Лицевите протези на ХХ век

В началото на ХХ век изкуството било принудено да премине във военната сфера. Заради Първата световна война, много военни били осакатени, някой от тях до не разпознаваемост. Скулптуриста дошли на помощ да помогнат на ранените щастливци, който оцелели да прикрият белезите от войната.

Първата световна война е известна със употребата на картечници, танкове и смъртоносен газ, но артилерията доминирала атаките срещу изкопаните ровове. Когато стане дума за артилерия си представете оръдия, които изстрелват огромни унищожителни снаряди. Бомбардировките на градовете довели до 20,000 лицеви щети. Медицината е трябвало да се изправи срещу тази ужасна статистика. Книги на темата за трансплантиране и зашиване на кожа били публикувани и нови начини за постигането на най-добрите резултати били създадени. Не успоримо, напредъкът в медицината бил сравнително голям през този период, но някои щети били прекалено големи за способностите на лекарите.

За това скулпторите се захванали с тази задача. Прехвърлили своите техники към Червеният кръст. Отворили студиа където правили отливки на наранените лица. След това по тях създали части, които се прикрепяли към лицето и прикривали щетите. Използвали тези отливки за да направят изключително тънки приставки от медно покритие, които били оцветени. Вежди и мустаци били направени от истински косми или малки частици станиол. Резултатите били наистина удивителни.

Приставките били поддържани на място благодарение на малки връзки около ушите, но по-често се използвали очила. Направили повече от 150 от тези маски.

Тези „лицеви протези“ неоспоримо са помогнали на ранените войници да се възвърнат към едно малко по-нормален живот след войната, но нуждата от скулптуристи, които възвръщат лицата на хората заради конфликт, който те не са започнали, е плашеща. Кому е нужно такъв раздор и толкова скръб в живота на обикновеният човек? Работата на тези фантастични скулптуристи отново изобличава ненужността за война и тя остава завинаги като спомен за жестокостта на човека.

Автор: Мартина С. Попова