Около тези подземни портали има много слухове. Трябва само да си спомним мистериозните истории, които се въртят около тунелите и галериите на Куева де лос Тайос в Еквадор или истории за входове към подземни светове, които се предполага, че се намират в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори по-долу Сфинкса на Гиза.

Теорията за кухата Земя и експедицията към Арктика

Теорията за купата Земя твърди, че Земята е куха планета с древни входове към подземния свят, разпръснати в нея, включително близо до двете полярни шапки. Тази теория се съобщава от древни времена и учени като Едмънд Халей са я защитавали през цялата история.

От 1818-1826 г. американецът Джон Саймс страстно подкрепя теорията. Според него в нашата планета има подземен свят, осветен от малко слънце, който включва планини, гори и езера. Симс стартира национална кампания, целяща да събере необходимите средства за изпращане на експедиция в Арктика, за да потърси вход в подземния свят. Той дори изпратил предложение до Конгреса на Съединените щати с намерението да получи правителствена помощ, за да намери входа във вътрешния свят.

За негово съжаление той умира преди правителството да отпусне средства за целите му и експедицията заминава през 1838 г., въпреки че, всъщност, целите й не са толкова алтруистични. В действителност тя е част от уловката, тъй като световните сили се опитват да научат значението на двете полярни шапки. Независимо, с командването на Чарлз Уилкс, експедицията е продължила четири години. Той служи за откриване на огромния географски обхват на Арктика, но не са открити следи от влизане в земята.

Въпреки това, идеята за Саймъс остава вкоренена в умовете на шепа писатели (които обичат да търсят постигане на невъзможни мечти). Така Едгар Алън По, Жул Верн и Х.Ф. Лъвкрафт заедно с много други, дават своя принос към завладяващата теория за Кухата Земя.

Интересът към теорията на Кухата Земята не свършва до тук. Всъщност, през двадесети век, с познанията за географията и геологията на земята, се появяват и хора, които продължаваха да се опитват да достигнат до този тайнствен свят под земната кора. Например, някои от нацистките лидери, любителите на древните митове и окултизма в Германия, проявяват значителен интерес към такива теории.

С началото на двадесети век други учени, като Уилям Рийд и Маршал Гарднър, също вярват, че могат да докажат съществуването на вътрешен свят. Една от най-любопитните факти, използвани от арктически изследователи, е, че температурата на въздуха и водата се затопля, когато се приближават към Северния полюс. Въз основа на тези и други наблюдения, те също така твърдят, че мамутите не са изчезнали, а все още обитават вътрешността на Земята.

Както вече споменахме, има нацистки лидери, които подкрепят теорията за кухата земя. Адолф Хитлер също вярвал в теорията за Кухата Земя, но за него тя осигурява мястото, където ще се срещнат „чистите” и „съвършените” арийци, които според него трябвало да доминират в света. Нещо повече, германското общество Туле – основният езотеричен кръг на времето, поддържа много тясна хипотеза, въпреки че тя била свързана с митовете за изгубените подземни царства на Агарта и Шамбала.

Митовете за Шамбала и Агарта

Митовете са стари като човечеството, такива са и митовете за съществата, които обитават дълбините на Земята. За разлика от небесните ангели, традицията обикновено изпраща под земята демони. Ясен пример е християнският ад.

За разлика от тях, будистите от Централна Азия вярват в прекрасната земя под краката ни, известна като Агарта. Предполага се, че Агарта е място, където съществата са по-красиви и по-мъдри от нас и които имат цар, който има силата да чете човешката душа.

В продължение на хиляди години тибетските учени, освен че преподават за един вътрешен свят, казват, че са в контакт с “Царя на Вътрешния свят” или върховен владетел за цялата планета, чийто представител за външния свят е Далай Лама. Те също говорят и пишат за тунели, които свързват Тибет с вътрешния свят (който те защитават), казвайки, че по Земята има още много други като тези, като тези, които се намират под големите пирамиди на Египет и Южна Америка. Твърдят, че входове в подземни градове че съществуват около обширния Амазонски басейн и свързват изгубения град Ел Дорадо с останалата част от древния свят.

Столицата на този вътрешен свят – и следователно на целия свят, е град, наречен Шамбала, където пребивава Кралят на света и неговият двор от високоразвити същества предават на някои представители на човечеството науката, изкуството, религията и философията.

