Не се страхувайте от тези мазоли. Нови изследвания разкриха, че мазолите на краката – удебелената кожа, която се образува естествено, когато ходим боси – са се развили, за да предпазят краката и да осигурят удобно ходене по начин, по който обувките не могат да ни предложат

Мазолите за крака предлагат защита без компромис с чувствителността или походката, твърди проучване, публикувано днес (26 юни) онлайн в списание Nature. За разлика от тях обувките намаляват чувствителността в крака и променят начина, по който натиска се прехвърля от крака към ставите и по-нагоре по крака.

Изследователите – от институти в САЩ, Германия и Африка – подчертаха, че в основата си изследването е за човешката еволюция и не е имало за цел да доказва доколко здравословно е ходенето бос.

И все пак фактът, че сме се развили, за да ходим боси и че ходенето боси е механично различно от ходенето в обувки, може да означава, че ходенето боси може да придаде определени дългосрочни ползи за здравето, които си струва да бъдат изследвани, казват учените.

„Забавно е да разберем как се развиват нашите тела,” каза Даниел Либерман, професор по човешка еволюционна биология в Харвардския университет. “Сетивните ползи от босото ходене може да имат последици за здравето, но те трябва да бъдат проучени.”

През по-голямата част от човешкото съществуване от 200 000 години хората са ходели боси. Най-старите открити обувки датират от преди около 8 000 години, въпреки че има косвени доказателства за сандали и мокасини отпреди десетки хиляди години, казаха изследователите. Обувките са още по-нови – само на около 300 години.

Тъй като мазолите са еволюционното решение за защита на стъпалото, екипът на Либерман е решил да оцени как тези образувания могат да се различават от мазолите, прчинени от обувките. Тяхното проучване изследва мазолите на повече от 100 възрастни, повечето от Кения. Около половината от участниците са ходили боси по голямата част от времето, а половината най-често са носили обувки.

При босоногите дебелината на мазолите не омекотява тактилната чувствителност, нито способността на крака да усеща земята по време на ходене. Обувките, с техните меки дъна, ясно заглушават това усещане.

Дебелината на загрубелия слой може да предпази от топлина или остри предмети, осигурявайки комфорт и безопасност, като обувките. Но сензорните рецептори в крака, които откриват разликите в повърхността, все още предават сигнали към мозъка.

Този безпрепятствен сигнал – усещането за земята – може да помогне на босия човек да запази равновесие, да укрепи мускулите и да създаде по-силни нервни връзки между краката и мозъка.

“Препоръчваме децата да ходят боси по влажна трева с цел да стимулират аферентните нерви (нерви, които пренасят сигнали до и от мозъка), към развитие”, каза Томас Милани, професор по човешко движение в Техническия университет в Кемниц, Германия.

Това означава, че обратната връзка, която получаваме от земята, когато ходим боси, подобрява нашата проприоцепция или осъзнаване на тялото в пространството, казва Е. Пол Зер, професор по кинезиология и неврология в Университета на Виктория, Британска Колумбия, Канада. Обувките могат да унищожат голяма част от тази обратна връзка, каза той.

Босото ходене може  също да има последици за здравето на коленете и бедрата, нещо, което трябва да се проучи допълнително, казват изследователите.

“Нервната система е силно специфична за изпълнение на определени задачи, така че сензорните входове имат диференциални ефекти, когато … сравняват седенето, изправянето, ходенето и бягането”, споделя Зер.

Босото ходене не е най-добрата идея за всички, въпреки своята еволюционна основа. Хората с диабет и периферна невропатия могат да наранят краката си без дори да усетят. Екипът на Либерман би искал да проучи практичността на носенето на тънки сандали или мокасини, които биха позволили много по-добра тактилна стимулация в сравнение с обувките, но предлагат допълнителна защита от ожулвания.

Превод – Нина Жишева

The post Ходете боси – по-полезно е appeared first on Зелен Свят.

За анатома Алис Робъртс, лекар и писател, визията за човешкото съвършенство няма нищо общо с модерните стандарти за фитнес и красота. По-скоро тя си представя как тялото на човек може да бъде подобрено, като се сменят някои от по-малко успешните ни характеристики с по-ефективни части на тялото, които сса се развили при други животни, документирайки резултатите от програмата на BBC „Може ли науката да ме направи перфектна?“

Робъртс си сътрудничила с художници и биолози, за да изгради модел на собственото си тяло, модифициран от главата до петите с адаптации, предназначени да подобрят човешката форма. Заедно екипът създава една изумителна Алис Робъртс 2.0, все още подобна на човек, но с някои много обезпокоителни разлики: щръкнали, котешки уши; торбичка на корема; и огромни очи като на октоподите.

Проектът е възникнал като тримесечно предизвикателство, отправено към Робъртс от директора на групата на научните музеи в Лондон Роджър Хайфийлд да “изглади” проблематичните детайли в човешката анатомия, формирани от нашето еволюционно минало и да ги замени със структури, които са по-трайни, по-ефикасни или по-малко “небрежни”, пише Робъртс в свой блог пост.

За да изгради идеализираното си тяло, Робъртс се подчинява на 3D сканиране на цялото тяло, което анатомичният художник и скулпторът да използват като цифрова основа за новото, подобрено тяло. След това Робъртс сглобява и „списък с желания“ от модификации – отвътре навън.

На върха на нейния списък са „големи, котешки уши“, за да усилят звука и уголемените очи, които действат като тези на октоподите, за да се премахне сляпото петно, създадено от нашата собствена оптична система. Тя взима назаем стратегия за раждане от торбестите – раждане на бебетата на много ранен етап и укриването им в торбички – за облекчаване на затрудненията при раждане, създавани от човешкия таз (неговата структура, която поддържа изправеното ходене не е много подходяща за раждането на големи деца ).

