Тайните на сфинкса – Част II

Изследователите твърдят, че големият сфинкс датира от преди 3 хиляди години. Има обаче един показател, който силно ще ви накара да се замислите. Около самата статуя и по самата нея има много показания на ерозия, което означава, че е преживяла период на силни дъждове. Нормален човек би потвърдил това при един прост преглед на тези бележки, но изследователите напълно отхвърлят това. Защо при положение, че е очевидно за всеки? Дори не позволяват хората да изследват и оборят своите теории.

Към това можем да добавим и факта, че сфинксът има учудваща линия малко под главата и очевидна разлика в цветовете да двете части. Все едно структурата е била потопена или зарита, което позволило на слънцето да потъмни откритата горна част. Сякаш цялата околност е била под вода. Сега се замислете, кога е възможно да е имало толкова много вода в пустинята? Със сигурност много повече време от 3 хиляди години, при положение, че дори няма записани данни на такова събитие. Единственото подобно явление се описва в библията като великия потоп, който залял земята. Всъщност много култури от различни краища на  земята говорят за такова събитие, така че не е невъзможно да се е случило нещо подобно. Силно и рязко разместване на земните плочи със сигурност може да създаде подобно апокалиптично събитие.

Някой от първите изследователи, пропътували до Гиза, казват, че са очаквали да намерят два сфинкса, тъй като в Древен Египет изображенията на тези митички създания винаги е по две. Как така тогава има само един? Съществувал ли е някога втори и ако да, какво се е случило с него?

Защо всичката тази информация не е особено достъпна за обществото е неясно. Имаме право и задължение да знаем истоврията на човечеството, а правилното датиране на тази структура може да отключи голяма част от нашето минало. Нека да се надяваме, че в близкото бъдеще ще бъде позволено да се разучава този артефакт в дълбочина и ще имаме отговори поне на някои от множеството въпроси.

Автор: Мартина С. Попова