Тибетският щаб на Шамбала на “духовното управление на човечеството” може да се намери в околностите на Балх, бивше афганистанско селище, известно като “майката на градовете”, според Александра Дейвид-Нийл, изтъкната учена, която изучава Тибет. Фолклорните традиции в Афганистан казват, че след мюсюлманското завоевание Балх е наречен Шамс-и-Бала (Висока свещ), което звучи като промяна на санскритската дума  шамбала на персийски език.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Митът за Кухата Земя и нейната подземна цивилизация appeared first on Зелен Свят.

Николай Рьорих (1874–1947) е художник, поет, пътешественик и една от най-загадъчните фигури на 20-ти век. Той се наричаше всякакви неща – от пророк на нова религия, до съветски шпионин и лидер на масонството. Някои дори вярваха, че той е превъплъщение на Буда.

Дългото пътуване

Рьорих става известен още ранните си години. Той рисува, пише разкази и е очарован от археологията. След средното си образование постъпва в Художествената академия в работилницата на художника Куинджи. Рьорих почита Куинджи, наричайки го „гуру“ и „майстор“. Когато бил на 30 години, художникът става член на Императорската академия и щастливо подписвал името си „академик Рьорих“.

Рьорих се жени за жена, която била очарована от езотериката – всичко свръхестествено и отвъдно. Тя имала пророчески сънища. Преди Рьорих да й предложи, тя сънувала, че починалият й баща е влязъл в стаята й и каза: „Лиля, ожени се за Рьорих.“  

Под влияние на съпругата му Рьорих също се започва да се интересува от окултизма. Двамата били домакини на духовни сеанси. Това било в началото на века, бурен мистичен период, когато всички – дори членовете на царското семейство – се увличали от магията и Ориента.

Тогава Елена Рьорих сънувала друг пророчески сън: видяла мъж с блестящо лице. Жената приела съня си като мистична среща с Учителя. Рьорих също се интересувал от Ориента. Той твърди, че в миналото е бил Леонардо да Винчи и Далай Лама. Двамата със съпругата му поглъщат книги за индийската философия и мечтаят да пътуват до Азия. Те вярвали, че в планините съществува Шамбала, мястото, където се срещат вътрешните и външните светове.

Рьорих приел революцията от 1917 г. с ужас. Той пише, че това е „въстание срещу знанието, уеднаквяване с мизерия“. Изненадан е защо „разумните същества могат да се държат като изгубени луди в човешка форма“. Семейство Рьорих бягат от този хаос в Хималаите. Там, в малък храм на склона на планина, те търсели великите Учители и Махатми. Това е ключово събитие в живота им. Махатмите обяснили на Рьорих, че руската революция не е само бедствие, а знамение. Затова го изпращат в Москва с мисия. В Москва открива Георги Чичерин, министър на външните работи, и му предава пратка от тибетските лами. Освен писмо, ламите изпратили на министъра кутия със свещена будистка земя. В писмото пишело: „Ние изпращаме земята за гроба на нашия брат Махатма Ленин. Моля, приемете нашите поздрави.“ Ленин вече е бил мъртъв. Ламите не само честват паметта му, но и го признавали като махатма. Това е забележителна история, но всички истории, свързани с Рьорих, са забележителни.

Освен това ламите написали на Чичерин, че комунизмът много прилича на будизма и че това е стъпка към по-високо съзнание, по-висок етап на еволюцията. Те заявяват, че са готови да започнат преговори със Съветския съюз за освобождението на Индия, управлявана от Англия. Това зарадвало болшевиките и обещали на Рьорих да му помогнат. Чичерин го нарича „половин комунист – полу-будист“. Има дори теория, че ЧК наема Рьорих в Москва. Но защо ЧК наема такъв човек, който съвсем не е от този свят? В такива хора никой не се усъмнява, че могат да бъдат шпиони. От Москва семейство Рьорих тръгват на експедиция към Тибет. Пътуването им било трудно. Мъжете яздели коне, Елена Рьорих била носена на носилка. Наоколо имало блатиста равнина. Под тях чернеели дълбоки клисури, в които виел вятърът. Когато пътниците достигат височина от 4500 метра, станало трудно да се диша. Синът на Рьорих, Юрий, почти умира. Той пада от коня си и остава да лежи на камъните, съвсем блед и със слаб пулс. Останалите трудно го връщат в съзнание. Свършват парите и лекарствата. Някои членове на експедицията умират, но Рьорих не се поддава – твърдо е решен да достигне Шамбала.

