За последните 43 години представители на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) се срещат, за да оценят кои природни и културни чудеса по целия свят заслужават статут на световно наследство. В списъка са вписани икони, включващи островите Галапагос, Мачу Пикчу и Големия бариерен риф. Някои сайтове са застрашени от заплахи като туризъм и изменение на климата.

Тази година заседанието на Комитета за световно културно наследство, проведено в заградения град Баку, Азербайджан, добави 29 нови културни и природни имота към списъка – най-големият брой нови добавени обекти от 2001 г., като общият им показател е 1121. Всеки сайт отговаря на поне един от 10 културни и природни критерии, което означава, че те се считат за гореща точка за биологичното разнообразие, шедьовър на творческия гений или традиционно човешко селище, наред с други качества. Азербайджан трябваше много да празнува на срещата; историческият център на Шеки с двореца на хана е надписан тази година, което го прави третия обект на световното наследство на евразийската нация. Открийте древния град на коприната на Баку, друг сайт, включен в списъка на ЮНЕСКО, в тези красиви снимки.

От една от най-старите и най-големи системи на аквакултури в света до древните гробници на Япония, тук са 29 нови имота на световното наследство и това, което ги заслужава да пътувате.

The post Обекти на ЮНЕСКО за световно наследство appeared first on Зелен Свят.

Храмът Боробудур се състои от три паметници, а именно храмът Боробудур и два по-малки храма, разположени на изток по права ос до главния храм. Главният храм на Боробудур е най-големият будистки храм в света. Този паметник, разположен на 60 000 м³ е висок 34,5 м и има квадратна основа от 123 м х 123 м. Построен е на три нива. Основата му се състои от пирамида, образувана от пет концентрични квадратни тераси. Следва основният корпус, с три платформи. На самия връх е разположена монументална ступа (могилна структура, съдържаща будистки реликви). Стените и балюстрадите на Боробудур са украсени с фини релефи, изобразяващи различни будистки сцени.

Този храм е построен като будистки храм на Махаяна около 8-ия и 9-ти век от династията Сайлендра. Тази династия произхожда от Южна Индия или Индокитай. Тяхното присъствие в Ява помага на островът да се установи като център на будистката наука и поклонение. Това е видно от факта, че на мястото са открити китайски монети и керамика, което показва, че поклонниците от толкова далеч, колкото някогашен Китай, са посещавали това свещено място. В допълнение, тези артефакти предполагат, че Боробудур е бил изоставен през 16-ти век сл. Хр. Това може да се дължи на пристигането на исляма на Ява през 13-ти и 14-ти век от н.е. Въпреки това Боробудур бил оставен да се разпадне сам. През следващите няколко века вулканичните изригвания отлагат пепел на мястото, а Боробудур е погълнат от буйната растителност, израснала върху плодородната вулканична пепел.

Въпреки че Боробудур до голяма степен се превръща в забравено място, той не остава така завинаги. В началото на 19 век сър Томас Стамфорд Рафълс, британският управител на Ява (и основателят на Сингапур), научава за Боробудур и се заинтригува от него и организира разкопки около храма. Но връщането на Боробудур обратно в светлината на прожекторите има вредно въздействие върху него. Излагайки храма на елементите, състоянието му започна да се влошава. Нещо повече, камъните били разграбени от селяните, за да бъдат използвани като строителни материали, а главите на Буда и други съкровища са били отмъкнати от колекционери, за да бъдат продадени на частни и обществени колекции по целия свят.

През 1948 г. тежкото положение на Боробудур привличе вниманието на новосформираната Република Индонезия. В резултат на това запазването на това културно наследство става централен приоритет на правителството. Две десетилетия по-късно чрез индонезийското правителство и ЮНЕСКО стартира кампанията „Спасете Боробудур“. Това е един от най-амбициозните международни проекти за опазване, които някога са се провеждали, тъй като по-ниските тераси на паметника били напълно демонтирани, така че всеки камък да бъде индивидуално идентифициран, каталогизиран, почистен и обработен за съхранение. Освен това, релефните панели също са почистени и обработени, за да издържат на влиянието на околната среда. Зад стените и под пода на галериите е въведена обширна дренажна система, за да се намали ерозията. Осем години и 25 милиона долара по-късно, възстановяването на Боробудур е окончателно завършено. Въпреки това, опазването на този храм трябва да продължи през годините. Например, само преди няколко месеца Боробудур беше заплашен от изригването на вулкана Келуд. За да защитят храма, някои от ступите бяха покрити бързо, за да ги предпазят от вулканичната пепел.

