Произхождащи от семейство на котките, лъвът, тигърът и пантерата принадлежат на рода Panthera, докато леопардът е единствен представител на рода Асупопух. Тези големи “диви зверове”, страшни хищници, имат характерна морфология. Дарено с мощна мускулатура и широки гърди, гъвкавото им и ловко тяло се промъква безшумно до жертвата и извършва впечатляващи скокове. Кръглата им глава има стоманени челюсти и развити кучешки зъби. Ноктите са твърди и се прибират навътре. Сетивата, особено зрението и обонянието, са нащрек по време на лов. Всички хищници убиват по еднакъв начин жертвата: задушават я чрез захапване за муцуната или гърлото.

Хищниците от семейството на котките имат остро чувствто за “собственост”. Те разполагат с ловна територия, приспособена към нуждите им и към преходите, на които са способни. Тази обширна територия се маркира, наблюдава и пази. Чести патрули гарантират спазването на границите. Миризливи белези, дразкотини от нокти по дънерите, както и ревове и ръмжене, предупреждават пришължите за присъствието на домакините.

Преди 15 000 години пещерният лъв, изобразен от наендерталеца или кроманьонеца в пещерите, е бил разпространен в Европа. Преследват неуморно, той изчезва напълно от нашия континент около 300г. пр. Хр. Лъвовете в Персия, Атлас и Сенегал са избити през последните два века. Днес лъвовете живеят главно в Източна Африка, където са под закрила. Има и около стотина на северозапад в Индия, в резервата Гир.

Ягуарът, близък до пантерата, живее в Америка, къдети почти напълно е унищожен от лова и обезлесяването. Зоната му на разпространение се ограничава го Мексико, Аржентина и Амазония. Тази самотна котка се катери ловко по дърветета и се проявява като добър плувеж. Като божество има важно място в митологията на южноамериканските индианци.

Практически изчезнали в Азия, гепардът оредява в Африка, където са останали около 15 000 екземпляра. Обитаваща сухата савана, тази котка с издължен силует е най-бързият бозайник на планетата. Благодарение на дългите си крайници, на извития и гъвкав гръбнак, гепардът с лекота достига до 75км/ч. Рекордът му е 110км/ч, но на къса дистанция. Различава се лесно от пантерата по късните, кръгли уши и особено по черните вадички около муцуната си. Челюстите му не са толкова мощни като на другите котки. Той атакува по-двебна плячка, като гризачи и импала, като преследва стадата им при миграцията на стотици километри. Ловът е на открито. Осъществява се през деня за да се избегне съперничество с другите хищници, които често му отмъкват плячката. Самотната женска сама се грижи за малките докато мъжките ловуват и често живеят на групи.

The post Големите хищни котки appeared first on Зелен Свят.

Откритите на брега на река Old Crow през 70-те години на миналия век, ново описаните вкаменелости са най-северните доказателства за хиените, съобщават изследователите в списание Open Quaternary. Досега най-северните вкаменелости от хиена в Северна Америка били намерени в Канзас, на около 4000 километра южно от Юконската територия. Новооткритите вкаменелости принадлежат към животни от изчезналия вид Chasmaporthetes, който е живял между 800 000 и 1,4 милиона години. През това време условията в Арктика може би са били дори по-тежки, отколкото днес, с почти постоянен сняг и лед през цялата година.

“Тези нови вкаменелости добавят към географския и биологичния обхват, който хиените биха могли да имат”, казва водещият автор Джак Ценг, палеонтолог в университета в Бъфало в Ню Йорк. Откритието също добавя доказателства, че древните хиени са дошли от своя еволюционен дом в Евразия до Северна Америка през Беринговия мост, пресичайки този северен участък, въпреки хладните условия.Четирите вида живи хиени днес са най-вече ограничени до Африка и са адаптирани за по-ниски савани и по-топла, по-суха среда. Но палеонтолозите знаят за около 70 вида праисторически хиени, намерени навсякъде в Северното полукълбо.

“Ако погледнете само живите видове, изследвате по-малко от 10% от хиеновото разнообразие”, казва Ценг. Chasmaporthetes имали дълги крака в сравнение с модерните хиени и вероятно били по-бързи бегачи и по-добри хищници. “Ние не казваме, че те са ловували възрастни мамути – това би било подвиг за всеки месояден вид по това време”, казва Ценг. “Но млади и дори непълнолетни (африкански) слонове имат способността да забелязват хиени. Виждам, че това е добър аналог, за да интерпретираме как биха могли да ловуват Chasmaporthetes. “

Екипът смята, че е възможно тези арктически хиени да са имали дебела кожа, подобна на тази на мамутите, и че хиените може да са претърпели промени в цвета на козината с сезоните, подобни на това, което се среща днес в арктическите зайци и лисици.

