Благодарение на този уникален празник и радостната му атмосфера, подобни Холи събития се провеждат по целия свят.

Кога е Холи?

Тази година Холи започва в сряда, 20 март и приключва в четвъртък, 21 март. През двата дни фестивалът се разделя на две събития. Нощта преди основните празници се нарича Holika Dahan и тогава хората традиционно се събират около запалени огньове, за да отпразнуват победата на доброто над злото.

Следващият ден е известен като Rangwali Holi, по време на който се събират огромни тълпи и цветни пудри, известни като гулал, се хвърлят във въздуха. Това е събитието, за което Холи е известен.

Произходът на Холи може да бъде свързан с различни хиндуистки легенди, въпреки че една от тях изглежда най-известна – Легендата за Прахлада и Холика. Холи произлиза от името Холика, което в хиндуистката легенда е женски демон и сестра на Хиранякашипу, цар на демоните.

Хиранякашипу бил безсмъртен и вярвал, че е владетел на вселената. Ужасен от жестокото му управление, синът му Прахлада отказал да го признае за свой владетел и вместо това се поглонил на индуския бог Вишну.

Когато разбрали за отклонението му, Хиранякашипу и Холика замислили да убият Прахлада, като го изгорят жив. За да се предпази от огъня, Холика носела магически шал, но в един момент шалът й отлетял от раменете й към Прахлада и огънят я изпепелил. Тогава бог Вишну се появил като полу-човек полу-лъв и убил и Хиранякашипу. След смъртта му Прахлада заел мястото на баща си. Легендата представя триумфа на доброто над злото и е силно свързана с фестивала Холи.

Друга легенда, от която Холи черпи своя произход, е любовната история между индуските божества Радха и Кришна. Според легендата Кришна се срамувал от тъмносинята си кожа и се притеснявал, че любимата му Радха няма да го приеме. Майка му го научила да оцвети лицето на Радха в какъвто и да е цвят и девойката щяла да се влюби  него.

Легендата за Кришна и Радха все още оживява по време на Холи и за влъбените е традиционно да оцветяват лицата си.

Как се празнува Холи?

Големи огньове, запалени по време на Холика Дахан, символизират смъртта на Холика, а понякога и поклонниците мажат лицата си с пепел, за да символизират пречистване.

След Холика Дахан, индусите излизат на улиците –  пеят, танцуват и хвърлят цветни прахове един върху друг.

Четирите основни цвята – червен, син, зелен и жълт – се смятат за символични в индуизма. Червеното отразява любовта и плодородието, синьото символизира решителността, зеленото представлява живот и щастие, докато жълтото означава знание.

Честит Холи!

Превод от английски – Нина Жишева

The post Холи – индуският празник на цветовете appeared first on Зелен Свят.

Това беше заключението на проучване, което моделира как фитопланктонът ще се промени, тъй като океаните продължават да се затоплят. В сценарий, при който емисиите на парникови газове продължават да са непрекъснати, най-сините субтропични зони на океана ще станат по-сини, а зелените региони по екватора и полюсите ще станат по-зелени.

Промяната на цвета е нещо повече от странност. Авторите на изследването предупреждават за драстични глобални промени, които ще се случат в свят, затоплен от изменението на климата. Известно е, че сезонните промени редовно променят цвета на водата, но затоплящите океани могат постоянно да променят мозайките на синьо и зелено, които се виждат от космоса.Слънчевата светлина прониква на повече от 180 метра под повърхността на океана. Повечето водни молекули са способни да абсорбират всички цветове, с изключение на синьото, поради което този цвят се отразява.

Органичният материал, който покрива повърхността на океана, подобно на фитопланктона, променя този цвят. Голяма част съдържа хлорофил, зелен пигмент, който поглъща слънчевата светлина, която е нужна на растенията за да направят храна. Тъй като океанът се затопля, теченията стават все по-неравномерни и слоевете във водата стават по-стратифицирани, което означава, че топлите региони не се смесват толкова лесно със студените райони. Има хиляди видове фитопланктони, уникално адаптирани към топла или студена вода. Тъй като океаните продължават да се затоплят, някои видове могат да умрат, някои ще процъфтяват, а други ще мигрират в различни региони.