Фактът, че този невероятен будистки паметник продължава да бъде ценен и защитен в преобладаващо мюсюлманска страна, е свидетелство за значителната му стойност като културна и историческа икона на Индонезия.

Превод – Нина Жишева

The post Великолепният древен будистки храм Боробудур appeared first on Зелен Свят.

Дуджианянг е въплъщение на Ли Бинг, местен служител на провинция Съчуан преди повече от две хилядолетия. Той се е изправял срещу честите наводнения на река Минцзян, приток на река Яндзъ. Ли Бинг и синът му открили, че реката преливала поради пролетната вода, идваща от планините, която разкъсвала бреговете с бавно движещите се води. Ли Бинг бил натоварен да поддържа водния път отворен за военни кораби. Решението на Ли Бинг било да създаде изкуствена дига, която да може да отпрати част от водата в друга посока и след това да направи канал в планината Юлеи, за да изпрати излишната вода към сухата равнина Ченгду.

Кинг Джао от Цин финансира проекта на Ли Бинг и десетки хиляди работници били пратени на работа. Те построили дигата, създавайки дълги насипи, оплетени с бамбук, пълни с камъни, известни като Жулонг. Те бяха задържани на място с дървени стативи, наречени Мача. Естествените топографски и хидроложки характеристики подпомагат системата при напояване, отводняване на седименти, контролиране на наводненията и контролиране на водния поток. Не са били необходими язовири.

Едно от най-удивителните характеристики на инженерния проект е създаването на канал през връх Юлеи. Струва си да се отбележи, че работниците са правили това преди с помощта на барут и взривни вещества. Решението на Ли Бинг за преодоляване на твърдата скала било да използва комбинация от огън и вода, за да нагрява и охлажда скалите, докато не се напукат и могат да бъдат отстранени по-лесно. Отнело им осем години, за да се създадат 20-метров широк канал през планината.

Завършването на системата довело до прекратяване на наводненията в района и спомага за превръщането на Съчуан в най-продуктивния земеделски регион в Китай. Амбициозният проект на Ли Бинг сега е признат за „Съкровището на Съчуан“.

Учените продължават да се възхищават на Дуджианянг и днес за една особеност – хармоничния начин, по който се управлява водата на хората, все още дава възможност на екосистемите и рибните популации да продължат естествено. Това се отличава от язовирите, които блокират и променят природата.

Сега Дуджианянг е определена от ЮНЕСКО за световното културно наследство и е претърпяла основен ремонт през 2013 година.

Превод – Нина Жишева

The post Хилядлетната китайска напоителна система, която се използва и днес! appeared first on Зелен Свят.

През 1493г. с постановление на Иван трети,около Кремъл, всички дървени сгради са отстранени, за да се предотвратят пожари. И за развиване на търговията, близо до източната стена се появява площада, който се наричаше Торговая. Нарича се още ,,Огън“ , заради често срещаните пожари тук. През 16-и век се нарича Троица, след името на църквата ,,Троица“, намираща се в южната част на площада.

През 1508-1516 покрай стената на Кремъл е изкопан ров, който е широк над 36 м.и дълбок 10 м. и  е запълнен с вода. През 17 в. са построени мостове до Николски и Спаски порти. Районът започва да се нарича ,,Червено“, което означава красиво. Постепенно Червеният площад в Москва става не само търговски, но и политически център. Червеният площад в Москва винаги е бил претъпкано място. И строителството по него се извършва така, че да оправдае името му – Красив. През 1555-1560г. в южната част на площада, руските архитекти изграждат катедралата.

На Богородица. През 1588г. в нея е построен допълнителен олтар над гроба на Василий Блажен. И катедралата се преименува като катедрала Свети Василий. Възстановена е през 17 век. Сега храмът включва девет църкви под шапката на една фондация. Това е една от основните атракции на столицата. По време на борбата с религията, храмът бил унищожен. Според проекта на архитект Джурин, ученик на Барановски, катедралата е възстановена през 1990-1993г. за сметка на хората и правителството на Москва. След  революцията през 1917г., името на площада е свързано с победата на ,,червените“, а Червеният площад и Кремъл стават символи на революцията. След смъртта на В.И.Ленин, през 1924г. е построен мавзолеят. Отначало е дървен, а след това по проект на архитект Шусева е възстановен в мрамор. През 1990г., комплексът на Московският Кремъл и Червения площад е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Червеният площад  е отворен за туристи денонощно. През последните години ,през зимата, врати отваря и ледена пързалка до ГУМ Размерът ѝ достига три хиляди кв.м. и може да поеме до 500 дущи.

Мащабът, здравата мисъл и устойчивото планиране винаги са възхищавали и респектирали.

източник снимки : Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Червеният площад appeared first on Зелен Свят.