“Не е толкова пресилено да си представим, че тези арктически хиени са били рошави и дори са имали тези промени на козината, с по-светло палто през зимата, така че те да са успешни при лов в снега”, казва Ценг.

The post Хиени в Арктика? appeared first on Зелен Свят.

Идеята, че тиранозаврите имат добри носове, не е нова. През 2008 г., например, изследователите показаха, че Т. Рекс и неговите братя и сестри са посветили големи части от мозъка си на обработка на миризмата. Новото изследване бележи най-новото в нарастващото движение, за да се свърже ДНК на живите животни с техните тела и сетивни способности, с цел по-добро разбиране на способностите и поведението на техните отдавна изчезнали роднини.

“Това не е Джурасик Парк”, казва водещият автор на изследването Греъм Хюс, биолог в университетския колеж Дъблин, като се позовава на известното измислено усилие да се реконструира динозавърското ДНК. “Опитва се да разгледаме как сензорната еволюция е наистина основен играч в това дали един вид ще стане хищник на върха на хранителната пирамида.”

Хюс и неговият колега Джон Финарели, палеобиолог от университетския колеж Дъблин, отдавна били влюбени в идеята да погледнат чувствителността на динозаврите и да съсредоточат усилията си върху миризмата.

Двойката се придържа към цялостната форма на мозъка на динозаврите, която може да бъде частично запазена като отпечатъци по вътрешните повърхности на някои добре запазени черепи. Може да звучи като невъзможен проблем, но за щастие изследователите имаха живи примери: птиците – последните живи динозаври.

Общо казано, живите птици с по-обонятелни рецептори – протеини, които се свързват със специфични молекули на миризмата – са склонни да имат непропорционално големи региони в техните мозъци, които обработват миризмите. Така Хюс и Финарели измерили съотношения на мозъчния размер за 42 живи птици, две изчезнали птици, американския алигатор и 28 изчезнали не-птичи динозаври. Те открили, че тиранозавърът вероятно имал между 620 и 645 гена, кодиращи неговите обонятелни рецептори, а генът е малко по-малък от този в днешните пилета и домашните котки. Други големи месоядни динозаври, като Albertosaurus, също имали голям брой обонятелни рецепторни гени.

Но миризмата не служи само за намиране на храна. Животните използват миризми, за да разпознават роднините си, да маркират техните територии, да привличат приятели, да откриват хищници и др. Сред всички живи гръбначни животни, рекордът за най-обонятелните рецепторни гени лежи на съвременния слон, който има около 2500 такива гени.

Разбира се, някои динозаври, които са ядяли растения, показват доказателства за по-голяма зависимост от миризмата от някои месоядни. Един от тревопасните видове, които Хюс и Финарели изследвали, имал повече проектирани обонятелни рецепторни гени, отколкото Велоцираптор и много от родовете на този хищник.

The post Обонянието на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Опосумът  живее  в Америка и виси с главата надолу на дълга опашка, То е симпатично рошаво създание, странен обитател на гората. Едно от най-любопитните неща за опосумът е, че той може да се “преструва” на мъртъв. Това не е съзнателен процес, а е рефлекс породен от висок стрес като акт на самозащита.

Интересно е, че те не се страхуват от змии, тъй като са имунизирани срещу отровата им, с изключение на кораловите змии.

Един от първите европейци, които са видели опосум е Лу Муан. В записките си той е написал: „Това животно е с размери и глава на сукалче и, с козина оцветена в сиво и бяло, опашка на плъх и лапи на маймуна, и има чанта в долния си корем, в която пази и храни малките си.“ .

12- 16 опосума, родени две седмици след зачеването, нямат нито очи, нито уши – „само една уста за да може малкото да виси на зърната на майката. По това тя не позволява да се гледа в „чантата”.  За десет седмици в торбата, опосумите стават колкото мишки, след това колкото плъхове, и накрая майката освобождава тази орда от деца в света, но продължава да се грижи за тях, обучавайки ги в занаята на живота.

“Той е бавен, мързелив, сънлив и изглежда доста глупав… Ако го дразните, животното ще реагира само с едно движение: отваря устата си колкото може повече и я държи отворена през цялото време, като демонстрация за такива, които стоят пред него. В горите, в естествената си среда, опосумът е пъргав, може да проследи катерица, плъх, лови жаби и птици. Той е хищник, но когато е много гладен яде семена, корени и млади издънки. На земята този звяр е тромав. Поради тази причина в момент на опасност той търси спасение на дърво. Това е единственият шанс за бягство в такава ситуация.