Но само разглеждането на хлорофила не може да покаже на учените как променящия се климат променя фитопланктона. Естествено изригване на вулкани, тайфуни и други природни бетствия могат да повлияят на това колко фитопланктон е концентриран в дадена област. Безспорно, промените в климата засягат не само нас, но и най-малките създания из океаните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Океаните променят своя цвят appeared first on Зелен Свят.

Очите усещат светлина, която е съставена от много вълни с различна дължина. Най-късите дължини на вълните, които можем да видим, ни дават цвят виолетов, докато най-дългите дължини на вълната ни дават червено.

Има и много дължини на вълните, които не можем да видим и те създават цветове, които дори не можем да си представим.

Повечето от обектите, които виждаме наоколо, не правят светлина сами. Вместо това светлината от слънцето, луната или изкуствените лампи се блъска в тях. В зависимост от обекта, някои дължини на вълната на светлината ще бъдат отблъснати, докато други ще бъдат погълнати. Всичко това се случва много бързо, защото светлината се движи изключително бързо – почти 300 метра в секунда. Така че, цветът на даден обект се определя от дължината на вълната, която е отблъснал и всеки може да види цвета му. Но в човешкото тяло се случва още нещо, което засяга начина, по който хората виждат цвета.

Клетки и конуси

Задната част на очите ни е покрита с тънък слой клетки, които реагират на светлина и се наричат ​​конуси.

Повечето хора имат три вида конуси в очите си – S, M и L конуси – и всеки от тях усеща светлинни вълни с определена дължина.

Когато една дълга вълна удари L конус, тя сякаш се вписва в нето, като ключ в ключалка. Тогава конусът се активира. L конусите се активират единствено от дълги светлинни вълни, така че няма да няма да реагира на нито една къса или средна вълна: те отиват в конусите S и M.

Когато светлината активира S конусите, виждаме синьо, когато става дума за М конусите, виждаме зелено и, когато става дума за L конуси, виждаме червено.

Някои хора имат повече или по-малко от три вида конусни клетки в очите си. Някои – не можем да сме сигурни колко точно – имат четири вида конуси. Много хора имат само два вида конуси и те се наричат далтонисти. Хората не виждат нещата в черно и бяло; те просто имат проблеми да разберат разликата между червено и зелено – и двете могат да изглеждат като кафяви за тях. Кучетата също имат само два вида конуси, така че вероятно също имат проблеми с различаването на цветовете. Но някои животни имат невероятно цветно зрение. Пчелите, например, могат да видят по-къси вълни от хората и да използват тази способност, за да открият сладкия нектар в цветята. В цвета на мимулуса има тъмна “пътека”, която води пчелите до нектара, но хората изобщо не я виждат.

Виждаш с мозъка си

Но не само очите ни виждат. Виждаме с мозъка си. Ние казваме, че виждаме различни цветове, защото как мозъкът ни се научава да свързва сигналите, които получават от очите, с имената на различни цветове. Когато бебето покаже топката и бащата обясни: „Тази топка е зелена“, то научава да свързва цвета, който вижда с думата „зелено“, и скоро ще нарича неща от подобен цвят „зелено“.

Много други неща могат да повлияят на това как мозъкът ни вижда цвета – сезонът, това, което сте гледали допреди малко, или позицията на тялото ви. Опитайте този експеримент, за да видите сами:

Легнете на лявата си страна за пет минути, със затворени очи. Сега отворете дясното си око. След това сменете очите. Нещата изглеждат ли по различен начин, когато използвате различното око?

Докато лежахте на едната си страна, повече кръв отиде в долната, лявата, част на главата и тялото и това направи цветовете, които виждате с всяко око, по-различни.

Можем ли да сме сигурни, че хората виждат един и същи цвят, когато гледат нещо? Съвсем не – докато конусите в очите ни подсказват, че виждаме нещо подобно, вероятно всички го виждаме по-различно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Всички ли виждаме цветовете еднакво appeared first on Зелен Свят.

Очилата за термично зрение показват топли и студени зони и това изобличава всички хора, животни или машини, които може да се крият в тъмнината. Начинът, по който работят е доста прост – топлината се освобождава като инфрачервени лъчи, което очилата засича. Различното количество лъчи се изобразяват като различни видими цветове.