В будистката митология Шамбала е символичният център на света, заобиколен от снежни планини, които приличат на лотос. Според легендата, „центровете на мъдростта” се отварят за тези, стигнат до там. Ламите намекнали на Рьорих, че Шамбала е духовно разбиране и се намира във вътрешния свят, а не във външния. Той обаче не повярвал в това. Бил сигурен, че това място наистина съществува и че е много близо до него. Англичаните обявили Рьорих за съветски шпионин и забранили на експедицията да продължи. Наложило се да се върнат назад.

Имат още няколко опита за достигнат до Шамбала; Рьорих се бори до края. Той си осигурява подкрепата на английската кралица, папата и президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт. Намира пари за нова експедиция. Но и от нея не се получава нищо. Живял е в Индия до смъртта си. В края на живота си той започна да прилича на махатма: има обръсната глава, сива брада и дълбоки, мъдри очи. Тези очи породили легенди. Един свещеник, погледнал в очите на Рьорих и казал: „Какви прозорци към душата!” Разказва се, че погледът на Рьорих е карал косата на хората да посивява. Всъщност, за него се разказвали много легенди. Например тибетците вярвали, че него не го ловят куршуми.

В старостта си той изведнъж решава да се върне в Русия. Започнал да опакова картините си, да пише писма и да се сбогува с Индия. Но това сбогуване го развълнувало толкова много, че преди заминаването си Рьорих легнал на легло и така и не станал повече. В съответствие с индийската традиция тялото му е кремирано на погребална клада пред дома му. След това там е поставен камък. Върху него има надпис: „Тялото на Махариши Николай Рьорих, голям приятел на Индия, беше решен да изгори на това място.“

Рьорих принадлежи на цялото човечество. Той построил православни параклиси, получил благословията на папата и създал будистки картини. Той искал да създаде мирна религия, култ към Светлината и Знанието. Велика идея… може би някой ден някой ще я реализира.

Превод от английски – Нина Жишева

Източник, с любезното разрешение от авторите на https://www.rbth.com/arts/2013/12/05/nicholas_roerich_an_extraordinary_life_31389 

The post Николай Рьорих – Човекът Махатма appeared first on Зелен Свят.

Свещеният връх Кайлаш може да се нарече Олимп на Централна Азия. Според индуски традиции, в Кайлаша обитава един от боговете, който, заедно с Брахма и Вишну съставлява върховната триада (“Тримурти”) – ужасният Шива, поддържащ с танца си “Тандава” реда във Вселената.

Освен че е жилището на Шива и Буда, на връх Кайлаш се намира и входът на мистериозната земя Шамбала. Ако минеш по върха по определен маршрут, може да получиш прошка за греховете си. Ако го направиш 13 пъти – няма да идеш в ада за следващите петстотин прераждания и ще получиш правото да изминеш друг определен път. Минеш ли по него 108 пъти, ще излезеш от кръга на преражданията и ще постигнеш просветлението на Буда. Но има едно малко, но много важно уточнение – ако направите всичко това за свое собствено удоволствие – нищо няма да постигнете, а Кайлаш ще ви накаже.

„В тибетските текстове е написано, че Шамбала е духовна страна и се намира в северозападната част на Кайлаш. Трудно ми е да обсъдя тази тема от научна гледна точка. Но мога да кажа със сигурност, че комплексът Кайлаш е пряко свързан с живота на Земята и, когато направихме схематична карта на “Града на боговете”, състоящ се от пирамиди и каменни огледала, бяхме много изненадани – схемата беше подобна на пространствената структура на ДНК молекулите.“ –  споделя професор Ернст Мулдашев.

Тайнственият Град на боговете

Случило се е много отдавна. Хората притежавали невероятната сила на петте елемента, с които изградили гигантски град. Точно там, според източните религии, е бил Северният полюс преди Потопа. В много от източните страни планината Кайлаш се смята за най-святото място на Земята. Тя и заобикалящата планина Кайлаш са създадени с помощта на мощните сили на петте елемента: въздух, вода, земя, вятър и огън.