В зоопарка във Вашингтон има опосум. На клетката е написано: „Това е често срещано животно  в Америка“. Той толерира превратностите, извършени от човека в природата, по-добре от всяко друго животно. Опосум се е приспособил да живее дори в границите на Ню Йорк. Бил е забелязан на десетина стъпки от сградите на ООН. Изчислено е, че Опосумът живее на Земята от седемдесет милиона години. И винаги е бил такъв, какъвто го виждаме сега.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Опосумите извън екрана appeared first on Зелен Свят.

Динозавърът, разкрит в The Anatomical Record, се състои от скелет, който е около 65% пълен, включително черепа и бедрата, заедно с някои от ребрата, костите на краката и костите на опашката. Наричан „Скоти“, тиранозавърът е бил старши по стандартите на този вид, което го прави най-малко на 28-годишна възраст преди смърта му.

Преди около 68 милиона години канадският пейзаж, познат на Скоти, бил субтропичен крайбрежен рай, но животът не бил приятна почивка. Останките на динозавъра включват счупено и зараснало ребро, масивен растеж на кост между два зъба – признак на инфекция – и счупени опашки, вероятно увредни от ухапване на друг тиранозавър. Не е бил лесен живот, дори и за царя на хищническите динозаври, съдейки по всички тези наранявания.

Находката предполага, че големите хищни динозаври вероятно са ставали по-големи и по-големи, отколкото биха предположили палеонтолозите въз основа на наличните в момента вкаменелости. Сред известните видове, тиранозавъра е един от най-добре представените изчезнали динозаври, като са идентифицирани повече от 20 изкопаеми индивида. “С откриването на повече екземпляри от тези други тероподи, ще намерим техните Скоти: техните особено големи, особено стари индивиди”, казва ръководителят на изследването Скот Литс, постдокторант в Университета на Алберта. – “Не бих се изненадал, ако тези животни се окажат, че увеличават обхвата на размера на тялото – потенциално да се припокриват или дори да надминават онова, което знаем за тиранозаврите днес.”

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-големият тиранозавър appeared first on Зелен Свят.

Вероятността да се види леопард в Бера, в северозападната част на Индия, е 90%. На пръв поглед ще ви бъде простено, ако си помислите, че тези хора съвсем са откачили. Не само, че това не е резерват за диви животни, а е регион, в който живеят селяни и добитък – а не обичайните компании на големи хищници. И все пак този пасторален район от по-малко от осем квадратни километра в хълмовете Аравали между туристическите места на Удайпур и Джодхпур съдържа най-голямата концентрация на леопарди на планетата. Тук живеят около петдесет леопарди в скалите, които се издигат сред поливните полета и трънливия пустинен храсталак.

Видимото присъствие на леопардите се дължи на уникалната връзка с жителите на Рабари. Те са племенна каста на полуномадски овчари, за които се смята, че са преселили в Раджастан от Иран през Афганистан преди хиляда години, са благочестиви индуси. По-специално, те са поклонници на Шива – богът на дивите неща, облечен в кожа от леопард.

Индийският континент е дом на 14 000 леопарди, в сравнение с историческия минимум от 6 000 до 7 000 през 60-те години. Леопардите, както и всички диви животни в Индия, са защитени от закона. Но с увеличаването на броя на леопардите се увеличават и конфликтите между хора и леопардите. Между 1995 и 2017 г. нестопанското дружество за защита на дивата природа в Индия регистрирали 3 373 убити леопарди. Те били или сварени за незаконна търговия, или били убити от фермери и селяни поради страх или отмъщение за нападения срещу добитък.

В Бера обаче отношението не може да бъде по-различно. Когато леопардите от време на време се показват за добитък през нощта, отвличат скъпоценно теле, коза или овца, селяните са доволни да претендират за скромната компенсация, предоставена от Държавния горски отдел. Ще получат около 28 долъка за коза или овца, 70 за теле и 280 за бик или камила – по-малко от половината от пазарната цена. Понякога те дори не правят това, считайки убийството за жертва на бога.

Автор: Мартина С. Попова

The post Леопарди в обществото appeared first on Зелен Свят.

Фактите са ясни и безспорни – сивият вълк вече не отговаря на определението за застрашен или изчезващ вид. Днес вълкът процъфтява на огромния си обхват и е разумно да се заключи, че ще продължи да го прави в бъдеще.

Но учените не са съгласни.

От една страна, това мнение е спорно. Според Закона за застрашените видове, растение или животно могат да бъдат считани за застрашени, когато вече не са в „опасност от изчезване в цялата значителна част от нейния обхват.” Но сивите вълци заемат по-малко от 20% от историческия си американски диапазон. Това представлява ли възстановяване?