Защо асоциираме инфрачервените лъчи с топлина?

Оказва се, че е странно съвпадение. топлинната енергия е свързана с молекулите, които вибрират, мърдат и сблъскват едни с други. Инфрачервените лъчи всъщност нямат нищо общо с молекулите. Те са вид електромагнитно излъчване подобно на слънчевите лъчи, радио вълни и др. – групи фотони, които разнасят енергия. Изглежда все едно това няма как да ни каже каквото и да е свързано в температурата. Всяко тяло, което има температура излъчва електромагнитно излъчване. При движението на молекулите те размърдват заредените частици в тях, което създава излъчването.

Благодарение на това ние светим като крушки, но не във видимият спектър. Количеството излъчване зависи от количеството топлина –  колкото повече, толкова по-ярко и блестенето. Термичните очила са направени да засичат точно това. Дори и без тях, ако ви нажежим толкова колкото крушка, вие също ще засияете, но вероятно няма да е особено приятно изживяване. Макар, че термичното зрение ни помага да виждаме в тъмното тук на земята, из различните краища на галактиката, бихте се нуждали от различни техники за да засечете обекти. Съвпадението е, че термичното зрение просто работи на Земята.

Автор: Мартина С. Попова

The post Термично зрение – светът в температура appeared first on Зелен Свят.

Реката е толкова прозрачна, че  ясно се вижда дъното. Характеристиките на състава (липса на примеси, соли и минерали) придават специфичните свойства на речната вода. Това е една от причините да няма риба в реката. Каменисти, свободни от тиня, дъното, неблагоприятните условия за планктона само влошават невъзможността за живот в колоритната река. Дължината на “дъговата река”  е близо 100 км, а ширината ѝ не надвишава 20 м. Тя все още се счита за единствена по рода си. От птичи поглед, водите ѝ периодично приличат на течна дъга с ясна селекция от пет цвята, без да се броят многобройните ѝ нюанси.

Древните хора вярвали, че боговете или неземна цивилизация имат пръст в създаването на това чудо на природата. Речното корито цъфти с ярки цветове само през определен период, който продължава от юни до ноември. Именно по това време след дъждовния сезон се установява оптималното съотношение на нивото на водата  и слънчевата светлина за цъфтежа на водораслите.

Kanyo Crystals е включен в списъка на природното наследство и е защитен от ЮНЕСКО. Може да се види само по време на цъфтенето на водораслите, докато през останалото време достъпът за туристи е затворен.

Въпреки кристалната чистота, “дъговидната” вода не е подходяща за пиене. Но в „Реката, изтичаща от рая“ (друго красиво име, дадено ѝ от местните жители), може да се  плува.

Аз не мога да разбера защо на фона на толкова много красиви места, които могат да се видят, толкова нещастни хора, на които може да се помага, толкова много каузи, които чакат своите доброволци, все още има толкова много хора, които се занимават с глупости… Записвам тази река в списъка ми с желани места, които искам да видя. А вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Река като дъга appeared first on Зелен Свят.

Папагалите са дребни и средни по размери птици. Всички представители притежават характерните извити надолу човки, чиято горна половина е подвижно свързана с черепа. Пръстите на краката са групирани по следният начин – два напред и два назад.

Съществуват 342 вида папагали, групирани в две семейства: Какаду  и Папагали. От тях 321 вида са папагалите, а 21 – какаду.

Вълнообразният папагал е красив и послушен. Има различни цветове: зелен, син, жълт, бял. Някои папагали от този вид знаят повече от 200 думи. Живеят между 8 и 15 години.

Папагалите Ара  са големи, цветни и красиви. На височина достигат до 90 см. Хапят болезнено, дори могат да отхапят пръст. Не обичат да стоят цял ден затворени в клетка. Живеят около 50-60 години.

Папагалът Какаду е питомен, той може да бъде мек и приятелски настроен. Обичат да играят много, но могат и да създадат проблеми на собственика.

Неразделките са наречени така заради привързаността си един към друг. Те са малки по размер (височина 14 см. Тегло 50 гр.). Неразделките са тихи и лесно свикват с хората, така че могат да се отглеждат у дома.

