Ако тръгнем по слънчевия път на бог Виракоча, сътворил инките,…

Висшите жреци на империята на инките на древно Перу са използвали своите свещени текстове, известни като Кодекси на свещената география, за да изградят свещени общински центрове (wakas) по протежението на 42 дълги линии. Всички тези подреждания били централизирани в храма на Слънцето в Корачанча в Куско, където огромен златен диск, разположен в центъра на храма, излъчвал тези линии в цялата империя на инките. В стремежа си да разкрие тайните на археоастрономията, историчката Ашли Коуи проследява стъпките на бога Викароча, създател на инките, който предприел легендарно пътуване от град Тиуанако на брега на езерото Титикака и прекосил планинските върхове към северозапад, където е напуснал брега на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка близо до границата на Перу и Еквадор.

…ще стигнем и във Великобритания

През лятото на 1921 г. археологът-аматьор Алфред Уоткинс стоял на хълм в Херефордшър, Англия, когато забелязал права линия от църкви, градски кръстове и древни могили, а през 1925 г. публикувал книгата си Стария прав път, според който цялата английска провинция е била преплетена от подобни подравнения. Клайв Ръгълс е водещият авторитет в Обединеното кралство по археоастрономия и в своята Древна астрономия Енциклопедия на космологиите и митовете (2005) той отбелязва, че подредбите на сградите, описани от Уоткинс, имат имена, съдържащи сричка „лей“, откъдето идва и терминът “лей-лайн”.

По онова време и, като цяло и днес, археолозите все още пренебрегват теорията на Уоткин, защото, ако не по друг начин, то „Древните британци се смятали за твърде примитивни”, за да измислят система, в която да разполагат сградите си по древните правила за подредба. Ако до днес скептичният аргумент е бил само вероятен, тъй като толкова много древни характеристики преливат из английската провинция, то сега шансовете за откриване на определена подредба стават доста високи“

Сега в интернет може да се намери катастрофална бъркотия от подреждания и често им се дава „древен чужд произход“ и може би Уоткинс ще се обърне в гроба си, ако знае какво е направила Новата епоха с неговите наблюдения. Това настроение бе споделено преди няколко години от Джон Бруно Харе от Интернет архив за свещените текстове (ISTA), който написа параграф в „Ранни британски пътеки” в защита на Уоткинс: „Той беше интензивно разумен човек с активен интелект и аз мисля, че той ще бъде малко разочарован от някои от неблагоприятните аспекти на днешните линии.

Превод – Нина Жишева