Преди европейците да пристигнат в Америка, вълците се скитали над почти всеки сантиметър от земите за лов днес в САЩ. Всъщност, в началото на 1900-те години, ветеринарите умишлено заразили вълци в района на Йелоустоун с акари. Днес повече от 6,000 сиви вълци могат да бъдат намерени в разпокъсани популации в Западните и Големите езера, благодарение на програма за реинтродукция, която е съсредоточена върху Националния парк Йелоустоун.

Много фермери, земеделски стопани и други собственици на земя се противопоставят силно на повторното въвеждане на вълци, най-вече поради потенциала за хищничество на добитъка. Собствениците на животни получават обезщетение за животни, убити от вълци, а понякога и самите вълци са убити или преместени. Също така е законно да ловуваме и улавяме вълци в много западни държави. Това не означава, че можем просто да унищожим цял вид животни, защото така ни е по удобно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Още ли е застрашен сивият вълк? appeared first on Зелен Свят.

Прилепите са изчезващ вид. Учените са открили, че в Бразилия съществуват животни с космати крака, наречени прилепи-вампири, които са започнали да пият човешка кръв, защото са били застрашени в своята естествена среда. Oт тези бозайници, всъщност има 1200 вида на земята. В света най-много прилепи, над 20 милиона, живеят в пещерата Bracken Bat в Тексас. В рамките на една година, Прилепите в една колония консумират над 1 тон насекоми.  Почти винаги висят с главата надолу, като така спят или си почиват.

Денят им минава в сън и почивка, а понякога  и конфликти. През нощта са активни. Тогава се хранят и пият вода. След първото хранене правят кратка почивка и тогава излизат за следващо ядене. Различните видове прилепи се хранят по различни начини. Повечето прилепи се хранят с насекоми. Има и такива, които се хранят с плодове, цветен прашец и  кръв. Няколко вида са месоядни. Сред жертвите им попадат видове като жаба, гущер или птица.

Годишните спестявания на земеделските стопани възлизат на около 1 милион долара, само защото прилепите изяждат буболечките, които нападат засадената реколта.

Ако прилеп-вампир, е консумирал кръв заразена с бяс, то тогава и вие ще бъдете заразени. Тези прилепи пият кръв от елени, коне и говеда. Рядко хапят хората. Въпреки, че ухапванията на прилепа не причиняват директни вреди върху човешкия организъм, те могат да причинят сериозни вторични инфекции като паразити и вирусни заболявания. Много рядко могат да ухапят човек, но ако веднъж ви е ухапал, вероятността на следващата вечер да ви намери е голяма. Изследователите казват, че прилепите могат да разграничават хората по тяхната миризма.

Те всъщност не пият кръвта, а я ближат с езика си. Кръвта се движи през два канала под езика им. Телата им използват само червените кръвни телца. Изхвърлят плазмата чрез урината.

Женските могат да контролират раждаемостта. Правят го по време на зимния сън. Женските прилепи могат да забавят оплождането, като съхраняват сперматозоидите в своето тяло.

Разпространено е схващането, че прилепите не виждат. Реално много прилепи  имат много добро зрение. Някои видове възприемат дори ултравиолетовите лъчи. В допълнение към това имат и невероятно умение. Чрез ехото на високочестотни звуци и писъци намират насекоми за улов. Макар, че има много малко научни данни по темата се разкри, че прилепите плуват. Използват крилата и краката си за да плуват, когато има стресова или трудна ситуация.

Повечето прилепи раждат само по 1 малко на година. Майките разпознават бебетата си отново чрез специфични звуци на различна от нашите възприятия честота. Ушите на прилепите са доста подвижни и чувствителни към различни звуци.

На китайски „фу” означава едновременно прилеп (бианфу)  и щастие.

При прилепите хранещи се с нектар се наблюдава един доста по-развит език за изсмукване на нектара.

Крилете на прилепите са с около 95 % по-големи от същинското тяло.  Те участват активно в баланса на телесната им температура, обмяната на веществата, кръвното налягане и газоотделянето.

Най-големият вид се нарича „летяща лисица”.

Образът им е навлязъл доста широко във възприятията на обществото под най-различна форма, материя и изображения. Модната индустрия се надпреварва да изработва текстилни изделия, бижута, плюшени играчки и др., с образът на привидно доста симпатичните прилепи.

Все пак ако сте от любителите на приключения и посещавате местата, които обитават, бъдете бдителни и уважавайте тяхното пространство.

източник снимки: Google, ти нямаш почивен ден

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Прилепи – миниатюрните стражи на мрака appeared first on Зелен Свят.