Бонсай на 391 години

Историята никога не ни забравя – тя остава с нас под формата на паметници. Може би това е красотата на всяко историческо място. Проблемът с паметниците е, че те са студени и неживи. Щеше да е удивително, ако имаше някакво видимо парче живот, в което можем да влеем историите си. Особено, ако това хипотетично растение е било изправено пред нещо драстично, което е променило за винаги нашите къси човешки животи. Ямакският бонсай се оказа точно това – жив исторически артефакт.

Този бонсай е вековен и е бил засаден от семейството на Ямаки през 1625 г в Япония. Той е видял как светът се променя и става това, което познаваме в момента. Семейството е живяло на две мили от мястото, където американските сили са пуснали атомната бомба в Хирошима. Били убити повече от един милион души и само малцина, които са били в защита на къщата им, са оцелели. За щастие, семейството на Ямаки имало късмет да бъде част от тези хората. С тях бонсаят също оцелял. През 1976 г. майсторът на бонсай Масару Ямаки подарил точно този бонсай на Съединените щати. Сега той се помещава в Националния Арборетум на САЩ във Вашингтон. Тъй като това е подарък и знак за приятелство, музеят не определя този бонзай като нещо специално. Нито пък се знае значимата история зад него.

Едва по-късно през 2001 г., когато внуците на Ямаки посетили музея, се разчула тази неочаквана изненада. Те представили сложната история зад бонсая и как е оцелял в едно от най-големите събития за масово унищожение, настъпили на земята. Музейните власти все още третират бонсая като подарък, но актуализират тази интересна новина в своя уебсайт.

Според помощник-куратора в музея, Катлийн Емерсън-Дел, докосването на бонсая е като докосване до историята. Бонсаят все още расте и е в перфектна кондиция. Няма съмнение, че грижата и любовта са допринесли за растежа на това бонсайско растение и удължи живота му. Може да се отнася и за нас – в края на краищата ние сме история, така че защо да не обичаме и да се грижим един за друг, така че да можем да продължим достатъчно дълго, за да имаме прекрасна история, точно като бонсай Ямаки.

Автор: Мартина С. Попова