Като заместител на човешките крака, чиято маса се намира доста далеч от центъра на тежестта на тялото, Робъртс се обръща към двуногите щрауси за вдъхновение. Новите й крака показват, че по-голямата част от мускулите им се концентрира по-близо до таза, с по-големи сухожилия “за поемане на шока”, обяснява тя.

Другите подобрения са под кожата – белите дробове – като у птиците, които обработват кислорода по-ефективно; по-къс и по-стабилен гръбначен стълб, подобно на шимпанзетата; и повече връзки, свързващи коронарните артерии, които биха позволили двете артерии да изтласкват кръв към всички части на сърцето, какъвто е случаят с кучета и морски свинчета.

На Робъртс не й било позволено да вижда резултатите от това, което се получава, докато художниците правели 3D принтове и сглобявали нейното ново тяло и не видяла завършената форма, докато Музеят на науката не го разкрил „с цялата му странна слава“ не само за нея, но и за публиката, пише Робъртс в своя блог. Когато в края на краищата видяла тялото, което изградила, то й се сторило крайно екстремно. И все пак Робъртс казва, че получената форма щяла да я настрои още повече, ако й било дадено повече време за дооформяне.

Превод – Нина Жишева

The post Искате перфектно тяло? Внимавайте какво си пожелавате! appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване установи, че тази така наречена фабела (латински за “бобено зърно”) се завръща. Костта, която е сезамоидна кост, или тази, която е вградена в сухожилията, е три пъти по-често срещана при хората, отколкото преди един век, съобщиха учените в сряда (17 април) в вестник Анатомия.

Група изследователи от Имперския колеж в Лондон прегледаха записи – например резултати от рентгенови снимки, сканиране с МРТ и дисекции – от над 27 държави и над 21 000 колена. Те комбинираха своите данни, за да създадат статистически модел, оценяващ разпространението на тази неуловима кост във времето.

В най-ранните данни, датиращи от 1875 г., те открили, че фабелата е била налична в 17,9% от населението. През 1918 г. тя присъства в 11,2% от хората, а до 2018 г. са я намерили в сухожилията на 39% от населението.

Костта преди това е била свързана с артрит или възпаление на ставите, болка и други проблеми с коляното, според изявление на Imperial College Лондон. Всъщност, хората с остеоартрит на коляното са два пъти по-склонни да имат тази кост, отколкото хората при които тя липсва, пишат те.

Отдавна фабелата има цел, подобна на целта на коляното на маймуните от Стария свят, според изявлението. “Когато сме се разделили на големи маймуни и хора, изглежда сме загубили необходимостта от фабела”, заяви водещият автор Майкъл Бъртоум, антроинженер в Imperial College Лондон. “Сега тя просто ни причинява проблеми – но интересният въпрос е защо тази кост се завръща в коленете ни.”

Известно е, че сезамоидните кости като фабела растат в отговор на механични сили, според изявлението. „Тъй като хората сега се хранят повече от предците си, станали са по-високи и по-тежки, тялото упражнява по-силен натиск върху коляното, казва Бъртоум. – Това би могло да обясни защо костиците фабела са по-разпространени сега, отколкото някога са били“.

Превод – Нина Жишева

The post Коляното ни си възвръща костицата фабела appeared first on Зелен Свят.

Клетките, които затварят мозъчната кухина, са въоръжени с малки издатини, подобни на косми, наречени реснички. Ролята на тези загадъчни дребни образувания дълго е пренебрегвана от науката, но едно ново проучване потвърждава, че те са много важни и дори могат да бъдат от съществено значение за развитието на мозъка. Проучване, публикувано в края на миналата година в списание Current Biology,  хвърля повече светлина върху това как тези подобни на пръсти „косми“ помагат на течността да се движи из четирите мозъчни вентрикула, пълни с течност, като допринасят да се поддържа постоянна циркулация на гръбначно-мозъчната течност в черепа ви. На свой ред, потокът от течности помага на мозъка да бъде здрав и насърчава развитието на нови нервни клетки.

“Съществуват няколко теории, но в продължение на много години тази циркулация на течности е била призната като източник на хранителни вещества за мозъка, като същевременно премахва отпадъчните продукти”, споделя в изявление старши изследователят Натали Юриш-Якси от Института по наука и технологии Кавли, Норвегия. “Цереброспиналната течност също така допринася за предаването на молекулните сигнали в мозъка”, добавя Емре Якси, професор в Института Кавли.

За да проучат по-дълбоко мрачния свят на мозъчните косми и течности, учените са изследвали рибата зебра. Тези риби често се използват като моделен организъм в изследването на гените и развитието на гръбначните, защото техните яйца се оплождат и развиват извън тялото на майката.

Учените са достигнали до редица прозрения за естеството на ресничките и мозъчния поток. Те задвижват течността с кръгови движения, подобно на опашката на сперматозоида. Учените открили също, че когато организмът е в покой, потокът остава сравнително локален и се разпределя във всяка една от четирите пълни с течности кухини на мозъка. След това, когато тялото започне да се движи, ресничките започват да разпределя течност между различните вентрикули.

Изследването подчертава най-важното от всичко – как се раждат новите неврони. Невроните се създават близо до стената на пълните с течност мозъчни вентрикули и след това се изтласкват до различни части на мозъка чрез потока на цереброспиналната течност.

Тези първоначални находки са очарователни, но все още има много неща за разгадаване около ресничките и цереброспиналната течност. Учените се надяват да разберат още по-добре как тези косми реагират на различни среди и различни часове от денонощието, както и как това се отразява на потока на тази важна мозъчна течност.

Автор – Нина Жишева

The post Черепът ни е космат и отвътре appeared first on Зелен Свят.