Шомакър се радва на известна кариера, комбинираща основната му дисциплина по геология с повече астрономически приложения, помагайки да се създаде областта на планетарна наука. Той е изучил няколко кратера тук на Земята, а в началото на 60-те години основава програмата за изследване на астрогеологията в рамките на геоложките проучвания на Съединените щати. Шомакър използва знанията си, за да обучи астронавтите от мисията Аполо за това какъв терен би трябвало да очакват да открият на повърхността на Луната.

Автомобилна катастрофа, докато проучва метеорен кратер в Австралия, слага неочакван край на живота му през юли 1997 г. Но дори в смъртта, както се оказа, пътуването му далеч не приключва в този ден. Близка колежка на Шомакър предлага тленните му останки да бъдат погребани на Луната. По такъв начин НАСА решава да почете паметта на учения, чиято мечта да стане астронавт не се осъществила единствено по здравословни причини. Компанията Celestis, единствената, която засега успешно извършва мемориални космически полети, приема да погребе праха на Шомакър на Луната. И така, на 6 януари 1998 г. лунна сонда на НАСА потегля за южния полюс на Луната, носейки на борда си една унция от праха на Шомакър.

The post Единственият човек, погребан на Луната appeared first on Зелен Свят.