Африканските сиви папагали са много умни! Твърди се, че дори са тъжни с други видове малки папагали и трябва да живеят със собствения си вид или с човек. По отношение на интелигентността те са равни на четиригодишно дете. Способни са да научат голям речник. Това не е вид папагал, който може да бъде оставен в клетка за целия ден. Самотата създава в тях автоагресия и дори могат да откъснат перата от себе си. Изисква се опитен собственик, за да се справи с тях.  По принцип може да се отглеждат в градски апартамент. Живеят 60-80 години.

Друг вид са Нимфи или Корела. Височина им е около 30 см, тегло 80-120 гр. Втори в света по популярност сред опитомените птици. Сиво с жълти и оранжеви петна по бузите и красива жълта черупка по главата. Лесно се адаптират, учат и обичат да се забавляват. Могат да се научат да говорят. Те се считат за мирен и шумен тип папагали. Живеят около 25-35 години.

В природата, много от видовете живеят на ята или двойки. Много добре са приспособени към дървесния начин на живот, ловко се катерят между клоните и по стеблата на дърветата. По време на хранене използват успешно краката си за хващане и задържане на различни видове семена и плодове. Повечето се хранят с растения. С мощните си извити човки са способни да счупят черупките на много видове семена и плодове, които иначе са недостъпни за други видове животни.

 Моногамни птици, двойките често се задържат за цял живот. Гнездят в дупки и хралупи по дърветата. Малките се раждат голи и безпомощни, и най-често и двамата родители се грижат за тях.

Папагалите са едни от най-предпочитаните за домашни любимци птици. Това се дължи на красивото им многоцветно оперение, на способността им да имитират звуци и да заучават думи, и не на последно място е голямата им продължителност на живота, която при по-едрите видове е съизмерима с тази на човека.

Мисля, че в природата изглеждат далеч по-добре. Не знам защо човек непременно трябва да ги притежава…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Шарения до шия – папагалите appeared first on Зелен Свят.

Да помислим за цветовия спектър. Видимата светлина – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – е част от електромагнитния спектър, който нашите очи могат да възприемат. За разлика от повечето цветове, които срещаме, не можем да представим розовото с една-единствена честота на светлината. Няма Р в системата ROYGBIV. Не е съвсем червено, но със сигурност не е и виолетово. Вместо това то е комбинация от няколко дължини на вълните.

Ако се вгледате в голям балон от розова дъвка, вие не просто виждате куп розови светлинни дължини, които удрят задната част на очната ви ябълка. Вие сте свидетел на разнасяне на различни отразени дължини на вълните, предимно на червено и бяло, които мозъкът ви сглобява и възприема като розово.

Така че, истинска розова дължина на светлината не съществува, но означава ли това, че розовото не е цвят?

Типичното човешко око реагира на дължини на вълните от около 369 до 769 нанометра.

“Разбира се, че розовото е цвят,” казва Джил Мортън, експерт по теория на цветовете и психологията на цветовете, през 2012 г., “но розовото наистина не е част от светлинния спектър и трябва да се смеси, за да се генерира. “

Ако се придържате към правилата на електромагнитния спектър, би било по-точно да наричате розово „нюанс на червено“. Както можете да видите на изображението по-долу, нашето възприемане на цвета не е толкова просто като линеен спектър, а включва и нюанси (добавени светлинни стойности) и отсенки (добавени тъмни стойности). Чрез добавяне на нюанси в червеното, ние олекотяваме цвета, както и го преместваме към синия край на спектъра и му придаваме различно качество. Ние наричаме това качество “розово”.

Това е моментът, когато нещата започват да звучат тромаво, съмнително и объркано. И изведнъж – ето го! Определяме ли цвят, като залепим етикет върху усещането в нашия мозък? Когато мислим за това по този начин, всички “цветове” – всъщност всички усещания – са просто абстракции, основани на тълкувания на тялото и ума ни, които не могат да съществуват извън зрителната система.

“Цветът всъщност не е свойство на светлината или на обектите, които отразяват светлината, това е усещане, което възниква в мозъка”, обяснява биологът Тимоти Голдсмит в статия от 2006 г. в Scientific American

Автор – Нина Жишева

The post Розово? Няма такъв цвят! appeared first on Зелен Свят.

