Произхождащи от семейство на котките, лъвът, тигърът и пантерата принадлежат на рода Panthera, докато леопардът е единствен представител на рода Асупопух. Тези големи “диви зверове”, страшни хищници, имат характерна морфология. Дарено с мощна мускулатура и широки гърди, гъвкавото им и ловко тяло се промъква безшумно до жертвата и извършва впечатляващи скокове. Кръглата им глава има стоманени челюсти и развити кучешки зъби. Ноктите са твърди и се прибират навътре. Сетивата, особено зрението и обонянието, са нащрек по време на лов. Всички хищници убиват по еднакъв начин жертвата: задушават я чрез захапване за муцуната или гърлото.

Хищниците от семейството на котките имат остро чувствто за “собственост”. Те разполагат с ловна територия, приспособена към нуждите им и към преходите, на които са способни. Тази обширна територия се маркира, наблюдава и пази. Чести патрули гарантират спазването на границите. Миризливи белези, дразкотини от нокти по дънерите, както и ревове и ръмжене, предупреждават пришължите за присъствието на домакините.

Преди 15 000 години пещерният лъв, изобразен от наендерталеца или кроманьонеца в пещерите, е бил разпространен в Европа. Преследват неуморно, той изчезва напълно от нашия континент около 300г. пр. Хр. Лъвовете в Персия, Атлас и Сенегал са избити през последните два века. Днес лъвовете живеят главно в Източна Африка, където са под закрила. Има и около стотина на северозапад в Индия, в резервата Гир.

Ягуарът, близък до пантерата, живее в Америка, къдети почти напълно е унищожен от лова и обезлесяването. Зоната му на разпространение се ограничава го Мексико, Аржентина и Амазония. Тази самотна котка се катери ловко по дърветета и се проявява като добър плувеж. Като божество има важно място в митологията на южноамериканските индианци.

Практически изчезнали в Азия, гепардът оредява в Африка, където са останали около 15 000 екземпляра. Обитаваща сухата савана, тази котка с издължен силует е най-бързият бозайник на планетата. Благодарение на дългите си крайници, на извития и гъвкав гръбнак, гепардът с лекота достига до 75км/ч. Рекордът му е 110км/ч, но на къса дистанция. Различава се лесно от пантерата по късните, кръгли уши и особено по черните вадички около муцуната си. Челюстите му не са толкова мощни като на другите котки. Той атакува по-двебна плячка, като гризачи и импала, като преследва стадата им при миграцията на стотици километри. Ловът е на открито. Осъществява се през деня за да се избегне съперничество с другите хищници, които често му отмъкват плячката. Самотната женска сама се грижи за малките докато мъжките ловуват и често живеят на групи.

The post Големите хищни котки appeared first on Зелен Свят.

В животинският свят, където всеки вид се гори за оцеляване, най-глабите трябва да прибягват до различни средства, за да се спасят от хищниците. Голямото разнообразие на видовете се обяснява с приспособяването на най-често преследваните животни. Тази способност се забелязва най-вече сред слабоподвижните видове. Съществуват много форми на приспособяване, събрани под пермина “мимикрия”. Тази дума обозначава процеса на имитация или способността на някои животни да осигуряват защитата си, като залагат на приликата.

Една от най-стещаните форми е мимикрия чрез цвета или хромоморфизъм. Но животните не се заговоляват с приемане на цвета. Те могат също да имитират формите и тогава говорим за морфотипия. Най-съвършената мимикрия, съчетаваща прилика и поведение, се нарича хомотипия: някои видове приемат външния вид на хищника и имитират част от поведението му. Търсената прилика можа да е временна или постоянна.

Маскирането е техника за мимикрия, прилагана от много животни. Целта й е да станат не разпознаваеми или невидими за хищниците: животните се крият, като се сливат със средата, имитирайки цветовете или като приемат формата на листо или клонка. Мухите имат малък шанс да оцелеят пред паяка. И все пак два вида мухи са намерили начин да излъжат протичника. Те изпълняват френетичен танц, свойствен за паяка. После разперват крилете си, шарките по които напомнят краката на техният хищник.

The post Маскировка и мимикрия в природата appeared first on Зелен Свят.

Интересен факт е, че вълците не се използват за охрана, защото по природа предпочитат да се скрият вместо да атакуват. Освен това в гората те имат функцията на „санитари”, защото често се хранят със стари и болни животни, дори мърша. Те имат приблизително 200 милиона рецептори свързани с техният нюх и може да усетят миризма на друго животно в разстояние на повече от 1,5 километра. Зъбите са много важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при бой с по-едра плячка.

Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане. Те могат да развият скорост до 70 км./ч. Сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента.

