив

за вас разговаря: Тезджан Ферад – Джани

The post Мисия учител – мисия възможна!!! appeared first on Зелен Свят.

Вече съм ви споменавала, че моят син е диагностициран с аутизъм. Когато беше приет в нейната група, още не знаех какъв късмет имаме. Благодарение на нея (и на трудът на другите специалисти, които работят с него, разбира се), синът ми бележи огромен напредък. Тя е перфектният медиатор между него и останалите дечица в групата. Благодарение на нея, те разбират и уважават, че той е различен. Аз нямам нито думите, нито начинът, някога да се отблагодаря на тази жена. За мен тя е рядко съчетание на брилянтни качества. Уважаеми читатели, представям ви г-жа Анелия Чипева или както децата я наричат галено – „Чипева”.

Джани: Здравейте Госпожо! Кога точно решихте, че искате да бъдете учител?

Г-жа Чипева: Здравейте! Благодаря за поканата да бъда Ваш гост.
Нямам спомен кога точно съм решила, че искам да бъда учител, сякаш винаги съм го знаела и с времето пъзела просто се нареди.

Джани: Удовлетворена ли сте от работата си и бихте ли направили промени в системата, ако зависеше от вас?

Г-жа Чипева:  Ако кажа, че съм удовлетворена, това ще означава, че съм достигнала максимума на своите възможности и, че съм спряла развитието си, а това не е така. Аз съм доста активна и любознателна, обичам да си поставям високи цели и когато ги постигна вече имам нови. Обичам да бъда иновативна и креативна. И това много ми помага в работата с децата. Образователната система се нуждае от доста промени и се надявам с времето те да бъдат реализирани.

Джани: Кое е най-трудното в работата с малки деца?

Г-жа Чипева: Да спечелиш обичта и доверието им още в самото начало и след това да изградиш сътрудничество и партньорство, които във времето да работят като добре смазана машина.

Джани: Родителите помагат ли ви или точно обратното?

Г-жа Чипева: Родителите са изключително отзивчиви и добронамерени когато усещат и виждат, че децата им са щастливи, и ходят с желание на детска градина.
 Ежедневният контакт родител – учител, добрата осведоменост и едно “добро утро” казано с усмивка вършат чудеса.

Джани: От къде черпите вдъхновение и енергия?

Г-жа Чипева: От семейството и една шепа истински приятели. В личен план съм изключително щастлива и обичана. С времето се научих, че не е важно количеството, а качеството и така отсях ненужното от живота си, това, което ме уморяваше и ме правеше нещастна, оставих само това, което ме вдъхновява и радва. Разбрах, че приятели не са тези, които са само добра компания на маса, а тези, които остават до теб, когато всички останали си тръгнат. Те са малко, но са си мои и това ги прави безценни.

Щастлива и богата съм.
Имам семейство, за което всеки би помечтал. Това ме изпълва с вдъхновение и любов, и нали казват, че човек дава навън това, което носи вътре в себе си.

Джани: Има ли нещо, което ви плаши, защото за мен изглеждате като свръх човек?

Г-жа Чипева: Ха-Ха Не. За мен няма невъзможни неща . Но определението свръх човек много ми хареса. Благодаря!

Джани: Винаги ли сте толкова организирана или само в работата си?

Г-жа Чипева: Да. Винаги! Да бъда организирана и дисциплинирана са качества, изградени още от детските ми години. Това, разбира се, дължа на усилията на моите родители, за което им благодаря.

Джани: Разкажете ни някаква смешна случка от практиката ви с децата?
Г-жа Чипева: Последната най-скорошна, за която се сещам, беше по повод празника на християнското семейство. Направих беседа. Говорих, обяснявах, повтарях и затвърждавах. Исках децата да запомнят този ден и този празник. Вечерта едно от децата, прибирайки се вкъщи, казало на родителите си: “Г-жа Чипева каза да не забравя да ви кажа, че днес е деня на индианското семейство” . Добре се посмяхме.

Джани: С какво искате да ви запомнят децата?
Г-жа Чипева:  Всяко дете е различно и ще запомни това, което най- много го е впечатлило.

Джани: Коя е най-голямата ви мечта?

Г-жа Чипева: Да видя детето си пораснало, щастливо и реализирано.

Джани: Знам, че обожавате да пътувате. Има ли място, където искате да се връщате многократно?

 Г-жа Чипева: Да, така е. Обожавам да пътувам, да опознавам нови хора, места, храна и култури. Но дори и целия свят да обиколя винаги, винаги, винаги ще копнея да се връщам у дома.

Джани: Пожелайте нещо на читателите на “Зелен свят” да им се случи през новата година!

Г-жа Чипева: Пожелавам на вашите читатели да бъдат здрави и добри, и да не очакват от живота чудеса, а те самите да ги случват всеки ден, да бъдат откриватели и авантюристи. И да не забравят, че понякога черните периоди в живота са чудесни писти за излитане.

Признайте си… не ви ли се прииска, да се върнете отново в детската градина?!? Аз ще ви стискам палци да попаднете в нейната група…

източник снимки: личен архив

автор: Една признателна майка

The post Г-жа Чипева и всички нейни деца appeared first on Зелен Свят.