Холи се празнува ежегодно в края на февруари или през март в продължение на пет дни. Тя олицетворява началото на пролетта и раздялата със зимата .

Фестивалът “Холи” в Индия е пъстроцветно, ярко събитие, което освен, че е тачено от местните, привлича и туристи. Хората искрено се радват на пристигането на пролетта. Ето защо, не без причина, празненствата започват в края на февруари – началото на март. Фестивалът се провежда в деня на пълнолунието, което в Индия се нарича Phalgun Purnima. Поради това се оказва, че всяка година Холи се провежда в различни дни.

Холи е стар празник, споменат още в древните санскритски текстове. Дори и уважаваните и почитани Веди съдържат подробни описания на този празник. Не по-малко изненадващ е фактът, че са открили сведение за съществуването на Холи, който датира от най-малко 300 години пр.Хр.

Ето и една красива легенда, свързана с появата на Холи .

Кралят, който получил от боговете най-ценния дар – безсмъртие – се смятал за бог и наредил на всички да Му се покланят. Но тези заповеди и заплахи не действали върху неговия син, така че той продължавал да вярва в истинския бог. Холика, сестрата на царя, твърдо подкрепяла племенника си, затова царят заповядал да изгорят и двамата. И тогава принцът започнал да се моли още повече на своя бог, за да спаси любимата си леля. И се чули молитвите му – младият мъж получил подарък от всички богове – многоцветен шал, който можел да  предпазва от пожар. Когато дошъл денят за изгарянето на непокорния, принцът покрил леля си. Изведнъж духнал вятър и шалът покрил самия принц, благодарение на който бил спасен. Дори когато пламъците обгърнали горката жена, тя продължавала с любов да гледа  към племенника си.

Обичайно е да се украсяват покривите на сградите с много малки светлини. В декорацията е необходимо да присъства символ на пожар – оранжеви флагове, разтърсващи и създаващи илюзията за пламъците. Зрелището, сякаш пресъздава случката от легендата и е много светло и вълшебно преживяване за малки и големи.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Фестивалът на цветовете – Холи appeared first on Зелен Свят.

Хората имат сини очи, нали?

По-точно само 8% от хората на планетата притежават тази разцветка и тя е проследена до общ предшественик в Испания. Така, че честито на всички от Вас със сини очи, вие сте роднини, макар и доста далечни.

Ами небето?

Класически произведения на арабски и персийски наричат небето „зеленото”. Странното е, че в най-старите езици, думата за зелено и синьо е една и съща. До преди XIII век, небето се е считало за бяло поради асоциацията му със светлина през деня. Небето при слънчевите дни изглежда синьо, но при облъчни може да се каже, че е бяло или сиво, а през нощта е черно. Същото важи и за водата – тя може да е не само синя, но и зеленикава, сива или напълно прозрачна. При много от старите карти, океаните и реките са оцветени в зелено.

Когато човечеството най-накрая намира нещо, което е синьо в природата (сапфир и лапис лазули), те го използват за направата на изключително важни предмети, като например короната на най-великия християнски владетел, Карл Велики.

Заради тази огромна липса на синьо в природата, цветът не е бил включен в основните цветове до XII век. Преди това дори дъгите по картините били само червено, жълто и зелено. С началото на производството и обработка на жълтото цвете сърпица, хората за първи път изпитали нуждата да категоризират цветът.

Скоро след това е намерен начин да се извлича напълно ясно син пигмент, наречен ултрамарин, но той бил изключително рядък и скъп. Този цвят изведнъж станал по-скъп от златото. Художниците пазели боите си само за изключително важни произведения. Само най-богатите можели да си го позволят.

Нужен е бил инцидент, за да стане синия цвят достъпен за всички. Съставките, който са използвали да направят нов нюанс червено съдържали животински кръв, която е богата на желязо. Вместо червено, създават ефективен икономичен син цвят. От този момент нататък, синия цвят влиза в глобална употреба. Странно как една малка грешка може да промени света завинаги.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изобретението на синьо appeared first on Зелен Свят.