В миналото вълците са разпространени почти в цяла Евразия и Северна Америка, но днес се срещат главно в Канада, Източна Европа, Азия и Близкия изток. Най-много вълци има в Русия.

Те са хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Глутниците включват от 6 – 7 вълка.

Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си.

Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се от 1 до 14 малки. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1 – 4 години.

Менюто на вълците включва едри бозайници, като елени, лосове, бизони. Те ловят също и бобри, зайци, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 кг. месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 кг. наведнъж.

При нормални условия, те са способни да чуят звук в гората на 9,5 км., а на открито, на разстояние от 16 км. Благодарение на особеностите на разстоянието между ноктите си, вълците могат да преплуват  повече от 10 км. Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника.

Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници показват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев.

Обикновено вълците живеят 6 до 9 години в диво състояние, а зоологически градини достигат средно до 16 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Ще ви призная, че аз си имам специална връзка с Луната. Или поне така го усещам. Понякога… (тайно) заставам срещу луната и вия. Ако знаете как му олеква на човек и вие ще пробвате…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вълчи неволи appeared first on Зелен Свят.

Тези невероятни растения са месоядни, тъй като ловят насекоми и членестоноги, отделят храносмилателен сок, разтварят плячката и в процеса получават някои или повечето от хранителните вещества.

Те използват различни видове капани, за да примамват плячката си.

Сарацения или северноамериканското насекомоядно растение е род на месоядни растения, които се срещат в източния бряг на Северна Америка, в Тексас, в Големите езера, в югоизточна Канада, но повечето са само в югоизточни държави. Това растение използва листа за улавяне на жертвата като капан. Насекомите са привлечени от цвят, мирис и секреция, подобни на нектара на водната лилия. Хлъзгави повърхностни и наркотични вещества, граничещи с нектар, допринасят за факта, че насекомите попадат вътре, където умират .

Nepentes, тропическо насекомоядно растение, е друг вид месоядно растение. Има около 130 вида от тези растения, които са широко разпространени в Китай, Малайзия, Индонезия, Филипините, Мадагаскар, Сейшелските острови, Австралия, Индия, Борнео и Суматра.

Методът му се състои в следното – съдържа течност, екскретирана от растението, която може да има водна или лепкава структура и в която насекомите се удавят. Долната част, съдържа жлези, които абсорбират и разпределят хранителни вещества. По-големи видове, като Nepenthes Rafflesiana и Nepenthes Rajah, могат да  глътнат плъх (!!!)

Растението Genlisea се състои от 21 вида, обикновено расте във влажна земна почва и е често срещана в Африка, Централна и Южна Америка.

Genlisea е малка билка с жълти цветя, които използва като капан тип раци. Жертвата може лесно да попадне в такива капани, но е невъзможно да се измъкне от тях заради малките косми, които растат до входа или, както в този случай, по спирала.

Darlingtonia Californian е единственият член на рода Darlingtonia, който расте в Северна Калифорния и Орегон. Расте в блата и извори със студена течаща вода и се счита за рядко растение.

За разлика от много месоядни растения, това растение не използва капанu. Веднага след като насекомото е вътре, те са объркани от светлините, които преминават през растението. Те се приземяват през хиляди дебели, тънки косми, които растат вътре. Насекомите могат да проследят космите дълбоко в храносмилателните органи, но не могат да се върнат назад.

Pemphigus е род есоядни растения, които използват балон за капан.

Те улавят малки плячки като водни бълхи и попови лъжички.

Росянка се среща на всички континенти, с изключение на Антарктика. Характерни са с движещи се жлезисти пипала, покрити със сладки лепкави секрети. Когато насекомото се приземи върху лепкавите пипала, растението започва да премества останалите пипала в посока на жертвата, за да я улови.

Мухоловката на Венера е може би най-известното месоядно растение, което се храни главно с насекоми и паякообразни.

Листните дялове правят рязко движение, затръшват се, когато се стимулират сетивните му косъмчета. Растението е толкова развито, че може да различи живия стимул от неживия. Листата му се затварят за 0,1 секунди. Те са оградени с остри реснички, които държат плячката. Веднага след като жертвата бъде уловена, вътрешната повърхност на листата постепенно се стимулира, а ръбовете на листата се увеличават и сливат, затваряйки капана и създават един вид – „затворен стомах”, където се извършва храносмилането на плячката.

Тази информация леко промени отношението ми към растенията…Спешно трябва да измисля комедиен диалог между растения, за да излекувам тази си травма… Например месоядните подиграват ли се на обикновените растения… ?!? Тези, нормалните „веган” растения ли се водят… ?!? Обърках се тотално, не знамммм…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зловещо – хищни растения appeared first on Зелен Свят.