В Тибет тази сила се усеща като психическа енергия на Вселената, като нещо недостъпно и недостижимо за разбиране от човешкия ум! Пак там, на височина от 5680 метра се намира известната “Долина на смъртта”, през която можеш да минеш, само ако следваш свещения път. Излезеш ли от пътя – ще влезеш в обхвата на тантрическите сили. Каменните огледала така променят хода на времето за хората, които стигнат там, че в рамките на няколко години те се превръщат в старци.

Каменните огледала на Кайлаш

Тези уникални каменни конструкции имат гладка или вдлъбната повърхност. За науката способността на каменните огледала да променят времето на Кайлаш продължава да бъде мистерия. А времето е енергия, която може да се свива или разтегля.. Пример за тайнствените сили на тибетските каменни огледала е мистериозната смърт на четирима алпинисти, които били на експедиция по свещения път и след завръщането си за една година остарели и починали. Медицината не е в състояние да установи причината за смъртта им. Всички каменни огледала имат различни форми и размери. Едно от тях е с височина 800 метра и се нарича “Каменният дворец на щастието”. Много учени приемат това място за преход към други паралелни светове. Най-големите огледала, които всъщност са гладките склонове от северната и западната стени на главната пирамидална структура на Кайлаш, имат гладка вдлъбната повърхност. Височината на всяко едно от тях е 1800 метра. Учените твърдят, че такива големи плоскости имат способността да прехвърлят енергията която се натрупва в самите пирамиди, като я свързва с потока от други енергийни сили на Вселената.

Огледалата и Библията

За факта, че вдлъбнатите огледала са в състояние да “разтеглят” или “свиват” времето, Йоан Богословът е получил откровение преди две хиляди години на остров Патмос. Но ако той чу и ни предаде информацията, закодирана в притча, а Мулдашев само е видял и описал каменните огледала на Тибет, то академик Козирев е създал огледало, което променя хода на времето.

Той смята, че времето не е абстрактно понятие, а конкретна енергия, способна или да се съсредоточи (да се “свие”), или да се разпространи (да “се разтегне”). Най-поразителен е фактът, че хората, които са били в огледалата на Козирев, след това са били явно замаяни, изпитвали са необясним страх, имали са чувството, че са били прехвърлени в детството им.

Това се дължи на факта, че те буквално са се потопили в енергия, наречена време. И под влиянието на тази енергия са почувствахме промени в себе си и във възприемането на света. В същото време огледалата на Козирев не надвишават височина от два до три метра. А каменните огледала на Кайлаш, според Мулдашев, са почти на двукилометрови планини.

Разбира се, става въпрос за най-големите огледала. Поставени по определен начин по отношение един на друг, те създават желания ефект на “машина на времето”, която може да прехвърля нещата не само в различни периоди от време, но и в други светове. Между другото, пирамидите в Египет някога са били покрити с плочки, блестящи на слънцето, което е превръщало и тях в огледала. В древността почти всички структури с пирамидална форма са били оборудвани с много огледала. Нашите далечни предци познавали добре тази уникална енергия, която наричаме време.

В скитанията си в Тибет Мулдашев научил трагичната история на експедицията. Четири руски катерачи не спазили съветите на тибетските лами и се изкачили на планина, която се счита за свещена, като свещената планина Кайлаш. И тогава буквално се състарили и умрели за една година!

Фактът е, че те са попаднали под действието на каменно огледало, откъм вдлъбната му страна, която рязко свива времето. Ако следвате логиката на тази история, се оказва, че цялото човечество е под въздействието на голямото пространствено огледало – нашето небе! И така, ние всички трябва да остареем, преди небето да се свие до краен предел. Според някои версии, за да преживеем този период по-бързо. В противен случай сме изправени пред угрозата да се самоунищожим със собствената си агресивност и липса на духовност. Ето защо е необходимо времето да се свие и поради тази причина ни се струва, че напоследък времето просто лети. Но не забравяйте, че времето е енергия и всеки един от нас има собствена енергия. Следователно е възможно да се стигне до парадоксално състояние, когато планетата като цяло бързо “преминава през” векове и епохи, а някои хора стават по-млади. Това е възможно, ако изградите в себе си психично индивидуално огледало. Естествено, то не трябва да бъде право, а вдлъбнато, и за да не се окажете откъм свиващата му страна, изпъкналостта на огледалото трябва да бъде обърната към вас.

The post Връх Кайлаш – портал към паралелни светове? appeared first on Зелен Свят.