Коляното ни си възвръща костицата фабела

Коляното ни си възвръща костицата фабела

23/04/2019 Off By nina

Малка костица, скрита в сухожилието на коляното, била на път да изчезне в хода на човешката еволюция… или поне така учените си мислеха.

Сега, ново проучване установи, че тази така наречена фабела (латински за “бобено зърно”) се завръща. Костта, която е сезамоидна кост, или тази, която е вградена в сухожилията, е три пъти по-често срещана при хората, отколкото преди един век, съобщиха учените в сряда (17 април) в вестник Анатомия.

Група изследователи от Имперския колеж в Лондон прегледаха записи – например резултати от рентгенови снимки, сканиране с МРТ и дисекции – от над 27 държави и над 21 000 колена. Те комбинираха своите данни, за да създадат статистически модел, оценяващ разпространението на тази неуловима кост във времето.

В най-ранните данни, датиращи от 1875 г., те открили, че фабелата е била налична в 17,9% от населението. През 1918 г. тя присъства в 11,2% от хората, а до 2018 г. са я намерили в сухожилията на 39% от населението.

Костта преди това е била свързана с артрит или възпаление на ставите, болка и други проблеми с коляното, според изявление на Imperial College Лондон. Всъщност, хората с остеоартрит на коляното са два пъти по-склонни да имат тази кост, отколкото хората при които тя липсва, пишат те.

Отдавна фабелата има цел, подобна на целта на коляното на маймуните от Стария свят, според изявлението. “Когато сме се разделили на големи маймуни и хора, изглежда сме загубили необходимостта от фабела”, заяви водещият автор Майкъл Бъртоум, антроинженер в Imperial College Лондон. “Сега тя просто ни причинява проблеми – но интересният въпрос е защо тази кост се завръща в коленете ни.”

Известно е, че сезамоидните кости като фабела растат в отговор на механични сили, според изявлението. „Тъй като хората сега се хранят повече от предците си, станали са по-високи и по-тежки, тялото упражнява по-силен натиск върху коляното, казва Бъртоум. – Това би могло да обясни защо костиците фабела са по-разпространени сега, отколкото някога са били“.

Превод – Нина Жишева